О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………………/……………………………2020 г. АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-гр.Варна,XXXIV
състав, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав: Административен
съдия:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Елена Янакиева адм.д.№
765/2020.,по описа на Административен съд-гр.Варна, за да се произнесе взе
предвид следното: Производството
е по реда на чл.248 ГПК вр.чл.144 АПК, чл.143 ал.2 от АПК.
В подадена молба вх.№12207/06.10.2020г., представителят по
пълномощие на жалбоподателите, моли съдът да се произнесе по искането,
отправено още в съдебно заседание, в което производството е прекратено, за
присъждане на разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА .
Молбата е допустима за
разглеждане по същество. Действително, искане за присъждане на сторените в
производството разноски е направено още в жалбата. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, в който изрично е отбелязано, че
осъществяваното процесуално представителство представлява безплатна правна
помощ, осъществена на осн.чл.5 т.1 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, според който адвокатите могат да
оказват безплатна правна помощ на материално затруднени лица.
В чл. 38, ал.
2 вр. ал. 1 ЗА са посочени изчерпателно предпоставките за присъждане на
адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно:
да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по
чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е
осъдена за разноски. Инкорпорирано е и
изискването своевременно да е заявено
искане за присъждане на разноските по делото. Изпълнението на посочените две
условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия
безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения по Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като осъди
другата страна да го заплати. Тоест, адвокатът не би получил възнаграждение във
всички случаи на приключване на делото, а само в благоприятен за неговия клиент
изход на спора и своевременно направено искане за присъждането им. Затова и
преценката, дали да окаже безплатната правна помощ, при съществуващ риск да не
получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.
По своя
характер задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение от ответната
страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК,
като нормата е приложима само ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски. Съобразно чл.143 ал.2 от АПК, подателят на
жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради
оттегляне на оспорения от него административен акт, именно в каквато хипотеза е
развито това производство.
Процесуалният
закон не поставя други изисквания за осъждане на ответника за разноски.
В конкретния случай законовите условия, обосноваващи уважаване на искането на
адв. А. са налице, респективно
съдът следва да определи
възнаграждението за положения труд, като осъди ответната страна да го
заплати. Съгласно чл.19 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие в производства
по Закона за здравето минималното
възнаграждение е 300 лв.
Воден от
горното,съдът
О
П Р Е
Д Е Л И : ОСЪЖДА Национална
Експертна Лекарска комисия гр.София, да заплати на Д.П.А. ЕГН ********** и П.К.А.
ЕГН ********** сума в размер от 300лв., представляваща минимално възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство.
Определението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
получаване на съобщението от страните. СЪДИЯ: