Присъда по дело №638/2021 на Окръжен съд - Русе

Производството е по гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 30, постановена по НОХД № 17/2021г. от Районен
съд - Русе, на 03.06.2021г., подсъдимият ИВ. ИВ. К., род. на 28.02.1970г. в
Русе, български гражданин, с висше образование, разведен, работи,
осъждан, ЕГН **********, е признат за невинен в това, че на 11.05.2019г. в
Русе, се заканил с убийство на ИВ. Д. К., като й казал „***” и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му поради, което
и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението по чл.144 ал.З, вр.
ал.1 от НК. Приетият за съвместно разглеждане граждански иск от И.К. с така
постановената присъда е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Против присъдата е постъпил въззивен протест от И.К.,
зам.районен прокурор в Районна прокуратура - Русе. В него се твърди, че
присъдата е неправилна, тъй като е необоснована и постановена в нарушение
на материалния закон. Приетите за установени фактически положения не се
подкрепяли от събраните доказателства. Иска отмяна на присъдата и
постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде осъден по
първоначалното обвинение. Алтернативно претендира за изменение на
присъдата или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Против присъдата е постъпила и въззивна жалба от Ивелина
Колева, граждански ищец и частен обвинител по делото. В нея се твърди, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Постановена била при до‐
пуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснована.
Жалбоподателката иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимият бъде признат за виновен. Алтернативно предлага присъдата да
бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
В срока по чл.322 от НПК е постъпило възражение от адв.Д. К.
от АК - Русе, упълномощен защитник на подсъдимия И.К., против протеста на
Района прокуратура - Русе. Защитникът счита, че постановената присъда е
правилна и законосъобразна и моли протестът да бъде оставен без уважение.
Постъпило е и писмено становище от адв.П.Х., повереник на
частния обвинител и граждански ищец И.К.. С него се иска отмяна на
присъдата, след което с друга, подсъдимият бъде признат за виновен и осъден
по първоначалното обвинение, а гражданският иск - уважен.
В съдебно заседание на въззивната инстанция, представителят
на Окръжна прокуратура - Русе поддържа протеста на посочените в него
основания. Моли подс.И.К. да бъде признат за виновен, след което да му
бъде наложено наказанието, поискано от прокурора в предходната инстанция,
чието изтърпяване да се отложи за минималния изпитателен срок.
Частният обвинител и граждански ищец И.К. и нейният
повереник - адв.П.Х. поддържат жалбата и протеста, по изложените
1

съображения. Молят присъдата да се отмени, като на подсъдимия се определи
„подходящо наказание”. Гражданският иск предлагат да се уважи изцяло.
Ответникът по жалбата и протеста, подс.И.К., както и
упълномощеният от него защитник ги оспорват, като твърдят, че са
неоснователни. Предлагат присъдата да се потвърди изцяло, като
обоснована и законосъобразна. В последната си дума подсъдимият моли
да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Съдът, след проверка на присъдата по основанията, по‐
сочени в протеста, както и изцяло служебно на
основание чл.314 ал.1 от НПК, констати‐
ра:
Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 ал.1 от НПК, от
правно легитимиран съгласно чл.318 ал.1 от НПК субект, поради което е
процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен по
следните съображения:
След анализ на събраните доказателства, първоинстанционният
съд приел за установени следните фактически положения:
Подсъдимият и пострадалата са бивши съпрузи. Сключили са
граждански брак на 14.01.2011г., от който на 13.06.2011г. имат родени две
деца близнаци - Й. и Г.. След раждането на децата, отношенията между
съпрузите се влошили и изпаднали във фактическа раздяла. Свид. И. К.
заживяла с децата в дома на родителите си. В края на 2016г. подсъдимият
подал искова молба за развод, по която в Районен съд - Русе било образувано
гр.дело № ***/2016г. С решение № 683 от 05.06.2017г., бракът бил прекратен
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на двамата
съпрузи. Упражняването на родителските права по отношение на децата било
предоставено на майката. За подсъдимия бил определен режим за лични
контакти всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10:00 до
17:00 часа без преспиване, както и половината от дните на Коледните,
Новогодишните и Великденските празници. Режимът на лични контакти бил
изменен с решение № 13 от 11.01.2018г. по ВГрД № 779/2017г. на Окръжен
съд - Русе. Според него през първите шест месеца от влизане на решението в
сила, личните контакти на подсъдимия с децата следвало да се осъществява в
присъствието на майката или социален работник от Службата за закрила на
детето. Едва след този срок той имал право да ги вижда и взема при себе си
по реда, определен с първоинстанционното решение.
След изтичане на срока, на 11.05.2019г. предстояло
осъществяване на лични контакти между подсъдимия И.К. и децата. След
предварителна уговорка със свид.И.К., сутринта последната приготвила двете
деца и тримата, заедно с пленника им - свид.Д.А. слезли пред блока. Там ги
чакал подсъдимият с автомобила си. Свидетелката побутнала децата,
насочвайки ги към баща им и Й. К. влязъл в автомобила. Г. К. обаче останал
до майка си, стиснал я за ръката и заплакал, като започнал да се дърпа назад.
2

След като свид.И.К. видяла, че детето очевидно не желае да отиде при баща
си, предложила да купят на децата лакомства от близък магазин и след като
ги успокоят да тръгнат с баща си. Свидетелката се качила в жилището си за
пари, като детето Г., който продължавал да я държи за ръката, се качил с нея.
Когато се върнала видяла, че другото дете също е разстроено. Излязло от
колата и отишло при племенника й. С него и двете деца отишли до близък
магазин откъдето купили на децата лакомства. След като се върнали,
свид.И.К. предложила на подс.И.К. да отидат до МОЛ-а заедно с децата,
където те да се позабавляват и успокоят. В този момент покрай тях минала
свид.С.Д., която свид.И.К. не забелязала. Подсъдимият отказал с мотив, че не
е облечен подходящо и малко по-късно си тръгнал. Тогава свид.И.К.
предложила на свид.Д.А. да заведат двете деца до жилището на подс.И.К. и да
му ги оставят. След като стигнали до дома му, свидетелката звъннала по
телефона и го уведомила, че води децата. Четиримата се заизкачвали по
стълбите, където ги очаквали подсъдимия, сестра му - свид.Д.И. и майка им.
Още на стълбището между бившите съпрузи възникнал словесен конфликт и
когато стигнали входната врата, Й. влязъл в апартамента, но Г. отново
плачейки, отказал да се раздели с майка си. Малко по-късно, виждайки, че
майка му и братчето му са навън, Й. също излязъл и застанал до нея. Като
разбрал, че децата няма да влязат в жилището му, подсъдимият се прибрал в
жилището си и затворил вратата.
На 31.05.2019г. свид.И.К. подала жалба във Второ РУ на МВР -
Русе против подсъдимия в която посочвала, че при комуникацията между тях
във връзка с упражняване режима на свиждане с децата по отношение на нея
той изрекъл думите „***”, в резултат на която било образувано настоящото
наказателно производство.
В мотивите първоинстанционният съд отбелязал, че приема
тази фактическа обстановка за установена от всички събрани по делото
доказателства. Въпреки това, буквално от следващия абзац, съдът поотделно
обявил всички свидетели за заинтересовани и съответно отказал да кредитира
показанията им.
Освен, че остава неясен въпросът с какво е са доказани
приетите фактически положения, този подход е и принципно погрешен.
Гласните доказателствени средства не могат да се преценяват поотделно и да
се отхвърлят, респ. кредитират изцяло, само поради личните качества на
свидетелите. На анализ следва да се подложат не показанията в цялост, а
съдържащите се в тях факти и обстоятелства, при това в съвкупност с всички
останали доказателства.
В случая Районният съд правилно е констатирал, че гласните
доказателствени средства са се обособили в две отделни групи съответно
около подсъдимия и частната обвинителка. В по-голямата си част,
разпитаните лица са обсъдили обстоятелства, които имат само относителна
връзка с обстоятелствата изложени в обвинителния акт и описват
3

отношенията между бившите съпрузи. Правилен е (косвеният) извод, че те са
култивирали краен негативизъм един спрямо друг който станал определящ в
отношенията им, включително във връзка с малолетните им деца.
Като анализирал последователно показанията на свидетелите
очевидци, Районният съд стигнал до извода, че думите „***” са възприети
само от пострадалата и от свид.С.Д.. Доколкото абсолютно всички други
свидетели, не били възприели подобни думи, обвинението не било доказано
по несъмнен начин. Това от своя страна водело до извод за липса на деяние
изобщо.
Този извод също не се споделя от въззивната инстанция.
Доказателствата, подкрепящи обвинението са обсъдени в мотивите
тенденциозно и неубедително са отхвърлени изцяло. Показателно за
дефицита на обективност, без да има решаващо значение, е обстоятелството,
че съдът нарича в мотивите четири пъти подсъдимия „тъжител” и три пъти
частната обвинителка - „подсъдима”.
Очевидци според обвинението са двамата бивши съпрузи и
свидетелите Д.А. (наричан в мотивите Т.), С.Д. и С.Б.. Последната
наблюдавала инцидента през остъклената входна врата на блока, докато
изречените от подсъдимия думи се установяват само от показанията на
останалите трима. Показанията на свидетеля Д.А. са отхвърлени, като
„производни”, защото възпроизвеждал казаното от пострадалата, а
подсъдимият изцяло отричал да е казвал подобни думи. Показанията на
свид.С.Д. съдът отказал да кредитира, поради близките й отношения със
семейството на пострадалата, състраданието, което изпитвала към нея и
негативизмът й към подсъдимия. Съдът се усъмнил и в присъствието й на
местопрестъплението, като посочил, че не е забелязана от останалите
свидетели, които трябвало да я познават като съседка. Не са кредитирани и
показанията на свид.И.К., „поради безусловно установените крайно негативни
отношения с подсъдимия, един от белезите на който са изключително
големия брой жалби до най-различни институции един срещу друг”.
Този анализ е пристрастен и едностранчив. Влошените
отношения, които съдът преценил като причина за наклеветяване на
подсъдимия, със същия успех могат да послужат и като мотив за извършване
на престъплението, в което е обвинен. В този смисъл показанията на
пострадалата са неоснователно подценени. В подкрепа на казаното от нея, на
първо място следва да се посочат показанията на свид.С.Б.. Действително, тя
е наблюдавала предаването на децата от разстояние и не е чула изречените
думи, но детайлно описва драматичната сцена, която съставлява част от
обстоятелствата, подлежащи на доказване. Свид.Д.А. действително не твърди,
че е чул заплахата на подсъдимия, като убедително посочва причината за това
- предвид ескалацията на конфликта, с оглед натрупания в подобни ситуации
опит, отвел децата настрани, където имало детска площадка. На него
пострадалата обаче съобщила незабавно след деянието за заканата на бившия
4

си съпруг. Както и свид.С.Б., той свидетелства за емоционалното състояние
на леля си в този момент - разтреперана и изключително уплашена.
Окръжният съд счита, че неправилно предходната инстанция е
отказала да кредитира и показанията на свид.С.Д.. Предположението, че тя
въобще не е присъствала на местопрестъплението, в мотивите е представено
като доказан факт, аргументиран с довода, че би трябвало да е забелязана от
останалите свидетели. В същото време се акцентира върху съчувствието й
към пострадалата и негативизма към подсъдимия.
Любопитна подробност е, че в мотивите на л.129 горе, съдът е
написал точно обратното: „В този момент покрай тях минала свид.С.Д., която
свид.И.К. не забелязала.” С оглед начина по който е решено делото,
Окръжният съд преценява, че това не отразява волята на предходната
инстанция.
В действителност, никой от разпитаните свидетели не е заявил
изрично, че свидетелката е отсъствала, а при драматичната сцена (описана
пестеливо в мотивите), е обяснимо тя да остане незабелязана. В същото време
показанията й кореспондират отлично с тези на пострадалата и косвено се
потвърждават от данните за състоянието й непосредствено след инцидента.
Въззивният съд не счита, че обвинението е опровергано и от
последващите действия на свид.И.К., която след половин час отишла пред
жилището на подсъдимия. За съставомерността на престъплението по чл.144
ал.3 от НК, е достатъчно и само в момента на извършването му пострадалият
да се чувства застрашен, без да е необходимо това състояние да
продължително във времето. В същото време, действията й имат обяснение в
стремежът на подсъдимия да я обвини, че саботира контактите му с децата и
не изпълнява влязло в сила съдебно решение. Значение има и
обстоятелството, че завела децата, придружена от трето лице - свид.Д.А., на
чиято защита разчитала.
Преценявайки отново всички доказателства, Окръжният съд
приема за установени следните фактически положения:
На 11.05.2019г., по обяд, подс.И.К. отишъл с автомобила на
сестра си пред блока на ул.„Чипровци” № 29, където живеела свид.И.К..
Намерението му било да вземе децата Й. и Г., тъй като датата била
определена за провеждане на лични контакти с бракоразводното решение.
Поради влошените отношения помежду им, свидетелката помолила
племенника си да я придружи. Двамата отвели децата до входа на блока и Й.
влязъл в колата, като баща му го закопчал с предпазен колан. Детето Г. обаче
се вкопчило в майката и отказало да влезе в колата. Подсъдимият започнал да
го дърпа и опитал насила да го вкара, в резултат на което детето се
разпищяло. Свид.И. К. също била стресирана от сцената и се разплакала.
Предложила да отведе децата до близък магазин, където да им купи нещо, за
да се успокоят и се качила в апартамента за пари. Г. не се отделял все още от
нея, а докато ги чакал, се разплакал и Й.. Вече и двете деца отказали да се
5

качат в автомобила. Започнали да плачат, да се дърпат и да пищят силно.
Подсъдимият започнал да крещи на майката и свид.Д.А. отвел двете деца на
известно разстояние, където имало детска площадка. Раздразнен,
подсъдимият казал на свид.И.К.: „*** ***” и си тръгнал с колата. Разплакана
и разтреперана, тя отишла при племенника си и му се оплакала. По-късно, пак
в негово присъствие отвела децата до блока на подсъдимия, но те отново
отказали да останат с него и четиримата се прибрали вкъщи.
При анализа на тези фактически обстоятелства, съдът преце‐
нява, че по отношение подсъдимия И.К., са доказани всички обстоятелствата,
имащи отношение към обективните признаци на състава по чл.144 ал.З,
вр. ал.1 от НК, тъй като на 11.05.2019г., в Русе, се заканил с убийство на И.К.,
като й казал „***” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
При извършване на деянието подсъдимият И.К. е бил
пълнолетен и вменяем. Няма данни през живота си да е страдал от за‐
болявания, които се отразяват на способността му да разбира свойството
и значението на извършеното. Вината е представена под формата на пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. Извършителят съзнавал
наличието на всички признаци на състава, като тези представи формирали
интелектуалния момент на умисъла му. Наличен е и волевия момент, тъй
като извършил деянието разгневен от невъзможността за пореден път да
осъществи личен контакт с децата си, за което считал, че виновна е майката.
Като преценява какво наказание да наложи на подсъдимия ***
съдът взе предвид, че за престъплението по чл.144 ал.З, вр. ал.1 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до шест години.
При липсата отегчаващи вината обстоятелства (в обвинителния
акт погрешно е отбелязано минало осъждане), съдът взе предвид като
смекчаващи чистото съдебно минало, наличието на трайни трудови навици,
обстоятелството, че деянието е извършено по повод упражняване на съдебно
признати права и психологическите особености на пострадалата - податлива
на внушения, с бърз интензитет на негативните емоционални преживявания.
С оглед горното, съдът отмери минималното наказание
лишаване от свобода, за срок от три месеца.
При наличието на всички формални предпоставки по чл.66 от
НК, съдът, като прецени, че това няма да се отрази върху реализацията на
целите на специалната и генералната превенции, отложи изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за минималния изпитателен срок от три
години.
Гражданският иск, предявен от пострадалата на стойност
хиляда и петстотин лв., ведно със законната лихва, считано от 11.05.2019г., с
предмет обезщетение за претърпени неимуществени вреди е доказан по
своето основание. Извършеното от подсъдимия деяние, квалифицирано по
6

чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, съдържа обективните признаци на състава на
непозволеното увреждане по см. на чл.45 от ЗЗД. Това деяние е
противоправно и извършено виновно. В резултат ищцата изпитала страх и
безпокойство. Тези негативни емоции представляват страдания, които съдът
преценява като причинени неимуществени вреди.
По отношение размера, до който искът следва да бъде уважен,
съдът отчете, че процесното деяние е само един епизод от влошените
отношения на ищцата с подсъдимия. Конфликтите помежду им датират
отдавна и вина за това носят двамата бивши съпрузи. Преценявайки ефекта
само на процесното деяние върху тези отношения, Окръжният съд приема, че
за репариране понесените от пострадалата неимуществени вреди е
необходима и достатъчна сумата хиляда лв.
Съобразявайки гореизложеното, Окръжният съд преценява, че
тази сума е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за
понесените неимуществени вреди, поради което уважи предявения
граждански иск до този размер. С оглед това решение, предявеният иск за
лихви, считано от датата на деликта е основателен и следва да се уважи,
считано от 11.05.2019г. В останалата си част, до пълния предявен размер,
искът е неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли.
Причина за извършване на престъплението е несъобразяване с
установения правов ред, както и личностовите особености на подсъдимия.
Според приетата съдебно-психиатрична експертиза той е волево лабилен,
склонен към лесна раздраза и гневно отреагиране, изразени и в хода на
съдебното производство пред тази инстанция, където гневно напусна
съдебната зала преди дочитане диспозитива на присъдата.
Предвид изложеното, проверяваната присъда следва да се
отмени, като подс.И.К. бъде признат за виновен и осъден по чл.144 ал.З, вр.
ал.1 от НК, като му се наложи посоченото по-горе наказание и му се възложат
направените съдебни разноски, включително тези на частния обвинител и
граждански ищец.
Мотивиран така и на основание чл.336 ал.1 т.2 от НПК,
съдът постанови присъдата си.
7

Номер на акта:	24
Дата:	21 октомври 2021 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия:	Свилен Сирманов

Дело:	20214500600638
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 август 2021 г.

Присъда по дело №638/2021 на Окръжен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите