№ 817
гр. Варна, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20253110201764 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по жалба на М. А. М. срещу наказателното
постановление, с което са му наложени административни наказания глоба.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.
Въззивникът оспорва нарушението твърди, че от описанието му в НП не може да
разбере в какво се изразява то. Оспорва фактическата обстановка по делото. Сочи като
нарушени чл.42 т. 4 и чл.52 т.5 от ЗАНН. Формулира искане за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество поддържа основанията за отмяна на наказателното постановление.
Счита, че неправилно е било посочено , че по т.1 се касае за нарушение на чл.5 ал.1 от ЗДвП,
като остава неясно какви пречки за движението е създал въззивникът. По отношение на
механизма на нанасяне на повредите счита, че събраните по делото гласни доказателства
противоречат на установеното, че автомобилите са били спрени с предница един към друг.
По отношение на снимковия материал счита, че същия няма доказателствена стойност, тъй
като между автомобилите няма съприкосновение. Счита още, че при съставяна на АУАН е
допуснато съществено нарушение, тъй като св. В. е пострадало лице и по смисъла на чл.37
ал.3 т.1 от ЗАНН не може да бъде свидетел. Счита, че по делото следва да бъдат
кредитирани показанията на св. Г.ев, който изяснява, че на въззивника са били нанесени
множество телесни повреди, а автомобилът на въззивника бил управляван от трето лице.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба е изразил становище по
основателността на жалбата и претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На 18.01.2025г., въззивникът М. се намирал в дома на св. И. в с. Попович, обл. Варна,
където употребил алкохол.
Около 19.00ч., след като решил да си ходи, на ул. Без име, въззивникът М. привел в
1
движение л.а.“БМВ“ с рег. № СА0211ТХ, като първоначално се придвижил малко назад, а
след това предприемайки движение напред, блъснал паркираното зад него МПС – л.а.
„БМВ“ с рег.№ В5405КА.
Собственика на л.а. „БМВ“ с рег.№ В5405КА попитал въззивника М. какво прави,
при което последния му заявил, че сега ще му покаже как удря с искане колата му, и с
маневра назад отново ударил л.а. „БМВ“ с рег.№ В5405КА.
Вследствие на ПТП настъпили материални щети и върху двата автомобила.
Между въззивника М. и собственика на л.а. „БМВ“ с рег.№ В5405КА възникнало
словесно и физическо съприкосновение, като били сигнализирани органите на полицията.
Свидетел на случилото се станали св. И. и св. Ю..
По постъпилия сигнал за настъпилото ПТП полицейски служители, сред които св. В.,
посетили мястото на настъпването му. Били снети обяснения от свидетелите и двамата
водачи, извършени били и оглед и заснемане на автомобилите, при което бил установен
механизъм на настъпване на ПТП с виновен водач- въззивникът М..
Освен снетите писмени обяснения, бил съставен и протокол за ПТП.
Срещу въззивникът М. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение. В съдържанието на акта били описани обстоятелствата на извършване на
нарушения, по създаване на имуществени вреди , по управление на ППТС, което не е
представено на технически преглед и по управлението на превозното средство, без водачът
да носи СРМПС, което управлява. Била посочена съответната правна квалификация на
нарушения по ЗДП. Акта бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал без
възражения.
В срок по административнонаказателната преписка не постъпили възражения.
На 26.02.2025г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, като видно от
съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН
фактическа обстановка. Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.5 ал.1 т.1 от
ЗДП; чл.147 ал.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП и били наложени съответни
административни наказания, съобразно чл.185 от ЗДП и чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДП.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства –
показанията на св. И., св. Ю. и св. В., както и писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка – протокол за ПТП, сведения, АУАН, и др.
Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са логични ,
последователни и взаимно допълващи се, кореспондират помежду си и безкритично
установяват фактите от обвинението.
Показанията на св. И. и св. Ю. са показания на свидетели– очевидци, които пряко са
възприели механизма на причиняване на ПТП и безпротиворечиво го възпроизвеждат пред
съда.
Св. В. от своя страна пряко е възприел превозните средства след ПТП, както и
мястото на настъпване на произшествието и след подробно изследване на обстоятелствата
на настъпване на ПТП, е установил механизма на причиняването му. Свидетелските
показания , посочени по- горе кореспондират със съставения протокол за ПТП, с
приложените сведения, включително такова от пряк очевидец на ПТП , както и с
изложеното в съдържанието на надлежно съставения АУАН, който представлява годно
доказателство за целите на административно наказателния процес.
Пред съда депозира показания св. Г.ев, който сочи, че чул шум и видял лица да се
бият. Не видял кои се бият, защото било тъмно и лицата били надалеч. Разпознал гласовете
на лицата горе- долу. Имало движение на автомобили- идвали, заминавали.
2
На въпроси на защитата, св. Г.ев заявява, че докато се биел, имало движение на
неговия автомобил. Колата на М. се местела и колата на комшията също се местела. Не
видял кой е местил колите.
Съдът не кредитира показанията на св. Г.ев като обективна и точно отразяващи
случилото се, тъй като сам свидетелят заявява, че не е възприел кои лица се бият, защото
било тъмно и лицата били надалеч.
Сочи , че е разпознал гласовете на лицата по виканиците горе- долу, като чул гласа на
З., гласа на М. и гласове на други хора. Не е видял точно биещите се.
При това положение остава неясно как св. Г.ев е решил, че именно въззивникът М. се
бие и как е решил, че се бие именно със „З.“.
Св. Г.ев сочи още, че е имало движение на автомобили, но коя кола е минала или
заминала не може да каже. Не може да каже и какво са правили.
Категоричността на св. Г.ев при отговорите му на въпросите на защитата, при това
положение не може да бъде възприета като обективно отразяваща фактите по делото, а по-
скоро се преценява от съда като такава, целяща да обслужи защитната теза на въззивника.
Предвид горното ,съдът не кредитира показанията на св. Г.ев.
За да се произнесе по жалбата, при проверка на наказателното постановление и
АУАН, съдът констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са
съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение
спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени
всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно
нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е
направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП, като е дал
правилна правна квалификация на всяко от извършените нарушения.
Наказанията по чл.185 и чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП са с императивно определен размер и
същите правилно са били определени.
Що се отнася до възраженията на въззивника, наведени с жалбата и поддържани в
съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
Въззивникът оспорва нарушението, като твърди, че от описанието му в НП не може
да разбере в какво се изразява то. Оспорва фактическата обстановка по делото. Сочи като
нарушени чл.42 т. 4 и чл.52 т.5 /чл.57 ал.1 т.5/ от ЗАНН.
Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, като на първо място анализът
на доказателствения материал, извършен по- горе, извежда фактология, идентична с
твърдяната от наказващия орган. На следващо място - в наказателното постановление се
съдържат описание на нарушенията, дата и място на извършване и обстоятелства на
извършването им. От обстоятелствената част на НП са изводими всички признаци от състава
на вменените нарушения, като обвинението е точно и ясно формулирано и позволява
организирането на адекватна защита.
В съдебно заседание въззивникът счита, че неправилно е било посочено , че по т.1 се
касае за нарушение на чл.5 ал.1 от ЗДвП, като остава неясно какви пречки за движението е
създал.
Съдът , изхождайки от обстоятелствената част на АУАН и НП, в които точно и ясно е
описано в какво се състои нарушението по чл.5 от ЗДП – в причиняване на имуществени
вреди.
Така, посочването на пълният текст на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП след описанието на
нарушението, не води до неяснота на обвинението и за въззивника не е възникнало
затруднение да разбере фактите, срещу които да се защитава.
3
По отношение на механизма на нанасяне на повредите счита, че събраните по делото
гласни доказателства противоречат на установеното, че автомобилите са били спрени с
предница един към друг. По отношение на снимковия материал счита, че същия няма
доказателствена стойност, тъй като между автомобилите няма съприкосновение.
Съдът не споделя така възразеното, като противно на изразената позиция намери, че
от събраните по делото доказателства, анализирани по- горе се установява именно
механизъм на ПТП, идентичен с твърдяния от наказващия орган. Обстоятелството, че на
снимковия материал автомобилите не са в съприкосновение един с друг по никакъв начин не
води до различни правни изводи, като следва да се отбележи, че причиняването на ПТП
представлява динамичен процес, свързан с движение на автомобила в пространството, при
което не е императивно задължително, след причиняването му, автомобилът да остане в
покой, така , както е причинил последната имуществена вреда.
На следващо място въззивникът счита, че при съставяна на АУАН е допуснато
съществено нарушение, тъй като св. В. е пострадало лице и по смисъла на чл.37 ал.3 т.1 от
ЗАНН не може да бъде свидетел.
Доколкото св. В. не обладава качеството „пострадало лице“ в настоящия казус, съдът
не споделя така възразеното.
На последно място въззивникът счита, че по делото следва да бъдат кредитирани
показанията на св. Г.ев, който изяснява, че на въззивника са били нанесени множество
телесни повреди, а автомобилът на въззивника бил управляван от трето лице.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел, като мотивите за това са изложени
по- горе и не следва да бъдат преповтаряни.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивникът, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0442-000094/26.02.2025г. на началник група в ОДМВР
Варна, сектор ПП Варна, с което на М. А. М. са наложени административни наказания
ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл.185 от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 20 лева на осн.
чл.185 от ЗДвП, както и ГЛОБА в размер на 10 лева на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. А. М. да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за
правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в
размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4