Р Е Ш Е Н И Е № ……
гр.Панагюрище, 16.03.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Панагюрският районен съд, в публично
съдебно заседание на 02.03.2021 г., в състав : районен съдия Снежана Стоянова, при
секретаря Нонка Стоянова, като разгледа АНД
№ 3/2021 год., за да се
произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.А.Д. ***,
ЕГН: ********** против НП № 36-0000800/27.11.2020 г. на Директора на РД „АА“
гр.Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози и за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ е наложена глоба в размер на 2 000 (две
хиляди) лева.
В жалбата се твърди незаконосъобразност
на акатуваното наказателно постановление. Основното възражение е за маловажност
на случая, като същото се обосновава с обстоятелството, че към датата на
вмененото нарушение жалбоподателят е притежавал удостоверение за професионална
компетентност. Не се отрича, че към датата на нарушението жалбоподателят не е
притежавал карта за квалификация на водача.
В съдебно заседание жалбоподателя
не се явява и не се представлява. Постъпили са писмени бележки, видно от които поддържа
жалбата и иска отмяна на атакуваното НП.
Ответникът по жалбата редовно
призован, не се представлява в проведеното открито съдебно
заседание. Постъпило е становище, видно от което жалбата се оспорва като
неоснователна.
Районният съд провери
основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че на 09.11.2020 г. около 15,55 часа в град Панагюрище, е управлявал
влекач „Волво“ ФХ 480 с рег.№ ***** **и
прикачено полуремарке с рег.№ *******, собственост на „ИСА 2000“ ЕООД, за което
се изисква СУМПС от категория С+Е, като е извършвал превоз на товари за собствена
сметка, в момента на проверката без товар, без да притежава карта за
квалификация на водача.
За извършеното нарушение, против жалбоподателя
бил съставен АУАН Серия А-2018 с фабр.№ 255579
от 09.11.2020 година, който след предявяването му последният подписал без възражение.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на нарушителя
на 17.12.2020 г., а жалбата против НП била подадена чрез АНО по
пощата на 23.12.2020 г., с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и
от лице, легитимирано да предизвика въззивен контрол за законосъобразност на
НП.
Видно е от представеното и прието
по делото удостоверение за преминато начално обучение за придобиване на професионална
компетентност за водач на МПС за извършване на превоз на товари ( л.6 в
делото), за периода от 20.04.2017 г. до 19.05.2017 г. жалбоподателят е преминал
начално обучение за професионална компетентност за водач на МПС за извършване
на обществен превоз на товари, поради което на 22.05.2017 г. е получил
документа като „достътъчно доказателство“ за притежавана компетентност. Това, което не е сторил
жалбоподателя до 09.11.2020 г. е да подаде заявление до ИИ „АА“ за получаване
на карта за квалификация на водач, която видно от разпоредбите на чл.7б, ал.6 и
следващите от Закона за автомобилните превози се издава на лица само въз основа
на удостоверението за професионална компетентност, което жалбоподателят е
притежавал, като същото е било актуално съобразно изискването на ал.8 на чл.7б
от същия закон. Всъщност след 09.11.2020 г. ( на 12.11.2020 г. ) жалбоподателят
е направил необходимото за
получаване на картата, видно от писмото на директора на РД „АА“ гр.Пловдив на
л.24 в делото.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, които са непротиворечиви, а и не се отричат от страните.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че жалбата е основателна.
Нарушението е извършено формално,
като същото представлява класически пример за маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Аргументите на съда са следните: Съгласно чл.7б, ал.6 от Закона
за автомобилните превози карта за квалификация на водач се издава на лица само
въз основа на удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо
начална квалификация или периодично обучение. Няма спор по делото, че жалбоподателят
е притежавал такова удостоверение, като същото е било актуално съобразно
изискването на ал.8 на чл.7б от същия закон. Налага се изводът, че процедурата
по получаване на карта за квалификация на водач е формална по своя характер и
такава се издава при обвързана компетентност, след като лицето представи
актуално удостоверение за професионална компетентност.
При тези факти деянието на
жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид, при което налагането на определената
в закона глоба, която е във фиксиран размер от 2 000 лв., се явява
несъразмерно тежко спрямо степента на обществената опасност на деянието и на дееца.
Това е така, тъй като към датата на вмененото нарушение – 09.11.2020 г., жалбоподателят
е притежавал признати от компетентния орган професионална умения, поради което
не е застрашил в необходимата степен обществените отношения, свързани с
безопасността при извършването на превоз на обществени товари.
При
това положение и като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган
е издал незаконосъобразен акт. Преценката за "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за
законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН от страна на наказващия
орган. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е
преценка за законосъобразност. (ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г.
ОСНК – ВКС).
В горния ред на мисли вече има
достатъчно утвърдено съдебна практика на административните съдилища в Р.
България.
Разноски от страна на
жалбоподателя не се претендират, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
По горните съображения и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Панагюрският районен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НП
№ 36-0000800/27.11.2020 г. на Директора на РД „АА“ гр.Пловдив, с което на В.А.Д. ***, ЕГН: **********, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози и за нарушение и за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, е наложена глоба в размер на 2 000
(две хиляди) лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: