РЕШЕНИЕ
№ 2572
гр. Бургас, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120103503 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от Етажна собственост с адрес гр. Бургас,
ул. ****, представлявана от председателя на управителния съвет Ч. С. Х.,
против М. Ж. Я. с ЕГН **********, Т. Я. Я. с ЕГН ********** и Я. Г. С. с
ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 38, ал. 1
от ЗУЕС, за осъждане на всеки от ответниците да заплати сумата от 130
лева, представляваща такси за управление и поддържане на общите части на
ЕС, находяща се в гр. Бургас, ул. **** за периода от м. април 2022г. до м. май
2024г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 01.06.2024г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът сочи, че с решение на ОС от 18.02.2015г. била определена такса
в размер на 5 лева на човек за покриване на разходите за управление и
поддържане на общите части на входа. Във входа имало 21 самостоятелни
обекта - седем етажа с по три апартамента. Твърди, че единствено живущите в
един апартамент не плащат определената такса. Обектът се намира на седми
етаж и представлява самостоятелен обект с идентификатор ****.1.52. Сочи, че
в имота живеят тримата ответници, които не са плащали такси от м. април
2022г. до м.май 2024 включително, което прави 26 месеца.
Сочи, че ответниците многократно са били предупреждавани устно от
домоуправителя и писмено със съобщения във входа, но отказвали да платят
1
задълженията си, без да дават обяснение. През м.май 2023г. дори бил издаден
предупредителен протокол, който също не довел до резултат. Предвид това
ищецът счита, че всеки от тримата живущи дължи на етажната собственост 26
месечни такси от 5 лв. равняващи се на 130 лева на човек, поради което моли
предявените искове да бъдат уважени, като претендира и присъждане на
сторените разноски в процеса.
В срока по чл. 131 от ГПК всеки от ответниците, чрез адвокат Б.-А.,
е подал отговор на исковата молба. В същия излагат, че не отговаря на
истината, че на дати 18.02.2015г. и 17.05.2023г. са били свиквани и
провеждани общи събрания на етажната собственост с адрес гр. Бургас, ул.
****. Ответниците твърдят, че Ч. С. Х. не е свиквала УС и не е било взимано
решение за свикване и провеждане на ОС на ЕС за посочените две дати,
поради което и такива изобщо не са провеждани.
На следващо място сочат, че не са спазени изискванията на чл. 16, ал. 1
от ЗУЕС, като в приложените към исковата молба протоколи не е посочено,
къде се предполага, че са се провели общите събрания на 18.02.2015г. и на
17.05.2023г. Ответниците твърдят, че са видели да са се провеждали такива
събрания в етажната собственост с адрес: гр. Бургас, ул. **** на посочените
дати, а М. Я. е винаги в дома си, поради заболяванията си и няма как да се е
провело събрание и тя да не е видяла и чула това. Сочат, че не става ясно и в
колко часа се предполага, че са се провели такива твърдени събрания.
Ответниците оспорват приложените към исковата молба листи с
ръкописен текст, озаглавени „Протокол“, тъй като не носят характеристиките
на протоколи от Общи събрания на етажната собственост с адрес: гр. Бургас,
ул. ****. Излагат, че протоколът от Общо събрание на етажните собственици
се ползва с доказателствена сила за отразените в него обстоятелства, само
когато отговаря на законовите изисквания, предвидени в чл. 16, ал. 4, ал. 5 и
ал. 6 от ЗУЕС. В настоящия случай приложените протоколи нямат обвързваща
сила за етажните собственици в етажната собственост с адрес: гр. Бургас, ул.
****, тъй като те не се отнасят за нейни общи събрания. Излагат, че в
протоколите не се съдържат имена на избран протоколчик, нито е ясно изобщо
кой ги е подписвал. Сочат още, че протоколите не съдържат мястото на
провеждането на общите събрания, дневният ред, явилите се лица и идеалните
части от етажната собственост, които те представляват, номера на
самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата – „за“, „против“
или „въздържал се“, техен подпис, опис на декларациите в случай на
проведено неприсъствено гласуване, същността на изявленията, направените
предложения и приетите решения.
2
Ответниците твърдят, че приложените към исковата молба протоколи не
са били обявявани по надлежния ред и аз са имали възможността да получат
препис от тях и да упражнят правата си по чл. 40 от ЗУЕС. Едва с получаване
на исковата молба от приложенията към нея те научили за съществуването на
такива листи, именувани „протоколи“, поради което считат, че за тях срокът за
оспорването им не е изтекъл и молят при условията на евентуалност да бъде
прието настоящото като искане с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна
на незаконосъобразни решения на общи събрания от 18.02.2015г. и на
17.05.2023г.
На следващо място ответниците излагат, че понятие като „входна такса“
в ЗУЕС не съществува, а в този закон са посочени разходите, които се
разпределят по определен начин. Считат, че в настоящия случай няма посочен
размер на разходи, които да са разпределени по посочения законов начин.
Предвид гореизложеното ответниците намират, че не са налице валидни
и законосъобразни решения на етажната собственост и не е взето решение на
Общо събрание, на което ясно и разбираемо да е разпределен бюджет между
обитателите, което прави претенцията на ищеца неоснователна и молят
същата да бъде отхвърлена. Претендират и присъждане на сторените
разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
съобрази нормата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от
ЗУЕС е да докаже, че ответниците са собственици и/или ползватели на
самостоятелен обект в сградата, разположен в гр. Бургас, ул.„***, който се
намира в режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с влязло в сила
решение на общото събрание в етажната собственост са определени вноски за
покриване на разходите за управление и поддръжка на общите части на
сградата. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си,
включително, че ответникът притежава сочения в исковата молба обект,
начина на разпределяне на разходите по чл. 51 от ЗУЕС, както и че е
настъпила изискуемостта на вземането.
При доказването на тези факти в доказателствена тежест на всеки
ответник е да докаже погасяване на вземането или да установи основанията за
отпадане на задълженията му за погасяване на вземания.
От справка по данни за имот на служба по вписванията гр. Бургас се
установява, че имот с идентификатор ****.1.52 е собственост на М. Ж. Я. по
силата на брачен договор. След 2020г. за процесния обект няма направени
3
отбелязвания, в това число за разпоредителни сделки.
От протокол (на л. 13 от делото), се установява, че на 18.02.2015г. е било
проведено общо събрание на етажната собственост, на което всички живущи
били съгласни входната такса от четири лева да се увеличи на пет лева на
човек, които да бъдат разходвани за управление и поддръжка на общите части.
По делото е представен и протокол от 19.02.2015г., от който е видно, че
на същата дава в 10:00 часа, на видно място е бил обявен протоколът от
общото събрание от 18.02.2015г. Този протокол е подписан от домоуправителя
и протоколчика.
От протокол № 7 от 17.05.2023г. на общото събрание на етажната
собственост се установява, че на същата дата етажните собственици са се
събрали за да обсъдят плащанията на М. Ж. Я., както и на Т. Я. и Я. Г. С.. В
протокола е записано, че и тримата обещават да се издължат, но няма
резултат.
По делото са представени удостоверения за постоянен и настоящ адрес
на всеки от ответниците, от които се установява, че и тримата са с регистриран
настоящ и постоянен адрес в гр. Бургас, ул. ****, ет.*.
Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че ответникът М. Ж.
Я. не оспорва, че е собственик на процесния обект от етажната собственост.
Не се оспорва и твърдението, че и другите ответници живея на посочения
адрес. Тези обстоятелства се установяват и от посочените по-горе писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото.
След като по делото е прието за установено, че ответниците живеят
(като М. Ж. е собственик, а Т. Я. и Я. С. са ползватели) в описания в исковата
молба самостоятелен обект на собственост, разположен в сграда в режим на
ЕС, на основание чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС, то съдът намира, че същите дължат
изпълнение на решенията на ОС на ЕС, както и че дължат заплащане на
вноските, определени за управление и поддръжка, на основание чл. 6, ал. 1, т.
10 ЗУЕС. Съдът намира, че от представените доказателства се доказа, че
размерът, който общото събрание е приел като дължим за такса за управление
и поддръжка на общите части е сума от 5 лв. на човек. Тъй като събранието не
е взело решение относно настъпването на падежа на тази сума, следва да се
приеме, че същата, доколкото е необходима за ежемесечното поддържане и
управление на общите части, е дължима до последното число на месеца, за
който се отнася, респективно процесната сума е настъпил падеж и е дължима.
В съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от
19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод да
се произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от общото
събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от
4
успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието,
насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната
собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките.
Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за
всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против,
за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат
етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в
етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните
вноски съобразно гласуваното от общото събрание.
По делото не са наведени твърдения, че решенията на проведените общи
събрания не са влезли в сила, нито са ангажирани доказателства в тази насока.
От друга страна по делото не се установи ответникът да е уведомил
управителя на ЕС за отсъствието си по реда на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, поради
което и ищецът няма ангажимент да го кани за общо събрание отделно от
останалите собственици на самостоятелни обекти, респективно да го
уведомява за проведените събрания и за взетите решения, отделно и лично, на
посочен от него адрес или електронна поща. Нещо повече, такива твърдения
дори не са наведени от ответната страна.
С оглед изложеното съдът намира, че така посочените в исковата молба
суми, представляващи дължими такси за управление и поддръжка на общите
части са дължими от всеки от ответниците. Претенцията на ищеца се основава
на влезли в сила решения на общото събрание на етажната собственост, които
са годно основание за събиране на вземания по смисъла на чл. 38 ЗУЕС, като
предвидените в решенията на общото събрание падежи за всяка от
претендираните суми са настъпили.
Съдът намира за неоснователни изложените от процесуалния
представител на ответниците възражения, че общото събрание не е проведено
в съответствие с императивните разпоредби на ЗУЕС, както и че взетите
решения са незаконосъобразни. Това е така, тъй като тези възражения следва
да бъдат релевирани в производството по чл. 40 от ЗУЕС, в което имащите
правен интерес могат да оспорят законосъобразността на взетите решение.
При влезли в сила такива обаче, това не може да бъде сторено в
производството по чл. 38 от ЗУЕС, а противното би означавало, че
преклузивният срок по чл. 40 от ЗУЕС няма никакво значение. Нещо повече,
определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразено и с това, че тези
решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица,
което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на
решенията. В този смисъл е Решение № 50024/27.03.2023г. на ВКС, IIг.о.
5
Предвид това следва изводът, че за ответниците са възникнали
задължения да заплатят сумите, посочени в исковата молба, а именно по 130
лв., представляващи дължимите вноски за управление и поддръжка на
етажната собственост, за периода от м. април 2022г. до м. май 2024г., поради
което и предявените искове са основателни и като такива следва да бъдат
уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно своевременно
представения списък по чл. 80 от ГПК. Като взе предвид същия и като
съобрази представените по делото доказателства, съдът намира, че в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени 300 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, както и 170 лв., предтавляващи заплатените по делото
държавни такси. Съдът намира, че не следва да присъди и сумата от 35 лв.,
представляваща такси, заплатени в полза на Община Бургас, доколкото тези
такси не са дължими по смисъла на ГПК и ТТРГПК. Тъй като в договора за
правна защита и съдействие не е посочено каква част от договорения хонорар
е дължима за процесуално представителство срещу всеки ответник, съдът
приема, че същата следва да се раздели поравно за всеки от тях. Съответно
всеки ответник следва да бъде осъден да заплати в полза на етажната
собственост 1/3 от общодължимите разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Ж. Я. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ул. ****, ет.*,
ап.*, да заплати Етажна собственост с адрес гр. Бургас, ул. ****,
представлявана от председателя на управителния съвет Ч. С. Х., сумата от
130 лв. (сто и тридесет лева), представляваща такси за управление и
поддържане на общите части на ЕС, находяща се в гр. Бургас, ул. ****, за
периода от месец април 2022г. до месец май 2024г., ведно със законна лихва
върху сумата, считано от 01.06.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
ОСЪЖДА М. Ж. Я. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ул. ****,
ет.*, ап.*, да заплати на Етажна собственост с адрес гр. Бургас, ул. ****,
представлявана от председателя на управителния съвет Ч. С. Х., сумата от
156,66 лв.(сто петдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща 1/3 от сторените от ищеца разноски в процеса, от които 300
6
лв. за адвокатско възнаграждение и 170 лв. за държавни такси, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. Я. Я. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ул. ****, ет.*,
ап.*, да заплати Етажна собственост с адрес гр. Бургас, ул. ****,
представлявана от председателя на управителния съвет Ч. С. Х., сумата от
130 лв. (сто и тридесет лева), представляваща такси за управление и
поддържане на общите части на ЕС, находяща се в гр. Бургас, ул. ****, за
периода от месец април 2022г. до месец май 2024г., ведно със законна лихва
върху сумата, считано от 01.06.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
ОСЪЖДА Т. Я. Я. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ул. ****, ет.*,
ап.*, да заплати на Етажна собственост с адрес гр. Бургас, ул. ****,
представлявана от председателя на управителния съвет Ч. С. Х., сумата от
156,66 лв.(сто петдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща 1/3 от сторените от ищеца разноски в процеса, от които 300
лв. за адвокатско възнаграждение и 170 лв. за държавни такси, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Я. Г. С. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ул. ****, ет.*,
ап.*, да заплати Етажна собственост с адрес гр. Бургас, ул. ****,
представлявана от председателя на управителния съвет Ч. С. Х., сумата от
130 лв. (сто и тридесет лева), представляваща такси за управление и
поддържане на общите части на ЕС, находяща се в гр. Бургас, ул. ****, за
периода от месец април 2022г. до месец май 2024г., ведно със законна лихва
върху сумата, считано от 01.06.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
ОСЪЖДА Я. Г. С. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ул. ****, ет.*,
ап.*, да заплати на Етажна собственост с адрес гр. Бургас, ул. ****,
представлявана от председателя на управителния съвет Ч. С. Х., сумата от
156,66 лв.(сто петдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща 1/3 от сторените от ищеца разноски в процеса, от които 300
лв. за адвокатско възнаграждение и 170 лв. за държавни такси, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7
8