№ 3733
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110207680 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 4 и
следв. от ЗДвП.
С електронен фиш Серия К № 4580540/2021 г., издаден от СДВР, на К. Р.
Д. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо
се в това, че на 07.03.2021 г., в 12.05 часа, на Околовръстен път на гр. София,
под моста за с. Кривина, с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“
към бул. „Цариградско шосе“, при ограничение на скоростта от 90 км/ч за
извън населено място, е управлявал л.а. „Сеат Ибиза” с рег. № /номер/ със
скорост от 113 км/ч, като нарушението е заснето с автоматизирано техническо
средство „TFR1-M” № 653.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от
санкционираното лице К. Р. Д., с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че
не е спазен давностният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а именно електронният
фиш да бъде издаден в едногодишен срок от извършване на нарушението.
Оспорва се и техническата изправност на АТСС, с което е заснето
нарушението. Твърди се, че в електронния фиш липсва точно описание на
мястото на извършване на нарушението. Оспорва се липсата на яснота с какъв
1
вид АТСС е заснето нарушението и дали е бил сам на пътното платно. С оглед
на изложеното, от съда се иска да отмени обжалвания електронен фиш като
незаконосъобразен.
В хода на съдебното производство жалбоподателят поддържа подадената
жалба по изложените в същата съображения. Твърди се, че електронният фиш
е издаден една година и два месеца след срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Отделно
от това е изложено, че приложената снимка на АТСС не удостоверява дали
нарушението е установено именно с посоченото техническо средство. В
представени писмени бележки се твърди, че приложеният снимков материал е
размазан, поради което не може да се установи фактическата обстановка по
делото. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалвания
електронен фиш като незаконосъобразен.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител, като след обявяване делото за решаване са
постъпили писмени бележки от юрисконсулт на СДВР.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
обжалвания електронен фиш, констатира, че не са налице основания за
неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 07.03.2021 г. К. Р. Д. бил собственик на л.а. „Сеат Ибиза“ с рег. №
/номер/.
На 07.03.2021 г., в 12.05 часа, неустановено по делото лице управлявало
горепосочения лек автомобил по Околовръстен път на гр. София с посока на
движение от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“, като
под моста за с. Кривина се движил със скорост от 113 км/ч при разрешената
максимална скорост извън населено място от 90 км/ч.
Това обстоятелство било установено и заснето с мобилна автоматизирана
2
система за видеоконтрол „TFR1-M” № 653. Системата за видеоконтрол е
вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г. със срок на
валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Въз основа на констатираното
нарушение за скорост, заснето с мобилната система за видеоконтрол, бил
издаден електронен фиш Серия К № 4580540/2021 г., с който на К. Р. Д. било
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП – превишаване
на разрешената максимална скорост извън населено място с 23 км/ч.
Към датата на извършване на нарушението (07.03.2021 г.), мобилна
система „TFR1-M” № 653 е преминала последваща периодична техническа
проверка на 23.10.2020 г., като срокът на валидност на проверката е до
23.10.2021 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 4580540/2021 г.;
справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил „Сеат Ибиза”
с рег. № /номер/; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи; справка от ГД „НП“ към МВР, ведно с Протокол за
извършена проверка № 9-38-20/23.10.2020 г.; справка от Български институт
по метрология с изх. № 57-00-117-1/30.06.2023 г.; заверено копие от
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, касаещо
мобилна система за видеоконтрол тип „TFR1-M“; писмо-справка от ОПП-
СДВР, ведно със снимков материал и справка от ОПУ-София, ведно със схема
за организация на движението на процесния пътен участък.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система „TFR1-M” № 653, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата
на констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с технически
3
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства
в административнонаказателния процес”. С оглед на изложеното съдът
кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков
материал като годно веществено доказателствено средство. От снимките се
установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост – 113 км/ч (след приспадане на 3 % в
полза на нарушителя като възможна техническа грешка). Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че приложените към
електронния фиш снимки са неясни и не ставало ясно къде и какъв автомобил
е бил заснет. Напротив, от приложените на л. 38-42 от делото снимки е видно,
че на процесните дата и час е заснет именно л.а. „Сеат Ибиза“ с рег. №
/номер/, като номерът на автомобила не е „размазан“, а ясен и четлив. Нещо
повече, на снимковия материал не се установява движението на други
автомобили по пътното платно, което оборва възражението на жалбоподателя,
че не е ясно чия скорост на движение е била измерена. Относно точното
местоположение на заснемане на нарушението, същото е безспорно
установено както от приложения по делото протокол за използване на АТСС,
така и от географското обозначение на местоположението на АТСС,
обективирано на снимката на л. 38 от делото, гръб.
Нарушението се установява по несъмнен начин и от приложения по
преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и
система (АТСС), който е изготвен съобразно изискването на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът счита, че приложеният по
преписката протокол за използване на АТСС отговаря на всички изисквания
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като са посочени датата, мястото,
контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно АТСС.
Същевременно на л. 48 от делото е приложена снимка на процесното АТСС, с
което е изпълнено изискването и на чл. 10, ал. 3 от наредбата. Действително,
от посочения снимков материал не може да се установи с точност
индивидуалния номер на АТСС, но фактът на констатиране на нарушението
именно с процесното АТСС се установява от приложената на л. 38 от делото
снимка, в която е отразен номер на клип, от който е изведена, а именно №
20524, който попада в посочената номерация в протокола за използване на
4
АТСС (направени клипове от № 20521 до № 20579).
От справката от ОПУ-София (л. 92-93 от делото) се установява, че
разрешената максимална скорост на движение в процесния участък от
платното за движение, попадащ извън населено място, е била именно 90 км/ч,
колкото е регламентирана в нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за наличието на пътен знак „В26“, който да
въвежда различна от посочената в чл. 21, ал. 1 ЗДвП максимално разрешена
скорост на движение. В цитираната справка на ОПУ-София и приложена
схема за организация на движението е видно, че е имало пътен знак „В26“, но
същият не въвежда различна скорост на движение от тази по чл. 21, ал. 1
ЗДвП, доколкото ограничението, въведено с последния е било същото – 90
км/ч.
На следващо място, от Протокол № 9-38-20/23.10.2020 г. се установява, че
процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала периодичен
технически преглед на 23.10.2020 г. с валидност от 12 месеца, поради което
към момента на констатиране на процесното нарушение е била технически
изправна.
Независимо от изтеклия срок на валидност на одобреното средство за
измерване „TFR1-M“ на 24.02.2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5
от Закона за измерванията същото следва да се счита, че отговаря на
изискванията на закона. Съгласно посочената разпоредба, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В
настоящия случай, както се посочи по-горе, процесното АТСС е преминало
последващ контрол за техническа изправност на 23.10.2020 г., поради което
към датата на констатиране на административното нарушение на 07.03.2021 г.
следва да се счита, че отговаря на изискванията за одобрен тип.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви,
обективни и необорени от други доказателства, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява
възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
5
Съдът счита, че жалбоподателят К. Р. Д. е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в законодателната уредба,
касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед съобразяване
със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В този смисъл с параграф 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП изрично бе посочено, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес“. С оглед на това,
съгласно промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може
да се издава електронен фиш. В този смисъл е и легалната дефиниция за
електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Безспорно
установено е, че ограничението в този участък от пътя е било 90 км/ч
съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Освен това функционирането на
мобилната видеосистема е било при стационарно положение (спряно
движение) на служебния автомобил и при липсата на каквото и да е намеса от
страна на контролния орган, който единствено е поставил началото на
действие на системата в работен режим.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай,
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. на министъра на вътрешните работи. Както се посочи по-горе, с
измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. (след постановяване на
горепосоченото Тълкувателно решение на ВАС) изрично е регламентирано в
чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се
6
издава и при констатиране на нарушението с мобилна система за
видеоконтрол. Същевременно от приложените и коментирани по-горе
писмени доказателства по безспорен начин се установява, че техническото
средство, с което е заснето нарушението, е преминало периодичен технически
преглед и е било технически изправно. С оглед на това са спазени
изискванията на закона и за така извършеното административно нарушение
законосъобразно е бил издаден процесният електронен фиш. В този смисъл е
и практиката на АССГ – Решение 8085 от 19.12.2016 г. по адм. дело №
6627/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав; Решение № 6987
от 10.11.2016 г. по адм. дело № 5100/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти
касационен състав и др., в които е прието, че след промените в ЗДвП от 2015
г. е допустимо съставянето на електронен фиш при констатиране на
нарушението с мобилно автоматизирано техническо средство.
Видно от справката от БИМ и техническата спецификация на мобилната
система за видеоконтрол, в електронния фиш са приспаднати в полза на
нарушителя 3 % (допустимата техническа грешка при измерване на скоростта
с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена скорост на
движение от 113 км/ч, което е с 23 км/ч повече от позволената в този участък
на пътя от 90 км/ч.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е
изтекъл давностният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за издаване на електронния
фиш. Видно от приложената на чл. 49 от делото справка от ОПП-СДВР,
същият е бил издаден на 15.03.2021 г., а именно само 8 дни след констатиране
на нарушението. Посочената от жалбоподателя дата 22.05.2023 г. не е датата
на издаване на електронния фиш, а на връчването му на нарушителя.
Ирелевантна е и датата на изпращането му за връчване на жалбоподателя –
03.05.2023 г. С оглед на това съдът счита, че не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалвания електронен
фиш.
Същевременно, не изтекъл нито относителният, нито абсолютният
давностен срок по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за
административнонаказателно преследване на жалбоподателя за така
извършеното административно нарушение.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
7
на жалбоподателя К. Р. Д. за така извършеното административно нарушение,
доколкото в законоустановения 14-дневен срок по чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП
последният не е посочил друго лице, което да е управлявало автомобила на
процесните дата и място. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП процесният електронен фиш законосъобразно е
издаден именно срещу жалбоподателя Д. като собственик на заснетия
автомобил.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че К. Р. Д. е осъществил от
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП с оглед управлението на процесния лек автомобил със
скорост от 113 км/ч при ограничение на скоростта извън населено място от 90
км/ч.
Извършеното от К. Р. Д. деяние е съставомерно и от субективна страна,
като е извършено от дееца при форма на вина пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят е съзнавал, че максимално позволената скорост на движение
в този участък от пътя е 90 км/ч, като е целял извършване на нарушението и
управление на автомобила със скорост от 113 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП при превишаване на
разрешената максимална скорост извън населено място с от 21 до 30 км/ч
(какъвто е настоящият случай – превишаване на разрешената максимална
скорост с 23 км/ч), предвиденото административно наказание е „глоба” в
размер на 100 лева. С оглед на това, обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и в тази си част, като административното наказание
правилно е индивидуализирано в законоустановения му размер.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока,
че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай” на нарушение.
Извършеното административно нарушение е формално такова, като
законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни
вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на
въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното
нарушение. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с
управлението на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен
обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават
опасност от настъпването на вредни последици, свързани с причиняване на
8
смърт, увреждане здравето и имуществото на останалите участници в
движението по пътищата. При това положение съдът счита, че извършеното
нарушение не представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9
НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на
това, административнонаказващият орган правилно не е приложил
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
Въззиваемата страна има право на разноски по делото, но такова искане не
е било релевирано до приключване на съдебните прения. В този смисъл не
следва да бъде уважавано искането за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, направено с писмени бележки, изготвени от
юрисконсулт от СДВР, но депозирани в съда след обявяване на делото за
решаване.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 4580540/2021 г., издаден
от СДВР, с който на К. Р. Д. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9