ОПРЕДЕЛЕНИЕ№51/24.01.2020
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на двадесет
и трети януари през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
4 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на И. Ибрям Х. ***, чрез назначения му от съда
особен представител, срещу решение № 137 от 31.10.2019г. по търг.дело №
316/18г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е прието за установено
съществуването на вземания на „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 109 310.55лв.,
представляваща главница по договор за ипотечен кредит от 17.11.2008г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК – 17.01.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, в размер на сумата 81 923.34лв., представляваща договорна
лихва, в размер на сумата 1 617.68лв., представляваща неустойка по
договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 17.01.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, както и 3 756.78лв. дължими такси и разноски,
както и е осъден да заплати на банката направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Сочи че
съобразно чл.20.2 от приложимите към договора общи условия за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити, ако длъжникът допусне забава в плащането на
главница и/или лихви в продължение на 90 дни целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем. Твърди че тази разпоредба предвижда автоматична предсрочна
изискуемост, чието настъпване зависи само и единствено от обективни факти, без
да е необходимо допълнително действие от страна на кредитора. Излага че
предсрочната изискуемост е настъпила на 23.11.2012г. , поради което и твърди че
общата петгодишна давност за главното задължение е започнала да тече на тази
дата и е изтекла на 23.11.2017г. Делото е образувано на 17.01.2018г., когато е
подадено заявлението по чл.417 от ГПК и към този момент погасителната давност е
изтекла. Твърди че в случая е неприложимо разрешението на ВКС, че предсрочната
изискуемост настъпва с достигането до длъжника на изявлението на банката за
обявяване на предсрочна изискуемост. На първо място, защото процесните събития
са се случили преди постановяване на тълкувателното решение, а от друга страна,
защото неговата цел е да защити кредитополучателя като по-слаба страна, а в
настоящия случай интересът на кредитополучателя е кредитът да е станал
автоматично предсрочно изискуем.
В условия
на евентуалност поддържа възражението за погасяване с изтичане на петгодишна давност на всички
вноски, чийто падеж е настъпил до 17.01.2013г. /пет години преди датата на
подаване в съда на заявлението по чл.417 от ГПК. С настъпването на падежа на
всяка вноска по договор за кредит настъпва нейната самостоятелна изискуемост и
ако длъжникът не погаси тази част от главното си задължение, кредиторът има
право да потърси осъждането му да заплати тази отделна вноска, чиято
изискуемост е настъпила. С настъпването на падежа на всяка отделна вноска
започва да тече и предвидената в чл.110 от ЗЗД погасителна давност за това
вземане. Поради което и твърди, че всички вноски, насочени за погасяване на главното
задължение, чийто падеж е настъпил преди повече от 5 години спрямо датата на
подаване в съда на заявлението по чл.417 от ГПК следва да се считат за погасени
по давност, оттам и претенцията за
заплащането им от длъжника е неоснователна.
По
отношение на предходно водените дела между страните излага че са неотносими към
спора, защото исковата претенция по настоящето дело касае вземания с падеж след
15.11.2012, а с предходното решение са отхвърлени именно вземанията след
15.11.2012г. А съобразно чл.116 б.Б от ЗЗД когато предявеният иск не е уважен,
давността не се смята за прекъсната. Сочи че процесната хипотеза е именно
такава и за вземанията след 15.11.2012г. давността не е прекъсната и тече.
Моли съда да отмени обжалваното решение и
вместо него да постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло, а в отношение на евентуалност да бъде отменено само всички вноски,
чийто падеж е настъпил до 17.01.2013г. с оглед погасяването им по давност.
Въззиваемата
страна „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не
е депозирала отговор.
Няма оплаквания в жалбата за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени
от въззивния съд.
Няма искане за събиране на нови доказателства.
В проверката по реда на чл.267 от ГПК
въззивният съд констатира че въззивникът Х. се представлява от назначен от
първонистанцинния съд на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител на
разноски на ищеца. На процесуалния представител на въззивника за въззивното
производство следва да бъде определено възнаграждение, което да бъде авансирано
от ищеца, сега въззиваем в размер, определен от въззивния съд съобразно чл.25
от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на сумата по
450лв.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна „Банка ДСК“
ЕАД със седалище гр.София в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящето определение да представи доказателства за внесена по набирателната
сметка на АС – Варна сума в размер на 450лв. за възнаграждение за въззивна
инстанция на назначения на въззивника Х. особен представител.
УКАЗВА на дружеството - въззиваем, че ако не
представи доказателства за заплащане на възнаграждението на особения представител,
първоинстанционното решение ще бъде обезсилено и производството по делото
прекратено.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 18.02.2020г.
от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: