№ 272
гр. Пловдив , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501275 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „АМБЪР – КГ“ ЕООД, ЕИК:
*********, подадена чрез пълномощника му адвокат Б., против Решение №
260600 от 26.02.2021 г., постановено по гр. дело № 4368 по описа на РС –
Пловдив за 2020 г., с което е признато за установено, че жалбоподателят
дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК:
*********, сумата от 2746,26 лв., представляваща стойността на
допълнително начислена електрическа енергия за периода 28.12.2018 г. –
28.03.2019 г., както и сумата от 77,68 лв., представляваща стойността на
законната лихва за забава за периода 01.11.2019 г. – 10.02.2020 г., както и
законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.02.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 2258 по описа на РС – Пловдив за 2020 г.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на
обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна
и постановяване на друг по съществото на спора, с който предявените искове
да бъдат отхвърлени.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, чрез
пълномощника му юрисконсулт А., в който същата се оспорва като
неоснователна и се отправя искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД против „АМБЪР – КГ“ ЕООД по реда на чл.
422 ГПК искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2746,26 лв., представляваща стойността на допълнително начислена
електрическа енергия за периода 28.12.2018 г. – 28.03.2019 г.; сумата от
77,68 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.11.2019 –
10.02.2020 г., както и законна лихва върху горепосочената главница от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
11.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението. В исковата
молба се твърди, че ищецът продава електрическа енергия на клиентите си
при публично известни общи условия, а действащи през процесния период са
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на КЕВР № ОУ-
013/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г. Твърди се още, че ищцовото
дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на
ответника с ИТН 1475488, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***, като за
последния в качеството му на собственик на обекта е открит клиентски №
**********. В исковата молба се излагат твърдения, че на 28.03.2019 г.
служители на „Електроразпределение Юг“ АД са извършили проверка на
горепосочения обект, при която е установено, че е налице присъединен
директно кабел, без енергията да бъде отчитана от електромер. За
извършената проверка в присъствието на клиента и на представител на IIІ
РПУ Пловдив е съставен констативен протокол № 434837 от 28.03.2019 г. В
исковата молба се сочи още, че с оглед на установената манипулация и на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, вр. чл.
54, ал. 2 от ОУ е издадена фактура на стойност 2746,26 лв. и с падеж
31.10.2019 г., като на клиента са начислени допълнително 14490 kWh за
период от 90 дни – 28.12.2018 – 28.03.2019 г., съгласно съставена справка за
коригиране сметката за електроенергия. Твърди се, че по електронен път до
ответника е изпратено писмо, с което е уведомен за извършената корекция.
Поддържа се, че поради допусната забава в заплащане на горепосочената
фактура ответникът дължи законна лихва в размер на 77,81 лв. за периода
01.11.2019 г. - 10.02.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
2
се оспорват предявените искове. Ответникът отрича през процесния период
да е бил клиент на ищцовото дружество. Твърди, че е подал заявление за
започване на продажба на електрическа енергия за обект, находящ се на
посочения по-горе адрес, на 19.06.2019 г. Посочва, че в констативния
протокол от 28.03.2019 г. като клиент е обозначено друго дружество, а
именно: „ЦИПРИНУС“ АД, а освен това в него е посочено, че проверката е
извършена на адрес гр. Пловдив, ул. ***. Поддържа, че извършеното на база
протокола преизчисляване на количеството електрическа енергия за
процесния период е незаконосъобразно, доколкото не е имало действащи
правила, регламентиращи възможността за преизчисляване на количеството
електрическа енергия за минал период, както и че в ОУ на ищцовото
дружество не е предвиден ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за извършване на корекция на сметка. Посочва, че ако все пак
съдът приеме, че такъв ред е предвиден, то този ред не е спазен. Счита, че
след като не е констатирано виновно поведение на клиента по извършване на
неправомерна манипулация или осъществяване на нерегламентиран достъп,
липсва законово основание за извършване на корекцията. Поддържа, че
нормите, предвиждащи ред за едностранна корекция на сметка за вече
доставена и ползвана електрическа енергия, поставят абоната в
неравноправно положение.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел исковете за
основателни и ги е уважил в пълния им предявен размер. За установено от
доказателствата по делото е приел, че ответното дружество е собственик на
процесния имот, както и че при извършена в присъствието на управителя му
от служители на „Електроразпределение Юг“ АД е констатирано
нерегламентирано присъединяване на проводник към електропреносната
мрежа, свързано с неотчетено потребление на електрическа енергия в имота.
Съдът е приел, на следващо място, че приложение в случая намират ПИКЕЕ
от 2013 г., регламентиращи начина на коригиране на сметка на потребител
при констатирано неточно или пълно неотчитано на количеството
електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на
потребителя. Въз основа на заключението по приетата по делото
съдебнотехническа експертиза съдът е приел за правилно определени
количеството енергия и нейната стойност.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се
следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми –
т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
По делото е приложено заявление за услуга „Смяна на клиент за обект
на регулиран пазар“ от ответника, адресирано до ищцовото дружество, с
3
приложени към него декларация за достъп до електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД и декларация за започване на
продажба на електрическа енергия от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД. От заявлението е видно, че ответникът е
заявил смяна на партидата за обект с ИТН 1475488 гр. Пловдив, бул. „***
Към заявлението е приложен и нотариален акт за прехвърляне на собственост
върху недвижими имоти срещу дълг № 8, том I, рег. № 682, нот. дело № 30 от
2009 г., от който е видно, че на 27.01.2009 г. „ЦИПРИНУС“ АД е прехвърлило
на „АМБЪР-КГ“ ЕООД 66/100 ид.ч. и на „ИДЕА МАРКЕТИНГ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД 34/100 ид. ч. от подробно описан в акта недвижим имот, находящ се в
землището на гр. Пловдив – Север, община Пловдив, местността
„Инджерлийка“, представляващ рибарник с площ от 1027,694 дка, ведно с
построени в него сгради и съоръжения.
От приложеното по делото извлечение от ТРРЮЛНЦ е видно, че
управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество е
Г.С.Т..
От представената от ищеца справка се установява, че в периода
28.12.2018 г. – 28.03.2019 г. титуляр на партида с ИТН 1475488 е
„ЦИПРИНУС“ АД с клиентски номер **********. Партидата е прехвърлена
на клиентски номер ********** с титуляр „АМБЪР-КГ“ ЕООД на 02.06.2019
г.
Видно от констативен протокол № ********** на 28.03.2019 г.
служители на „Електроразпределение Юг“ АД са извършили проверка
техническа проверка на измервателната система на клиент „ЦИПРИНУС“ АД
на обект с ИТН 1475488, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, като при
проверката е констатирано, че към захранващия кабел на изводен стълб
ВЛНН е прикачен проводник 25 кв.мм. Cu постредством токова клема,
захранващ без мерене част от стопанския двор. Протоколът е подписан от
четирима служители на „Електроразпределение Юг“ АД, Г.С.Т. в качеството
на клиент и Б.А.В. – служител в 03 РУП гр. Пловдив.
По делото е представена справка за коригиране на сметката за
електроенергия за обект с ИТН 1475488, издадена от „Електроразпределение
Юг“ АД, от която се установява, че енергията за допълнително начисляване е
14490 kWh за период от 90 календарни дни и е на стойност 2746,26 лв. (при
цена за един kWh с ДДС).
Видно от фактура № **********/21.10.2019 г. на стойност 2746,26 лв.,
издадена от ищцовото дружество, за периода 28.12.2018 г. – 28.03.2019 г.
служебно начислени са 14490 kWh електроенергия на обща стойност 2746,26
лв.
4
В показанията си разпитаният в хода на производството пред първата
инстанция свидетел И.Т.Г. посочва, че познава лицето Г.Т. от години, като
същото било собственик и управител на фирма „АМБЪР“. Един ден през 2019
г. свидетелят бил с Т., когато последният получил обаждане, след което
заедно тръгнали към рибарника. При пристигането си там заварили коли на
ЕВН и длъжностни лица. От служители на ЕВН свидетелят чул, че имало
някаква интервенция, но самият той отрича да е видял на стълба да е имало
присъединен кабел.
От заключението по приетата в хода на първоинстанционното
производство съдебнотехническа експертиза се установява, че описаното в
протокола за извършена проверка от 28.03.2019 г. присъединяване
представлява външно неправомерно действие, водещо до променена схема на
измерване на ползваната в имота на ищеца електрическа енергия.
Констатираното присъединяване на меден проводник със сечение 25 кв.мм.
към захранващия кабел на изводен стълб ВЛНН води до неотчитане на
ползваната по този проводник електрическа енергия. Според вещото лице в
справката за коригиране на сметката за електроенергия правилно е приложена
методиката за изчисляване на неотчетеното количество електроенергия така,
както е заложена в чл. 48 ПИКЕЕ, като се пояснява, че в конкретния случай
се отнася до небитов клиент и ползваната електроенергия не се отчита по
търговския електромер, поради което е приложена методиката по ал. 1, т. 2 и
ал. 2 на чл. 48. В справката правилно е остойностено и неизмереното
количество електрическа енергия съгласно чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Според
експерта началният момент на неизмерване на електрическата енергия не
може да бъде установен.
Така установеното от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
Настоящият съдебен състав намира за установено по делото, че
ответникът има качеството на клиент на електрическа енергия за обект с ИТН
1475488, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***. Този извод следва от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, от които се установява, че
още през 2009 г. ответното дружество е придобило идеални части от правото
на собственост върху процесния имот, представляващ рибарник, ведно с
построените в имота сгради и съоръжения. Обстоятелството, че имотът
представлява рибарник, се потвърждава и от показанията на разпитания по
делото свидетел. От тях се установява още, че след като управителят на
ответното дружество бил информиран за извършваната проверка, двамата
заедно тръгнали към имота, където установили служители на ЕВН. Следва да
се отбележи още, че констативният протокол от 28.03.2019 г. за извършената
техническа проверка е подписан именно от Г.С.Т. в качеството му на клиент.
В хода на производството по делото автентичността на подписа не е оспорена
от ответника. Действително в протокола е допусната неточност, като е
5
посочено, че обектът се намира на адрес гр. Пловдив, ул. ***. Това
обстоятелство обаче не променя извода, че ответникът има качеството на
клиент на електрическа енергия за процесния обект. Още повече, че в
протокола е посочен номерът на измервателна точка на обекта – 1475488,
представляващ уникален 7-цифрен номер, идентифициращ съответния обект.
В случая ищецът твърди, че служебното начисляване на допълнителни
количества електроенергия по партидата на ответника е извършено по реда и
условията на обнародваните в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. ПИКЕЕ, в сила от
16.11.2013 г. От заключението на вещото лице се установява, че при
коригиране на сметката за електроенергия правилно е приложена съответната
методика, посочена в ПИКЕЕ от 2013 г., за изчисляване на неотчетеното
количество електроенергия, както и че правилно е остойностено и
неизмереното количество електрическа енергия. Действително, с изменението
на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и при действието на
посочените ПИКЕЕ е съществувала възможност за доставчика на
електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите
във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или
неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази
процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но
неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава
доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и
реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е
при оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства
за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед
намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Следва
да се отбележи обаче, че нормите на чл. 1-47 и чл. 52-56 ПИКЕЕ са отменени
с Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен с-
в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., а нормите на чл. 48-51 ПИКЕЕ са отменени с
Решение № 13691/08.11.2018 г. по адм. д. № 4785/2018 г. от ВАС, 5-членен с-
в, обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното
решение. Така, към датата на извършване на проверката – 28.03.2019 г.,
ПИКЕЕ от 2013 г. не са били действащи, а новите ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ,
бр. 35 от 30.04.2019 г., все още не са били приети. Следователно към
процесната дата е липсвала приложима подзаконова нормативна уредба за
преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период. Според
практиката на ВКС при липса на специална правна уредба задължението на
потребителя да заплати доставеното количество електроенергия в обекта
намира правното си основание в договора между потребителя и доставчика.
Доколкото доставката на електроенергия представлява най-общо по своята
природа договор за продажба на специфичен вид стока, то за нея важат
правилата за продажбата в ЗЗД и ТЗ, в това число и общото правило, че
купувачът дължи цената на доставената стока, като в тежест на доставчика е
6
да докаже наличието на потребление и действителния му размер. В
настоящия случай ищцовото дружество се позовава единствено на установена
от служители на „Електроразпределение Юг“ АД манипулация като
основание за начисляване по реда на отменените ПИКЕЕ на допълнително
количество електроенергия и съответно за корекция на сметката на ответника.
По делото не се твърди, а и не се установява от наличните по делото
доказателства, че допълнително начисленото от ищеца количество
електроенергия действително е доставено и потребено от ответника за
исковия период. По тази причина не може да се приеме, че стойността на
процесното количество електроенергия е дължима от последния, поради
което и искът за установяване съществуването на вземането за сумата от
2746,26 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед извода на съда за неоснователност на главния иск, отхвърлена
следва да бъде и акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за
периода 01.11.2019 – 10.02.2020 г.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира подадената
въззивна жалба за основателна, което налага отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване вместо него на друго, с което исковите претенции
да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора на жалбоподателя се дължат направените в
настоящото производство разноски за заплатени държавна такса в размер на
56,48 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Следва да се
присъдят и сторените пред първата инстанция разноски, а именно: 600 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение и 5 лв. за съдебно удостоверение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260600 от 26.02.2021 г., постановено по гр. дело
№ 4368 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, против „АМБЪР – КГ“
ЕООД, ЕИК: *********, искове за признаване за установено, че „АМБЪР –
КГ“ ЕООД дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД
сумата от 2746,26 лв., представляваща стойността на допълнително начислена
електрическа енергия за периода 28.12.2018 г. – 28.03.2019 г., както и сумата
от 77,68 лв., представляваща стойността на законната лихва за забава за
периода 01.11.2019 г. – 10.02.2020 г., както и законна лихва върху
7
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 11.02.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2258
по описа на РС – Пловдив за 2020 г.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК:
*********, да заплати на „АМБЪР – КГ“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от
605 лв., представляваща сторени в производството пред първата инстанция
разноски, и сумата от 556,48 лв., представляваща сторени в производството
пред въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8