Решение по дело №1649/2019 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юни 2020 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Нели Иванова Генчева
Дело: 20193330101649
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                                                 Р Е Ш Е Н И Е

             Номер 124                                10.06.2020 г.                                               гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На двадесет и седми май                              две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар    Снежина Радева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията   гр.д. №1649/2019 г.

 

            Производството е с правно основание чл.344 ал.1 т. 3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

            Депозирана е искова молба от И.Х.Д., с която е предявен иск   срещу  ОП „Паркстрой“ за заплащане на сумата 3000 лв. за времето, през което е останала без работа от 15.05.2019 г. до 06.09.2019 г. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Сочи, че трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл.325, ал.1 т.9 от КТ, че с решение по гр.д.№554/2019 г. на РС Разград е отменена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и че през процесния период продължава да е без работа поради  уволнението. 

            Ответникът счита иска за неоснователен. Твърди, че ищцата не е представила доказателства за това, че е останала без работа след уволнението, респ. че не е получавала трудово възнаграждение, тъй като това обстоятелство се установява с представяне на копие от трудовата книжка или със съответно удостоверение от НАП. Счита, че искът е недопустим, тъй като същият е бил предявен по гр.д.№554/2019 г. и по него съдът се е произнесъл, като частично го е уважил, а частично го е отхвърлил. Претендира и за направените по делото разноски.

            След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:   Ищцата е работила в ответното дружество на длъжност “работник“ по трудово правоотношение до 05.03.2019 г., когато това трудово правоотношение е било прекратено по инициатива на работодателя със Заповед №54/05.03.2019 г. С решение по гр.д.№554/2019 г. на РС Разград тази заповед е отменена като незаконосъобразна и ответникът ОП „Парктрой“ е осъден да заплати на ищцата  сумата 1 462,33 лв. обезщетение с правно основание чл.225, ал.1 от КТ за периода 06.03.2019 г. – 15.05.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 500 лв. разноски по делото. Със същото решение съдът е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение в останалата му част до първоначално предявения размер от 3360 лв. и за периода от 15.05.2019 г. до 06.09.2019 г. Това решение е влязло в сила на 15.04.2020 г.

            На 06.03.2019 г. ищцата е регистрирана като безработна в „Бюрото по труда“ в гр.Разград. Последната заверка на регистрационната й карта в Дирекция „Бюро по труда“ е на 14.05.2020 г. Видно от фиш за заплатата на същата за м.януари 2019 г. на същата е начислено обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ в размер на 1254,40 лв., т.е. това е размерът на брутното й трудово възнаграждение за два месеца.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

            Предявеният иск е допустим. Същият действително е бил предмет и на друго дело и в частта, в която е предявен в настоящото производство, е бил отхвърлен. Изтеклият период от време след края на съдебното следствие при първоинстанционното разглеждане на делото е ново обстоятелство, което е ново основание по смисъла на чл.298 от ГПК, поради което не е налице пречка предявеният иск да бъде разгледан.

Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.

На първо място с влязло в сила съдебно решение е установено, че уволнението на ответницата е незаконно.

 На второ място, по делото бе установено, че след 15.05.2019 г., когато са приключили съдебните прения и до която дата е присъдено обезщетението по предходното делото, ищцата е  продължила да бъде без работа до изтичане на максималния срок по чл.225, ал.1 от КТ, който е изтекъл на 05.09.2019 г.

На трето място не бе установена друга причина за оставането на ищцата без работа освен прекратяването на трудовото правоотношение с ответника.

Ето защо обезщетение с правно основание чл.225 от КТ следва да бъде присъдено и за периода 15.05.2019 г. – 05.09.2019 г.  В съответствие с разпоредбата на чл.228 от КТ основата за определяне на обезщетението по чл.222, ал.2 от КТ и чл.225, ал.1 от КТ е една и съща – полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, през който е възникнало основанието за съответното обезщетение – в случая прекратяването на трудовото правоотношение. При размер на обезщетението по чл.222, ал.2 от 1254 лв. основата за неговото определяне е 627 лв.  Ето защо размера на обезщетението е за периода 06.03.2019 г. – 15.05.2019 г.  е 2299,00 лв. /по 627 лв. за трите месеца от периода от 15.05. до 15.08.2019 г. и 2/3 от тази сума за периода 15.08 до 05.09.2019 вкл./. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като представените доказателства не сочат на размер на обезщетението, какъвто претендира ищцата..

Разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК дава право на ищцата да получи платените от нея разноски по делото при основателност на иска. На л.59 от делото е приложен договора за правна помощ, в който е посочено адвокатско възнаграждение от 500 лв., което е платено в брой. Следователно ответникът следва да заплати на ищцата сумата 383 лв. съразмерно на уважената част от иска.

Съответно ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно 70 лв.

            На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС Разград  д.т. върху присъдения размер на иска в съответствие с разпоредбата на чл.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК – 4% върху сумата, а именно 91,96 лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОСЪЖДА ОП“Паркстрой“, ЕИК 0005059100370 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Раковски“, №14 ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.Д., ЕГН ********** ***99 лв.   /   две хиляди двеста деветдесет и девет лева / обезщетение с правно основание чл.225 ал.1 от КТ за периода 15.05.2019 г. – 05.09.2019 г.  вкл., както и сумата  383 лв. /триста осемдесет и три  лева/ разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на обезщетение в останалата му част до първоначално предявения размер от 3000 лв. като неоснователен.

          ОСЪЖДА И.Х.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ОП“Паркстрой“, ЕИК 0005059100370 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Раковски“, №14 сумата 70 лв. /седемдесет лева/ за направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

          ОСЪЖДА ОП“Паркстрой“, ЕИК 0005059100370 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Раковски“, №14  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата  91,96 лв./деветдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/  държавна такса върху уважената част от иска.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в  двуседмичен срок от 10.06.2020 г. пред Разградския окръжен съд.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: