№ 1945
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кирил Ст. П.
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. П. Гражданско дело №
20231100107190 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С.О РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК ЕООД
срещу Г. С. П., с която са предявени искове за признаване на установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 1 181 900 лв. /виж уточнителна молба с вх. № от 07.04.2023
г. по описа на СОС/– представляваща незаплатена цена по договор за продажба на
дружествени дялове от 24.10.2012 г. с нотариална заверка на подписите с рег. №
29294/23.10.2012 г. на нотариус Д. с рег. № 274 на НК, с падеж на задължението 25.10.2017
г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.10.2017 г. до
03.10.2022 г. в размер на 592 591.53 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1909/2022 г. по описа на РС Ботевград.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за продажба на дружествени
дялово от 24.10.2012 г. Ищецът продал собствените си дялове в размер на 11 819 всеки от по
100 лв. Продажната цена следвало да бъде заплатена до 12.10.2017 г., но същата не била
заплатена в срок. Ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК. Срещу издадената заповед
постъпило възражение от ответника, поради което и след указания на съда в срока по чл.
415 ГПК ищецът предявява настоящия иск за съществуване на вземанията по заповедта.
Оспорва твърденията на ответника във възражението по чл. 414 ГПК, че е погасил дълга си
чрез прихващане. Задълженията не били взаимни и насрещни. Вземането по договора не
било изискуемо към датата на прихващането. Споразумението било нищожно като
сключено в нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Протоколът за прихващането нямал достоверна
дата, оспорва и автентичността му, като твърди, че протоколът не е подписан от управителя
на С.О РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК ЕООД. Моли за уважаване на претенциите.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва
1
активната легитимация на управителя на ищеца. По същество оспорва иска. Вземането за
заплащане на цената по договора за продажба дялове било изпълнено. Позовава се на
тристранно споразумение, съдържащо се в протокол от 27.12.2012 г., подписан от страните
по производството и „АРКЕЙДИЯ“ ООД. Относно вземането за лихва прави възражение за
давност. Възражението по чл. 38, ал. 1 ЗЗД било недопустимо, тъй като легитимиран да го
заяви бил само упълномощеният, а евентуално било неоснователно. Оспорва възраженията
относно достоверната дата и истинността на протокола от 27.12.2012 г. Протоколът бил
осчетоводен в баланса на дружеството за 2012 г. Сочи, че С.О РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК ЕООД
е имало възможност да възрази по реда на чл. 301 ТЗ, вкл. и новият управител С.Г. могъл да
се ползва от чл. 301 ТЗ, считано от 2016 г. Моли за отхвърляне на иска.
С определение от 28.11.2023 г. е конституиран Ц. В. Ц., ЕГН **********, с адрес гр.
Ботевград, бул. *******, като трето лице-помагач на страната на ответника. Като обосновава
правния си интерес с обстоятелството, че Ц. В. Ц. е поръчител и с оглед разпоредбите на чл.
141 и чл. 142 ЗЗД. Привличането се използва, когато третото лице, макар, че може да встъпи
като подпомагаща страна, не встъпва, защото се опасява от неблагоприятен изход на делото,
при който то ще бъде обвързано спрямо подпомаганата страна от силата на мотивите.
Привличането е поради това средство за защита и право на привличащата страна, като чрез
него тя цели при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на
силата на мотивите. Доколкото при изпълнение на задължението поръчителят може да
встъпи в правата на кредитора, то за ответника е налице интерес да обвърже Ц. Ц. със
задължителната сила на мотивите. Ц. В. Ц. редовно уведомен не е взел становище по
предявения иск.
С определение от 02.01.2024 г. е оставено без уважение искането на ищеца по чл. 228
ГПК за замяната му с „С. Парк“ ЕООД, като е конституирано като трето лице-помагач на
страната на ищеца „С. Парк“ ЕООД, ЕИК *********. Третото лице-помагач редовно
уведомено не взема становище по предявения иск. Договорът за цесия между „С.О
РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК“ ЕООД и С. Парк ЕООД е сключен след датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК, от която дата се счита за предявен искът по чл. 422 ГПК по арг.
от чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което и в случая приложение намира разпоредбата на чл. 226
ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Правната квалификация на иска е: чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 129, ал. 2
ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
На 29.01.2019 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист срещу Ц. В. Ц. и Г. С. П., въз основа на договор за покупко-
продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите. По образуваното ч. гр.
д. № 1909/2022 г. по описа на РС Ботевград е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 24.10.2022 г. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с препис от
заповедта е редовно връчена на Г. П. на 02.11.2022 г. – л. 23 от ч. гр. д. Възражение по чл.
2
414 ГПК е постъпило от Г. П. на 03.11.2022 г. – л. 56 от ч. гр. д. С разпореждане от 08.11.2022
г. са дадени указания на заявителя да предяви иск срещу възразилия длъжник, а
междувременно с определение от 08.11.2022 г. е спряно незабавното изпълнение спрямо Г. С.
П. на основание чл. 420, ал. 2 ГПК. Препис от разпореждането от 08.11.2022 г. е връчен на
заявителя на 14.02.2023 г. – л. 53 от ч. гр. д., а искът по чл. 422 ГПК е предявен на 07.03.2023
г. Предявената искова претенция по реда на чл.422 ГПК е допустима, тъй като е предявена в
срок в резултат от своевременно депозирано възражение.
Относно възражението за активната легитимация на управителя на С.О
РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК ЕООД – съдът намира същото за неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите
добросъвестни лица от момента на вписването. С.Д.Г. е вписан като управител на ищеца,
като данните в ЗТРРЮЛНЦ обвързват настоящия съдебен състав, а за ответника по делото
липсва интерес да оспорва представителна власт на С.Д.Г. относно договор за прехвърляне
на дружествени дялово, сключен от С.Г. с трето за спора лице. Представителната власт на
лицето може да бъде оспорена само от увреденото лице, в случая – дружеството, в който
смисъл и т. 3 на ТР №512.12.16г. по т. д. №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Производството е допустимо и съдът следва да се произнесе по съществото на
претенциите:
С определение от 28.11.2023 г. като безспорни и признати между страните са
отделени следните обстоятелства, че между С.О РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК ЕООД и Г. С. П. е
сключен договор за продажба на дружествени дялове от 24.10.2012 г. с нотариална заверка
на подписите с рег. № 29294/23.10.2012 г. на нотариус Д. с рег. № 274 на НК с посоченото в
исковата молба съдържание. Отделно от това договорът за покупко-продажба на дялово е
представен по делото. От него се установява, че на 24.10.2012 г. С.О РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК
ЕООД е продало на Г. С. П. собствените си 11 819 дружествени дяла по 100 лв. всеки, на
обща стойност 1 181 900 лева от капитала на „АРКЕЙДИЯ“ ООД за сумата от 1 181 900 лв.
Като страните са се договорили продажната цена да бъде платена в срок до 5 години,
считано от 24.10.2012 г. Подписите, поставени върху документа, са удостоверени от
нотариус Р. Д., нотариус в РС София с рег. № 274 на НК на 24.10.2012 г., като заверката е с
рег. № 29294 при нотариуса.
Няма спор относно действителността на договора, както и, че същият е проявил
ефект.
Основният спорен по делото е въпрос е дали дължимата сума от Г. С. П. е погасена.
Ответникът се позовава на тристранен протокол от 27.12.2012 г., който е представен
по делото.
Протокол от 27.12.2012 г. е подписан между „С.O РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК“ ООД,
„АРКЕЙДИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Г. С. П. като управител и лично от
Г. С. П. като физическо лице. С протокола страните са установили и съобразили следните
факти:
3
а) Към 27.12.2012 г. въз основа на Протокол от общо събрание на съдружниците в
„С.О РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК“ ООД от 20.12.2012 г. „С.О РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК“ ООД е
дължало на „АРКЕЙДИЯ“ ЕООД като дивидент сумата 1 572 518.60 лв.;
б) Към същата дата „АРКЕЙДИЯ“ ЕООД /с едноличен собственик на капитала му Г.
С. П./ е дължало на „С.О РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК“ ООД сумата 390 618,60 лв., съгласно
договор за заем и фактури, подробно описани в тристранния протокол от 27.12.2012 г.;
в) Г. С. П. е имал задължение към „С.О РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК“ ООД, за заплащане на
цената по процесния договор за продажба на дялове в размер на 1 181 900 лева.
С оглед на това страните са приели, че отношенията им следва да се уредят по
следния начин: да бъде погасено чрез прихващане вземането на „С.О РЕЗИДЕНШЪЛ
ПАРК“ ООД към ответника Г. С. П. – предмет на установяване в настоящото производство в
размер на 1 181 900 лв. срещу част от дължимия от „С.О РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК“ ООД на
„АРКЕЙДИЯ“ ЕООД дивидент, разпределен с решение на Общото събрание на
съдружниците на „С.О РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК“ ООД, проведено на 20.12.2012 г., който е
възлизал на 1 572 518,60 лв., а с остатъка от вземането за дивидент „АРКЕЙДИЯ“ ЕООД да
погаси свое задължение към „С.О РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК“ ООД в размер на 390 618,60 лв.,
формирано от: 85 575,38 лв., задължения по фактури, посочени в споразумението и 308
043,22 лв. – сума по договор за заем, предоставен на 20.12.2007 г.
Възражението на „С.О РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК“ ЕООД, че протоколът от 27.10.2012 г.
е нищожен поради противоречие с чл. 38 ЗЗД, не следва да се обсъжда. Подобно възражение
може да прави само от представлявания /в случая „АРКЕЙДИЯ“ ЕООД/, който поддържа, че
представителят е договарял в негова вреда, но не и трето лице, каквото е „С.О
РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК“ ЕООД. Това е така, защото съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЗД поначало
представителят не може да договаря сам със себе си, освен ако представляваният е дал
съгласието си за това. Липсата на съгласие, респективно одобрение, от представлявания,
води до недействителност на разпоредителната сделка, която представителят е сключил със
себе си. Забраната на чл. 38, ал. 1, пр. 1 ЗЗД намира приложение в случаите на договаряне на
органен представител на търговско дружество от името на дружеството лично със себе си.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД е проявление на общия принцип за защита на интересите на
представлявания, в т. ч. забрана за представителя да договаря в негова вреда – чл. 40
ЗЗД, а съгласно т. 3 от ТР № 5/2014 г., ОСГТК, на тази недействителност може да се
позове само представляваният или неговите универсални правоприемници – виж
решение № 99 от 30.06.2022 г. по гр. д. № 1773/2021 г. на IV г. о. на ВКС.
Оспорен е в срок подписът на управителя на „С.O РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК“ ООД в
протокол от 27.12.2012 г. – С.Х.Х.. С определение в съдебно заседание, проведено на
14.03.2024 г. е открито производство по чл. 193, ал. 1 ГПК на оспорения частен
диспозитивен документ – протокол от 27.12.2012 г. Приета е по делото съдебно-почеркова
експертиза, като според вещото лице С. Ц., макар и при сравнителното изследване между
подписа обект и сравнителните образци от подписи на С.Х.Х. да са се установили някои
сходства в част от общите признаци като транскрипция и в строежа на подписите, то са
4
налице и различия, проявени в степента на обработеност, като подписът-обект е положен
със занижена обработеност по цялото си протежение, докато в сравнителните образци
същата е трайно завишена. Установени били и различия в частни признаци, проявени във
формите на движенията при изписване елементите от буквената и щрихова части, които при
обекта са изпълнени със спирания и неувереност на движенията, докато при сравнителните
образци са изградени без нарушения на линейността. Установените съвпадения в част от
общите графически признаци, но същевременно и различията в останалите, както и в
частните такива, оценени в съвкупност с наличните явни признаци за непривичност на
движенията при полагането на обекта, са довели до извод на експерта, че подписът-обект, е
изпълнен от лице, различно от С.Х.Х. като полагащият е вложил старание за наподобяване
на графичната структура на оригинал, от който е гледал, но при това си действие не е съумял
да имитира в цялост писмено-двигателния навик на имитирания.
Следователно по делото се установява, че представеният по делото протокол от
27.12.2012 г. не е подписан от управителя на „С.O РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК“ ООД – С.Х.Х.,
поради което представлява неистински документ.
Съгласно чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. Законодателят е обвързал незабавното
противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт, или при
превишаване пределите на представителната власт сделка, с момента на узнаване на
сделката, като не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава
за нея: уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети
лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските
книги на дружеството; вписването в публичен регистър; уведомление чрез средства за
комуникация или за масово осведомяване. Прието е, че ако бъде доказано узнаването на
действията без представителна власт, търговецът, който е въвел възражение за
недействителност на сделката поради липса на представителна власт, следва да докаже
противопоставянето си и извършеното му веднага след узнаване на сделката.
По делото се установява, че ищецът за първи път е оспорил сключеният протокол от
27.12.2012 г. с настоящата искова молба с вх. № от 07.03.2023 г., като по делото не се
ангажират доказателства за оспорването му в по-ранен момент.
По делото са приети ССчЕ и допълнителна ССчЕ. Същите се кредитират от съда.
Отделно, съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от
страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в заседанието за приемане на
заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди
провеждане на заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и
приемането на заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е
преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде
ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д.
№ 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I
5
г. о. на ВКС/. В съдебно заседание на 04.07.2024 г. и в съдебно заседание на 28.11.2024 г. не
са оспорени първоначалната и допълнителната ССчЕ при приемането им. Оттук и съдът
кредитира изцяло заключенията.
От първоначалната ССчЕ се установява следното, че в счетоводния баланс на
ищцовото дружество, съставен към 31.12.2012 г липсва осчетоводяване на вземане в размер
на 1 182 хил. лв. От направения анализ на оповестената счетоводна политика на ищцовото
дружество, съставена към 31.12.2012 г. се установява, че общият размер на осчетоводените
вземания възлиза на 669 хил. лв., което е значително по-малко от процесното вземане в
размер на 1 182 хил. лв. От направения анализ на счетоводния баланс на ищцовото
дружество, съставен към 31.12.2012 г. се установява, че липсва осчетоводяване на акции и
дялове в асоциирани и смесени предприятия. Такова осчетоводяване е налично за
предходната 2011 г., но за финансовата 2012 г. тези активи са отписани. От анализа на
счетоводния баланс на ищцовото дружество, съставен към 31.12.2012 г. се установява, че е
отразено в баланса, извършено през 2012 г. намаление на неразпределената печалба на
дружеството в размер на 1 572 хил. лв. Отразено е разпределяне на дивидент от печалбата
през 2012 г. в размер на 1 572 хил.лв., с която сума е намалена балансовата стойност на
неразпределената печалба от минали години. Липсва изходящо плащане /паричен поток/ от
дружеството-ищец за посочената сума дивидент в размер на 1 572 хил. лв. От анализа на
счетоводния баланс на ищцовото дружество, съставен към 31.12.2012 г. се установява, че
липсва отразено задължение за неизплатен дивидент в раздел „В“ Задължения, в размер на 1
572 хил. лв. От направения анализ на оповестената счетоводна политика на ищцовото
дружество, съставена към 31.12.2012 г. се установява, че същият е обявил прихващане на
заем от свързаното лице „АРКЕЙДИЯ“ ЕООД, в размер на 308 хил. лева. Записано е още, че
„АРКЕЙДИЯ“ ЕООД погасява своя заем, в размер на 308 хил.лв., чрез частично прихващане
от начисления дивидент. За изготвяне на основното заключение вещото лице работи изцяло
въз основа на обявените в Търговския регистър ГФО към 31.12.2012 г. и приложенията към
него.
От допълнителната ССчЕ се установява, че вещото лице е изискало от ищцовата
страна финансово-счетоводни документи. Въпреки изричното изискване, предоставените от
ищеца счетоводни документи касаят единствено финансовата 2014 г., които документи са
неотносими към процесния период и не засягат основното заключение. Още повече,
допълнителната ССчЕ е допусната по искане на ищеца. Ищецът не е представил в срок по
делото други счетоводни документи. От извършената проверка в счетоводството на
„АРКЕЙДИЯ“ ЕООД не се установява наличие на счетоводен архив за периода 2012-2013 г.
Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗС, търговските дружества са длъжни да съхраняват архив на
счетоводната си отчетност за период от 10 години. От извършената проверка в
счетоводството на „АРКЕЙДИЯ“ ЕООД се установява, че в счетоводната отчетност на
дружеството не стои като задължение заемът в размер над 300 000 лева Това обстоятелство е
видно от съставените от „АРКЕЙДИЯ“ ЕООД счетоводни баланси за периода 2019 – 2023 г.,
както и от предоставените счетоводни справки.
6
Доколкото по делото се установява, че оспореният документ не е подписан от
управителя на ответника, то същият е неистински. Процесният протокол от 27.12.2012 г. е
осчетоводен от ищеца през отчетната 2012 г. Това обстоятелство се доказва от счетоводните
действия на ищеца през 2012 г., а именно: ищецът е намалил размера на неразпределената
печалба до размера на разпределения на 20.12.2012 г. дивидент, отписал е притежаваните от
него дялове в асоциирани и смесени предприятия, осчетоводил е събиране на свое вземане
по предоставен на „АРКЕЙДИЯ“ ЕООД паричен заем, в размер на 308 хил. лв., не са налице
изходящи парични потоци за изплащане на дивиденти, не е налице осчетоводено
задължение към съдружници за неизплатен дивидент. В тази насока и неоспорената от
страните първоначална ССчЕ. Доколкото неподписаният от управителя документ е
осчетоводен, то търговецът е узнал за извършените действия и е следвало да се
противопостави на тях незабавно, което в случая не се твърди и не се доказва. В случая
освен, че оспорването на представителната власт е направено за пръв път с подаването на
исковата молба /повече от 10 години след осчетоводяване на протокола/ и като такова е
преклудирано, то безспорно e, че ответното дружество е узнала за документа, което се
установява по безсъмнен начин от счетоводните отразявания в ГФО за 2012 г. Следователно
извършеното в хода на процеса противопоставяне не отговаря на условието на чл. 301 ТЗ да
е направено незабавно и протоколът, следва да се счита за потвърден, респ. действителен.
Доколкото протоколът е осчетоводен с ГФО от 2012 г., то най-късна дата, на която
може да е съставен протоколът е 31.12.2012 г. по арг. от чл. 181, ал. 1 ГПК. От анализа на
счетоводния баланс на ищцовото дружество, съставен към 31.12.2012 г. се установява, че
липсва отразено задължение за неизплатен дивидент, както и, че същият е обявил
прихващане на заем от свързаното лице „АРКЕЙДИЯ“ ЕООД, в размер на 308 хил. лева,
чрез частично прихващане от начисления дивидент. Всички това обсъдено съвкупно води до
извода, че документът е съставен преди края на календарната 2012 г. Още повече, че
юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен
документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното
правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК и не може
да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от
юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства.
Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни
последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ – напр. решение
№ 229 от 29.01.2021 г. по гр. д. № 4529/2019 г. на IV г. о. на ВКС и други.
Неоснователни са и съображенията, изложени от ищеца, касаещи прихващането и
наличието на насрещни вземания. Ответникът не твърди, че задължението му е погасено с
негово насрещно вземане, а се позовава на процесния тристранен протокол. Процесният
протокол има характер на доброволно споразумение, с което всеки един от субектите по
него е погасил задълженията си спрямо другите. Съгласно чл. 20а ЗЗД договорите имат сила
на закон за тези, които са ги сключили. Вземането спрямо ответника е погасено с вземане на
7
третото за спора лице „АРКЕЙДИЯ“ ЕООД спрямо ищеца за дивиденти. Това обстоятелство
е отразено счетоводно при ищеца, като е отразено в баланса, извършено през 2012 г.
намаление на неразпределената печалба на дружеството в размер на 1 572 хил. лв., както и
разпределяне на дивидент от печалбата през 2012 г. в размер на 1 572 хил.лв., с която сума е
намалена балансовата стойност на неразпределената печалба от минали години.
Следователно ищецът се е облагодетелствал от сключения протокол, вземането му спрямо
ответника е погасено със задължението му спрямо трето за спора лице. Отношенията между
Г. П. и „АРКЕЙДИЯ“ ЕООД са извън предмета на спора и без значение за крайния изход на
същия.
Доколкото вземането на ищеца е погасено още през 2012 г., то предявеният иск за
незаплатена цена по договора е неоснователен. Предвид неоснователността на главната
претенция, то и обусловеният акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли.
По разноските:
В точки 11, 8, 9 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че претенцията за
разноски, макар и акцесорна, съставлява искане, свързано със спорния предмет. Затова
действията на страната, изразяващи се в заявяването на това искане, в представяне на
списък по чл. 80 ГПК, в представяне на доказателства за размера на разноските и за
извършването им следва да са осъществени до приключване на съдебното заседание в
съответната инстанция. Оттук и съдът намира, че представените доказателства за
заплащането на адвокатско възнаграждение са представени в срок.
Направено е в срок възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
С Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално
запитване, е прието, че член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е
длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и
неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Следователно, размерите посочени в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимални размери не са обвързващи за съда. Тези минимални размери могат да служат
само като ориентир при определяне на разноските.
В случая се претендират разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение по ч. гр.
д., а не по исковото производство, въз основа на договора от 01.11.2022 г., заплатено м.
11.2022 г. преди образуване на производството по чл. 422 ГПК. Съдът намира, че при
преценката на възражението за прекомерност следва да изходи от правната и фактическа
сложност на спора по ч. гр. д., а не по исковото производство. Ответникът не се е
8
възползвал от възможността да сключи договор за правна защита и съдействие по
настоящото производство и да претендира възнаграждение за същото. Производството по
чл. 417 ГПК не се отличава с правна и фактическа сложност, а действията на процесуалните
представители на ответника по него се свеждат до подаване на възражение по чл. 414 ГПК и
молба по чл. 420 ГПК. Ето защо, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно и
заплатеното възнаграждение следва да се намали на сумата от 5000 лв., към която следва да
се добави и ДДС с оглед представените доказателства за регистрация по ЗДДС на АД „К.И. и
Я.Н.“. Или на ответника се следват разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение с
ДДС в размер на 6000 лв. и 500 лв. за заплатен депозит за ССчЕ или общо 6500 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.О РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Д. ******* искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 129, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на
установено между страните, че Г. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. *******,
ДЪЛЖИ на „С.О РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК“ ЕООД, следните суми: сумата 1 181 900 лв. /виж
уточнителна молба с вх. № от 07.04.2023 г. по описа на СОС/ – представляваща незаплатена
цена по договор за продажба на дружествени дялове от 24.10.2012 г. с нотариална заверка на
подписите с рег. № 29294/м.10.2012 г. на нотариус Р. Д. с рег. № 274 на НК, както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.10.2017 г. до 03.10.2022
г. в размер на 592 591.53 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1909/2022 г. по описа на
РС Ботевград.
ОСЪЖДА „С.О РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Д. ******* да заплати на Г. С. П., ЕГН **********, с
адрес гр. София, бул. *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 6500 лв. – разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 1909/2022 г. по описа на РС Ботевград
и депозит за ССчЕ по настоящото производство.
Решението е постановено при участието на:
1. Третото лице-помагач Ц. В. Ц., ЕГН **********, на страната на ответника – Г. С.
П..
2. Третото лице-помагач „С. Парк“ ЕООД, ЕИК *********, на страната на ищеца –
„С.О РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10