№ 8165
гр. София, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110146851 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 39011/11.08.2021 г.,
с която от името на Т.С ЕАД, ЕИК ************ против наследниците на ОГН.
БЛ. УЗ., ЕГН ********** са предявени осъдителни искове с правно основание чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД.
С молба от 13.10.2021 г. ищецът Т.С ЕАД, ЕИК ************ е уточнил
подадената искова молба с вх. № 38011/11.08.2021 г., като е посочил, че исковете
са предявени срещу наследниците на ОГН. БЛ. УЗ., ЕГН **********, а именно
ПР. Й. УЗ., ЕГН **********, ЕВГ. ОГН. УЗ., ЕГН ********** и АЛ. ОГН. УЗ. ,
ЕГН **********, като е направено искане съдът да осъди ответниците да заплатят
разделно на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 826,97 лева, представляваща
главница за доставена и потребена топлинна енергия до топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. София, ул. Света гора № 35, вх.
1, с абонатен № 310103 за периода м.05.2017 г. – м.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 11.08.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 228,13 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2018 г. –
23.07.2021 г., дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 14,96 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в гр.
1
София, ул. Света гора № 35, вх. 1, с абонатен № 310103 за периода м.07.2018 г. –
м.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 11.08.2021 г.
до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 3,92 лева, представляваща лихва за
забава за периода 30.08.2018 г. – 23.07.2021 г., дължима върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение. От ответника ПР. Й. УЗ., ЕГН ********** се
претендира 1/3 част от горепосочените суми. От ответника ЕВГ. ОГН. УЗ., ЕГН
********** се претендира 1/3 част от горепосочените суми. От ответника АЛ.
ОГН. УЗ. , ЕГН **********се претендира 1/3 част от горепосочените суми.
С определение № 6521/15.10.2021 г., постановено по гр.д. № 46851/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответници по гр.д.
№ 46851/2021 г. по описа на СРС, 160 състав – ПР. Й. УЗ., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, *******************., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
Света гора № 35, вх. 1, ап. 15 и АЛ. ОГН. УЗ., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ул. Света гора № 35, вх. 1, ап. 15.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника ПР. Й. УЗ.,
ЕГН ********** е обективирано искане за спиране на настоящото производство
по взаимно съгласие на страните, като се посочва, че за процесните суми е
сключено споразумение с ищцовото дружество.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника ЕВГ. ОГН.
УЗ., ЕГН ********** е обективирано искане за спиране на настоящото
производство по взаимно съгласие на страните, като се посочва, че за процесните
суми е сключено споразумение с ищцовото дружество.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника АЛ. ОГН. УЗ.
, ЕГН ********** е обективирано искане за спиране на настоящото производство
по взаимно съгласие на страните, като се посочва, че за процесните суми е
сключено споразумение с ищцовото дружество.
С молба вх. № 4658/12.01.2022 г., подадена от името на Т.С ЕАД, е
обективирано искане за спиране на настоящото производство по взаимно съгласие
на страните.
С определение № 1919/21.01.2022 г., постановено по гр.д. № 46851/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е спрял, на основание чл. 229, ал. 1, т. 2
ГПК, производството по гр.д. № 46851/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В молба вх. № 127814/21.06.2022 г., подадена от името на ищеца Т.С ЕАД, е
обективирано искане за възобновяване на производството по гр.д. № 46851/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
2
С определение № 15992/24.06.2022 г., постановено по гр.д. № 46851/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е възобновил производството по гр.д. №
46851/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В исковата си молба ищецът „Т.С“ ЕАД твърди, че ответниците
/респективно техният наследодател – ОГН. БЛ. УЗ./ са били клиенти на топлинна
енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Нелбо
Инженеринг“ ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т.
2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за
топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на
месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество.
Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за осъждането на
ответниците да заплатят разделно /по 1/3 част за всеки от тях/ в полза на ищеца,
суми, както следва: 1/ сумата от 826,97 лева, представляваща главница за
доставена и потребена топлинна енергия до топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 12, находящ се в гр. София, ул. Света гора № 35, вх. 1, с абонатен
№ 310103 за периода м.05.2017 г. – м.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 11.08.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от
228,13 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2018 г. – 23.07.2021
г., дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 14,96 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. София,
ул. Света гора № 35, вх. 1, с абонатен № 310103 за периода м.07.2018 г. –
м.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 11.08.2021 г.
до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 3,92 лева, представляваща лихва за
забава за периода 30.08.2018 г. – 23.07.2021 г., дължима върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на
3
исковата молба от ответниците в производството.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника ПР. Й. УЗ.,
ЕГН ********** се посочва, че за процесните суми е сключено споразумение с
ищцовото дружество. Признава се изцяло дължимостта на процесните суми. Не се
оспорва размера на начислената топлинна енергия по основание и размер. Не се
оспорва качеството клиент на топлинна енергия на ответника П.У. за процесните
имот и период. Не се оспорва дължимостта на сумите за цена на услугата дялово
разпределение, както и че ответникът П.У. е изпаднала в забава по отношение
изпълнението на задължението по претендираните в производството главници.
Моли се в полза на ищцовото дружество да не се присъждат разноски.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника ЕВГ. ОГН.
УЗ., ЕГН ********** се посочва, че за процесните суми е сключено споразумение
с ищцовото дружество. Признава се изцяло дължимостта на процесните суми. Не
се оспорва размера на начислената топлинна енергия по основание и размер. Не се
оспорва качеството клиент на топлинна енергия на ответника Е.У. за процесните
имот и период. Не се оспорва дължимостта на сумите за цена на услугата дялово
разпределение, както и че ответникът Е.У. е изпаднала в забава по отношение
изпълнението на задължението по претендираните в производството главници.
Моли се в полза на ищцовото дружество да не се присъждат разноски.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника АЛ. ОГН. УЗ.
, ЕГН ********** се посочва, че за процесните суми е сключено споразумение с
ищцовото дружество. Признава се изцяло дължимостта на процесните суми. Не се
оспорва размера на начислената топлинна енергия по основание и размер. Не се
оспорва качеството клиент на топлинна енергия на ответника А.У. за процесните
имот и период. Не се оспорва дължимостта на сумите за цена на услугата дялово
разпределение, както и че ответникът А.У. е изпаднал в забава по отношение
изпълнението на задължението по претендираните в производството главници.
Моли се в полза на ищцовото дружество да не се присъждат разноски.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството: че в периода от м.05.2017 г. – м.02.2019 г. между ищеца и
ответниците /респективно техния наследодател/ е било налице облигационно
отношение по договор за доставка на топлинна енергия; че за посочения период в
процесния имот е доставена и потребена топлинна енергия /в твърдяното от
ищеца количество и качество/ на стойност от 826,97 лева; че ответниците
/респективно техния наследодател/ са изпаднали в забава по отношение
4
заплащането на горепосочената сума, съобразно приложимите спрямо
съществуващите между страните облигационни отношения, общи условия на
ищцовото дружеството; че за периода м.07.2018 г. – м. 02.2019 г. за процесния
имот е ползвана услуга дялово разпределение, чиято стойност е в размер на 14,96
лева; че ответниците /респективно техния наследодател/ са изпаднали в забава по
отношение заплащането на горепосочената сума, съобразно приложимите спрямо
съществуващите между страните облигационни отношения, общи условия на
ищцовото дружеството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за вземания за плащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже
съществуването на договорни отношения между него и ответниците /респективно
техния наследодател/, с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и
качеството им потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в
забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницте е да
установят, че са погасили претендираното вземане, за което не сочат
доказателства.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
5
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
6
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
7
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството: че в периода от м.05.2017 г. – м.02.2019 г. между ищеца и
ответниците /респективно техния наследодател/ е било налице облигационно
отношение по договор за доставка на топлинна енергия; че за посочения период в
процесния имот е доставена и потребена топлинна енергия /в твърдяното от
ищеца количество и качество/ на стойност от 826,97 лева; че ответниците
/респективно техния наследодател/ са изпаднали в забава по отношение
заплащането на горепосочената сума, съобразно приложимите спрямо
съществуващите между страните облигационни отношения, общи условия на
ищцовото дружеството; че за периода м.07.2018 г. – м. 02.2019 г. за процесния
имот е ползвана услуга дялово разпределение, чиято стойност е в размер на 14,96
лева; че ответниците /респективно техния наследодател/ са изпаднали в забава по
отношение заплащането на горепосочената сума, съобразно приложимите спрямо
съществуващите между страните облигационни отношения, общи условия на
ищцовото дружеството.
При доказаната основателност на претенциите в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил паричните си задължения. По делото не е спорно и се
установява от събраните в производството доказателства, че за сумите, предмет
на предявените за разглеждане в настоящото производство искове е сключено
споразумение между страните от 11.01.2022 г. Не е спорно и се установява от
представените платежни документи и фискални бонове, че по сключеното
споразумение ответниците са заплатили суми, както следва: сумата от 378,00 лева
на дата 11.01.2022 г. /т.е. при сключване на споразумението/ и сумата от 922,92
лева на дата 06.07.2022 г. С посочените суми ищцовото дружество е погасило
вземанията на ищеца, както следва: 1/ сумата от 826,97 лева, представляваща
главница за доставена и потребена топлинна енергия до топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. София, ул. Света гора № 35, вх.
8
1, с абонатен № 310103 за периода м.05.2017 г. – м.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 11.08.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 228,13 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2018 г. –
23.07.2021 г., дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 14,96 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в гр.
София, ул. Света гора № 35, вх. 1, с абонатен № 310103 за периода м.07.2018 г. –
м.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 11.08.2021 г.
до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 3,92 лева, представляваща лихва за
забава за периода 30.08.2018 г. – 23.07.2021 г., дължима върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение.
С оглед извършеното плащане в хода на процеса, което не само не се
оспорва от ищеца, но и изрично се установява от събраните по делото
доказателства, то предявените за разглеждане в настоящото производство
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, следва да
се отхвърлят, поради извършено плащане на сумите в хода на процеса.
По отношение на разпределението на отговорността за разноски:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се
основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу
нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат, когато
неправомерно е засегната чужда правна сфера, като задължението за заплащането
им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Ако предявеният иск бъде отхвърлен, се предполага, че ищецът виновно и
неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото – в този
случай последният има право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ако обаче искът
бъде отхвърлен по причини извън вината на ищеца, следва да се приеме, че
последният има право на разноски. И това е така, тъй като в духа на закона е да се
присъждат разноски в полза на ищеца, когато искът е отхвърлен, защото след
предявяването му ответникът доброволно е изпълнил задължението си. Когато
обаче с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат на ищеца независимо от изхода на делото –
арг. чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази връзка следва да се изследва цялостното поведение
на ответника в процеса, като в случай че не оспорва заявена осъдителна
9
претенция, признанието на иска следва да е съпроводено с удовлетворяване на
изискуемото вземане на ищеца в хода на процеса.
В настоящия случай ответниците следва да понесат отговорността за
разноски. Действително в срока за отговор на исковата молба, същите са поели
инициатива и активно поведение за погасяване на сумите, предмет на предявените
искове, като са сключили споразумение с ищцовото дружество за разсрочено
изплащане на сумите, предмет на исковете, предявени за разглеждане в
настоящото производство, като са заплатили и първата уговорена между страните
по споразумението разсрочена вноска. От друга страна, обаче, след плащане на
първата погасителна вноска по сключеното споразумение, ответниците са
преустановили изпълнение на задълженията си по споразумението и не са
заплатили на уговорения падеж следващите пет погасителни вноски. Едва след
адресирано от ищцовото дружество до съда искане за възобновяване на
производството по гр.д. № 46851/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав и
насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, ответниците са
изпълнили задълженията си по сключеното споразумени.
От изложеното по-горе се налага извод, че ответниците са дали повод за
ангажиране отговорността им по предявените искове и следва да понесат
отговорността за разноски в производството. Извършеното от ответниците
плащане в хода на процеса (окончателно на 06.07.2022 г.) вече е било забавено и
следователно не ги освобождава от отговорността да понесе направените от
насрещната страна разноски при отхвърляне на исковете, за предявяването на
които е станал причина.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от
ищеца държавна такса и възнаграждение на един юрисконсулт в настоящото
производство, следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Същевременно от събраните по делото доказателства се установява, че с
извършеното плащане от 11.01.2022 г., ответниците са погасили и сумата от
150,00 лева, представляваща извършени от ищеца разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса в размер на 150,00 лева.
Следователно в полза на ищеца са дължими разноски единствено за
юрисконсулстко възнаграждение в настоящото исково производство, което съдът
определя в размер на 100 лева.
Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответниците ПР. Й. УЗ., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
10
*******************., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. Света гора № 35,
вх. 1, ап. 15 и АЛ. ОГН. УЗ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. Света гора №
35, вх. 1, ап. 15, следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Т.С ЕАД, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр. София, *********, сумата
от 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство по гр. д. № 46851/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С ЕАД, ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ********* против ПР. Й. УЗ., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, *******************., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
Света гора № 35, вх. 1, ап. 15 и АЛ. ОГН. УЗ., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ул. Света гора № 35, вх. 1, ап. 15 обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на ПР. Й. УЗ., ЕГН
**********, ЕВГ. ОГН. УЗ., ЕГН ********** и АЛ. ОГН. УЗ., ЕГН ********** да
заплатят разделно на Т.С ЕАД, ЕИК ************ суми, както следва: 1/ сумата
от 826,97 лева, представляваща главница за доставена и потребена топлинна
енергия до топлоснабден имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в гр.
София, ул. Света гора № 35, вх. 1, с абонатен № 310103 за периода м.05.2017 г. –
м.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 11.08.2021 г.
до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 228,13 лева, представляваща лихва за
забава за периода 15.09.2018 г. – 23.07.2021 г., дължима върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 14,96 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за имот, представляващ
апартамент № 12, находящ се в гр. София, ул. Света гора № 35, вх. 1, с абонатен
№ 310103 за периода м.07.2018 г. – м.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 11.08.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от
3,92 лева, представляваща лихва за забава за периода 30.08.2018 г. – 23.07.2021 г.,
дължима върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, поради
извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА ПР. Й. УЗ., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
*******************., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. Света гора № 35,
вх. 1, ап. 15 и АЛ. ОГН. УЗ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. Света гора №
11
35, вх. 1, ап. 1 да заплатят на Т.С ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес
на управление: гр. София,*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство по гр. д. № 46851/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12