Решение по дело №212/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпила касационна жалба от Р. Ж. Е., чрез процесуален представител адв. П. против Решение рег.№ 20/12.03.2025 г. по АНД № 2/2025 г. по описа на РС Мездра. С обжалваното Решение е потвърдено НП № 24-0300-000088/22.02.2024 г. на Началник група ОД МВР Враца РУ Мездра, с което на касатора е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 7 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

С касационната жалба се иска отмяна на въззивното Решение като неправилно и отмяна на издаденото НП с всички законови последици. Счита за голословни твърденията за извършено нарушение, тъй като няма доказателства кога е преминал този автомобил през двата участъка, както и поради липса на данни кой конкретен водач е управлявал тогава ППС. Двамата разпитани свидетели са категорични, че ППС може да достигне до мястото на проверката през различни маршрути без да навлизат в двата описани участъка в НП. Свидетеля М. описва маршрут след участъка между [населено място] и Долна Кремена - Мездра, съответно св. М. описва маршрут между селата [населено място], Ст.село, Царевец, Брусен - Мездра, без да има ограничение от описания характер. И двамата свидетели са категорични, че нямат преки впечатления от извършено нарушение в [населено място] или с. Г. Бешовица, а единствено от спирането на автомобила в [населено място]. Нито наказващият органи, още по-малко съда, би могъл да борави с предположения относно изводите си за авторство на деянието, място, време, вина и т.н. От изисканите и представени по делото маршрутна карта, GPS устройство на камиона по проследяване на маршрут, не показват движение на водач, а на МПС, което на посочената дата 06.02.2024 г. е преминало през [населено място] и продължило за [населено място],

Ответната страна не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издаденото НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Предлага решението да бъде потвърдено.

Настоящият касационен състав при Административен съд – Монтана, след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

Въззивният съд, за да потвърди спорното НП приема, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е административно наказан като е нарушил забраната за движение на МПС над 12 тона, въведена със знак В18, забраняващ влизането на превозни средства с маса по-голяма от означената и с поставена допълнителна табела Т17 с надпис „Транзит", монтирани на кръстовището на ул. Опълченска" (част от път 1-3) и [улица](част от път III-3082) в [населено място], както и в [населено място] на кръстовището на ул. „Георги Димитров с [улица], съгласно Заповед № РДП-53/10.10.2023 г. на ОПУ [населено място], допълнена със Заповед № РД11-61/05.12.2023 г. на ОПУ Враца за въвеждане на временна организация за безопасност на движението. С това действие жалбоподателят е осъществил виновно състава на административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП като не е съобразил при управлението на посоченото МПС, поставените пътни знаци, забраняващи му да се движи по този пътен участък. Деянието е осъществено, както от обективна, така и от субективна страна. АУАН съдържа изискващите се, съгласно чл. 42 от ЗАНН елементи и е редовен, точно, пълно и ясно е описано нарушението и жалбоподателят, запознавайки се с неговото съдържание, е разбрал какво нарушение е извършил и кои разпоредби от ЗДвП е нарушил. Издаденото Наказателно постановление също отговаря на изискванията на ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 57 от този закон. Издадено е от компетентен орган, съответно Началник Група в ОД МВР Враца, РУ Мездра, съобразно правомощията му по чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и издадената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР. Относно приложението на института на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. същият е неприложим, с оглед изложените мотиви в издадената заповед на АПИ от 05.12.2023 г.,а именно безопасност на движението, осигуряване на безопасни условия за живота, здравето и имущество на гражданите ползващи републиканската пътна мрежа извежда извод за висока степен на обществена опасност на деянието. С оглед установеното, безспорно е налице нарушение на въведеното в чл. 6, т. 1 от ЗДвП правило за поведение - водачът да съобразява своето поведение с поставените пътни знаци. Деянието е ясно и точно описано, както в акта, така и в НП, и правилно квалифицирано, поради което не е нарушено правото на защита на лицето, като този извод се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства на свидетелите при съставяне на АУАН. В тази връзка при съставяне на акта жалбоподателя е запознат със съдържанието му, за което саморъчно се е подписал, без да сочи възражения, нито е направил такива в определения 7 дневен срок от неговото връчване. АУАН е съставен редовно и съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, а годни доказателства в обратната насока не са ангажирани от административнонаказаното лице, още повече, че заповедта с която е въведена временната забрана е била публично известна на сайта на АПИ, което писмено доказателство не е опровергано от жалбоподателя, поради което съдебния състав приема за безспорно установено нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и нарушителят. За нарушение на това задължение е предвидена административно-наказателна отговорност в нормата на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП - "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 1 /един/ месец и с "глоба" от 300 лв. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. За да се установи конкретното нарушение е напълно достатъчен фактът, че нарушителят в качеството си на водач на ППС с маса на товара над посочената е констатиран от органите на сектор ПП при ОД на МВР - Враца в участък с надлежно въведена временна организация на движението, което обстоятелство е безспорно доказано в настоящото производство. От обективна страна по недвусмислен начин е установено, че на 06.02.2024 г., жалбоподателят - водач на моторно превозно средство, е управлявал товарен автомобил влекач "Мерцедес Актрос" с per. № [рег. номер], с максимално допустима маса 18000 кг, собственост на фирма "ЕТ Магдак-Радостин Митев" клон София, и прикачено полуремарке „Шмитц СЦБ СЗБ" с per. №[рег. номер], с максимално допустима маса 39000 тона, в [населено място], с посока на движение от [населено място] към [населено място], като е навлязъл след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12000 кг, въведена с пътен знак В18, в изпълнение на заповед № РД № 11-53 от 10.10.2023 г. и Заповед №РД11-61/05.12.2023 г. на АПИ. Доказано е, че жалбоподателят е възприел забраната, тъй като според свидетелските показания и многобройните писмени такива, е имало поставени няколко на брой пътни знаци през определено разстояние, които да указват въведената забрана, които могат да бъдат своевременно разпознати и възприети от участниците в движението. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е императивна и задължава водачите да спазват предписанието на пътните знаци, за да се гарантира безопасност на всички участници в движението и неправилното изпреварване да се изключи като условие или причина за настъпване на пътно транспортно произшествие, като на водачите не е предоставена възможност да преценяват законосъобразността или целесъобразността на поставянето на пътни знаци, нито да нарушават предписанието им, а във всички случаи следва да се съобразят е тях. Приема за несъстоятелни доводите на жалбоподателя, че не било установено по безспорен начин, че въпросният автомобил, управляван от него в съответния пътен участък е такъв над 12 тона. В наказателното постановление се съдържа подробно и ясно описание на управлявания автомобил, което установява по недвусмислен начин, че същият е такъв с маса над 12 тона. От събраните доказателства е видно, че заповедта на АПИ, с която се въвежда временна организация на движението за този пътен участък е била действаща към момента на извършване на нарушението от жалбоподателя, както и че са поставени множество знаци ясно и разбираемо указващи въведената забрана в този пътен участък, а именно за МПС с обща маса над 12 тона.

Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на постановеното решение. Правилно е приложил и материалния закон, като е съобразил доказателствата по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

Съдебният състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд, подробно развити и с пълен анализ, без да счита за необходимо да ги преповтаря, като намира, че същите изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ги възприема изцяло като мотиви към настоящето решение.

Несъстоятелни са възраженията, че няма данни за лицето, което е управлявало автомобила, тъй като касаторът е този, който е спрян във време на управление на ППС в забранения участък. За същото това лиц допълнително са представени пътен лист, маршрутна карта и трудов договор, които доказателства, поотделно и в своята съвкупност опровергават тезата на касатора, че не той е бил водач на ПС.

Доколко съществува и друг маршрут, по който водачът е имал възможност да премине, то това твърдение не се подкрепя от доказателствата по делото, а същевременно е в тежест на административнонаказаното лице. Маршрутът, по който е преминал касатора с управляваното от него ПС също безпротиворечиво установява това спорно обстоятелство. Самият водач, с оглед показанията на разпитаните свидетели – М. и М., сам е заявил на проверяващите органи, че пътува от З. П. и е възприел въведената забрана.

При служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира решението за допустимо, валидно и в съответствие с материалния закон.

С оглед горното основателна се явява и претенцията за разноски на ответника съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78 ГПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Монтана.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение рег.№ 20/12.03.2025 г. по АНД № 2/2025 г. по описа на РС Мездра.

ОСЪЖДА Р. Ж. Е. ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Монтана сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.