РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№  2552

 

гр. Пловдив,  20.12.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                 

при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2677 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба от С.И.И., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Д.М., срещу заповед № 21-0239-000186/08.07.2021 г. на началник на Районно управление – Асеновград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която спрямо оспорващият е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, мотоциклет „Бенели“ с рег. № ***, за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че не са налице фактически и правно основания за прилагане на административна принуда. Твърди се, че не били безспорно установени нито управлението на моторно превозно средство от неправоспособен водач, нито предоставяне на процесното моторно превозно средство от жалбоподателя на неправоспособен водач. 

3. Ответникът - началник на Районно управление – Асеновград при ОДМВР – Пловдив, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не взема участие.

 

ІІ. По допустимостта на жалбата:

5. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. Фактите по делото:

6. Съставен е АУАН № 885/08.07.2021 г. от Д. Н.К.- полицейски инспектор към Асеновград при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка:

На 03.06.2021 г., около 17.00 часа, в гр. Садово, ул. „Академик Павел Попов“ - до № 5, С.И.И. като собственик е предоставил мотоциклет „Бенели“ с рег. № ***на малолетния си брат К.И.И. /на 13 години/, който е неправоспособен водач.

7. Според данните в докладна записка рег. № р-14735/27.07.2021г. от Д. Н.К.- полицейски инспектор към Асеновград при ОДМВР – Пловдив, същият установил нарушението след подаден сигнал на тел. 112 по свидетелски показания на очевидец - Т.А.У. (съсед на жалбоподателя).

Видно от съдържанието на АУАН № срия АВ 885/08.07.2021 г. същият не е подписан от посочения в докладната записка на актосъставителя свидетел на извършване на нарушението. Като свидетел на установяване на нарушението бил посочен единствено Б.Д.М..

8. Според обясненията на Т.А.У., дадени пред контролните органи на 03.06.2021г., на същата дата около 17:00 часа като свидетел забелязал мотоциклет с рег. № ***, който минал с голяма скорост по ул. „Павел Попов“ - до № 5, гр. Садово, който според У.се управлявал от лице, което няма свидетелство за управление на МПС, за което предполагал, че е Кристиян.

9. Въз основа на така установеното била издадена заповед № 21-0239-000186/08.07.2021 г., с която административният орган, за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, е приложил спрямо С.И.И. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № ***за срок от 6 месеца.

10. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-2524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

IV. От правна страна:

11. Описаните в АУАН № срия АВ 885/08.07.2021 г.  фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая между страните седи спор както по установената от административния орган фактическа обстановка, така и относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

Според чл. 171 от ЗДвП,  за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които и тази по т.2 "а", б. „а“: "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;".

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.

Обсъденият правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма и ред, но при допуснати съществени  нарушения на на административно- производствените правила и в противоречие с  материалноправните разпоредби.

Контролният административен орган се е позовал на презумптивната доказателствена сила на АУАН, която се явява разколебана от събраните по делото доказателства.  

Според задължителната за прилагане съдебна практика, отразена в т. 10 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд: "При наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина.

 

В случая административно нарушение е установено въз основа на показания от свидетел очевидец, който нито е посочен в акта за установяване на нарушението, нито го е подписал. От друга страна възприятията на този свидетел се базират на предположение за самоличността на водача на моторното превозно средство, а от там и за факта на извършено административно нарушение. Тоест налице е било предположение, че собственикът на процесния мотоциклет го е предоставил на предполагаемо лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС, тъй като се предполага, че това лице е било непълнолетно.

Така използваната от контролния административен орган доказателствена конструкция, на която е опрял фактическите се констатации, послужили за прилагане на административната принуда, без съмнение се явява процесуално негодна да удостовери от формална страна факта на извършено административно нарушение като правно основание за издаване на заповед по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт се явява незаконосъобразен, а подадената срещу него жалба е основателна

V. По съдебните разноски.

12. Жалбоподателят не е отправил претенция за присъждане на съдебни  разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 21-0239-000186/08.07.2021 г. на началник на Районно управление – Асеновград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив

Решението не подлежи на обжалване.

                       

Административен съдия: /П/