№ 39
гр. Свиленград, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200067 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от ЯНК. АТ. Д. с ЕГН ********** от град
Харманли, ул.„**************” № 30, област Хасково, със съдебен адрес:
град **************, чрез адвокат Д.А., се оспорва Електронен фиш (ЕФ)
серия К № 4557629 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 50 лв. С Жалбата са релевирани
оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – съставен бил при
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и при противоречие
с материалния такъв, липсвали изискуемите признаци от обективната и
субективната страна на нарушението и правната квалификация била невярна
и неточна. Оспорват се ЕФ и документите, въз основа на които е издаден.
Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА).
1
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят ЯНК. АТ. Д., не се
явява. С Писмена молба процесуалния представител - адвокат Д.А. иска от
Съда да отмени обжалвания акт, тъй като липсвали в ЕФ датата на издаване,
номер на техническото средство и категорията на автомобила, не било
доказано нарушението (липсвал снимков материал), Протоколът за
използване на техническото средство не бил съставен от надлежно
упълномощено длъжностно лице, не било посочено името на длъжностното
лице, не бил попълнен изцяло, бил попълнен ненадлежно и били вписани два
взаимно изключващи се факта (въведено с пътен знак ограничение на
скоростта и общо ограничение), информацията не била анализирана от
компетентно лице, техническо средство било технически неизправно, на
приложената снимка на патрулния автомобил липсвала дата на направата ,
не било установено мястото на нарушението, ЕФ не бил връчен по
предвидения за това ред, техническото средство, посочено в ЕФ не
съответствало на това, посочено в другите документи и ЕФ бил издаден
неправилно (в противоречие със закона).
В съдебната фаза се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. В Писмено
становище е посочено, че ЕФ е издаден законосъобразно и че не са допуснати
процесуални нарушения при издаването му. От Съда се иска да бъде
потвърден.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 21.11.2020 година в 11.23 в град Любимец, област Хасково, на
булевард „Одрин” до бензиностанция „Хелиойл”, с автоматизирано
2
техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
TFR 1-М, е регистрирано и заснето движещото се в посока от град Харманли
към центъра на град Любимец, моторно превозно средство (МПС) марка
„Опел”, модел „Астра” с държавен регистрационен номер Х 50 37 КМ, със
скорост 68 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена
стойност на скоростта 18 км/ч. След обработване на информацията от
заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 4557629 на името
на жалбоподателя Д. в качеството ѝ на управител на юридическото лице -
собственик на превозното средство - „Ан индъстри” ЕООД с ЕИК *********,
видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието и
Справката от Търговския регистър (това обстоятелство не се оспорва от
жалбоподателя). ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от
29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към
нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В
обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена
скорост и превишението ѝ, респ. разрешената, приета и съответно вписана е
правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането
нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 50 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 06.12.2021 година (, видно от
Справката, изпратена от РУ – Свиленград, като в този смисъл са и
изявленията на жалбоподателя Д. в депозираната от нея Жалба), като
съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или
да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило
нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В
указания срок, жалбоподателят Я.Д. не представя в ОДМВР - Хасково
Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал.
6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-М на
процесната дата - 21.11.2020 година, когато е установено нарушението, е
изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е
3
приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на
Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС –
21.11.2020 година, времето (10.45 часа до 12.15 часа) и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата –
град Любимец, област Хасково, до бензиностанция „Хелиойл”, за
ограничението на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост, посочена като общо
ограничение и като въведена с пътен знак В26, посоката на задействие, така и
броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на
образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото
нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо
налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила.
От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен
номер Х 50 37 КМ в процес на приближаване към мобилната система за
видеоконтрол, при измерена скорост на движение 68 км/ч, съответно
наказуема установена скорост – 71 км/ч (преди приспадане на допустимата
грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км/ч, като превишението е 18 км/ч
(след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч). Аналогични данни се
съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на
регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за
конкретното нарушение, заснето в 11.23.00 часа, при съвпадение на
цифровата стойност на наказуемата скорост (68 км/ч), наред с отразена и
реално измерената, 71 км/ч.
От представения Протокол № 6-52-20/09.10.2020 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на Българския институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен на интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
4
След получаването на ЕФ жалбоподателят Я.Д. не се възползва от
правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в
срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно и родово компетентен
Съд – Районен съд - Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят Я.Д. няма наложени административни наказания.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата, поставена на плика, с който е изпратена, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден
атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения, идентични с част от тези,
наведени от адвокат А. в Писмената му молба:
С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на
пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не
превишава определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Представеният по делото Протокол за използване на АТСС е попълнен, но
е налице неяснота относно способа за въвеждане на ограничението на
скоростта от 50 км/ч, визирано в ЕФ, доколкото в случая веднъж е посочено в
цитирания Протокол, че важи общото правило за подбор на скоростта при
5
движение в населено място – 50 км/ч, а веднага след това е посочено, че
едновременно с това е налице и такова, въведено с пътен знак, а именно пак
50 км/ч. Следователно в Протокола са посочени два взаимно изключващи се
факта - въведено с пътен знак ограничение на скоростта и общо
ограничение на скоростта. Безспорно така посочената скорост е една и
съща, но води до различна правна квалификация на нарушението - по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП и по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, които са два самостоятелни
състава на различни нарушения и съответно съдържат различни съставомерни
признаци на деянието, респ. са различни основанията за ангажиране
отговорността на нарушителя. Ето защо предвид обстоятелството, че в
Протокола са посочени две различни ограничения, то няма как да се
приеме, че нарушението е именно визираното в процесния ЕФ по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, а не по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП.
Т.е. налице е противоречие в данните относно инкриминираното
нарушение, обективирани в Протокола за използване на АТСС, което поставя
в невъзможност Съда да прецени дали посочената като нарушена правна
норма в ЕФ е правилна или не. Това води до невъзможност, както
жалбоподателят, така и Съдът да разбере как е поставено ограничението на
тази скорост - дали това е общото ограничение или е с пътен знак. Това
противоречие в данните, обективирани в посочения Протокол представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на
защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване
съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените,
доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е
обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и
адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ. Т.е. както вече
се посочи, Съдът намира едно от наведените от страна на адвокат А.
възражения за основателно.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението,
явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия
акт.
Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност
6
относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е
предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената
тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване,
чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по
същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това
принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на
издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези
и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените
доказателствени средства.
Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени
обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и роднини,
близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по делото.
В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за правна защита
и съдействие от 14.12.2021 година, сключен между ЯНК. АТ. Д. и адвокат
7
Димитър Яврамов, изрично е посочено, че договорените правна защита и
съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, т.е. като
безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38,
ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатът,
оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от Съда, което възнаграждение се присъжда
на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да
представи сключен със страната Договор за правна защита и съдействие, в който
да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1
от ЗА, като наличието на конкретното основание от нормата не се нуждае от
доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано по
Жалба на санкционираното лице ЯНК. АТ. Д., която е била представляван по
делото от надлежно упълномощения адвокат Д.А., а оспореният от нея ЕФ е
отменен от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало
регламентираното от нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на
обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да се
уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ.
На основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1, вр.чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 300
лв. за въззивната инстанция.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
8
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Я.Д. би
била правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 2, вр.чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против нея
ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия
смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би
приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни
реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. При
наличие в ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци,
Съдът би приел, че се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 1, т. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя.
Ето защо Съдът би приел, че наведеното в Жалбата възражение, касаещо
невярна и неточна правна квалификация е неоснователно.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата на специалната норма на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР -
Хасково в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР).
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл.
37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е
след задължителните реквизити на ЕФ, поради което наведеното в тази насока
възражение от адвокат А. в Писмената му молба би било неоснователно.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
9
(АУАН) и на Наказателното постановление (НП), но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедури (включително
срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани
в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в
светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година
на ВАС, настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34 от
ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при
липса на изрична разпоредба (в този смисъл е и Решение № 185 от 26.03.2019
година на Административен съд – Хасково по КАНД № 902/2018 година,
докладчик Съдията Василка Желева). Обстоятелството, че ЕФ е връчен на Д.
на 06.12.2021 година не би съставлявало процесуално нарушение от кръга на
съществените, водещо до отмяната му на самостоятелно основание, тъй като
това не би рефлектирало неблагоприятно върху правото на защита на
наказаното лице. В процесния случай, след като на нарушителя Д. е бил
връчен ЕФ, същата го е обжалвала в предвидения от закона срок и е
реализирала в пълнота правото си на защита. На следващо място би следвало
да се посочи, че обстоятелството, че ЕФ е бил надлежно връчен на адресата Д.
едва на 06.12.2021 година не изключва възможността за реализиране на
административнонаказателната отговорност, доколкото както към датата на
съобщаване на ЕФ, така и понастоящем, не са изтекли нито регламентираната
в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК относителна давност за реализиране на
административнонаказателно преследване, нито уредената в чл. 81, ал. 3 от
НК абсолютна такава, които разпоредби са приложими в
административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 година на ВКС по т.д.№ 1/2014 година, ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС, т.е. Съдът би приел, че сроковете, които трябва да са изтекли
следва да са съответно 3 години и 4 години и 6 месеца, които към настоящия
момент не са изтекли. В този ред на мисли би било неоснователно наведеното
от адвокат А. възражение, касаещо връчване на ЕФ не по предвидения за това
ред, тъй като е връчен от служител на МВР при осъществяване на функциите
и правомощията му. Но дори и да се приеме, че е наличен някакъв проблем
във връзка с връчването на ЕФ, важното в случая би било, че е връчен и че
10
лицето е имало възможност да реализира правата си, което е сторено в
настоящия случай.
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежното Удостоверение № 4835,
издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър, констатация от
служебната проверка на Съда в същия - общо достъпен на интернет-
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото
Съдът би приел, че е в съответствие с метрологичните изисквания,
технически изправно и преминало последваща проверка, както би се
установило от приетите доказателства. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ, когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип (както би било в
настоящия случай), се считат от одобрен тип. Последващата проверка е
извършена преди изтичане срока на валидност на процесната АТСС в
съответствие с чл. 43 от ЗИ. Т.е. контролните органи са изпълнили
изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В
обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на АТСС, използвано за
измерване на скоростта, както и номерът му (в тази връзка Съдът би приел, че
е неоснователно възражението на адвокат А., касаещо непосочване в ЕФ на
номера на АТСС). В този смисъл Съдът би приел, че няма нарушение на
нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на
делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба, но в случая това е
ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от
контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл.
6 това не представлява нарушение на цитираната Наредба, тъй като по
безспорен и категоричен начин Съдът би приел, че е установено
нарушението. В този смисъл е и Решение № 604 от 12.10.2020 година по
КАНД № 559/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Василка Желева. Предвид изложеното неоснователно би било
наведеното възражение, касаещо техническа неизправност на процесното
АТСС. Действително в различните по делото документи АТСС е изписано по
различен начин, но се касае за едно и също техническо средство: радар №
656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR 1-М.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
11
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към
Административнонаказателната преписка (АНП).
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя Д., тя не е посочила друго лице, като
извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Вярно е, че адресът на жалбоподателя Д., посочен в ЕФ е неправилен
относно номера на дома, в който живее видно от служебно извършената
Справка от НБД „Население” и от информацията, съдържаща се в Справката
за нарушител, но това не би представлявало съществено процесуално
нарушение, тъй като са посочени точно, ясно и коректно трите имена, както
и ЕГН. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Закона за гражданската
регистрация (ЗГР) ЕГН е белег, индивидуализиращ физическото лице.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗГР регламентира ЕГН като административен
идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица и уникален
номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. Всеки
български гражданин с раждането си получава ЕГН, който остава непроменен
до смъртта му. Предвид това, физическото лице се идентифицира с
уникалния си ЕГН. Т.е. посочването на ЕГН и на трите имена в ЕФ на лицето,
което се сочи за нарушител, безспорно би довело до извод за еднозначна
установеност на нарушителя макар и при наличие на грешка в адреса му.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени елементите от
фактическия състав на инкриминираното нарушение. Тези доказателства,
обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на
процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал.
1, т. 2 от ЗДвП.
12
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на скоростта TFR
1-М № 656.
По отношение на мястото на извършване на нарушението, същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. От приложените
доказателства, както и от изготвения от полицейските служители Протокол,
Съдът би приел, че също се установява точното място, на което е извършено
нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точния час,
регистрационния номер на автомобила, и останалите реквизити на акта;
налице би било и пълно описание на нарушението. Иначе казано Съдът би
приел, че мястото на нарушението съвпада с мястото на установяване на
нарушението, поради което не би се споделил доводът в тази връзка за
нарушено право на защита. Съгласно на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 година Протоколът по ал. 1 (използване на мобилно АТСС) се
попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за надлежно
доказателство би станало ясно, че процесното МПС е категория В съгласно
чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП (, т.е. наведеното възражение, касаещо
непосочване в ЕФ на категорията на МПС би било неоснователно). С
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година е
въведено изискването при работа с временно разположени на участък от пътя
АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се
попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. Като част от АНП по делото е представен Протокол
за използване на АТСС, съставен по образец – Приложение към чл. 10, ал. 1
от посочената Наредба. Към Протокола е приложена снимка на
разположението на уреда на патрулния полицейски автомобил, с който се
извършва заснемането. Действително на приложената снимка липсва дата на
изготвяне. Но дори и при липса на подобна снимка, Съдът би възприел тази
липса като несъществен и неоказващ влияние върху констатациите,
направени с контролния уред, пропуск. Липсата на снимка на разположението
на уреда за контрол на скоростта не накърнява правото на защита на
13
санкционираното лице. По делото има събрани достатъчно доказателства, от
които може да се направи обоснован извод, че са спазени изискванията на
ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година при използването на
АТСС за контрол на скоростта.
Действително в Протокола за използване на АТСС липсва подпис на
проверилия го Началник на структурното звено и не са посочени броя на
свалените изображения, датата на приемане и броя на работните часове.
Констатираните нарушения не биха представлявали съществени процесуални
такива, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика,
съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила,
което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е.
такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в
настоящия случай не би било налице. Неоснователно би било възражението,
че в посочения Протокол липсват имената на изготвилото го длъжностно
лице – Благовест Благоев, който е служител на МВР, т.е. компетентно лице да
съставя подобни документи. С оглед изложеното по-горе неоснователно би
било възражението, че липсват доказателства относно компетентността на
лицата, извършили снемането на регистрираните нарушения и предвид
наличия Протокол с рег.№ 351р-10532 от 22.04.2021 година.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
В случая Съдът би приел, че правилно е пристъпено към издаване на
процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение
първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може
да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно
АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 година, какъвто би бил и настоящия случай. Т.е. съдът би
приел, че нарушението е доказано на базата на наличния доказателствен
14
материал. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН не би представлявала пречка
за издаване на ЕФ.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят Д. е разбирала
свойството и значението на извършваното и е могла да ръководи
постъпките си.
С оглед изложеното биха били неоснователни наведените в Жалбата
възражения, касаещи обективната и субективната страни на нарушението.
В конкретния случай скоростта е превишена с 68 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението би била
приложима санкцията по т. 2 от разпоредба на чл. 182, ал. 1 от
ЗДвП. Последната предвижда за превишаване от 11 до 20 км/ч - Глоба в
размер на 50 лв., изключваща възможността за преценка на обстоятелствата
по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от
ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща
маловажен случай на нарушение.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 71 км/ч до
приетата за установена скорост от 68 км/ч би било в интерес на
жалбоподателя Я.Д., тъй като би изключило възможните неблагоприятни
последици за нея от допусната грешка на измерване с техническото средство
TFR 1-M. Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с
15
основния принцип в административното право, наказание да се налага само
тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния
случай обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правната
квалификация на нарушението или до друго основание за налагане на
различно наказание.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата
на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
изцяло би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите биха се
ценили изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак авторство. Направеното оспорване от страна на
жалбоподателя на съдържанието на ЕФ и на документите, въз основа на които
е издаден, Съдът би приел, че не е проведено успешно, т.е. не е опровергана
доказателствена им сила. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха били
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като биха
потвърдили фактическото му извършване от жалбоподателя Д. в качеството
на управител на юридическото лице – собственик на процесното МПС, с
оглед установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на процесуалния представител
на жалбоподателя не биха се дължали разноски.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр. Ал. 3, т.
2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 4557629 на ОДМВР - Хасково, с който на ЯНК.
АТ. Д. с ЕГН ********** от град Харманли, ул.„**************” № 30,
област Хасково, е наложено административно наказание „Глоба” в размер 50
лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗА,
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85,
16
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Г. А. от Адвокатска колегия - Хасково, сумата от
300 лв. (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА адвокатска защита и
съдействие на ЯНК. АТ. Д. по АНД № 67 по описа на Свиленградския
Районен съд за 2022 година.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
17