№ 19861
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.а
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110142453 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, по която първоначално е
образувано гражданско дело № 29629/2022 г. по описа на Софийския районен
съд, 28. състав, уточнена с молби от 26.09.2022 г. (на лист 561 от гражданско
дело № 29629/2022 г.) и 73326/27.06.2024 г. (на лист 6 от гражданско дело №
6272/2024 г. на Софийския градски съд), на адвокат И. А. А. срещу ЗАД
„Армеец“ АД, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да
заплати на ищеца общо 39 801,77 лева – сбор от адвокатски хонорари за
написване на въззивна жалба или отговор на такава по 15 искови граждански
дела – с №№ 16883/2011 г. на Софийския градски съд; 4032/2015 г. на
Софийския градски съд; 4848/2015 г. на Софийския градски съд; 9622/2015 г.
на Софийския градски съд; 26554/2013 г. на Софийския районен съд;
18827/2015 г. на Софийския районен съд; 55959/2015 г. на Софийския районен
съд; 63652/2015 г. на Софийския районен съд; 79786/2015 г. на Софийския
районен съд; 34360/2016 г. на Софийския районен съд; 41083/2016 г. на
Софийския районен съд; 45244/2016 г. на Софийския районен съд; 65328/2016
г. на Софийския районен съд; 15646/2017 г. на Софийския районен съд;
674/2016 г. на Районен съд – Попово; едно търговско дело – № 5711/2016 г. на
Софийския градски съд, както и представителство по 10 изпълнителни дела –
с №№ 20177810400512; 20177880400010; 20177900401595; 20177900402210;
20178390400709; 20179240401226; 20179240401227; 20179200400446;
20188680400009, и 20188680400017, ведно със законната лихва върху
последната сума от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2022 г., до
окончателното плащане, и 12 080 лева – законна лихва за забава върху
посочения сбор от хонорари за периода от 05.06.2019 г. до 03.06.2022 г.
Ищецът твърди, че е бил наеман със серия от договори за правна защита
1
от ответника да защитава интересите му по посочените по-горе дела. Нямало
писмени договори, сключени били устни уговорки, но ищецът представлявал
ответника и пълномощията му били оттеглени неоснователно, поради което
претендира хонорари според минималния размер на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (отм.), действала
тогава. Следвало да се заплати на ищеца и ДДС. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – ЗАД
„Армеец“ АД, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.
Поддържа се, че ищецът не е защитавал дружеството по описаните от него
дела, евентуално – че не е поискал от Адвокатския съвет да определи
възнаграждение за него по делата, което не е било уговорено в доказан от
ищеца размер. Поддържа, че вземанията са погасени по давност, която твърди,
че е за заплащане за възнаграждение за труд. Възразява срещу размера на
исковете, като поддържа неприложимост на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (отм.) и към 2015 – 2017 г., като
претендира, че следва възнаграждението да се определи според
действителната фактическа и правна сложност на делата. Иска отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
В съдебното заседание страните чрез процесуалните си представители
поддържат аргументите от исковата молба и отговора.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 16 от гражданско дело № 6272/2024 г. на
Софийския градски съд Договор за правно обслужване от 01.06.2015 г.
ответникът е възложил на ищеца да извършва за първия правни услуги, вкл.
чрез процесуално представителство, като съгласно т. 11 за всяко поето дело
ответникът ще заплаща на ищеца минималния хонорар съгласно Наредба №
1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съгласно представена от ищеца и неоспорена по делото въззивна жалба
от 16.11.2017 г. (на лист 43 от гражданско дело № 29629/2022 г.) ищецът е
обжалвал за ответника решение по гражданско дело № 16883/2011 г. на
Софийския градски съд, по което според представения на лист 17 – 42 от
гражданско дело № 29629/2022 г. интересът от обжалване на ответника е в
размер на 102 451,96 лева. Съгласно представен на лист 57 от гражданско дело
№ 29629/2022 г. ищецът е подал за ответника и отговор на въззивна жалба по
същото дело на 14.12.2017 г., като общият интерес е 182 451,96 лева. По
действалата към 2017 г. редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението върху този
интерес е за 6637,97 лева с ДДС.
Съгласно представена от ищеца и неоспорена по делото въззивна жалба
от 22.11.2017 г. (на лист 78 от гражданско дело № 29629/2022 г.) ищецът е
обжалвал за ответника решение по гражданско дело № 4032/2015 г. на
Софийския градски съд,и е депозирал по същото дело отговор на въззивна
2
жалба на другата страна на 04.12.2017 г. (на лист 92 от гражданско дело №
29629/2022 г.), като според представения на лист 71 – 77 от гражданско дело
№ 29629/2022 г. интересът по делото е в размер на 100 000 лева. По
действалата към 2017 г. редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението върху този
интерес е за 4236 лева с ДДС.
Съгласно представена от ищеца и неоспорена по делото въззивна жалба
от 20.09.2017 г. (на лист 107 от гражданско дело № 29629/2022 г.) ищецът е
обжалвал за ответника решение по гражданско дело № 63652/2015 г. на
Софийския районен съд, като интересът от обжалването съгласно представено
в препис и неоспорено решение по това дело (на лист 104 – 106 от гражданско
дело № 29629/2022 г.) за ответника е 15 000 лева. По действалата към 2017 г.
редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възнаграждението върху този интерес е за 1176 лева с ДДС.
Съгласно представен от ищеца и неоспорен по делото отговор на
въззивна жалба от 05.07.2017 г. (на лист 142 от гражданско дело № 29629/2022
г.) ищецът е отговорил за ответника по въззивна жалба срещу решение по
гражданско дело № 65328/2016 г. на Софийския районен съд, като интересът
от обжалването съгласно представено в препис и неоспорено решение по това
дело (на лист 125 – 129 от гражданско дело № 29629/2022 г.) за ответника е
22 481,68 лева. По действалата към 2017 г. редакция на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждението върху този интерес е за 1458,30 лева с ДДС. Ищецът обаче
иска 1444,80 лева.
Съгласно представена от ищеца и неоспорена по делото въззивна жалба
от 02.08.2017 г. (на лист 164 от гражданско дело № 29629/2022 г.) ищецът е
обжалвал за ответника решение по гражданско дело № 15646/2017 г. на
Софийския районен съд, и е отговорил на насрещна въззивна жалба като
интересът от обжалването съгласно представено в препис и неоспорено
решение по това дело (на лист 159 – 163 от гражданско дело № 29629/2022 г.)
за ответника е 14 840 лева. По действалата към 2017 г. редакция на чл. 7, ал. 2
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждението върху този интерес е за 1176 лева с ДДС (при иск за 1316,40
лева)
Съгласно представена от ищеца и неоспорена по делото въззивна жалба
от 25.04.2017 г. (на лист 164 от гражданско дело № 29629/2022 г.) ищецът е
обжалвал за ответника решение по гражданско дело № 15646/2017 г. на
Софийския районен съд, и е отговорил на въззивна жалба на другата страна,
като интересът от обжалването съгласно представено в препис и неоспорено
решение по това дело (на лист 180 – 195 от гражданско дело № 29629/2022 г.)
за ответника е сбор от 6000 лева, 147,10 лева, 12 000 лева, 40,23 лева, и
25 000 лева. По действалата към 2017 г. редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението
върху този интерес е за 3360 лева с ДДС.
Съгласно представен от ищеца и неоспорен по делото отговор въззивна
3
жалба от 05.07.2017 г. (на лист 231 от гражданско дело № 29629/2022 г.)
ищецът е отговорил за ответника по въззивна жалба срещу решение по
гражданско дело № 65328/2016 г. на Софийския районен съд, като интересът
от обжалването съгласно представено в препис и неоспорено решение по това
дело (на лист 229 – 230 от гражданско дело № 29629/2022 г.) за ответника
809,34 лева по два иска. По действалата към 2017 г. редакция на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждението върху този интерес е за 720 лева с ДДС.
Съгласно представен от ищеца и неоспорен по делото отговор въззивна
жалба от 01.09.2017 г. (на лист 251 от гражданско дело № 29629/2022 г.)
ищецът е отговорил за ответника по въззивна жалба срещу решение по
гражданско дело № 34360/2016 г. на Софийския районен съд, като интересът
от обжалването съгласно представено в препис и неоспорено решение по това
дело (на лист 243 – 247 от гражданско дело № 29629/2022 г.) за ответника е
сбор от 45 000 лева, 50 000 лева и 50 000 лева. По действалата към 2017 г.
редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възнаграждението върху този интерес е за 7488 лева с ДДС.
Съгласно представена от ищеца и неоспорена по делото въззивна жалба
от 02.08.2017 г. (на лист 270 от гражданско дело № 29629/2022 г.) ищецът е
обжалвал за ответника решение по гражданско дело № 41083/2016 г. на
Софийския районен съд, като интересът от обжалването съгласно представено
в препис и неоспорено решение по това дело (на лист 269 от гражданско дело
№ 29629/2022 г.) за ответника е 3892,88 лева. По действалата към 2017 г.
редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възнаграждението върху този интерес е за 603 лева с ДДС.
(Поискани са 602,40 лева.)
Съгласно представена от ищеца и неоспорена по делото въззивна жалба
от 20.12.2017 г. (на лист 279 от гражданско дело № 29629/2022 г.) ищецът е
обжалвал за ответника решение по гражданско дело № 45244/2016 г. на
Софийския районен съд, като интересът от обжалването съгласно представено
в препис и неоспорено решение по това дело (на лист 277 – 278 от гражданско
дело № 29629/2022 г.) за ответника е 997,21 лева. По действалата към 2017 г.
редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възнаграждението върху този интерес е за 360 лева с ДДС.
Съгласно представен от ищеца и неоспорен по делото отговор въззивна
жалба от 18.12.2017 г. (на лист 302 от гражданско дело № 29629/2022 г.)
ищецът е отговорил за ответника по въззивна жалба срещу решение по
гражданско дело № 4848/2015 г. на Софийския градски съд, и е подал въззивна
жалба за същия, като интересът от обжалването съгласно представено в
препис и неоспорено решение по това дело (на лист 229 – 230 от гражданско
дело № 29629/2022 г.) за ответника 35 000 лева. По действалата към 2017 г.
редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възнаграждението върху този интерес е за 1896 лева с ДДС.
Съгласно представена от ищеца и неоспорена по делото въззивна жалба
от 29.07.2017 г. (на лист 321 от гражданско дело № 29629/2022 г.) ищецът е
4
обжалвал за ответника решение по гражданско дело № 55959/2015 г. на
Софийския районен съд, като интересът от обжалването съгласно представено
в препис и неоспорено решение по това дело (на лист 317 – 320 от гражданско
дело № 29629/2022 г.) за ответника е сбор от 4464,52 лева и 105 лева. По
действалата към 2017 г. редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението върху този
интерес е за 1011,02 лева с ДДС. (Поискани са 1011 лева.)
Съгласно представен от ищеца и неоспорен по делото отговор на
въззивна жалба от 26.10.2017 г. (на лист 356 от гражданско дело № 29629/2022
г.) ищецът е отговорил за ответника по въззивна жалба срещу решение по
гражданско дело № 5711/2016 г. на Софийския градски съд, като интересът от
обжалването съгласно представено в препис и неоспорено решение по това
дело (на лист 125 – 129 от гражданско дело № 29629/2022 г.) за ответника е
сбор от 7301,36 лева и 1621,70 лева. По действалата към 2017 г. редакция на
чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възнаграждението върху този интерес е за 1245,68 лева с
ДДС. (Поискани са 1245,60 лева.)
Съгласно представена от ищеца и неоспорена по делото въззивна жалба
от 10.08.2017 г. (на лист 389 и 392 от гражданско дело № 29629/2022 г.)
ищецът е обжалвал за ответника решение по гражданско дело № 674/2016 г. на
Районен съд – Попово, като интересът от обжалването съгласно представено в
препис и неоспорено решение по това дело (на лист 380 – 388 от гражданско
дело № 29629/2022 г.) за ответника е 2689,88 лева. По действалата към 2017 г.
редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възнаграждението върху този интерес е за 501,94 лева с ДДС.
(Поискани са 501,60 лева.)
Съгласно представена от ищеца и неоспорена по делото въззивна жалба
от 07.08.2017 г. (на лист 408 от гражданско дело № 29629/2022 г.) ищецът е
обжалвал за ответника решение по гражданско дело № 79786/2015 г. на
Софийския районен съд, като интересът от обжалването съгласно представено
в препис и неоспорено решение по това дело (на лист 406 – 407 от гражданско
дело № 29629/2022 г.) за ответника е 1000 лева. По действалата към 2017 г.
редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възнаграждението върху този интерес е за 360 лева с ДДС.
Съгласно представен от ищеца и неоспорен по делото отговор въззивна
жалба от 21.12.2017 г. (на лист 436 от гражданско дело № 29629/2022 г.)
ищецът е отговорил за ответника по въззивна жалба срещу решение по
гражданско дело № 9622/2015 г. на Софийския градски съд, и е подал
насрещна въззивна жалба за същия (на лист 439 от гражданско дело №
29629/2022 г.), като интересът от обжалването съгласно представено в препис
и неоспорено решение по това дело (на лист 416 – 426 от гражданско дело №
29629/2022 г.) за ответника 82 500 лева. По действалата към 2017 г. редакция
на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възнаграждението върху този интерес е за 3606 лева с ДДС.
Съгласно представени извадки от 10 изпълнителни дела през 2017 г.
5
ищецът е подал 16 възражения и частни жалби действия на съдебни
изпълнители, насочени срещу ответника, като от тези изявления 15 са от
месеците от юни 2017 г. до януари 2018 г., а възражение с вх. №
346/20.01.2017 г. по изпълнително дело № 20177880400010 (на лист 462 от
гражданско дело № 29629/2022 г.) е от януари 2017 г. Възнаграждението за 16
възражения и жалби е по 240 лева с ДДС според цитираната наредба, или
общо 3840 лева.
В съдебното заседание на 14.03.2025 г. е разпитана свидетелката на
ищеца В. К., която дава показания, че ищецът е работил за ответника до
февруари 2018 г., когато напуснал заради финансови спорове. Към онзи
момент нямало правила за разпределение на делата, които се водели за
ответника, после направили правила. Директорът на дирекцията разпределял
делата и, веднъж разпределени, те оставали за юриста, който ги е приел. След
като ищецът напуснал, ответникът му отнел правото на достъп до делата.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като изцяло
съответстват на представените писмени доказателства.
Съгласно представена на лист 21 от гражданско дело № 6272/2024 г. на
Софийския градски съд регистрационна карта, ищецът е регистриран по ЗДДС
от 21.01.2016 г. Съгласно представено на лист 14 – 15 от същото дело писмо,
получено от ответника на 17.01.2018 г. съгласно поставен входящ номер, на
тази дата ищецът е поискал до 25.01.2018 г. да му се заплатят хонорари по три
дела, както и по останалите, по които е представлявал ответника, без да сочи
сума.
Исковата молба е подадена на 03.06.2022 г.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно съединени кумулативни искове за заплащане на
адвокатско възнаграждение, което не е било уговорено предварително, и за
лихва за забава, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във
връзка с чл. 36 ЗАдв и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът прави възражение за
погасяване на вземанията по давност по чл. 111, б. „б“ ЗЗД.
Исковете за възнаграждение се уважават, ако съдът установи, че между
страните е бил сключен договор за процесуално представителство от ищеца и
същият е извършвал действия по такова, както и е определен размер на
възнаграждението по договор между страните.
По делото се установява, че между страните е сключен рамков договор,
по силата на който ищецът поемал процесуалното представителство за
ответника, като била уговорена и цена с препращане към Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Макар и съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз – Решение от 25.01.2024 г. по дело
C-438/22 Ем акаунт бг, наредбата да не може да обвърже нито съда, нито
адвокатите с минимални тарифи, няма пречка при действащата свобода на
договаряне по чл. 9 ЗЗД страните да я ползват като ценоразпис, към който да
препращат във вътрешните си отношения, тъй като в тези отношения тя няма
6
задължителност и винаги е можело да се постигне друга уговорка (страните
нямат господстващо положение на пазара на търсещи и предлагащи правни
услуги и няма твърдения за натиск за прилагане на тези цени, поради което
няма пречка да се ползва такова препращане) – подобен подход е бил възприет
от Съда на Европейския съюз по повод на неприложими национални
разпоредби и по други дела – например по отношение на директиви, които
нямат пряко действие в отношенията между частни лица, но не пречат
съдилищата да прилагат националното си договорно право, за да определят
обхвата на задължението на страните по договорно правоотношение, но без да
засягат забрани, наложени от актове на правото на Съюза – т. 50 – 52 от
Решение от 26.09.2000 г. по дело C-443/98 Unilever Italia SpA (вж. и коментара
в De Burca, B. Craig, P. EU Law: Text, Cases, and Materials UK Version (8th
edn). Oxford University Press, 2004, p. 297 – 300). В случая страните са
уговорили размера на възнаграждението на ищеца в договора чрез
препращане. Дали това препращане е към акт, който произвежда някакво
правно действие (има юридическа задължителност) или просто е приет от
някакво професионално тяло (като например стандартните клаузи Incoterms),
или пък просто страните си го харесват (напр. определят цените на някаква
храна по менюто на определен скъп ресторант), няма никакво значение, тъй
като задължението не възниква от това, към което препращат, а от общата им
воля, съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД. Поради наличието на изрична договорка
между страните, не е необходимо да се представя решение на Адвокатския
съвет за определянето на индивидуалните хонорари на ищеца – начинът на
определянето им вече е посочен в рамковия договор, който страните са
приели.
По делото има и достатъчно убедителни изхождащи от държавни
институции доказателства, че ищецът е извършвал работата си добросъвестно,
като много от представените дела той е спечелил изцяло, други – частично. Не
се установява, че ответникът не е осъществил процесуално представителство.
Подадените въззивни жалби и отговори дават ясно да се разбере, че той е бил
натоварен да води делата, което означава, че се е запознал с тях и е отделил
време за проучването им. При това положение дали се е явил в откритите
заседания пред въззивния съд, няма съществено значение за обема на работата
му, а от показанията по делото се установява, че единствената причина за
прекратяване на отношенията между страните е отказът на ответника да
заплати на ищеца абонамент, т.е. ищецът няма вина и не може да отговаря за
това, че ответникът не му е позволил да довърши работата си по делата.
Следователно му се дължат по принцип всички разноски, описани по-
горе, в общ размер от
Следователно ответникът има право да получи сбора от всички
хонорари по-горе, които е поискал, в размер от 39 661,37 лева (непоисканите
части от хонорари не се присъждат на основание чл. 6, ал. 2 ГПК, тъй като
съгласно указанията, дадени от Апелативен съд – София, всеки хонорар се
разглежда като отделен иск).
Съдът следва да разгледа и възражението на ответника за погасяване на
7
вземанията по давност. Следва да се посочи, че съгласно становището на
Върховния касационен съд – Решение № 74/19.07.2012 г. по гражданско дело
№ 1495/2010 г., IV ГО, макар и адвокатът да полага форма на труд, доколкото
тя е съчетана със специфична професионална отговорност, възнаграждението
на адвоката не е такова за положен труд по смисъла на чл. 111, б. „а“ ЗЗД и се
погасява с общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД. Няма спор, че по
описаните в исковата молба дела ищецът е действал в качеството на адвокат.
Следователно са погасени вземанията, възникнали повече от 5 години
преди подаване на исковата молба на 03.06.2022 г., но съгласно чл. 3, т. 2
ЗМДВИППП погасителната давност за вземания е спряна за 68 дена между
13.03.2020 г. и 20.05.2020 г., т.е. давностният срок става общо пет години и 68
дена и са погасени по давност вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
27.03.2017 г. Тъй като в договора между страните няма уговорен срок за
плащане, съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД изискуемостта настъпва и давността тече
от извършване на престацията. В случая има само едно действие по делото,
извършено от ответника преди 27.03.2017 г. – подаване на една молба по
изпълнително дело № 20177880400010 на 20.01.2017 г., поради което от
горепосочените вземания е погасено само едно за 240 лева с ДДС и остават да
се дължат 39 421,37 лева.
Следователно искът следва да се уважи за 39 421,37 лева и да се
отхвърли за разликата между тази сума и пълният предявен размер от
39 801,77 лева.
Претенцията за лихва за забава преди подаване на исковата молба е
неоснователна – няма данни ищецът да е поканил ответника да плати
исканите в настоящото производство суми с посочване на точното основание
и размер. С писмото му от 17.01.2018 г. е поискал ответникът да определи
дължимите му се суми, но точна претенция така и не е формулирана и
ответникът не е знаел какво следва да плати. Поради това, и доколкото в
договора между страните няма срок за плащане, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД
ответникът изпада в забава след покана, т.е. след образуване на делото в съда.
Претенцията за лихва преди този момент в размер на 12 080 лева се отхвърля.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (39 421,37 лева от 51 881,77
лева, или 75,98 % от направените разходи) и ответникът – пропорционално на
отхвърлената част (24,02 %) съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Доказаните разноски на ищеца са в размер на 2075,27лева – държавна
такса, и 120 лева – депозит за свидетел, които следва да му се присъдят
пропорционално 1667,97 лева. Ищецът е защитаван от колега, на когото
следва на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ЗАдв да се определи хонорар
според сложността на делото и защитавания интерес 4600 лева, от които да се
присъдят 3495,08 лева.
Съдът следва на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да определи на ответника
юрисконсултско възнаграждение, което е в размер на 500 лева, от които
8
пропорционално ответникът да получи 120,10 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
36, ал. 2 ЗАдв ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК: *********, и адрес: С., ул. „С. К.“
№ *, да плати на И. А. А., с ЕГН: **********, и съдебен адрес: С., ул. „С. С.“
№ *, ет. *, кантора *, сумата от 39 421,37 лева (тридесет и девет хиляди
четиристотин двадесет и един лева и 37 стотинки) – сбор от адвокатски
хонорари за написване на въззивна жалба или отговор на такава по 15 искови
граждански дела – с №№ 16883/2011 г. на Софийския градски съд; 4032/2015 г.
на Софийския градски съд; 4848/2015 г. на Софийския градски съд; 9622/2015
г. на Софийския градски съд; 26554/2013 г. на Софийския районен съд;
18827/2015 г. на Софийския районен съд; 55959/2015 г. на Софийския районен
съд; 63652/2015 г. на Софийския районен съд; 79786/2015 г. на Софийския
районен съд; 34360/2016 г. на Софийския районен съд; 41083/2016 г. на
Софийския районен съд; 45244/2016 г. на Софийския районен съд; 65328/2016
г. на Софийския районен съд; 15646/2017 г. на Софийския районен съд;
674/2016 г. на Районен съд – Попово; едно търговско дело – № 5711/2016 г. на
Софийския градски съд, както и представителство по 10 изпълнителни дела –
с №№20177810400512; 20177880400010; 20177900401595; 20177900402210;
20178390400709; 20179240401226; 20179240401227; 20179200400446;
20188680400009, и 20188680400017, ведно със законната лихва върху
последната сума от 03.06.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сума в размер на разликата между 39 421,37 лева и пълния
предявен размер от 39 801,77 лева (тридесет и девет хиляди осемстотин и
един лева и 77 стотинки), както и иска за 12 080 лева (дванадесет хиляди и
осемдесет лева) – законна лихва за забава върху посочения сбор от хонорари
за периода от 05.06.2019 г. до 03.06.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК:
*********, и адрес: С., ул. „С. К.“ № *, да плати на И. А. А., с ЕГН:
**********, и съдебен адрес: С., ул. „С. С.“ № *, ет. *, кантора *, сумата от
1667,97 лева (хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и 97 стотинки) –
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК:
*********, и адрес: С., ул. „С. К.“ № *, да плати на адв. И. Д. Е., с код по
БУЛСТАТ: *********, и адрес на кантората: С., бул. „П. Е.“ №**, ет. *, ап.*,
сумата от 3495,08 лева (три хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и 8
стотинки) – адвокатски хонорар за безплатна защита.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. А. А., с ЕГН: **********,
и съдебен адрес: С., ул. „С. С.“ № *, ет. *, кантора *, да плати на ЗАД
„Армеец“ АД, с ЕИК: *********, и адрес: С., ул. „С. К.“ № *, сумата от
120,10 лева (сто и двадесет лева и 10 стотинки) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
9
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10