Решение по дело №479/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.10, ал.6, във вр. с ал.5 и във вр. с чл.10а, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/.

Делото е образувано по жалба от О. И. Ф., *** гражданка, с [ЛНЧ], с настоящ адрес: [населено място], [улица], [адрес], притежаваща регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила №[номер], издадена на 28.02.2025 год. от Държавна агенция за бежанците при МС, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете В. А. Ф., с посочен адрес за призоваване и връчване на книжа: [населено място], [улица], подадена чрез адвокат С. П. Д. от АК - [област] - пълномощник, против Заповед №ЗСПД/Д-К/3057 от 10.07.2025 год., издадена от ИД директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кърджали, с която, на жалбоподателката е отказано отпускане на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД, за детето В. А. Ф. - еднократна помощ за ученик, записан в *** клас.

Жалбоподателката О. И. Ф. счита оспорената заповед за незаконосъобразна и неправилна, постановена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че административният орган е мотивирал отказът си с това, че не били налице условията на чл.3, т.5 от ЗСПД, според която, право на семейни помощи за деца имат бременни жени - чужди граждани, и семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна, както и с това, че в конкретния случай лицето било със статут на чужденец с временна закрила и РБългария нямала договор сключен с [държава] за получаване на помощи по реда на ЗСПД.

Жалбоподателката сочи, че съгласно чл.47, ал.1 от Конституцията на Република България, отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата, като освен това, Конституцията прогласява и правото на гражданите на социално подпомагане (чл.51, ал.1). Сочи също, че по силата на чл.26, ал.2 от КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

На следващо място излага съображения, че Законът за убежището и бежанците/ЗУБ/, от своя страна, определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като в чл.39, ал.1, т.4 от същия изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила (каквато била предоставена на жалбоподателката и на дъщеря й) имат право на социално подпомагане. Счита, че предвид горецитираната нормативна уредба, семейството на детето В. Ф. има право на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД, въпреки, че настоящият случай не попада в нито една от изброените в чл.3 от ЗСПД хипотези, предвиждащи право на семейни помощи за деца. Отбелязва също така, че последната редакция на чл.3 от ЗСПД била от 2004 год., а правото на социално подпомагане по чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ на чужденците с предоставена временна закрила, било въведено законодателно през 2007 год. и че в правния мир не могат да съществуват две правни норми, които уреждат едно и също обществено отношение по различен начин, при което следвало да се приложи правилото, че по-новият закон отменя по-стария.

В жалбата се излага и довод, че ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД, не трябва да се прилага и по силата на чл.27, т.1 и т.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила от 03.07.1991 год.), защото съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Сочи, че според чл.27, т.1 от Конвенцията за правата на детето държавите-страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, както и че според т.3 на същия член, държавите-страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. В тази връзка жалбоподателката счита, че безспорно Конвенцията обхваща правото на образование като социално право.

На следващо място в жалбата се твърди, че обжалваният акт се явява в противоречие и с норми на правото на Европейския съюз, а именно Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 год. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, като в тази връзка сочи, че съгласно чл.13, т.2 от Директивата, държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи” на лицата, ползващи се с временна закрила и че такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно в цитирания ЗСПД (според §1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите - членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием) и административният орган, издал процесната заповед, е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на обжалвания акт, което не е направил.

С жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №ЗСПД/Д-К/3057 от 10.07.2025 год., издадена от ИД директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кърджали, след което делото да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация с Вх.№ЗСПД/Д-К/3057/07.07.2025 год., за отпускане на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД, подадено от О. Ф., *** гражданка, с [ЛНЧ], с настоящ адрес: [населено място], [улица], [адрес], притежаваща регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила №[номер], издадена на 28.02.2025 год. от Държавна агенция за бежанците при МС, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете В. Ф., при съблюдаване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закон. Претендира се и присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2, във вр. с ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа.

Редовно призована за съдебно заседание, жалбоподателката О. И. Ф. не се явява, представлява се от редовно упълномощения й процесуален представител - адвокат С. Д. от АК – [област], която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената Заповед №ЗСПД/Д-К/3057 от 10.07.2025 год. за отказ за отпускане на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД, издадена от ИД директор на Дирекция „Социално подпомагане” - Кърджали, като незаконосъобразна и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, по съображения, които подробно са изложени в жалбата. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски, за които представя списък за разноските. Подробни аргументи в подкрепа на жалбата излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание.

Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – град [област], редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. От същия е постъпила преди съдебното заседание писмена защита, в което заявява, че оспорва депозираната жалба от О. И. Ф. и намира същата за неоснователна. В писмената защита са изложени подробни съображения в подкрепа и защита на оспорената заповед, като в същото ответникът моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдена Заповед №ЗСПД/Д-К/3057 от 10.07.2025 год. на ИД директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – град Кърджали, с която е отказано отпускането на еднократна месечна помощ за ученик по чл.10а, ал. 1 от ЗСПД за детето В. Ф., като правилна и законосъобразна. В условията на алтернативност моли, в случай, че се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, то да бъде присъдено в минимален размер, съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване административен акт. Заповед №ЗСПД/Д-К/3057 от 10.07.2025 год., издадена от ИД директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – град [Кърджали], е била получена лично от жалбоподателката Ф. на датата 15.07.2025 год., видно от приложеното към административната преписка и прието като доказателство по делото Известие за доставяне/ИД/, обр.243, с баркод [номер] на „Български пощи“ ЕАД ПС – [област]/л.8/. Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на Дирекция „Социално подпомагане“ – град [Кърджали] с Вх.№0905-940-00-1208/25.07.2025 год., видно от положения и попълнен щемпел/л.3/, т.е. жалбата е била подадена на 10-ия/десетия/ ден след получаване на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.6, предл. I/първо/ от ЗСПД, заповедта по ал.5/т.е. за отказ за отпускане на семейна помощ за деца, в т.ч. и на еднократна помощ за ученици по чл.10а, ал.1 от ЗСПД/, подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, което означава, че жалбата следва да се подаде в 14-дневен срок, считано от получаването/съобщаването/ на акта, съгласно чл.149, ал.1 от АПК. Предвид горното съдът счита, че така подадената жалба е допустима – същата е подадена в законоустановения 14/четиринадесет/ - дневен срок, в предвидената от закона писмена форма, от лице – надлежна страна, която е адресат на административния акт и с който акт се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право на интерес от оспорването, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред административния орган е започнало повод на постъпило в Дирекция „Социално подпомагане“ – град Кърджали Заявление - декларация с Вх.№ЗСПД/Д-К/3057 от 07.07.2025 год., подадено от жалбоподателката О. И. Ф., за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в *** клас по чл.10а от ЗСПД/л.10-л.12/, за детето В. А. Ф., ученик в *** клас.

По административната преписка е представена и приета като доказателство по делото Регистрационна карта на чужденец № [номер], издадена на 28.02.2025 год. от Държавна агенция за бежанците при МС, със срок до 04.03.2026 год./л.6, стр.2/, с която на жалбоподателката О. Ф., *** гражданка, е предоставена временна закрила, като в същата е посочено, с име и ЛНЧ, придружаващо я под 14-годишна възраст дете - В., родена на [дата], с [ЛНЧ].

По повод горното Заявление - декларация с Вх.№ЗСПД/Д-К/3057 от 07.07.2025 год. на дирекция „Социално подпомагане“ – град Кърджали, подадено от О. Ф., е издадена и оспорената Заповед №ЗСПД/Д-К/3057 от 10.07.2025 год. на ИД директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – град Кърджали/л.7/, с която, на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД във вр. с чл.10а, ал.5 и ал.6 от ЗСПД, на жалбоподателката О. И. Ф. е отказано отпускането на еднократна/месечна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД за детето В. А. Ф.. Като мотиви за отказа в заповедта е посочено, че членовете на семейството са граждани на [държава] и че Република България няма сключена спогодба с [държава] за изплащане на семейни помощи. Изложени са съображения, че семейството не отговаря на условията на чл.3, т.5 от ЗСПД и че право на семейни помощи за деца имат бременни жени - чужди граждани, и семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Отново е отразено, че между Република България и [държава] няма подписан договор, даващ право за получаване на еднократна помощ за ученици, записани в *** клас, по реда на чл.10а от ЗСПД.

При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената жалба по същество е основателна.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав констатира най-напред, че същата е издадена от материално и териториално компетентен орган, т.е от компетентен по място, материя и степен орган – директора на Дирекция „Социално подпомагане” – град Кърджали, съгласно нормата на чл.10, ал.4 от ЗСПД, която регламентира, че семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане” или упълномощено от него лице, което означава, че и отказите за отпускане на семейна помощ за деца се постановяват във формата на заповед, издадена от директора на съответната дирекция „Социално подпомагане”.

Отказът за отпускане на еднократна помощ за посоченото дете, освен това, е издаден при спазване на изискуемата се писмена форма, във формата на нарочен акт – заповед за отказ, съгласно изискването на чл.10, ал.5 от ЗСПД, която заповед е съобщена писмено на жалбоподателката, и то в изискуемия се от тази норма 7-дневен срок от издаването й, като следва да се посочи, че същата е издадена на 10.07.2025 год. и е получена от лицето, т.е. от жалбоподателката О. Ф., на 15.07.2025 година. Заповедта, също така, съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, включително с посочени фактически и правни основания за издаването й, като съдът счита, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които самостоятелно да обуславят наличието на отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.

Предвид изложеното дотук, съдът намира, че в случая оспорения административен акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, обективиран е в изискуемата се писмена форма, с изискуемото се съдържание, като липсват допуснати нарушения на правилата за неговото издаване, поради което не са налице основания за оспорването, респ. за отмяната му по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед, т.е. съответствието й с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира следното:

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето.

Видно от оспорената заповед, отказът за отпускане на заявената от жалбоподателката Ф. еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД е мотивиран с разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД, регламентиращ, че право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна, като в случая от административния орган е прието, че семейството на жалбоподателката не отговаря на визираната норма.

Във връзка с горното следва най-напред да се посочи, че в Закона за семейни помощи за деца не се съдържа изрична регламентация, дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила. Същевременно обаче нормата на чл.2, ал.3 от Закона за социално подпомагане ЗСП/ предвижда, че право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл.140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Съгласно ал.6 на същата разпоредба, от правото по ал.3 се ползват и чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила, и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Ясно е, че претендираната помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД представлява социално подпомагане, тъй като отговаря на законовата дефиниция за социално подпомагане в чл.2, ал.2 от ЗСП.

В случая, както бе упоменато и по-горе, от фактическа страна по делото е установено, че по силата на регистрационна карта на чужденец №[номер], на жалбоподателката О. Ф. и детето й В. Ф., е предоставена временна закрила от Държавна агенция за бежанците при МС. Съгласно чл.26, ал.2 от КРБ, чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. С оглед предоставената временна закрила на жалбоподателката, то приложима се явява нормата на чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ, по силата на която чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Казано с други думи, жалбоподателката Ф., както и малолетното й дете, могат да се ползват от правата и задълженията на чужденец с предоставена временна закрила. Разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД, на която административния орган е основал своя отказ, не съдържа специални разпоредби относно приложимостта му за чужденци с предоставена временна закрила, но предвижда права за чужденци, ако това е уредно в международен договор или в друг закон. Именно по силата на друг закон – Законът за убежището и бежанците, по-конкретно на чл.39, ал.1, т.4, както и на чл.2, ал.6 от ЗСП, жалбоподателката като законен представител на малолетното си дете, има право на социално подпомагане – в случая на разглежданата семейна помощ за деца.

Също така, според §1а от ДР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите - членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием, Директива 2003/9/ЕО на Съвета за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, глава пета на Директива 2003/86/ЕО на Съвета за правото на събиране на семейството, Директива 2004/83/ЕО на Съвета за минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и Директива 2005/85/ЕО на Съвета за минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите - членки. В тази връзка съдът намира, че ограничителното тълкуване на нормата на чл.3, т.5 от ЗСПД не съответства и на разпоредбата на чл.28, §1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 год. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, съгласно която държавите членки полагат грижи получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила да получават в държавата членка, която им е предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава членка.

На следващо място, относно исканата помощ за детето В. Ф., е приложима и Конвенцията за правата на детето (ратифицирана с решение на ВНС, в сила за РБългария от 03.07.1991 год.), ползваща се с приоритет пред нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат - чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, като разпоредбата на чл.27, т.1 от Конвенцията регламентира, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а съгласно т.3 на посочената разпоредба, държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

В настоящия случай приложение намира и Директива 2011/95/ЕС от 13 декември 2011 год. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, като съгласно чл.29, §1 от цитираната директива, държавите - членки гарантират на лицата, на които е предоставена международна закрила, получаването в държавата - членка, която им е предоставила такава закрила, на необходимите социални грижи, както е предвидено за гражданите им. В §2 на нормата изрично е предвидено, че чрез дерогация от общото правило, установено в параграф 1, държавите - членки могат да ограничат социалните помощи, предоставени на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, до основните обезщетения, които се предоставят на същото равнище и при същите условия, както за гражданите им. Според настоящия съдебен състав, възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива помощи се предоставят на гражданите, съгласно националното право. С други думи, семейните помощи за деца са сред основните обезщетения, за които не е предвидена възможност да бъдат ограничавани по отношение на лица с международна закрила.

С оглед изложеното съдът намира, че след като не се е съобразил с горепосочените норми и е постановил отказ за отпускане на еднократна помощ за детето В. Ф., ученик в *** клас, позовавайки се на чл.3, т.5 от ЗСПД, административният орган е постановил незаконосъобразен акт, явяващ се в противоречие с материалноправни разпоредби, както и в противоречие с целта, която преследва законът, с постановяването на административни актове от категорията на процесния такъв.

При така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че жалбата, подадена от О. И. Ф., с изложените в нея оплаквания, се явява основателна, като при съобразяване с разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправно разпоредби и несъответствие с целта на закона, т.е. съдът намира, че по отношение на същия са налице отменителните основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. На това основание, Заповед №ЗСПД/Д-К/3057 от 10.07.2025 год., издадена от ИД директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – град Кърджали, с която на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД, във вр. с чл.10а, ал.5 и ал.6 от ЗСПД, е отказано отпускането на еднократна помощ за детето В. А. Ф., е незаконосъобразна и като такава, следва с решението по настоящото дело да бъде отменена.

Тъй като естеството на акта не позволява решаването му по същество от съда, съгласно чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да се изпрати на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – град Кърджали, за издаване на нов административен акт по подаденото от О. И. Ф., *** гражданка, с [ЛНЧ], действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете В. А. Ф., Заявление – декларация с Вх.№ЗСПД/Д-К/3057 от 07.07.2025 год., за отпускане на еднократна помощ за ученици по чл.10а от ЗСПД, при задължително съобразяване и спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

В настоящото производство, в подадената жалба срещу оспорения административен акт и в хода по същество, се претендира и заплащане на възнаграждение за един адвокат, който е осъществил процесуалното представителство и защита на жалбоподателката в настоящото производство, на основание чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата/ЗАдв./. Съдът намира, че своевременно направеното искане е основателно и следва да бъде уважено, т.к. от приложения на л.5 от делото, Договор за правна защита и съдействие от 24.07.2025 год., подписан от жалбодателката О. Ф., като упълномощител и от адвокат С. П. Д. от АК – [област], е видно, че жалбоподателката не е заплатила каквато и да е сума като адвокатско възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, т.е. предоставената правна помощ е била безплатна, на посоченото по-горе основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., т.е. на материално затруднено лице, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв., адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗАдв., което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е в затруднено материално положение. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатско възнаграждение, в полза на адвокат С. П. Д. от АК – [област], като според представения списък на разноските, се претендира адвокатско възнаграждение съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 18.02.2025 г.). Съгласно посочената разпоредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 1000 лева. Настоящото административно дело обаче не попада в цитираната ал.3 на чл.8 от Наредбата хипотеза, доколкото размерът на еднократната помощ за ученици по чл.10а от ЗСПД за учебната 2025-2026 година е 300.00 лева, определен с разпоредбата на чл.64, ал.18 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 год./Обн. ДВ, бр.26 от 2025 година/, поради което размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи по реда на чл.7, ал.2, т.1, във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, която норма регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000 лева, каквото е и настоящото дело, адвокатското възнаграждение е 400 лева. В представената от ответника писмена защита е направено възражение за присъждане на адвокатското възнаграждение в минимален размер, при което, при определяне на размера на същото съдът съобрази, че по настоящото дело е проведено само едно открито съдебно заседание, продължило в рамките на 10/десет/ минути, в което се е явил упълномощен процесуален представител на жалбоподателката, като същият процесуален представител е изготвил жалбата и е депозирал писмена защита в съдебно заседание, но с оглед този осъществен обем и характер на правната защита и съдействие по делото, а и с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че възнаграждение в размер на 400.00 лева, колкото е и регламентирания в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. размер на възнаграждението за този вид административни дела, е справедливо, обосновано и адекватно на осъществения обем и характер на правната защита и съдействие.

Освен горното, с оглед изхода на спора, разноски се дължат и в полза на жалбоподателката О. Ф., като на същата следва да бъдат присъдени единствено направените разноски, представляващи внесена държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева, съгласно представеното и приложено по делото платежно нареждане за плащане към бюджета от 31.07.2025 год., референция [номер] на Банка „ОББ“ АД/л.17/. Това е така, защото както се посочи по-горе, договорът за правна защита и съдействие, по силата на който се дължи адвокатско възнаграждение, е сключен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК и доколкото отговорността за разноските е от облигационно естество, за дължимите от ответника адвокатско възнаграждение в посочения минимален размер и внесената държавна такса, следва да бъде осъдена Агенцията за социално подпомагане – град София, която, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 от Закона за социално подпомагане ЗСП/ и на чл.2, ал.3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане/приет с ПМС №25 от 07.02.2003 год., обн., ДВ, бр.15 от 14.02.2003 год., в сила от 01.01.2003 год./, е самостоятелното юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище - [населено място] и с адрес на управление - [улица], в чиято структура се намира административният орган, издал оспорената заповед, която следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Мотивиран от така изложеното и на на основание чл.172, ал.2, предл.II/второ/, във връзка с чл.172, ал.1 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд – Кърджали

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед №ЗСПД/Д-К/3057 от 10.07.2025 год., издадена от ИД директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – град Кърджали, с която, на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД, във вр. с чл.10а, ал.5 и ал.6 от ЗСПД, на О. И. Ф., *** гражданка, с [ЛНЧ], с настоящ адрес: [населено място], [улица], [адрес], притежаваща регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила №[номер], издадена на 28.02.2025 год. от Държавна агенция за бежанците при МС, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете В. А. Ф., е отказано отпускането на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД, за детето В. А. Ф..

ИЗПРАЩА административната преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – град Кърджали, за ново произнасяне по Заявление - декларация с Вх.№ЗСПД/Д-К/3057 от 10.07.2025 год., подаденото от О. И. Ф., *** гражданка, с [ЛНЧ], с настоящ адрес: [населено място], [улица], [адрес], притежаваща регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила №[номер], издадена на 28.02.2025 год. от Държавна агенция за бежанците при МС, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете В. А. Ф., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като определя 14/четиринадесет/-дневен срок за произнасяне, считано от датата на получаване на преписката.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - град София, ***, [улица], с [ЕИК], да заплати на адвокат С. П. Д. от АК – [област], с адрес на упражняване на дейността: [населено място], [улица], разноски по настоящото съдебно производство, в размер на 400.00/четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, представлявал по пълномощие О. И. Ф..

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - град София, ***, [улица], с [ЕИК], да заплати на О. И. Ф., *** гражданка, с [ЛНЧ], с настоящ адрес: [населено място], [улица], [адрес], притежаваща регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила №[номер], издадена на 28.02.2025 год. от Държавна агенция за бежанците при МС, направените по делото разноски за платена държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева.

Решението, на основание чл.10, ал.6, предл.ІІ/второ/ от Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.