Решение по дело №746/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Обжалвано е Решение № 17/06.01.2025г., постановено по АНД № 1692/2024г. по описа на РС - гр. Пловдив, IV н.с., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ 003687/18.09.2023г. на и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище: гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите/КЗП/, упълномощен съгласно Заповед № 670/06.07.2023г. на Председателя на КЗП, с което на „ЛАЙТ ФИНАНСИ“ ООД, гр. Пловдив, [улица], ЕИК *********, представлявано от управителите Н. С. М., [ЕГН] и С. А. С., [ЕГН], са наложени административни наказания, както следва: имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.11 ал.1 т.18 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, на основание чл.45 ал.1 от ЗПК; имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.34 ал.1 от ЗПК, на основание чл.45 ал.1 от ЗПК; имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.11 ал.1 т.26 от ЗПК, на основание чл.45 ал.1 от ЗПК и имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.5 ал.5 вр. чл.5 ал.2 вр. чл.5 ал.1 от ЗПК, на основание чл.45 ал.1 от ЗПК.

Жалбоподателят и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище: гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗПq чрез юрисконсулт Ц., иска да се отмени решението и да се потвърди НП. Излага доводи за незаконосъобразност поради неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

Ответникът по касационната жалба „ЛАЙТ ФИНАНСИ“ ООД, чрез процесуален представител адвокат Л. моли да се остави в сила обжалваното решение. Излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Претендира разноски.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Административен съд - Пловдив, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба против НП № 003687/18.09.2023г. на и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище: гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите/КЗП/, с което на „ЛАЙТ ФИНАНСИ“ ООД, гр. Пловдив, са наложени административни наказания, както следва: имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.11 ал.1 т.18 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, на основание чл.45 ал.1 от ЗПК; имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.34 ал.1 от ЗПК, на основание чл.45 ал.1 от ЗПК; имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.11 ал.1 т.26 от ЗПК, на основание чл.45 ал.1 от ЗПК и имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.5 ал.5 вр. чл.5 ал.2 вр. чл.5 ал.1 от ЗПК, на основание чл.45 ал.1 от ЗПК.

От фактическа страна е установено във въззивното производство, че на 25.05.2023г. била извършена проверка в офис за отпускане на потребителски кредити, находящ се в гр. София, [улица], стопанисван от „Лайт Финанси“ ООД по повод на жалба с вх. № С-03-3086/17.05.2023г. от лицето И. С. Д.. От проверяващите били изискани документи, които по-късно били представени, а именно Договор за потребителски кредит № 309/20.04.2023г. между „Лайт Финанси“ ООД и И. Д., който бил придружен със Запис на заповед от 20.04.2023г. от И. Д. със задължение да плати на „Лайт Финанси“ ООД сумата от 33005.34 лв. Тъй като нито в договора, нито в Стандартния европейски формуляр било заложено, че кредитополучателят се задължава да издаде запис на заповед, проверяващите решили, че в Договор за потребителски кредит липсвало записано обезпечението, представляващо Запис на заповед от 20.04.2023г. Приело се от същите още, че кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед. Констатирало се, че не е посочен актуален адрес на КЗП по документите. Открити били и пропуски при попълването на СЕФ.

Въз основа на това е съставен АУАН № 003687/13.07.2023г. за нарушение на разпоредбите на чл.11 ал.1 т.18 от ЗПК; чл.34 ал.1 от ЗПК; чл.11 ал.1 т.26 от ЗПК и чл.5 ал.5 вр. чл.5 ал.2 вр. чл.5 ал.1 от ЗПК.

За така съставения акт било изпратена писмо-покана с № С-03-3086/10.07.2023г. чрез електронната поща на КЗП РД София до имейла на адв. Н. Л. въпреки, че между него и органите на КЗП не била постигната уговорка кореспонденцията и връчването на актове да се осъществява по електронен път.

На посочената в поканата дата в КЗП София не се явил представител на дружеството, на който да се предяви и връчи актът, като последният бил съставен в отсъствие на нарушителя.

Срещу така съставения акт от дружеството било депозирано възражение.

Съставено било и обжалваното НП.

За да го отмени, районният съд, след като е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателствени средства, приел, че нарушенията в пункт 1 и 2 от НП не са били извършени от жалбоподателя. Мотивирано е,че съгласно чл.11 ал.1 от ЗПК: „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т.18 - обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива“. Според чл.34 ал.1 от ЗПК кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница. Според районния съд, за да бъдат осъществени тези състави е необходимо кредиторът да е задължил потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница, а такива действия не се установява да са били извършвани и не са отразявани в текста на сключения договор, нито в СЕФ. Мотивирано е, че не става ясно от къде АНО е стигнал до извода, че кредиторът е задължил потребителя да подпише запис на заповед, след като няма никакви данни договорът за потребителски кредит да е бил подписан под някакъв натиск. Аргумент за горното е и представената Декларация от 25.07.2023г., изготвена лично от И. Д., в която изрично се сочи, че напълно доброволно е подписала записа на заповед и на никой етап - нито преди, нито по време на сключване на конкретния договор тя не е била задължавана да издаде запис на заповед, с който да гарантира задълженията си по договора. Посочва се още, че в самата жалба, станала повод за проверката, няма оплаквания по повод издаването на записа на заповед.

По отношение на нарушението по пункт 3 от НП е мотивирано, че такова е извършено. Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1 т.26 от ЗПК „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа адреса на КЗП, като контролен орган по спазване изискванията на този закон“. Несъмнено се установило, че в договора за предоставяне на потребителски кредит не е бил посочен актуалният адрес на КЗП, тъй като в договора фигурира адрес на КЗП: гр. София, пл. „С.“ № 4а, който не е бил актуалният адрес към момента на проверката и към момента на сключване на договора. Актуалният адрес бил: гр. София, [улица], а адресът на пл. „С.“ е бил актуален до 2019г. Предвид това и след като е бил посочен грешен адрес на КЗП, то това се приравнява на липса на адрес по смисъла на чл.11 ал.1 т.26 от ЗПК. Деянието е извършено на 20.04.2023г. в гр.Пловдив, когато е подписан договорът с потребителя. Изложено е, че с даването на неверен адрес на практика потребителите са били лишени от свое основно право, тъй като подадените жалби не биха стигнали до КЗП.

За нарушението по пункт 4 съгласно чл.5 ал.5 от ЗПК са изложени обосновано мотиви, че същото е извършено предвид липсата на изискуемата преддоговорна информация и несъответствията със стандартния европейски формуляр относно лихвения процент,даването на представителен пример в договора за кредит, посочването на вида на обезпечението, подробно разгледани в мотивите на обжалваното решение.

Основанието, на което е отменено обжалваното НП изцяло е констатирането на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Прието е, че е нарушен чл.40 ал.2 от ЗАНН, тъй като АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя, без да са били налице предпоставките за това, което е абсолютно основание за отмяна.

Решението е правилно.

Противно на възраженията на касационния жалбоподател, за спазването на императивните изисквания в производството по ЗАНН има формални изисквания, които следва да бъдат спазвани. В този смисъл, без значение е дали комуникацията между проверяващите органи и упълномощеният представител на дружеството е била безпроблемна до момента на съставяне на АУАН, ако за самото съставяне на акта не е налице надлежна покана. От събраните по делото доказателства се установява, че покана за съставяне на АУАН с № С-03-3086/10.07.2023г. е изпратена, но не е ясно дали е получена. Същата е изпратена на електронната поща на пълномощника на дружеството адв. Л., но от страна на наказващия орган не са представени доказателства, че поканата е била получена. От представените извлечения от деловодната система на КЗП подобна информация няма. Събраните и обсъдени от районния съд гласни доказателствени средства също не съдържат информация в тази насока. Установено е,че дружеството не е търсено по никакъв друг начин, освен чрез изпращане на електронното съобщение. Не са представени доказателства за това пълномощникът на дружеството да е заявявал воденето на кореспонденция и връчване на документи по електронен път. С оглед на това, правилно е прието от въззивния съд, че не са били налице основанията на чл.40 ал.2 от ЗАНН и съставянето на АУАН в отсъствие на представляващ дружеството представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Ето защо решението следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 1300 лв. адвокатско възнаграждение, видно от представените за това договор за правна помощ от 20.03.2025г. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираното възнаграждение е под минималния размер според приложимата НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, при съобразяване на чл.18,ал.2 във връзка с чл.7,ал.2, т. 3 от нея.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17/06.01.2025г., постановено по АНД № 1692/2024г. по описа на РС - гр. Пловдив, IV н.с.

ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ да заплати на „ЛАЙТ ФИНАНСИ“ ООД, гр. Пловдив, [улица], ЕИК *********, представлявано от управителите Н. С. М., [ЕГН] и С. А. С., [ЕГН], сумата от 1300/хиляда и триста/ лева разноски.

Решението не подлежи на обжалване.