Решение по адм. дело №1473/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалбата на А. Ж. А., [ЕГН], гр.Варна, чрез адв.К. Т., против Решение на директора на ТП – Варна на НОИ № 2153-03-106/05.06.2025г., с което са отхвърлени жалбите му с вх. № 1012-03-481/05.05.2025г. и вх. № 1012-03-490/08.05.2025г. (с идентично съдържание), подадени чрез ССЕВ, срещу Разпореждане № РВ-3-03-01872912/17.03.2025г. на ръководителя на контрола за разходите на държавното обществено осигуряване /РКРДОО/ в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.114, ал.2, т.2 и ал.3 КСО е задължен да възстанови неоснователно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 01.12.2021г. до 18.05.2024г., в общ размер 1479,71лв. – главница.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно твърди, че описаната в обжалваното решение и в потвърденото с него разпореждане фактическа обстановка, не отговаря на действителната, т.к. според представените в производството по административно обжалване доказателства, Приложения № 9 към болничните листове са подавани на съвсем различни дати. Предвид навременното подаване на документи от страна на „М.-7“ ООД твърди, че не са налице нови документи/данни, които да са повлияли при определяне на размера на дължимото парично обезщетение, поради което не са налице и основания за преизчисляване размера на платените обезщетения. Твърди също, че в обжалвания акт липсват фактически и правни основания за неговото издаване, и е абсолютно неразбираемо какво е наложило извършените корекции. Нито в решението, нито в потвърденото с него разпореждане е описана методологията за изчисляване и основанието за промяна и възстановяване на парични обезщетения. Не е ясно за кой период се отнася корекцията, както и размера на самата корекция – която според начина на изчисляване е различна за всеки ден, а в случая е посочена само една обща сума. Твърди и че не са представени нови документи или данни, които да имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане на парично обезщетение, т.к. описаните документи са били добре известни при определяне размера на обезщетението. Позовава се на разпоредбата на чл.54м, ал.2, т.2 КСО и твърди, че срокът за извършване на корекциите е изтекъл. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К. Т., която поддържа жалбата на наведените с нея основания, с уточнението, че до момента жалбоподателят не е имал достъп до електронната преписка, поради което е възможно да не са възприети правилно посочените в решението дати на подаване на Удостоверенията – Приложение 9, както и да има "застъпване" при подаване на удостоверенията от „М.-7“ ООД и ОП „Общински паркинги и синя зона“, поради което поддържа само правните доводи в жалбата. След предявяване на „Таблица с неправомерно изплатени парични обезщетения и помощи – ПОПДОО“, приложение към документ № РВ-3-03-01771317/13.12.2024г. (л.39 от преписката) заявява, че не поддържа твърдението за липса на яснота как са определени задълженията, както и че не оспорва извършените изчисления по размер. Поддържа единствено правните аргументи за липса на мотиви и за изтичане на срока за служебна корекция по чл.54м, ал.2, т.2 КСО. Моли жалбата да бъде уважена и претендира разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.

Ответната страна оспорва жалбата по съображения в писмен отговор С.д. № 12245/17.07.2025г. В съдебно заседание се представлява от юрк. И. Г., която моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

С писмо изх.№ 1042-03-119/30.04.2025г. началникът на Сектор „КП – втори“ в ТП-Варна на НОИ сезирал началника на Сектор „КРДОО“ за предприемане на действия по възстановяване на надплатеното парично обезщетение по отношение на А. Ж. А.. Посочено е, че А. е осигурено лице на две основания – като самоосигуряващо се лице към „М.–7“ ООД и по трудов договор с ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна. За А. били представени Удостоверения – Приложение 9 към болнични листове за годините 2021г., 2022г., 2023г. и 2024г., като паричните обезщетения били изплатени на 100 % по първоначално представените документи като самоосигуряващо се лице. След представяне на документи от ОП „Общински паркинги и синя зона“ болничните листове били зададени за преизчисление и определяне на пропорция между осигурителите, след което било установено надплатено парично обезщетение.

С Разпореждане № РВ-3-03-01771317/13.12.2024г. РКРДОО констатирал неоснователно изплатени суми на А. в размер на 1930,43лв.

Разпореждането било обжалвано пред директора на ТП-Варна на НОИ, който с Решение № 2153-03-29/17.02.2025г. го отменил и е върнал преписката на РКРДОО за ново произнасяне, т.к. са констатирани периоди – от 26.04.2022г. до 30.04.2022г., от 29.08.2022г. до 03.09.2022г., от 24.10.2022г. до 29.10.2022г. и от 31.01.2023г. до 04.02.2023г., за които няма дублиране на декларирани периоди на ТНР от страна на осигурителите.

В хода на административното производство е установено, че жалбоподателят е бил в две осигурителни правоотношения – 1. като самоосигуряващо лице при „М.-7“ ООД (съдружник) с осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест, и безработица и 2. като осигурено лице на трудов договор в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна.

В периода 01.12.2021г. – 18.05.2024г. на А. са издавани болнични листове за временна неработоспособност, за които чрез „М.-7“ ООД (като самоосигуряващо лице) в ТП – Варна на НОИ са представяни удостоверения по образец, съгласно приложение № 9 към чл.8 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/, с данни, относно правото му на парично обезщетение, по които на А. са изплатени парични обезщетения за периодите на временна неработоспособност.

След изплащане на обезщетенията за същите периоди на временна неработоспособност, от ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна също са представени Удостоверения – Приложение № 9 към чл.8 от НПОПДОО – приети за нови документи/данни, вследствие на което е определен нов дневен размер на паричните обезщетения по представените от „М.-7“ ООД удостоверения, като на основание чл.114, ал.2, т.2 и ал.3 КСО с Разпореждане № РВ-3-03-01771317/13.12.2024г. на ръководителя на контрола за разходите на държавното обществено осигуряване в ТП – Варна на НОИ, А. е задължен да възстанови неоснователно полученото парично обезщетение, съответно за временна неработоспособност поради общо заболяване, за гледане на болен член от семейството и карантина, за периода от 01.12.2021г. до 18.05.2024г., в общ размер 1479,71лв. (главница) – разбити по болнични листи, периоди и главница в Приложение към Разпореждане № РВ-3-03-01771317/13.12.2024г. /стр.39/ и в Приложение към Разпореждане № РВ-3-03-01872912/17.03.2025г. /стр.38/.

Данните за подаваните Удостоверения – Приложения 9, датите на представяне от „М.-7“ ООД, болничните листове, периодите на ТНР, бр.дни, изплатените обезщетения и неправомерно изплатените обезщетения, систематизирани са както следва:

Удостоверение - Приложение 9	Представяне от "М.-7" ООД	Болничен лист	Период	Дни	Изплатено обезщетение – справка стр.81-86	Надплатено обезщетение – справка стр.38
Р14-03-000-00-**********/2-12-2021	2.12.2021	Е20212779898	01.12.2021 - 04.12.2021	3	192,01	86,90
Р14-03-000-00-**********/15-3-2022	15.3.2022	Е2021368237	14.03.2022 - 19.03.2022	5	363,64	108,90
Р14-03-000-00-**********/28-3-2022	28.3.2022	Е20221368346	28.03.2022 - 02.04.2022	4	290,92	108,92
Р14-03-000-00-**********/4-8-2022	4.8.2022	Е20222212723	01.08.2022 - 06.08.2022	5	354,43	91,71
Р14-03-000-00-**********/25-10-2022	25.10.2022	Е2022213189	19.10.2022 - 22.10.2022	3	226,43	113,22
Р14-03-000-00-**********/19-1-2023	19.1.2023	Е20223961402	16.01.2023 - 21.01.2023	5	369,14	90,62
Р14-03-000-00-**********/20-3-2023	20.3.2023	Е20230798539	20.03.2023 - 25.03.2023	5	399,19	118,06
Р14-03-000-00-**********/4-4-2023	4.4.2023	Е20230798631	03.04.2023 - 08.04.2023	5	400,01	117,52
Р14-03-000-00-**********/10-5-2023	10.5.2023	Е20230798806	02.05.2023 - 06.05.2023	4	322,11	117,65
Р14-03-000-00-**********/24-7-2023	24.7.2023	Е20231702356	24.07.2023 - 29.07.2023	5	395,92	113,62
Р14-03-000-00-**********/7-8-2023	7.8.2023	Е20231702410	07.08.2023 - 12.08.2023	5	385,18	95,66
Р14-03-000-00-**********/20-12-2023	20.12.2023	Е20233521702	18.12.2023 - 23.12.2023	5	437,28	130,22
Р14-03-000-00-**********/18-3-2024	18.3.2024	Е20240598198	18.03.2024 - 23.03.2024	5	460,34	90,23
Р14-03-000-00-**********/15-5-2024	15.5.2024	Е20241513601	13.05.2024 - 18.05.2024	5	482,38	96,48
Общо:					5078,98	1479,71

Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП-Варна на НОИ, който с Решение № 2153-03-106/05.06.2025г. го е потвърдил.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока чл.118, ал.1 КСО (Решение № 2153-03-106/05.06.2025г. е съобщено на жалбоподателя чрез ССЕВ на 06.06.2025г., а жалбата до съда е подадена – също чрез ССЕВ, на 19.06.2025г.), поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Държавното обществено осигуряване /ДОО/ изплаща на осигурените лица краткосрочни обезщетения, сред които тези, които покриват риска „временна неработоспособност“ (чл.2, ал.1, т.1 КСО). Краткосрочните обезщетения отпускани и изплащани по силата на Кодекса за социално осигуряване са свързани с концепцията за временната неработоспособност. За нея се изплащат обезщетения от социалноосигурителната система в т.ч. в случаите, когато причината е заболяване на осигуреното лице или член от негово семейство. Освен това, здравните органи могат и да наложат карантина. Отсъствието от работа и престоя вкъщи се покриват от краткосрочни обезщетения в случаите, когато заболяването, необходимите грижи или предписаното лечение на членове от семейството налагат това (чл.11, ал.1, т.1, буква „а“ КСО).

Държавното обществено осигуряване предоставя краткосрочни парични обезщетения и помощи на осигурените лица, които заместват за определен период от време загубения доход от упражняване на трудова дейност при настъпване на рисковете временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство. Право на парично обезщетение за временна неработоспособност имат лицата, които упражняват трудова дейност и са осигурени за рисковете общо заболяване и майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест с вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и/или за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ (чл.12, ал.1, т.1 КСО, чл.13а, ал.1, т.1, буква „а“ КСО).

Осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на парично обезщетение за периодите на временна неработоспособност и трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж, с изключение на ненавършилите 18-год. възраст лица. Лицата, осигурени за трудова злополука и професионална болест, имат право на парично обезщетение за трудова злополука или професионална болест и на обезщетение при трудоустрояване в тези случаи, независимо от продължителността на осигурителния стаж (чл.40, ал.1 и ал.2 КСО).

Не се спори, че в периода 01.12.2021г. – 18.05.2024г. жалбоподателят е бил в две осигурителни правоотношения – като самоосигуряващо се лице – съдружник в „М.-7“ ООД и като осигурено лице по трудов договор в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, както и че в този период са му издавани болнични листове, във връзка с които чрез „М.-7“ ООД до ТП – Варна на НОИ са подавани Удостоверения – Приложение 9. Не се спори и че след изплащане на обезщетенията по съответните болнични листове, за същите периоди на временна неработоспособност Удостоверения – Приложение 9 са подавани и от осигурителя ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна – справка на стр.81-86.

Съгласно чл.8, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ за всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. За лицата, осигурени по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване при един осигурител, за всеки болничен лист се представят отделни удостоверения за всяко от правоотношенията/основанията за осигуряване.

Видно от разпоредбата на чл.31, ал.1 от НПОПДОО, доходът за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност, от който се изчислява дневното парично обезщетение за временна неработоспособност, включва: 1/ дохода, върху който са: а) внесени или дължими осигурителни вноски за лицата, осигурени за общо заболяване и майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест; б) внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство - за самоосигуряващите се лица; в) внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство - за лицата по чл.4, ал.9 КСО; г) внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство и за трудова злополука и професионална болест - за морските лица; 2/ минималната месечна работна заплата в случаите по чл.41, ал.2 КСО; 3/ дохода, от който е определено паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст в случаите по чл.41, ал.3 КСО.

Сборът от доходите по ал.1, от който се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, включително в случаите, в които лицето е осигурено по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, за всеки месец от периода, от който се изчисляват паричните обезщетения, освен в случаите по чл.6, ал.16 КСО (чл.31, ал.2).

Среднодневният доход за периода по ал.1, от който се изчислява дневното парично обезщетение, се определя, като сборът на брутните трудови възнаграждения и/или осигурителния доход, и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл.41, ал.2 КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст за периодите по чл.41, ал.3 КСО, се раздели на общия брой на работните дни по календар за същия период (чл.31, ал.3).

Паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по повече от едно правоотношение/ основание за осигуряване, се изплащат поотделно по всяко от правоотношенията или за всяко от основанията (чл.31, ал.4).

Съгласно чл.114, ал.2 КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на случаите: по чл.40, ал.7, чл.54е и чл.54м, ал.2, т.2 (т.1); когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане (т.2), в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

За възстановяване на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл.110, ал.1. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл.110, ал.4 (чл.114, ал.3 КСО).

В контекста на тази правна уредба безспорно подадените след изплащане на обезщетенията Удостоверения – Приложение 9 от страна ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, се явяват нови документи/данни по смисъла на чл.114, ал.2, т.2 КСО, т.к. са основание за преизчисляване и определяне на пропорция между осигурителите.

Броят дни/часове в обезщетение, дневният размер на обезщетението, изчислената сума на обезщетенията по болничните листове, както и извършените корекции, се установяват от приложената преписката справка „Суми по ЕГН“ за жалбоподателя А. Ж. А. – стр.81 – 86 и Справка – Приложение към Разпореждане № РВ-3-03-01872912/17.03.2025г. – стр.38, като видно от изявлението на адв.Т. в с.з. на 07.10.2025г., изчисленията не се оспорват по размер.

Неоснователно е оплакването, че от представените в хода на административното обжалване доказателства – Справки за приети и върнати документи, се установяват различни дати на подаване на удостоверенията – Приложение 9, т.к. видно от систематизираните по-горе данни, датите на подаване на удостоверенията са установени коректно от ръководителя на КРДОО и от директора на ТП-Варна на НОИ, и кореспондират както с представените справки, така и с данните, отразени в електронния регистър на болничните листове /стр.40-42/ и справката „Суми по ЕГН и типове документи“ /стр.81-86/.

Неоснователно е оплакването за липса на мотиви в обжалваното решение и в потвърденото с него разпореждане на РКРДОО, т.к. както в разпореждането, така и в решението са изложени както фактическите, така и правните основания за установяване на надплатените суми, разпоредени за възстановяване – посочени са номерата на болничните листове, удостоверенията – Приложение 9 подавани чрез „М.-7“ ООД, периодите на временна неработоспособност, както и кои са новите данни по смисъла на чл.114, ал.2, т.2 КСО. Разбивката на надплатените суми по всеки от болничните листове е представена като приложение към разпореждането на РКРДОО, а в преписката се съдържат подробни справки – за актуалните трудови договори, по ЕГН за осигуреното лице, справка – Данни от регистъра на осигурените лица, които съдържат всички необходими данни – за осигурителен доход, изплатени/начислени осигурителни вноски, периоди и бр. дни в нетрудоспособност, за изчисляване на сумите по обезщетенията по всяко от правоотношенията.

Неоснователно жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.54м, ал.2, т.2 КСО и твърди, че срокът за извършване на служебна корекция е изтекъл.

Съгласно чл.54к, ал.1 КСО, паричните обезщетения за временна неработоспособност се изчисляват и отпускат въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 (дните в осигуряване и осигурителния доход по ЗДДФЛ) и чл.33, ал.5, т.12 (електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им), както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Съгласно чл.54м, ал.1 КСО, паричните обезщетения се преизчисляват служебно до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят, по ред, определен с акта по чл. 54к, въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и/или на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл.6, ал.9 (окончателния осигурителен доход), и внесените окончателни осигурителни вноски. Когато в резултат на преизчисляването по ал.1 се установи разлика между изплатения и дължимия размер на обезщетението: 1. разликата до по-високия размер се изплаща на лицето в срока по ал.1; 2. изплатеното в по-висок от дължимия размер се възстановява от лицето, освен когато е в резултат на неправилно подадени данни за изплащане на паричното обезщетение и/или удостоверяване на осигурителен стаж и доход от осигурителя (ал.2).

Тоест, разпоредбата на чл.54м КСО урежда служебно преизчисляване на вече изплатени обезщетения, въз основа на данните за окончателния осигурителен доход и поради това не е относима към настоящия казус, който касае двойно осигуряване и определяне на пропорция между осигурителите.

В този случай, доколкото се касае за вземания на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания, е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.115, ал.1 КСО – считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, който в случая не е изтекъл, т.к. най-старото плащане (вземане) е за м.12.2021г.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 АПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Ж. А., [ЕГН], гр.Варна, против Решение на директора на ТП на НОИ – Варна № 2153-03-106/05.06.2025г., с което са отхвърлени жалбите му с вх. № 1012-03-481/05.05.2025г. и вх. № 1012-03-490/08.05.2025г. (с идентично съдържание), подадени чрез ССЕВ, срещу Разпореждане № РВ-3-03-01872912/17.03.2025г. на ръководителя на контрола за разходите на държавното обществено осигуряване /РКРДОО/ в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.114, ал.2, т.2 и ал.3 КСО е задължен да възстанови неоснователно полученото парично обезщетение, съответно за временна неработоспособност поради общо заболяване, за гледане на болен член от семейството и карантина, за периода от 01.12.2021г. до 18.05.2024г., в общ размер 1479,71лв. – главница.

ОСЪЖДА А. Ж. А., [ЕГН], гр.Варна да заплати на Националния осигурителен институт юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!