МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 48/10.06.2019г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 77/2020 г. ПО ОПИСА НА
ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против В.Й.А. ***,
за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, и против подсъдимия Д.Ж.Д. от с. с. за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК.
В съдебна фаза по искане на подсъдимите и на
защитниците производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2
от глава 27-НПК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението
против подсъдимите така, както е предявено. Изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка счита за безспорно установена, с оглед направеното от подсъдимите
признание на фактите в обстоятелствената част на същия, а самопризнанието им
намира за подкрепено в пълна степен от събраните в досъдебното производство
доказателства. Затова счита, че подсъдимите следва да бъдат признати за виновни
по предявеното им обвинение и предлага да им се наложат наказания лишаване от
свобода под законовия минимум от една година, при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК. По отношение на подс. А. прокурорът пледира да се постанови ефективно
изтърпяване на наказанието, а по отношение на подс. Д. счита, че липсват пречки
за прилагане института на условното осъждане и предлага наложеното му наказание
да се отложи от изтърпяване, на основание чл.66, ал.1 от НК. Прокурорът не
взема становище относно конкретните размери на наказанията, продължителността
на изпитателния срок за подс. Д. и първоначалния режим на изтърпяване на
наказанието за подс. А..
Подсъдимите, редовно призовани, участват лично в с.з. Признават
вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и
чрез служебните си защитници – адвокати също пледират за определяне на
наказанията под законовия минимум от една година, след отчитане младата им
възраст, оказаното в досъдебна фаза съдействие за разкриване обективната истина
по делото, невисоката стойност на отнетите вещи и връщането на част от отнетото
на неговия собственик. Защитниците не вземат становище относно начина на
изтърпяване на наказанията.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372,
ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства,
изложени от прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимите
А. и Д. ***, и знаели, че къщата на ул. „Стара планина“ № * е собственост на
гражданин на Великобритания – св. А.Р. Крайвън, както и че последният не живее
постоянно в имота. Двамата решили да се възползват от отсъствието на
собственика и да откраднат от къщата каквото намерят и харесат. В изпълнение на
решението, на неустановен ден в периода от м. май 2018 г. до 02.01.2019 г., двамата отишли до
набелязаното място, прескочили сравнително невосоката ограда и проникнали в двора
на имота. Приближили се до затворен прозорец на една от стаите на първия етаж
на къщата. Подс. А. нанесъл удар с крак по едно от крилата на прозореца и по
този начин разбил заключващия механизъм. След това отворил прозореца и през
него двамата проникнали във вътрешността. От банята на първия етаж подсъдимите
взели едно огледало за баня с лепенки, изобразяващи лебеди, за 8,50 лева и с
него по обратния път излезли навън. По външните стълби двамата се качили до
втория етаж на къщата, където с помощта на метален лост, който носели, подс. А.
разбил входната врата към етажа, отворил я и двамата влезли в коридора. От
банята на етажа взели едно елипсовидно огледало с лампа за 17,40 и с огледалата
по обратния път излезли от къщата, след което с отнетите вещи, собственост на св.
А.Р.К., напуснали имота му.
В
изпълнение на решението си за кражба от необитаемия имот на св. К., на
неустановен ден в периода от м.май 2018г. до
02.01.2019г., двамата
подсъдими отново отишли до набелязаното място. Прескочили сравнително
невосоката ограда и проникнали в двора. Междувременно, св. А., която се грижела
за имота на св. К., отремонтирала счупените механизми и брави. Подсъдимите се
приближили до затворен прозорец на една от стаите на първия етаж, при което
подс. А. нанесъл удар с крак по крилото на прозореца, разбил заключващия
механизъм и с дясната си ръка го отворил. Оттам двамата подсъдими проникнали на
първия етаж. В стаите на етажа намерили
и взели употребяван плот на кухненска печка с четири котлона за 240 лева, употребявана
микровълнова печка марка Милде за 72 лева, употребявана газова печка за
отопление за 160 лева, употребявана електрическа кана за 28 лева и две
употребявани електрически печки тип конвектор по 135 лева всяка, или вещи на
обща стойност 770 лева, всички собственост на св. К.. След това с вещите
напуснали мястото.
На 03.01.2019г. след
разкриване на деянието подс. А. предал доброволно на органитте на реда отнетите
от имота огледала за баня, а подс. Д. предал доброволно отнетия плот с четири котлона, и на 15.03.2019г.
предадените от подсъдимите вещи били върнати на собственика им св. Крайвън срещу разписка от същата дата.
Към
момента на извършване на горното деяние подс. Д., роден на ***г., е бил на 48
години и е работел като шофьор в ЦСМП – с. Скалица. Не е осъждан или
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел ІV от НК.
Подс. А., роден на ***г., е бил 24-годишен към
момента на извършване на деянието и е осъждан два пъти с влезли в сила присъди
за престъпления от общ характер – с присъдите по НОХД № 2010/2012г. на Великотърновския
районен съд и по НОХД № 272/2016г. на ЯРС.
С Присъдата по НОХД № 272/2016г. на ЯРС, влязла в
сила на 30.03.2016г., му е наложено наказание от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, като е постановено отложено изтърпяване на
наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Направеното
от подсъдимите признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от
събраните в досъдебното производство доказателства – отчасти от обясненията им,
от показанията на свидетелите Крайвън, А. и Петков, от обективните находки,
отразени в протокола за оглед от 02.01.2019г. и приложения към него фотоалбум, от
заключенията на вещите лица, изготвили назначените дактилоскопна и оценителна експертизи,
от данните в протокола за оглед на веществени доказателства от 15.03.2019г. и
приложения към него фотоалбум, както и от писмените доказателства по делото
(протоколи за доброволно предаване от 03.01.2019г. – л.43 и 44 от ДП, разписка
от 15.03.2019г. – л.64 от ДП, справки за съдимост и др.), които, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, безпротиворечиви, и поради
това се кредитират изцяло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
И от обактивна, и от субективна
страна, подсъдимият Д. е осъществил
състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 вр. чл.194, ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК, а подсъдимият А. от обективна и субективна страна е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.3,
т.4, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от м. май 2018 г. до 02.01.2019 г. в
с.Скалица, обл.Ямбол от къща, находяща се на ул. „Стара планина“ № 7, действайки
в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор помежду си,
в съучастие помежду си като съизвършители, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот - разбиване на прозорци и на входна врата, и чрез
използване на техническо средство - метална щанга, са отнели чужди движими вещи
на обща стойност 795,90 лв. от владението на собственика им А.Р.К. от
Великобритания, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят, като подсъдимият А. е действал в условията на повторност и деянието
не представлява маловажен случай, както следва:
1. На неустановен ден в периода м.май 2018г. - 02.01.2019г., в с.Скалица обл.Ямбол,
от къща, находяща се на ул. „Стара планина“ № 7*, действайки след предварителен сговор помежду си и в съучастие като
съизвършители, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - разбиване на прозорец и входна врата, и чрез използване на техническо
следство - метална щанга, са отнели чужди
движими вещи на обща стойност 25,90 лв., от владението на собственика им А.Р.К.
от Великобритания, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието не представлява маловажен случай и подс. А. е действал в
условията на повторност; и
2. На неустановен ден в периода м.май 2018г. - 02.01.2019г., в с.Скалица обл.Ямбол, от къща находяща се на ул.“Стара планина“ № 7, действайки след предварителен сговор помежду си, в съучастие като
съизвършители, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - разбиване на прозорец, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 770 лв.,
от владението на собственика им А.Р.К. от Великобритания, без неговото съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява
маловажен случай и подс. А. е действал в условията на повторност.
Авторството на деянието от
страна на подсъдимите се установява по безспорен начин от обясненията им, така
и от заключението на вещото лице по назначената дактилоскопна експертиза и от
писмените доказателства по делото – протоколи за доброволно предаване от
03.01.2019г.
От обективна страна подсъдимите са извършили две деяния, всяко от които
поотделно осъществява признаците от състава на престъплението кражба по смисъла
на чл.194, ал.1 от НК, тъй като и в двата случая, вземайки вещите от къщата на
св. К. и отнасяйки ги със себе си, са извършили действия по прекратяване
владението на собственика върху тях и установяване на свое такова. Т.е.,
безспорно във всеки от случаите, е налице прекратяване владението на собственика
върху вещите, което е настъпило вследствие деянието на подсъдимите, и при
липсата на съгласие за това от страна на самия собственик. За да проникнат в дома
на св. К. и да си осигурят достъп до вещите, подс. А. е разбил заключващия
механизъм на прозореца на първия етаж, както и входната врата към втория етаж
на къщата, като по този начин двамата са осъществили квалифицирания състав на
чл.195, ал.1, т.3, предл.ІI от НК, тъй
като и по естеството си и по предназначението си, тези вещи служат за
изключване достъпа на трети лица до вътрешността на помещението, респ. и до
намиращите се в него вещи. Двамата подсъдими са осъществили и квалифицирания
състав на чл.195, ал.1, т.4, предл.ІІ от НК, тъй като разбиване входната врата
към втория етаж на къщата са използвали техническо средство – метален
лост/щанга, която вещ пък по своето естество е предназначена за извършване на
технически операции.
От обективна страна извършеното от
подсъдимите е квалифицирано и с оглед субекта на престъплението по т.5 на
чл.195, ал.1 от НК, тъй като е осъществено от две лица, сговорили се
предварително за това. Това е така, защото подсъдимите не са взели решението за
извършване на кражбата непосредствено преди това, а по-рано, когато в
сравнително спокойна обстановка набелязали мястото, като съобразили
обстоятелството, че собственикът на имота е гражданин на Великобритания и не
живее там, и освен това, си набавили средства, като се снабдили с метален
лост/щанга. От обективна страна, и в двата случая е налице и задружно участие
от страна на подсъдимите при извършване на деянието, тъй като всеки един от тях
е участвал в самото изпълнително деяние на престъплението – както в отнемането
на вещите, така и в установяване на своята фактическа власт върху тях, т.е., двамата
са действали са в съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, под формата на
извършителство.
С оглед на възприетата
квалификация по т.5 от чл.195, ал.1 от НК следва да се отбележи още, че
обективно, извършеното от подсъдимите не представлява маловажен случай по
смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Неговата завишена степен на обществена опасност се
обуславя от обстоятелствата, които характеризират деянието като осъществяващо
признаците на посочените по-горе квалифициращи състави на т.3 и на т.4 от
чл.195, ал.1 – НК, тъй като по аргумент за обратното от ал.3 на чл.195 от НК
(която препраща само към т.2 и т.6 на чл.195 ал.1 от НК), възможността за
маловажни случаи на престъпление по чл.195 ал.1, т.3 и т.4 от НК поначало е
изключена.
От обективна страна,
подсъдимият А. е действал в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е извършил деянието след като с присъдата по НОХД № 272/2016г. на
ЯРС, влязла в сила на 30.03.2016г., е осъден за друго такова престъпление – по
чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 от НК, и в определения с присъдата тригодишен
изпитателен срок. Т.е., преди изтичане на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК
от изтърпяване на наложеното му наказание. При това положение, и след като по
гореизложените съображения деянието, предмет на настоящото производство не
представлява маловажен случай, извършеното от подс. А. осъществява и квалифицирания
състав на чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.28, ал.1 от НК.
От субективна страна и в
двата случая подсъдимите са действали с пряк умисъл. Съзнавали са, че вземайки вещите
от къщата на св. К. и отнасяйки ги със себе си извършват действия по прекратяване
фактическата власт на техния собственик, предвиждали са преминаването им в своя
фактическа власт и са целели именно това. Действали са и с намерението
противозаконно да ги присвоят, тъй като са се разпоредили с тях като със свои,
разбирали са противоправния характер на извършеното и са целели противоправното
си облагодетелстване. Подсъдимите са съзнавали и противозаконността на
обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи. Разбирали са, че прозореца
и входната врата на къщата целят да изключат достъпа на трети лица до вътрешността
й, че преодоляването на тези прегради съществено ще ги улесни при осъществяване
на намеренията им, както и, че използването на горепосоченото техническо
средство, ще улесни достъпа им до вещите и са целели именно това. Също така, двамата
са действали с общ умисъл, като всеки е съзнавал участието на другия в
отнемането на вещите, както и това, че не действа сам, и същевременно, подс. А.
е знаел, че върши деянието след като вече е осъждан за други такива престъпления.
И обективно, и субективно, двамата подсъдими са
действали в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като в един непродължителен
период от време – от месец май 2018г. до 02.01.2019г., т.е., в рамките на осем
месеца, са извършили две деяния, всяко едно от които поотделно осъществява
състава на престъплението кражба по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194,
ал.1 от НК. Деянията са извършени при еднородност на вината, като обективно и
субективно последващото се явява продължение на предходното.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ НАКАЗАНИЯ
За извършеното от подсъдимите
престъпление законът предвижда наказание от една до десет години лишаване от
свобода. При това положение, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал.2
от НПК наказанията им следва да се определят при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно който, при постановяване на осъдителна присъда в случаите на
чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът определя наказанието лишаване
от свобода като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява
така определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на чл.54
от НК, съдът определи на подс. А. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а на подс. Д. наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, значително под средния, към и в минималния размер на предвиденото в
закона, при превес на смекчаващите отговорността им обстоятелства – сравнително
младата възраст на подс. А., чистото съдебно минало на подс. Д.,
обстоятелството, че в досъдебна фаза двамата са дали обяснения, с което в
известна стерпен са допринесли за разкриване обективната истина по делото,
сравнително невисоката стойност на отнетите вещи и връщането на част от
отнетото на неговия собственик. От друга страна, при определяне такива по вид и
размер наказания, съдът отчече завишената степен на обществена опасност на
деянието, обуславяща се от високата динамика и относително големия дял на този
вид престъпления понастоящем в страната и в региона, от обстоятелствата, че в
рамките на осем месеца – за времето от м. май 2018г. до 02.01.2019г.,
подсъдимите са извършили две деяния, всяко от които осъществява признаците на
тежко умишлено престъпление против собствеността, че извършеното от подс. Д. е
квалифицирано по три квалифициращи признака, а извършеното от подс. А. по
четири квалифициращи признака. Освен това, като отегчаващи отговорността на
подс. А. обстоятелства съдът отчете степента му на участие в извършване на деянието,
както и това, че изключая присъдата по НОХД № 272/2016г. на ЯРС, водеща до
квалифициране на деянието като извършено в условията на повторност, е бил
осъждан за престъпление от общ характер - по НОХД № 2010/2012г. на РС – Велико
Търново. Поради това съдът намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността
на подсъдимите обстоятелства, смекчаващите отговорността им такива не са нито
многобройни, нито изключителни по своя характер, не водят до несъразмерност на
предвиденото в закона най-леко наказание от една година от свобода и не дават
основание за определяне на по-леки по размер наказания.
След като по горните съображения,
ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК, съдът определи на
подс. А. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и на подс. Д. наложи наказание
от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съобразно императивната норма на чл.58а,
ал.1 от НК намали така определените им наказание с една трета, или с шест
месеца за подс. А. и с четири месеца за подс. Д., и им наложи съответно
наказания от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА И ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА
НАКАЗАНИЯТА
С оглед
предходното осъждане на подсъдимия А. на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер - с присъдата по НОХД № 272/2016г.
на ЯРС, спрямо него
са налице законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова,
и тъй като сборът на отложеното от изтърпяване наказание лишаване от свобода по
НОХД № 272/2016г. на ЯРС и наложеното му с настоящата присъда такова не
надвишава две години, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът постанови
наложениото му наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
С оглед чистото съдебно минало на подс. Д.
и размера на наложеното му с присъдата наказание лишаване от свобода, който е в
рамките до три години, от една страна спрямо него не са налице законови пречки
за прилагане института на условното осъждане. Затова, и тъй като след отчитане изброените
по-горе смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът намери, че за неговото
поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му
наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК, постанови отложено изтърпяване на
наказанието за изпитателен срок ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на
присъдата в сила.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.68, АЛ.1 ОТ НК
Съдът намери, че по отношение на подс. А.
са налице законовите предпоставки на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в
изпълнение на наказанието от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА наложено му с
присъдата по НОХД № 272/2016г. на ЯРС, тъй като
деянието, предмет на настоящото производство е извършено в рамките на определения
му с присъдата по цитираното дело изпитателен срок. Както вече се посочи,
присодата по НОХД № 272/2016г. на ЯРС е влязла в сила на 30.03.2016г., а
деянието, предмет на делото е извършено в периода от м. май 2018г. до
02.01.2019г. При това положение, след като престъплението,
предмет на настоящото дело е умишлено и е от общ характер, и за него също му е
наложено наказание лишаване от свобода, то има за последица привеждане в
изпълнение на отложеното от изтърпяване наказание от ТРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода. Поради това и с оглед гореобсъдените обстоятелства, че сборът на отложеното от изтърпяване
наказание лишаване от свобода по НОХД № 272/2016г. на ЯРС и наложеното му с
настоящата присъда такова не надвишава две години, на основание чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС, съдът постанови приведеното
в изпълнение наказание също да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, тъй като
подсъдимите бяха признати за виновни по предявеното им обвинение, на основание
чл.189, ал.3 НПК в тяхна тежест бяха присъдени и направените в досъдебната фаза
на делото разноски за изготвяне на експертизи общо в размер на 228,70 лева, или
по 114,35 лева за всеки, вносими в приход на Републиканския бюджет и по
сметката на ОД на МВР – Ямбол.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: