№ 1338
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110214473 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ ООД, представлявано от управителя
***, срещу наказателно постановление (НП) № 769047-F753077/ 09.05.2024 г.
на началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“, Централно управление на Национална
агенция за приходите /НАП/, с което на жалбоподателя на основание чл. 185,
ал. 2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1000 лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.20226 г. на МФ,
вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи за това, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и неоснователно. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Писмено
защитава тезата си за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
процесуален представител, който оспорва жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение; възразява по адвокатско такова с аргумент
„прекомерност“ на същото.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
1
фактическа страна следното:
На 23.01.2024 г. в 11:30 часа е извършена проверка на търговски обект
по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – заведение за бързо хранене „**** ***,
находящ се в гр. София на ъгъла на булеварди „***“ и „***“, стопанисван от
„****“ ООД. Направена е констатация за това, че дневният оборот от
монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно дневен финансов отчет /ДФО/ „Х“ №
0007590 от 23.01.20204 г. е в размер на 98.90 лева, а фактическата наличност в
касата на обекта е в размер на 206.70 лева, съгласно изготвен опис на
паричните средства от 23.01.2024 г. Доколкото ФУ модел “Datecs FP-2000” с
ИН на ФУ DT 793666 и ИН на ФП № 02793666 притежава функциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми и установената от
проверяващите промяна в касовата наличност е в размер на 206.70 лева,
установено е въвеждане на пари в касата, което не е отразено на ФУ в
момента на извършването, както и не е вписано в касовата книга на обекта. За
това е съставен протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0477854 от
23.01.2024 г.
На 25.01.2024 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № F753077 от същата дата на „****“ ООД за нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, в
присъствието на *** и ***– свидетели по чл.40, ал.3 ЗАНН. Същият е
предявен за запознаване на ****, гл.счетоводител, която го подписала без
възражения.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 769047-F753077/
09.05.2024 г. На 11.09.2024 г. обжалваното НП е надлежно връчено на
упълномощено лице на жалбоподателя. На 18.09.2024 г. е депозирана
процесната жалба с вх. № 26-А-556 от санкционираното дружество срещу
наказателното постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства– показанията на свидетеля Г. П. Д., ПИП, заповеди
за компетентност, касов бон, опис на касова наличност, както и от останалите
материали по делото.
Съдът възприе показанията на свидетеля Г. П. Д. като последователни и
логични, без противоречия, като същите потвърждават по същество
констатациите по АУАН. Съдът цени писмените доказателства по делото, те са
2
събрани и приобщени по предвидения в закона ред, и не съдържат
противоречия.
От представените заповеди за компетентност се извлича информация за
компетентността на актосъставителя и АНО за съставяне на АУАН, респ.
издаване на НП.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията
на съда в тази насока са следните:
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни по смисъла на закона лица и съдържат изискуемите реквизити.
Точно и ясно е описано извършеното административно нарушение от
фактическа страна, като правилно е посочена правната му квалификация.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, министърът на
финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за
одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност. В случая такава се явява Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. Административно-наказателната отговорност на
търговеца е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., която норма въвежда задължение за лицата,
извън случаите на продажби/сторно операции, да регистрират всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. В хода на съдебното следствие
3
безспорно се установи, че дружеството-жалбоподател е нарушило
разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., която гласи, че
всяка една промяна в касовата наличност трябва да бъде отразена като
„служебно въведени“ или „служебно изведени“. Дружеството е търговец по
смисъла на чл.1, ал.1 ТЗ, от което следва то да бъде запознато с нормативната
уредба, касаеща неговата дейност, в частност и Наредба № Н-18 от
13.12.2006г.
В конкретния случай по безспорен и несъмнен начин се установи , че към
момента на проверката в касата на търговски обект има 206.70 лева, а
отчетената касова наличност по ФУ е в размер на 98.90 лева. Разликата в
размер на 107.80 лева, представляваща промяна на касовата наличност, не е
регистрирана във ФУ чрез операцията „служебно въведена“ сума, въпреки че
устройството разполага с такава функция. Изложените фактически
обстоятелства се следват от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел Д., които съдът възприема като пълни, логични,
непротиворечиви, взаимно допълващи се както и от писмените доказателства,
събрани и приобщени по делото по предвидения в закона ред. Не се
представиха доказателства, с които да се оборят констатациите в акта, при
което съдът приема, че вярно отразяват фактическите обстоятелства относно
нарушението.
Санкционирано е юридическо лице, чиято отговорност е безвиновна,
поради което съдът намира за безпредметно обсъждането на субективната
страна на нарушението.
Съдът не възприема наведените доводи за липса на състав на извършено
административно нарушение. Жалбоподателят в качеството си на търговец е
следвало да е в известност относно функциите и начина на работа на ФУ и да
организира дейността така, че да спазва законовите изисквания. Нещо
повече, посочената сума не е отразена като служебно въведена и в касовата
книга на обекта, в която е възможно вписването на тези данни и без наличието
на специални умения от страна на персонала. Налице е неотразяване на
приходи - касовата наличност е по-голяма от тази по дневен финансов отчет -
затова правилно е приложена санкционната норма по чл.185, ал.2 от ЗДДС,
като наказанието е определено в неговия законов минимум, доколкото не се
установява нарушението да не е за пръв път. Съдът не цени и останалите
4
доводи на жалбоподателя, целящи единствено благоприятен изход по делото.
Съдът намира, че извършеното нарушение не представлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от
ЗАНН в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, доколкото се иска
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото, едно проведено съдебно заседание и
разпитан един свидетел, съдът счита, че в полза на НАП следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 769047-F753077/
09.05.2024 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, Централно управление на
Национална агенция за приходите /НАП/, с което на жалбоподателя на
основание чл. 185, ал. 2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1000 лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.20226
г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на дирекция НАП парична сума в
размер на 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5