№ 4730
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско
дело № 20231100505950 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. В. Т. срещу решение №
4210/20.03.2023г. по гр. д. № 12155/2022г. по описа на Софийски районен съд,
ГО, 138 състав, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу В. П. Г. иск с
правно основание чл. 30 от ЗН.
В жалбата се твърди, че в първоинстанционното решение е
постановено при неправилно приложението на материалния закон, доколкото
при наличие на универсално завещание не е необходимо нито образуване на
маса по чл. 31 от ЗН, нито приемане на наследството по опис, когато
наследникът наследява с лице, което не е призовано да наследява по закон.
Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което искът да бъде
уважен.
От насрещната страна по жалбата - В. П. Г. е подаден писмен отговор в
срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, в който се излагат подробни съображения за
правилност на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
1
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 30, ал. 1 ЗН - за
намаляване на завещателно разпореждане, извършено от М.Б. В., починала на
10.04.2021 г., със саморъчно завещание от 10.04.2012 г. в полза на В. П. Г. и за
възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на М.Б. В. в
размер на 1/2 идеална част.
Ищцата твърди, че е наследник по закон на М.Б. В., починала на
10.04.2021 г. Твърди, че наследодателят му оставил в полза на ответника
завещание, с което се накърнява запазената част на ищцата от наследството.
Претендира намаляване на завещанието с ½ идеална част, съответно
възстановяване на запазената част.
Ответникът В. П. Г. е подал в законоустановения срок
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че не
се установява А. В. Т. да е приела наследството по опис, поради което счита,
че с изготвяне на завещанието наследодателят не е нарушил правото на
запазена част на ищцата по чл. 28 ЗН. По подробно изложените съображения
счита, че искът подлежи на отхвърляне, тъй като не са изпълнени
материалните предпоставки за реализиране правото да се иска възстановяване
на запазена част от наследството спрямо заветник, който не е призован към
наследяване.
С решение № 4210/20.03.2023г. по гр. д. № 12155/2022г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 138 състав, предявеният иск е отхвърлен, а срещу
така постановеният акт е депозирана въззивна жалба, предмет на разглеждане
в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е
длъжен да следи служебно. Не се установяват нарушения на процесуалните
правила.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
2
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН „ Наследник с право на запазена част, който
не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или
дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване
на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза
завети и дарения с изключение на обичайните дарове“, а съгласно ал. 2
„Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това
право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е
приел наследството по опис.
Не се спори по делото и от представените писмени доказателства се
установява, че ищцата А. Т. е единствен наследник по закон -дъщеря на М.Б.
В., починала на 10.04.2021г. Ищцата е наследник по закон със запазена част
от 1/2 , съгласно чл. 29 от ЗН, поради което е материалноправно легитимирана
да води иска по чл. 30 ал. 1 ЗН.
Установява се от саморъчно завещание от 10.04.2012 г., че М. В. е
завещала на ответника В. Г. – неин внук, който не е сред кръга на призованите
към наследяване, собствения си апартамент, находящ се в гр. София, ул. ****.
Когато наследодателят се разпореди със своето имущество чрез дарение
или със завещание в полза на лице, което не е призовано да го наследи след
неговата смърт, както несъмнено е в настоящия случай, неговите наследници
по закон разполагат с възможността по чл. 30 от ЗН. Те могат да поискат
възстановяване на запазената част от наследството чрез иск или по пътя на
възражението. Успешното провеждане на този иск или възражение изисква
наследникът по закон да е приел наследството по опис. Това следва да стане
в тримесечен срок от откриване на наследството при спазване на
предвидената от закона процедура. Ако наследникът по закон не е приел
наследството по опис, той не може да иска възстановяване на запазена част от
дарено или завещано имущество, с което се накърнява същата. В
наследствената маса следва да се включи цялото имущество, което
наследодателят притежава към момента на своята смърт. Но в тази маса
следва да се включат и земеделските земи, които той е внесъл в ТКЗС, дори и
те да не са били възстановени към момента на смъртта му. Земеделските земи
се включват в масата на наследството независимо от момента на
възстановяването им /Така в Решение № 785 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1385/2009 г., I г. о., ГК/. Действително образуването на наследствената
3
маса е необходимо само тогава, когато е завещано или подарено определено
имущество, за да се определи чистият актив, тъй като само от този актив
могат да се облагодетелствуват заветниците или надарените /Решение № 781
от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1627/2009 г., I г. о., ГК/. Такъв е именно
настоящият казус. От една страна от самото завещание се установява, че
завещателното разпореждане в полза на ответника е частно – завещан е един
имот, което не е достатъчно да се приеме, че с него се изчерпва имуществото,
останало след смъртта на наследодателя, до какъвто извод правилно е стигнал
районният съд. От друга страна следва да се отбележи, че подобни
твърдения- за универсално завещание, не се съдържат в самата искова молба,
а за първи път са заявени пред настоящата инстанция в депозираната въззивна
жалба, което се явява несвоевременно и не подлежат на разглеждане.
Поради всичко изложено следва да се приеме, че в настоящия случай е
необходимо наследството да е било прието по опис, както повелява
разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН. Доколкото не се доказа да е налице тази
материалноправна предпоставка за уважаване на иска, същият подлежи на
отхвърляне.
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с
въззивната жалба оплаквания. С оглед всичко изложено настоящият съдебен
състав намира, че следва да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
първоинстанционното решение.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба разноски за настоящото
производство се следват на въззиваемата страна, но такива не са поискани.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4210/20.03.2023г. по гр. д. № 12155/2022г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 138 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
получаване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5