О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
град Велико Търново, 4.02.2021г.
Административен съд - град Велико Търново, VІІІ - ми състав, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари
две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК :Диана Костова
като
разгледа докладваното от съдия Костова
адм. д. № 46/2021г. по описа на Административен съд – град Велико Търново,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 203 и
сл. От Административно процесуалния кодекс (АПК) , във вр с чл. 1, ал. 2 от
Закон за отговорността на държавите и общините за вреди причинени на физически
и юридически лица ( ЗОДОВ).
Образувано е по искова на Р.Б.Р. *** със
съдебен адрес *** Ц.Д., *** против НОИ гр. София, Бул. А. Стамболийски“ № 62
.От съда се иска за осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 450 лева, от които главница 365 лева
и лихва от 85 лева, мораторна лихва от датата на плащане върху главницата до
датата на депозиране на исковата молба, както и законната лихва върху тази сума
от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението. В ИМ
се твърди , че ищецът и още три физически лица:Н.А.Н., А.Н.Л.-Х., С.Д.С. са адресати на
Ревизионен акт за начет, издаден от
органите на НОИ в резултат на ревизия по разходите на ДОС. Според този акт за начет
на възстановяване от посочените в него четири физически лица подлежи сумата от
1458, 49 лв. главница, представляваща вземане за неправомерно изплатени пенсии
за инвалидност и лихва върху тази сума от 329, 90 лв.
С разпореждане №РО –
5-04-00675377 от 8.11.2019 година на изпълняващият длъжността ръководител на НП
на НОИ – Велико Търново е разпоредено тези лица солидарно за възстановят
посочената главница и лихви. С жалба,
вх.№1012-04-121/18.11.2019 година С.Д.С. оспорва пред Директора на ТП на НОИ –
Велико Търново горепосоченото разпореждане изцяло, който с Решение №1012-04-121#1 от
16.12.2019 г. го потвърждава. Посоченото решение е обжалвано пред
Административен съд – Велико Търново, който с влязло в сила решение №148 от
10.07.2020 година по адм.д №5 по описа на съда за 2020 година отменя изцяло
решение №1012-04-121#1 от
16.12.2019 година на директор на ТП на НОИ – Велико Търново. С молба от
28.08.2020 година С.С. иска от директора на ТП на НОИ – Велико Търново
заплащането на сумата от 310 лв., която
представляват разноски по АД №5/2020 година по описа на АСВТ и за която има
издаден изпълнителен лист от съда, както и за сумата от 451, 97 лв., която е била удържана след запориране на банковата
й сметка. По тази молба е издадено е
разпореждане № ВР – 5-04-00808101 от 08.09.2020 година на ръководителя на
контрола на разходите по ДОО при ТП на НОИ – Велико Търново, с което е
разпоредено да се възстанови на С.С.
сумата от 451, 97 лв. на основание чл.115, ал.2 от КСО.На същата дата,
молба за възстановяване на сумите е подал и ищецът, по която е постановен
отказ, обективиран с Разпореждане № Ц 1019-04-1025#2/10.09.2020г.
на Ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ В.Търново, с
което му е отказано възстановяване на внесена от него сума, дължима по Разпореждане №РО – 5-04-00675377 от 8.11.2019
г. След
обжалване на това разпореждане по административен ред е издадено Решение № Ц 1012-04-112#3/23.12.2020г. на директора
на ТП на НОИ Велико Търново, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна.
АО е приел, че не се касае за необходимо другарство между обжалвалата
разпореждането С.С. и ищеца по смисъла на чл. 216 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, а факултативно такова , поради което за него не се разпростира силата на
присъдено нещо на постановеното от АСВТ решение по адм. д. 5/20г. С оглед на
което е приел, че молбата за възстановяване на надлежно платени суми е
неоснователна. В срок това Решение ,ведно с разпореждането са обжалвани пред АСВТ,
по което е образувано адм.д. 38/2021. С определение от 29.1.2021г. по това
дело, съдът е отделил производството по обжалване на ИАА от това по ЗОДОВ на основание чл.210, ал.2 от ГПК, чл.152,
ал.4 от АПК. След това е образувано настоящото производство с предмет
осъдителен иск по реда на чл. 203 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
В исковата молба
се прави искане за присъединяване на настоящото производство към адм. д.
632/20г. на същия съд, което има за предмет осъдителен иск по чл. 203 от АПК
във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, подаден от същия ищец, срещу същия ответник за
същите платени суми, произтичащи от доброволно изпълнение на №РО – 5-04-00675377 от 8.11.2019г.
Изрично се посочва, че искът по адм.д. 632/20г. следва да се разгледа като
евентуален на подадения в настоящото
производство.
Така направеното искане,
настоящата инстанция намира за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.213 от ГПК,
вр. чл.144 от АПК, когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни
и същи лица на страната на ищеца и на ответникаили които имат връзка помежду
си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо
решение по тях. С изложеното във фактическата част на настоящото определение се
установява наличието на такава връзка между предмета на спора, както и пълна
идентичност на страните. Поради липсата на специално правило за това към кое от
двете дела в подобна хипотеза трябва да се извърши присъединяването, следва да
намери приложение разпоредбата на чл.126, ал.1 от ГПК и по-късно образуваното
дело да бъде присъединено към по-рано образуваното. Т.е. делото с по-големия
пореден номер следва да бъде присъединено към това с по-малкия пореден номер и
производството да продължи под този номер – в случая като адм. дело № 632/20г.
Следва да бъде постановено
прекратяване на производството по настоящото дело, но поради това че
производството по жалбата продължава под номера на делото към което се
присъединява настоящото, то не е налице преграждане на по-нататъшното развитие
на производството и определението за присъединяване не подлежи на обжалване и
протестиране. Същевременно не е предвидена изрична възможност за обжалване на
определението за присъединяване и по аргумент за обратното от чл.229, ал.1, т.1
и 2 от АПК, настоящото определение не подлежи на самостоятелен инстанционен
съдебен контрол.
Водим от горното и на основание чл.213 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, вр. с 228 от АПК, осми състав на Административен съд В.
Търново
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРИСЪЕДИНЯВА адм.д. 46/21г. по описа на
Административен съд Велико Търново
към адм.д. 632/2020г. по
описа на съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 46/2021 година по
описа на Административен съд Велико Търново.
Определението
е окончателно.
Да се
връчи препис на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: