Решение по дело №446/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 322
Дата: 28 февруари 2023 г. (в сила от 16 март 2023 г.)
Съдия: Ивелина Христова - Желева
Дело: 20233110200446
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 322
гр. Варна, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Х.а - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Х.а - Желева Административно
наказателно дело № 20233110200446 по описа за 2023 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМИЯ М. Х. М. – роден на 15.02.1972г. в гр. Провадия, обл.
Варна, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, не
работи, ЕГН **********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

На 26.11.2019г., в гр.Варна, потвърдил неистина в писмена декларация
№1753/26.11.2019г., която по силата на закон: чл.160, ал.1 от Закона за движение по
пътищата: „Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се
издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или
унищожен, за което притежателят подписва декларация“ и чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на българските лични документи: „В случаите на изгубване, кражба, повреждане
или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни
писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-
близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР или в звената "Миграция" при
ОДМВР.", за удостоверяване истинността на обстоятелството, че свидетелство за
управление на МПС №*********/26.05.2016г., издадено от МВР-Варна на името на М. Х.
М., е изгубено - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.378,
ал.4, т.1 от НПК и чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и
1
му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

На основание чл. 112, ал. 4 от НПК вещественото доказателство по делото -
свидетелство за управление на моторно превозно № *********/26.05.2016г., издадено от
МВР-Варна на името на М. Х. М. след влизане на решението в сила да се изпрати на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна по компетентност.

На основание чл. 112, ал. 4 от НПК вещественото доказателство по делото,
приложено като писмено такова – декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи от името на М. Х. М. след влизане на решението в сила да се
изпрати на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна по компетентност, като по
делото да остане заверено копие от същата.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия М. да заплати сумата от
130.16 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Държавата по сметка на
ОД на МВР – Варна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд - Варна в
петнадесет дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И

към решение по НАХД № 446 по описа за 2023 год.
на Варненския районен съд ХХVІІ наказателен състав

По отношение на обвиняемия М. Х. М., роден на 15.02.1972г. в гр.Варна,
живущ в гр.Варна, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
не работи, неосъждан, ЕГН ********** от Варненска районна прокуратура е внесено
мотивирано постановление по реда на чл.375 от НПК за извършено от същия
престъпление по чл. 313, ал.1 от НК, за това че на 26.11.2019г., в гр.Варна, потвърдил
неистина в писмена декларация №1753/26.11.2019г., която по силата на закон:чл.160,
ал.1 от Закона за движение по пъти щата: “Дубликат на свидетелство за управление...
се издава, когато свидетелството е изгубено...за което притежателят подписва
декларация“ и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за
самоличност: “В случаите на изгубване...на български личен документ лицето е
длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно
Приложение №6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ-на МВР...“,се дава
пред орган на властта - Сектор „Пътна полиция“ - ОД-МВР- Варна, за удостоверяване
истинността на обстоятелството, че свидетелство за управление на МПС
№*********/26.05.2016г., издадено от МВР-Варна на името на М. Х. М., е изгубено.
Предлага се М. да бъде освободен от наказателна отговорност на основание
чл.78”А” от НК и да му бъде наложено административно наказание.
В съдебното заседание представителя на ВРП не се явява.
В съдебно заседание обв.М. не се явява лично, а се представлява от надлежно
упълномощен защитник – адв.Н.И.. Последният пледира за налагане на минимално
наказание предвидено в закона, като се позовава на обстоятелството, че са налични
всички предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:

Обвиняемият М. Х. М. е роден на 15.02.1972г. в гр.Варна. Той е български
гражданин, със средно образование и притежава ЕГН **********. Той е реабилитиран
по съдебен ред за всички осъждания, вписани в справката му за съдимост.
Обв. М. е правоспособен водач на МПС за категориите „АМ“, „В“, „В1“, „С“,
„С1“ и „ТкТ, като към 2019г. той имал издадено свидетелство за управление на МПС
/СУМПС/ с №*********, издадено на 26.05.2016 г. и валидно до 26.05.2021 г..
На 19.11.2019г. обв.М. управлявал МПС в гр.Хамбург, Федерална република
Германия . Около 06:15ч. в района на автобусна спирка в града, обв. бил участник в
пътно - транспортно произшествие. Тъй като напуснал произшествието, обв. М. бил
издирван от полицейските органи в града, като след установяването му, за допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата, на 19.11.2019г. му било иззето
свидетелство за управление на МПС от компетентните органи.
1
Въпреки че знаел, че СУМПС било отнето от представителите на немските власти,
на 26.11.2019 г. обв. М. посетил сградата на Сектор „ПП" при ОД МВР – Варна. Там
пред служител при Сектор „ПП КАТ" ОД МВР – Варна обв.М. подал Декларация по
чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи /ПИБЛД/ и по
чл. 160 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, заведена в последствие рег.
№1753/26.11.2019г., в която отразил, че свидетелството му за управление на МПС
№********* е изгубено. В резултат на подадената декларация и заявление рег.
№1753/26.11.2019г. за издаване на СУМПС, на 28.11.2021 г. на обв. М. бил издаден
дубликат на СУМПС, със срок на валидност 26.05.2021 г.
На 04.03.2021 г. в Сектор „ПП" ОД МВР - Варна било получено писмо от ГД
„Национална полиция" при МВР - София, ведно с приложено СУМПС-БГ №
*********, издадено на М. Х. М.. В последствие били приобщени и документи от
прокуратурата в гр.Хамбург, от които станало ясно, че СУМПС М. е временно отнето
от немските власти, поради забрана за управление на МПС на територията на ФРГ. Във
връзка с горното било образувано настоящото досъдебно производство.
В хода на ДП била изготвена почеркова експертиза /л.54-55 от ДП/. Видно от
нейното заключение ръкописният текст и подпис срещу реквизита „декларатор“ в
Декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД с рег.№1753/26.11.2019г. от М. Х. М. са положени
от обвиняемия М. Х. М..
По делото е приобщена справката съдимост за обв. М., от която е видно, че същият
е реабилитиран на основание чл.87 от НК за отразените в справката за съдимост
осъждания.
Съдът не кредитира обясненията на обв.М. депозирани в ДП, в частта, в която
сочи, че не е разбрал, че СУМПС му е отнето от немските власти, тъй като тези негови
обяснения противоречат на разпитаните по делото по линия на ЕЗРА немски
полицейски служители.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.Й.Т. - главен полицейски служител в
полицейския комисариат в гр.Хамбург за обстоятелствата, при които е отнето СУМПС
на М., тъй като същите кореспондират с писмените доказателства приобщени по
делото, включително и чрез ЕЗРА, изпълнена от компетентните немски власти.
Като компетентно и безпристрастно дадено съдът кредитира и заключението по
назначената и изготвена по делото почеркова експертиза.
Съдът изцяло кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, тъй като
същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, която не се
оспорва.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства, а именно – от показанията на свидетеля Й.Т., кредитирани от съда,
частично от обясненията на обвиняемия депозирани в хода на досъдебното, писмените
доказателства – протокол за изготвена почеркова експертиза, заявление за издаване на
документ за самоличност на български гражданин, декларация по чл. 17, ал.1 от
ПИБЛД и чл. 160 от ЗДвП, писмо адресирано до Директора на ОД на МВР Варна,
копия от съдебни актове на немските власти, ведно с превод на български език,
справка за нарушител/водач в региона, справка за съдимост, които в своята
съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено
престъпление и че негов автор е обвиняемият.

2
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на
чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :

Обв. М. Х. М., роден на 15.02.1972г. в гр.Варна, живущ в гр.Варна, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан,
ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 313, ал.1 от НК, тъй като на 26.11.2019г., в гр.Варна, потвърдил
неистина в писмена декларация №1753/26.11.2019г., която по силата на закон: чл.160,
ал.1 от Закона за движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство за управление или
на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е
изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва
декларация“ и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи:
„В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен
документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец
съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в найблизкото РУ на МВР,
ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР.", за
удостоверяване истинността на обстоятелството, че свидетелство за управление на
МПС №*********/26.05.2016г., издадено от МВР-Варна на името на М. Х. М., е
изгубено.
За съставомерността на деянието по чл.313, ал.1 от НК е необходимо деецът да е
извършил лъжливо документиране в частен документ в своя полза, а именно чрез
потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декларация, която по
силата на закон, указ или Постановление на Министерски съвет се дава пред орган на
властта за удостоверяване на някои обстоятелства.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице.
От обективна страна деянието по чл.313, ал.1 от НК е осъществено от обв.М. при
форма на изпълнителното деяние-действие и се състои в потвърждаване на неистина в
писмена декларация, а именно, че СУМПС е изгубено, като в действителност същото е
било отнето от немските власти. Декларация за удостоверяване на това обстоятелство
обвиняемият е бил длъжен да даде по силата на чл. 160, ал.1 от ЗДП. Съгласно
цитираната разпоредба, в редакцията й към инкриминираната дата, дубликат на
СУМПС или на контролен талон към него се издава когато СУМПС или КТ е изгубен,
откраднат, повреден или унищожен за което притежателят подписва декларация.
Такова задължение се съдържа и в цитираната по-горе норма на чл. 17, ал.1 от
Правилника за издаване на български лични документи. Съдът намира, че въпреки, че
прокуратурата се е позовала на отменения Правилник за издаване на Българските
документи за самоличност, отменен с Постановление № 13 на МС от 8.02.2010 г. за
приемане на Правилник за издаване на българските лични документи, това не се
отразява на съставомерността на деянието, тъй като идентична разпоредба като
цитираната в постановлението на ВРП се съдържа в чл.17, ал.1 от сега действащия
ПИБЛД.
Следва да се приеме, че деянието е осъществено от обв. в първата предвидена в
нормата на чл. 313, ал. 1 НК форма – потвърждаване на неистина, тъй като с
вписването на обстоятелството „изгубено“, обв. е декларирал, че документът, се
намира на неизвестно за него място, съзнавайки, че това му изявление не съответства
на обективната истина. Декларацията е депозирана пред надлежен орган на власт –
служител на Сектор ПП при ОД на МВР Варна. В конкретната хипотеза с подаване на
3
процесната декларация, чието авторство не се оспорва от обв., същата се явява
депозирана пред орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК. Съгласно цитираната
разпоредба „орган на власт“ са органите на държавна власт, органите на държавно
управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са
натоварени с упражняването на властнически функции, а според чл. 1, ал. 2 от ЗБЛД,
българските лични документи се издават от Министерството на вътрешните работи,
Министерството на външните работи, Министерството на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и Министерството на отбраната,
съобразно предоставената им компетентност по този закон, което установява по
положителен начин и другата обективна предпоставка за съставомерност на деянието
по чл. 313, ал. 1 НК - декларацията да се дава пред орган на власт. Налице е лъжливо
документиране в своя полза, тъй като безспорно по делото е установено, че
обвиняемият не е изгубил свидетелството си за правоуправление, а напротив същото е
било иззети от органите на ФРГ с оглед извършено нарушение на територията на тази
страна. В горната насока са всички събрани по делото доказателства, както писмени
така и гласни.
От субективна страна горепосоченото деяние е извършено умишлено, при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като обвиняемият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено
опасните последици и ги е искал. Умисълът на обвиняемия се извежда по категоричен
начин от неговите действия – няколко дни след като СУМПС е бил отнето от властите
на ФРГ, той отишъл в Сектор ПП- Варна и подал заявлението за издаване на ново
СУМПС като посочил, че предходното такова е изгубил.
Поради изложеното и след като прецени, че обвинението против обвиняемия е
доказано по несъмнен начин съгл.чл.303, ал.2 от НПК със събраните в производството
доказателства, съдът призна М. М. за виновен в извършването на престъплението по
чл.313, ал.1 от НК .
При индивидуализацията на наказанието по отношение на обв. М.М. за
извършеното от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК, съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на извършителя,
подбудите за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за отговорността на обв.
констатира следното:
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита чистото му съдебно
минало. Като смекчаващо отговорността обстоятелство, в унисон с трайно
установената съдебна практика, съдът отчете и изминалия значителен период от време
от извършване на деянието -26.11.19г., до реализиране на отговорността на обв. –
повече от три години след деянието. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се
установиха.
Като съобрази гореизложеното съдът намира, че са налице всички кумулативното
предвидените в закона предпоставки за прилагане на задължителната диференцирана
процедура по освобождаване на обвиняемия М. от наказателна отговорност за
горепосоченото престъпление, с налагане на административно наказание по реда чл.78
А от НК- обвиняемият е пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление
по чл.313, ал.1 от НК законова санкция е „лишаване от свобода“ до три години или
„глоба“ от сто до триста лева, обв.М. не осъждан, тъй като е реабилитиран на
осн.чл.87от НК и спрямо него са заличени последиците от осъждането му, и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78”а” от НК , от деянието му
4
не са причинени имуществени вреди. При горните констатации съдът освободи обв. М.
М. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание “Глоба”.
Съдът, съобразявайки посочените по-горе обуславящи отговорността обстоятелства
определи наказанието при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като отчете, възрастта на обвиняемия, обстоятелството, че престира
труд като монтьор, отсъствието на каквито и да било данни за други
противообществени прояви на територията на Р България, прецени, че следва да му
наложи наказание в минималния размер на предвиденото в законовия текст на
разпоредбата на 78а от НК. Затова му наложи административно наказание „Глоба“ в
размер на 1 000 лв.
С така определеният размер на наказанието съдът счита, че ще се постигнат целите
на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК – генералната- ще се
въздейства предупредително спрямо другите членове на обществото, и индивидуалната
превенция- ще се въздейства възпитателно и възпиращо спрямо обвиняемия да не
върши други престъпления.
Съдът се произнесе по приложените по делото веществени доказателства, като на
основание чл.112, ал.4 от НПК постанови свидетелство за управление на моторно
превозно № *********/26.05.2016г., издадено от МВР-Варна на името на М. Х. М. след
влизане на решението в сила да се изпрати на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Варна по компетентност, а декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи от името на М. Х. М. след влизане на решението в сила
да се изпрати на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна по компетентност,
като по делото да остане заверено копие от същата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на обв. М. М. направените
по делото разноски в размер на 130,16 лв. в полза на Държавата, по сметка на ОД на
МВР- Варна.
Съдът не присъди в тежест на обвиняемия направените в досъдебното производство
разноски за преводач, тъй като съгласно чл. 189, ал. 2 НПК разноските за преводач в
досъдебното производство са за сметка на органа, който ги е направил.

По гореизложените съображения, съдът постанови решението си.


СЪДИЯ при ВРС:



5
Съобщи за изтекли лични данни