№ 4758
гр. Варна, 15.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100502243 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВОС е образувано по въззивна жалба на О. В. Д.,
ЕГН**********, срещу Решение № 2699/16.07.2025г. по гр.д. №189/2024г. на
ВРС, 10-ти състав, с което родителските права върху детето О. О. Д., ЕГН
**********, са предоставени на майка му М. К. Л., ЕГН **********, на
бащата е определен режим на лични контакти с детето и е осъден той за
издръжка.
Във въззивната жалба е инкорпорирано и искане за изменение от съда на
привременни мерки по реда на чл.127, ал.3, изр.2 от СК чрез предоставяне
на по-разширен режим на лични отношения на бащата-въззивник, както
спрямо действащия по привременните мерки на ВРС, така и спрямо
предвидения в разшението на ВРС.
Молбата по чл.127, ал.3 от СК е обоснована с „описаното по-горе“ във
въззивната жалба (тоест с доводите за неправилност и необоснованост на
решението на ВРС) и с „най-добрия интерес на детето“.
Насрещната страна изразява становище за неоснователност.
За да се произнесе съдът наМ. следното:
На основание т.3 от ППВС от №5/1978г. въпросът за привременните
мерки може да бъде разгледан и решен и в закрито заседание, когато според
обстоятелствата не е необходимо изслушване на страните (по повод молбата)
и няма доказателствени искания и явна нужда от събиране на доказателства, с
оглед конкретните за случая обстоятелства.
1
Съобразно ППВС №1/1974г., ППВС от №5/1978г., ЗЗДет и Конвенцията
за защита правата на детето, в производството по привременни мерки
единствено меродавен е въпросът за осигуряване на адекватни и съответни на
нуждите на детето условия и среда за запазване на неговия психологичен и
физиологичен интегритет до приключване на производството с краен съдебен
акт. Целта на привременните мерки не е да бъде постигнато по-бързо, макар и
временно, разрешаване на спора за родителските права пред съответната
инстанция, а да се защитят основните интереси на детето чрез балансирано
администриране на отношенията между родителите по повод него, доколкото
липсва уредба на тези отношения към настоящия момент. С оглед на това
промяна на вече постановените и действащи привременни мерки може да
бъде обоснована само при доказване на нови обстоятелства от съществено
значение за интересите на детето, при които запазването на сега действащите
мерки поставя детето в очевиден риск.
В настоящия случай молбата за изменение на привременните мерки по
отношение на РЛО на бащата не е обоснована с никакви твърдения за нови и
съществено променени (спрямо акта на ВРС по чл.127, ал.3 от СК)
обстоятелства, а с „описаното по-горе“ във въззивната жалба (тоест с
доводите за неправилност и необоснованост на решението на ВРС) и с
декларативното позоваване на „най-добрия интерес на детето“, което е
достатъчно за отхвърляне на искането. По оплакванията на въззивника срещу
първоинстанционния акт, в т.ч. съобразно доказателствата и „най-добрия
интерес на детето“, въззивният съд дължи произнасяне с крайния си съдебен
акт по делото.
По горните съображения молбата за изменение на привременни мерки
от ВОС следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на О. В. Д., ЕГН**********,
обективирана във въззивната му жалба срещу решението на ВРС по делото, за
изменение на привременни мерки по реда на чл.127, ал.3, изр.2 от СК, чрез
предоставяне на по-разширен режим на лични отношения на бащата-
въззивник, както спрямо действащия по привременните мерки на ВРС, така и
спрямо предвидения в разшението на ВРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Доклад за последваща преценка за насрочване и произнасяне по реда на
чл.267 от ГПК съобразно графика на състава.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3