РЕШЕНИЕ
гр.София,21.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,,V-"А" въззивен състав, в открито заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 9047 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК
С
решение от 26.04.2018 г. по гр.д. № 77958/17 г., СРС, ГО, 55 с-в
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, установителни искове по чл.422, ал.1
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ЕПК вр.чл.86,
ал.1 ЗЗД, срещу Л.Г.Й., ЕЕН **********, с адрес: ***, за установяване
съществуване на вземане за сумата 537.26 лева за доставена топлинна енергия и
за сумата 2.04 лева - главница за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот
-
гараж №
18, находящ се в гр.София, ж.к. „******, за периода
01.05.201
Зг. -
30.04.2014г., ведно със законната лихва от 02.06.2017г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 36204/2017 г. на СРС, 55 състав, като недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, установителни искове по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, срещу
И.Р.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, за установяване съществуване на вземане
за сумата 537.26 лева за доставена топлинна енергия и за сумата 2.04 лева -
главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден
имот
-
гараж
№ 18, находящ се в гр.София, ж.к. „******, за периода
01.05.201
Зг. -
30.04.2014г., ведно със законната лихва от 02.06.2017г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 36204/2017 г. на СРС, 55 състав, като недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.З ГПК, „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ******, да
заплати на Л.Г.Й., ЕГН **********, сумата 163.00 лева - разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.З ГПК, „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ******, да
заплати на И.Р.Й., ЕГН **********, сумата 163.00 лева разноски в настоящото производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца с
мотиви,
изложени в нея. Развиват се доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.Сочи,че
съдът неправилно приел,че исковите претенции са погасени по давност.Общата
фактура от месец 07.2014 г.била изискуема от 15.08.2014 г.и от този момент
следвало да тече погасителната давност ,съобразно чл.33 ал.2 от ОУ/2014 г.,в сила от 12.03.2014 г.,а не от момента
на издаване на ктредитните известия за прогнозно начислени суми.
Моли да бъде отменено решението
на СРС и
исковете да бъдат
уважени изцяло. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемият представя отговор на въззивната жалба ,с който я оспорва.Претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е
доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатил дължимата цена. Моли съда да установи
вземането така, както
е предявено в
заповедното производство. Ответниците оспорват исковете.
По направените във въззивната жалба на ищеца възражения, СГС излага следните мотиви:
Мотивът за
отхвърлянето на исковете се състои в това, че първоинстанционният съд приема,
че ишцовото дружество не е ангажирало доказателства за наличието на
облигационно отношение между ищеца и ответниците като въпреки дадените му
указания с проектодоклада по делото не е проявил активност да докаже по
предвидения в закона начин качеството на потребители на топлоенергия за
процесния период на ответниците. Представеното от ищеца постановление за
възлагане не може да обоснове извод, че ответниците са били собственици на
имота за целия процесен период.
От друга страна в жалбата се твърди, че
решението на съда е неправилно и незаконосъобразно доколкото в мотивите си
съдът бил приел, че дължимите суми са погасени по давност.
Наистина съдът е коментирал заключението на ССчЕ, според което сумата в общ
размер от 1111, 77 лева е погасена по давност, тъй като изискуемостта на
вземанията е настъпила преди повече от три години преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Но съдът е отхвърлил исковете на
друго основание-непосочени доказателства за наличие на облигационно отношение с
ответниците,произтичащо от твърдението за
притежавано право на собственост.В тази насока няма възражения във
въззивната жалба.Решението е правилно,а исковете са отхвърлени като недоказани
,поради липса на облигационно отношение.
Не се доказаха твърдяните пороци на
първоинстанционното решение ,поради което то ,като законосъобразно , следва да
бъде потвърдено.
Въззиваемите претендират разноски
пред настоящата инстанция и такива са
сторени в размер на 326 лв.,които следва да бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 26.04.2018 г. по гр.д. №
77958/17 г., СРС, ГО, 55 с-в
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД ***, адрес на управление:***,
с ЕИК ****** да заплати на Л.Г.Й., ЕГН ********** и И.Р.Й., ЕГН ********** на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата 326 лв. разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.