Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломски районен съд, в
публичното съдебно заседание на седми април, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1747 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове е с правно
основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 240 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени
искове от ******, ЕИК ******, гр. София, чрез пълномощник, ю.к. срещу Е.В.Б.,
ЕГН **********,***, за установяване на задължение по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът посочва, че при сключването на кредит за
покупка на стоки, на ответната страна е бил отпуснат и револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта с
максимален лимит 1500 лв.
На 19.01.2016 год. била активирана
предоставената кредитна карта CARD-11546834, като усвоените суми е следвало да
се погасяват чрез месечни вноски.
Длъжникът е преустановила
плащанията по договора за кредит на 01.03.2016 год. (падеж на първата
пропусната месечна вноска), към който момент балансът по кредитната карта е бил
отрицателен, - 1776,71 лв. Сумата включва пропуснатите месечни вноски и
договорната лихва върху тях от датата на просрочие. На 10.11.2017 год. ищецът е
изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение. След тази дата започнал
да начислява законната лихва
За дължимата сума ищецът е
подал заявление по чл. 410 ГПК.
Издадената заповед е връчена
на ответника при условията на чл. 47 ГПК, поради което за ищеца е налице правен
интерес от предявяването на настоящия установителен иск.
Иска се: да бъде признато от
съда за установено, че е налице вземане от страна на ищеца от ответника, в
размер на 1836,07 лв., представляващи: главница – 1169,38 лв., договорна лихва
в размер на 607,33 лв., за периода 01.03.2016 - 10.11.2017 год. и 59,36 лв. –
обезщетение за забава за периода от 10.11.2017 год. до 11.05.2018 год., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението (30.05.2018 год.) до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и направените съдебни разноски по заповедното и исковото
производство.
В условията на евентуалност се предявява осъдителен иск за същите суми.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът чрез назначеният си по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, адв. А.Л., МАК оспорва исковете като неоснователни и
недоказани.
Оспорва настъпването на
твърдяната от ищеца предсрочна
изискуемост.
Останалите фактически твърдения на ищеца не се оспорват.
Към делото е прието и приобщено като доказателство ч.гр.д. №
1080/2018 год. на ЛРС.
В
откритото съдебно заседание
ищецът, редовно призован не изпраща процесуален представител. С писмена молаба
процесуалният му представител поддържа иска. Списък по чл. 80 ГПК е представен.
Ответникът Е.В.Б. се представлява от особения си
представител, адв. А.Л., МАК, която счита исковете за допустими, но недоказани,
поради което моли за тяхното отхвърляне. Подробни съображения излага в писмено
становище.
От доказателствата по делото се
установява следното:
По ч.гр.д. № 1080/2018 год. на ЛРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.06.2018 год., в полза на ищеца,
срещу ответника, за сумата от 1836,07
лв., от които 1169,38 лв. –
главница по Договор за револвиращ потребителски под формата на кредитна
карта, сключен във връзка с Договор кредит за покупка на стоки или услуги на
изплащане № CREX-11307013/07.06.2015
год., 607,33 лв. – възнаградителна
лихва за периода 01.03.2016 – 10.11.2017 год. и 59,36 лв. мораторна лихва за периода 10.11.2017-11.05.2018
год., ведно със законната лихва върху
главницата от 30.05.2018 год. до окончателното изплащане, както и 86,72 лв. –
разноски по заповедното производство.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК
и съдът е указал на заявителя да предяви установителен иска за вземането си.
Съобщението е получено от ищеца на 16.09.2019 год., а настоящият иск е предявен
на 30.09.2019 год.
Същият е предявен от и против надлежна страна по спора, в
законоустановеният едномесечен срок.
Установява се от доказателствата, представени от ищеца, че между
страните е сключен Договор потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-11307013/07.06.2015 год., по силата на
който ответникът е получил потребителски кредит в размер на 909,05 лв. за
закупуването на избрани стоки (готварска печка и преносим компютър) от
търговски обект на магазини ЗОРА. Сключена е и застраховка на стойност 72,72
лв., като страните са договорили кредитът да бъде погасен на 11 месечни вноски
от по 99,74 лв., в срок до 20.05.2016 год.
В чл. 12 от договора е предвидена възможност за предоставяне
и на кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лв.
Представено е Приложение към Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX-11307013/07.06.2015
CARD-11546834от дата 07.06.2015
год., по силата на който кредитдателят се е задължил да предостави кредитна
карта Мастъркард с лимит от 1500 лв. при ЛП 35% и ГПР 44,90%, а
кредитополучателят – да прави месечни погасителни вноски с минимален размер 120
лв. в срок до 1-во число на месеца и да заплаща предвидените в договора такси.
Договорът за потребителски кредит носи подписите на двете
страни и не е оспорен от ответника. Приложението е подписано само от ищеца.
Писмо с изх. № 9191111511546834/1581897 е получено лично от
ответника Е.Б. на 09.12.2015 год. Не е ясно съдържанието на писмото.
С "Последна покана", датирана 16.11.2017 год.,
ищецът е уведомил ответната страна, че е преустановила плащанията по кредитна
карта MasterCard - CARD-11546834
на 01.03.2016 год., като към 16.11.2017 год. дължи общо 1778,67 лв., от които
главница 1169,38 лв., договорна лихва 607,33 лв., обезщетение за забава 1,96
лв.
Предоставен е 7-мо дневен срок от получаването за погасяване
на задължението, като е пояснено, че в противен случай кредиторът ще прибегне
до съдебно уреждане на спора. Липсват данни писмото да е получено.
При така установеното се
налагат следните правни изводи:
В
производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът следва
при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с
кредитополучателя, размера на вземането си и настъпване на предпоставките за
предсрочната изискуемост на кредита.
Ответникът
следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането
обстоятелства.
Ищецът
претендира заплащането на процесните суми по твърдения за сключен договор за
предоставяне на кредит, който бил отпуснат и ползван чрез кредитна карта.
Представен
е договор № CREX-11307013/07.06.2015
год., с който на ответника е предоставен кредит от 909,05 лв.
Този
договор съдържа уговорки, че е налице възможност
в срок не по-късно от заплащането на първата погасителна вноска по него
кредиторът да издаде кредитна карта на кредитополучателя.
Договорът
е подписан от ответника и това не е спорно между страните, но не съдържа данни
при сключването му да е налице обвързаност между страните, свързана с кредитно
правоотношение и по сочената в исковата молба кредитна
карта, нито за размера на кредитния лимит
и други съществени условия на договорните отношения от такъв вид.
Представеното
Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта не съдържа подпис на ответника, поради и което не може да му се
противопостави, като същото може да бъде ценено като частен документ, който
удостоверява само изгодни за ищеца обстоятелства, поради което не се ползва с
доказателствена сила.
Ищецът
не е ангажирал годни доказателства за твърдяното от него кредитно
правоотношение, изпълнението на което се търси – договор, съдържащ съгласието
на кредитора и кредитополучателя за предоставения кредит и условията по него.
С
оглед на чл.
10, ал. 1 ЗПК условието за действителност на договора за потребителския
кредит е наличието на писмена форма, за която доказателства да е спазена не са
представени. Всичко изложено обосновава извод, че ищецът не е доказал сключен
валиден договор за издаване и ползване на кредитна
карта с ответника, който да установява договорната обвързаност и задълженост на
последния.
Не
се установява и реално изпълнение – чрез предаване на кредитната карта от ищеца
именно на ответника и съответно – използването й от същата, което би имало
характер на конклудентни действия.
По
изложените съображения предявените установителни искове са неоснователни и
следва да се отхвърлят в цялост.
По
същите съображения следва да се отхвърли и предявеният в условията на евентуалност
осъдителен иск.
При
този изход на делото сторените от ищеца разноски ще останат в негова тежест.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж, рег. № ********, чрез ******, ЕИК ******, гр. София искове
с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и за лихви по чл. 86 от ЗЗД, срещу Е.В.Б., ЕГН **********,*** за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на сумата от 1836,07 лв. (хиляда осемстотин тридесет и шест лева, 07 ст.), от
които
1169,38 лв. – главница по Договор за револвиращ потребителски
под формата на кредитна карта CARD-11546834, сключен във връзка с Договор
кредит за покупка на стоки или услуги на изплащане № CREX-11307013/07.06.2015 год.,
607,33 лв. – възнаградителна
лихва за периода
01.03.2016 – 10.11.2017
год. и
59,36 лв. мораторна лихва за периода 10.11.2017-11.05.2018 год.,
ведно със законната
лихва върху главницата от 30.05.2018 год. – датата на подаване на заявлението,
по което е образувано ч.гр.д. № 1080/2018 год. на РС Лом, до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.06.2018 год. по ч.гр.д. № 1080/2018 год.
на РС Лом, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж, рег. № ********, чрез ******, ЕИК ******, гр. София срещу Е.В.Б., ЕГН **********,*** искове с правно основание чл.
240, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 1836,07 лв. (хиляда осемстотин тридесет
и шест лева, 07 ст.), от които
1169,38 лв. – главница по Договор за револвиращ потребителски
под формата на кредитна карта CARD-11546834, сключен във връзка с Договор кредит
за покупка на стоки или услуги на изплащане № CREX-11307013/07.06.2015 год.,
607,33 лв. – възнаградителна
лихва за периода
01.03.2016 – 10.11.2017
год. и
59,36 лв. мораторна лихва за периода 10.11.2017-11.05.2018 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от 30.09.2019
год. – датата на предявяването на иска до окончателното изплащане като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: