№ 3389
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Г. Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело №
20231100512698 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 10029/13.06.2023 г., постановено по гр.д. № 10408/2022 г.
по описа на СРС, 43 състав, са отхвърлени предявените от Е. Г. З., ЕГН
**********, Р. Е. П., ЕГН ********** и В. Е. Р., ЕГН ********** срещу С. М.
Я., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата в
размер на по 2266,67 лева, платими на ищците Р. Е. П. и В. Е. Р., съобразно
притежаваната от тях 1/6 идеална част от имота и за сумата в размер на
9066,66 лева за ищцата Е. Г. З., съобразно притежаваната от нея 4/6 идеална
част от имота, представляващи обезщетение за лишаването им от право на
ползване, за периода от 01.05.2016 г. до 01.02.2022 г. за следния имот:
поземлен имот с идентификатор: 44063.6207.4805, по КККР, одобрен със
Заповед № РД-18.46 от 18.08.2011 г. на ИД на АГКК, за с. Лозен, общ.
Столична, с адрес: с. Лозен, район „Панчарево“ , м. Лозен, р-н „Панчарево“ ,
целия с площ от 177 кв. м. при граници /съседи/: 44063.6207.4806;
44063.6207.4807; 44063.6207.61; 44063.6207.4795; 44063.6207.486;
44063.6207.550; 44063.6207.4804, ведно със законната лихва върху всяка
главница от датата на предявяване на исковете – 28.02.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Срещу решението е постъпила въззивна от жалба от ищците в
първоинстанционното производство Е. Г. З., Р. Е. П. и В. Е. Р., в която се
твърди, че решението е неправилно и необосновано. Твърди се, че неправилно
1
първоинстанционният съд е приел, че процесният имот бил улица съгласно
план по чл.16 ЗУТ, съответно същият имал непосредствено отчуждително
действие и ищците не били собственици на имота, а същият бил общински.
Ищците поддържат, че имотът им не е отчужден и са единствени собственици
на същия, като през процесния период ответникът ги е лишил от
възможността да го ползват. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъда уважени, като
бъдат присъдени и сторените разноски.
Въззиваемият С. М. Я. е депозирал отговор на въззивната жалба, с
който оспорва същата. Поддържа, че приетият план за местността е по чл.16
ЗУТ, като с влизането му на основание чл.1 и ал.5 Общината придобива
собствеността върху имота, т.е. процесният имот е публична общинска
собственост. Твърди се също така, че ищците не са доказали и притежаваните
от тях квоти в собствеността на имота. Отделно се сочи, че на процесната част
от ул. „Рила са паркирали различни автомобили и няма доказателства същата
да е ползвана от ответника. Моли се за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни
материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да
следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд
намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявени от Е. Г. З., ЕГН **********, Р. Е. П., ЕГН ********** и В. Е. Р.,
ЕГН ********** срещу С. М. Я., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 59 ЗЗД, за сумата в размер на по 2266, 67 лева, платими на ищците Р. Е. П.
и В. Е. Р., съобразно притежаваната от тях 1/6 идеална част от имота и за
сумата в размер на 9066,66 лева за ищцата Е. Г. З., съобразно притежаваната
от нея 4/6 идеална част от имота, представляващи обезщетение за лишаването
им от право на ползване за периода от 01.05.2016 г. до 01.02.2022 г. за следния
имот: поземлен имот с идентификатор: 44063.6207.4805, по КККР.
В исковата молба ищците твърдят, че с собственици на процесния
недвижим имот; че в периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2021 г. процесният имот
се е ползвал единствено от ответника, като същият го използвал за паркинг,
2
поради което ищците били лишени от правото си да го ползват. Твърдят, че в
тази връзка били провеждани многобройни срещи за уреждане на
отношенията между страните, но до депозиране на исковата молба същите не
дали резултат. Това предопределило правния интерес на ищците от депозиране
на настоящите искови претенции. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, с който същият излага становище за
неоснователност на исковете. Навежда, че имотът на ищците бил отреден за
улица, с оглед на което същият преминавал през него. Посочва, че в качеството
си на собственик на съседен имот с идентификатор 44063.6207.61, няма излаз
на друга улица. Сочи, че по силата на влязъл в сила КК на КР на с. Лозен,
одобрен със Заповед № РД-18-26 от 18.08.2011 г. на ИД на АГКК – гр. София,
процесният имот е актуван с предназначение второстепенна улица, респ.
същият е публична общинска собственост с предназначение за обществено
ползване. Оспорва активната процесуална легитимация на ищците. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
С решение № 1183 от 16.10.2001г. на Поземлена комисия - Панчарево е
възстановено правото на собственост на наследниците на Г.Н.В. върху имот,
представляващ ливада от 1,322 дка, в землището на с.Лозен, Община Лозен,
местността „Висо“ с № 016005, а с решение № Р1183/29.11.2001г. на
Поземлена комисия - Панчарево е възстановено правото на собственост на
наследниците на Г.Н.В. върху имот, представляващ ливада от 1,361 дка, в
землището на с.Лозен, Община Лозен, местността „Висо“ с № 01600. От
удостоверение за наследници изх. №82/21.07.2009 г., издадено от СО, район
Младост, се установява, че Г.Н.В. е починал на 31.03.1986 г. и е оставил за
законни наследници съпругата си Р.Ф.В. и дъщеря си Е. Г. З., които са
наследили по ½ ид.ч. от имуществото му на основание чл.9,ал.1 ЗН. Доколкото
двете решения на поземлената комисия не са оспорени от страните,
въззивният съд намира, че собствеността е била валидно възстановена в
патримониума на наследниците на Г.Н.В. – съпругата му Р.Ф.В. и дъщеря му
Е. Г. З.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 990/21.04.2005г. на нотариус М..Е, Р.Ф.В. е продала на
ищцата Е. Г. З. собствената си ½ идеална част от УПИ VI-446 от 1025 кв.м. в
кв.8 по плана на с.Лозен, местност „Врана – Лозен - Триъгълника“, част от
бивш поземлен имот № 446 с площ от 1322 кв.м., от които 168 кв.м. са
отчуждени за улица и 129 кв.м. са придадени към УПИ V-258, както и
собствената си ½ ид.ч. от УПИ IV-258 от 720 кв.м. по скица в кв.8 по плана на
с.Лозен, местност „Врана – Лозен - Триъгълника“, част от бивш поземлен
имот 447 с площ от 1537 кв.м., от които 200 кв.м. са отчуждени улица 129
кв.м. са придадени от УПИ VI-446..От приетата пред въззивната инстанция
първоначална СТЕ се установява, че УПИ VI-446 е част от с имот № 016005,
възстановен с решение № 1183 от 16.10.2001г. на Поземлена комисия -
Панчарево на наследниците на Г.Н.В..
От удостоверение за наследници изх. №012303/08.12.2022 г., издадено
3
от СО, район Подуене, се установява, че Р.Ф.В. е починала на 24.08.2008 г. и е
оставила за наследници по закон дъщерите си П. З.Б., Е. Г. З. и С.З.И.
/починала на 30.10.2018 г. и оставила за свой единствен наследник М.Б.М./.
С нотариално заверен договор за доброволна делба от 27.10.2014г.,
сключен между П. З.Б., Е. Г. З. и С.З.И., съделителите са разделили оставеното
им от общия наследодател Р.Ф.В. наследство – възстановени по реда на ЗСПЗЗ
поземлени имоти, бивша собственост на Г.Н.В., като в дял на Е. Г. З. е
поставена реална част от 168 кв.м. от бивш поземлен имот с пл. № 446, с площ
от 1322 кв.м., за който имот, съгласно дворищна регулация, утвърдена с
решение № 20,т.21 по Протокол № 32 на СОС от 10.12.2001г. е образуван УПИ
VI-446 по плана на с.Лозен, кв.8, местност „Врана-Лозен –Триъгълника“, с
площ от 1025 кв.м., като реална част се отчуждава за улица, при съседи на
реалната част: УПИ VI-446, а от другата страна имот с неизвестен номер и
съседи за УПИ VI-446: новообразувана улица, УПИ VII- 446, XII-270, V-258,
която реална част сега попада в имот с идентификатор: 44063.6207.446,
съгласно скица № 15-327711-15.09.2014г. на Началника на СГКК – гр.София, с
площ по КК 1334, както и реална част от 200,00 кв.м. от бивш поземлен имот с
пл. № 447 с площ от 1537 кв.м., който имот съгласно дворищна регулация,
утвърдена с решение № 20,т.2.1 по Протокол № 32 на СОС от 10.12.2001г.,
реалната част се отчуждава за улица и се образуват УПИ IV-258, с площ от 720
кв.м. по плана на с.Лозен, кв.8, местност „Врана-Лозен Триъгълника“. В
договора е предвидено останалите съделители П. З.Б. и С.З.И. да получат
парично уравняване за придобитите в собственост на Е. Г. З. имоти.
От приетата пред въззивната инстанция първоначална СТЕ е видно, че
възстановените с двете решения на ПК - Панчарево имоти са били ливади,
като същите са нанесени в кадастралния план със Заповед №РД-18-
46/18.08.2021г. на изпълнителния директор на АГКК, като кадстралната карта
е променена със Заповед № 18-685-26.01.2025 г. н началника на СГКК -София,
с което е нанесена улицата между процесните имоти. Вещото лице е
установило, че регулационния план на с. Лозен, м. „Лозен-Врана-
Триъгълника“ е одобрена с решение № 20,т.21, протокол №32 на СОС от
10.12.2001 г. В експертизата е посочено също така, процесният ПИ с
идентификатор 44063.6207.4805 е реална част от имот от 200 кв.м. от бивш
поземлен имот с пл. № 447 с площ от 1537 кв.м., описан в договора за
доброволна делба, реституиран на наследниците на Г.Н.В. имоти с решение
на ПК – Панчарево. Посочено е, че след последното изменение на плана,
частта, попадаща в улицата е с площ от 177 кв.м. и с идентификатор
44063.6207.4805.
От приетата повторна СТЕ пред въззивната инстанция се установява, че
регулационния план на с. Лозен, м. „Лозен-Врана-Триъгълника“, одобрен с
решение № 20,т.21, протокол №32 на СОС от 10.12.2021 г., е първия
регулационен план за местността и е предвидено създаването на улица
„Рила“, в обхвата на който попада процесният имот с идентификатор:
44063.6207.4805. Вещото е посочило, че няма провеждана отчуждителна
4
процедура, улицата не е реализирана и защрихованата част /вкл. ПИ с
идентификатор 44063.6207.4805/ не е влязла в сила. В о.с.з. вещото лице е
посочило, че планът в частта по отношение на процесната улица не е влязъл в
сила, тъй като срещу него има постъпили жалби, по които няма данни
производството да е приключило. Същевременно от писмо от СО, НАГ /л.86-
87 от настоящото дело/, се установява, че всички жалби срещу плана са
оттеглени и същият е влязъл изцяло в сила на 24.07.2003 г. Ето защо и
въззивният съд не кредитира допълнителна СТЕ в частта, в която е посочено,
че планът не е влязъл в сила по отношение на процесния ПИ с идентификатор:
44063.6207.4805, и приема, че планът е влязъл изцяло в сила.
Пред въззивния съд е представено извлечение от протокол №32 на СОС
от 10.12.2001 г. в частта по т. 21, с която е приет застроителен план на
местност „Врана-Лозен –Триъгълника“ на основание чл.21,ал.1,т.11 и
чл.44,ал.1,т.12 ЗМСМА вр. § 6,ал.3 ЗУТ, § 8 от Наредба № 5 за ПНУТ и
чл.6,т.6 от ЗТСУ, чл.20,ал.2, чл.48, ал., т.1,2,3,4,5,6,7,8,9,10 и ал.2 ППЗТСУ,
чл.12,т.1 и чл.16 от Наредба №5 за ПНТСУ и протокол на ОЕСУТ. Съгласно §
6,ал.3 от ПР на ЗУT, проекти за териториалноустройствени планове, общи и
подробни градоустройствени планове и кадастралните планове към тях, които
са внесени за обявяване до 31 май 2001 г., се съобщават, съгласуват,
одобряват, обжалват и влизат в сила по досегашния ред; в тези случаи
актовете за одобряване се издават до 31 декември 2001 г. Ето защо макар
планът да е приет след приемането на ЗУТ /в сила от 31.03.2003 г./, същият е
приет по предписания в чл.21 ЗТСУ ред съгласно изричната разпоредба на §
6,ал.3 от ПР на ЗУT.
В случая отреждането на процесния ПИ с идентификатор:
44063.6207.4805 е станало с регулационен план за обществено мероприятие –
чл. 21 от ЗТСУ. Съгласно чл.110 ЗТСУ непосредствено отчуждително
действие има само дворищнорегулационния план и то за местата, които се
отнемат от един имот и се придават към съседния парцел. В тези случаи
имотите се смятат отчуждени от деня на влизане в сила на плана.
Отреждането на имот за улица става с регулационен план за обществено
мероприятие – чл. 21 от ЗТСУ. Отреждането на имот за улица по такъв план
няма непосредствено отчуждително действие, за разлика от
дворищнорегулационните планове, които имат непосредствено отчуждително
действие. ЗТСУ урежда административната процедура по отчуждаване на
имоти за улици – това става със заповед по чл. 95 ЗТСУ, в която се определя и
обезщетението, като завземането на имота става след обезщетяване.
Отчуждаването за общински или държавни нужди на имот или част от него се
извършва с индивидуален административен акт, с който се установява
преминаване на собствеността от лицето – собственик на имота в
патримониума на общината или държавата. Когато отчуждаването за улица,
булевард или площади е по първоначален регулационен план, както и по
последващи планове, когато предходните не са приложени, в заповедта за
отчуждаване се записва, че не се дължи обезщетяване при съобразяване и
5
изчисляване на конкретната отчуждавана част от имота съгласно чл. 262
ППЗТСУ. /решение № 227/28.06.2010 г. по гр. дело № 735/2009 г. на I Г.О. на
ВКС, решение № 132/20.05.2013 г. по гр.д.№942/2012 г. на I Г.О. на ВКС и
др./. По изложените съображения и въззивният съд намира, че приетият
застроителен и регулационен план няма непосредствено отчуждително
действие. Изводите на първоинстанционния съд, че приетият план бил по
чл.16 ЗУТ са произволни и направени при неизяснена фактическа обстановка.
С оглед обстоятелството, че приетият застроителен и регулационен план
няма непосредствено отчуждително действие, а вещите лица установяват, че
за имота не е провеждана отчуждителна процедура, имотът е останал
собственост на лицата, собственици на същия преди приемането на плана.
Процесният ПИ с идентификатор: 44063.6207.4805 не е предмет на
разпоредителната сделка с договор за покупко продажба, обективиран в
нотариален акт № 990/21.04.2005г., доколкото с посочения договор са
прехвърлени единствено урегулираните поземлени имоти без частта от
реституираните имоти, предвидена за изграждане на улица съгласно приетия
регулационен план. Ето защо и след възстановителното решение на ПК –
Панчарево собственици на процесния ПИ с идентификатор: 44063.6207.4805
са станали наследниците на Г.Н.В. – неговата съпруга Р.Ф.В. и дъщеря си Е. Г.
З. при квоти по ½ ид.ч. След смъртта на Р.Ф.В. нейната ½ от процесния имот
е наследена от дъщерите й П. З.Б., Е. Г. З. и С.З.И., които са придобили по 1/6
ид.ч. от процесния имот. Ето защо преди сключване на процесния договор за
делба от 27.10.2014г. Е. Г. З. е била собственик на 4/6 ид.ч., а П. З.Б. и С.З.И.
на по 1/6 ид.ч. от процесния ПИ с идентификатор: 44063.6207.4805.
Доколкото 4/6 ид.ч. са придобити от Е. Г. З. по силата на наследствено
правоприемство от нейните родители, същите са нейна лична собственост. По
отношение на другите 2/6 ид.ч., същите са придобити от Е. Г. З. въз основа на
сключения договор за делба от 27.10.2014г., при която другите съделители не
са получили имот в дял, а само парично уравнение. Ето защо и доколкото
договорът е сключен по време на брака на Е. Г. З. с Е.З.Р., то придобитите 2/6
ид.ч. са станали съпружеска имуществена общност на основание чл.21,ал.1
СК с оглед презумцията за съвместен принос /чл.21,ал.3 СК/ и факта, че за
придобитите 2/6 ид.ч. Е. Г. З. е следвало да изплати парично обезщетение на
другите съделители. Е.З.Р. е починал на 28.02.2015 г. и е оставил за законни
наследници съпругата си Е. Г. З. и дъщерите си В. Е. Р. и Р. Е. П., които са
наследили по ½ ид.ч. от имуществото му. Със смъртта на Е.З.Р. е прекратен
бракът му с Е. Г. З. /чл.44,т.1 СК/, с което е прекратена и съпружеската
имуществена общност при равни дялове за съпрузите /чл.27,ал.1 вр. чл.28 СК/.
Ето защо и със смъртта на Е.З.Р. от притежаваните от съпрузите в режим на
СИО 2/6 ид.ч. от процесния имот, 1/6 е разпределена между наследниците му
по закон – т.е. по 1/18 за Е. Г. З., В. Е. Р. и Р. Е. П., а 1/6 е придобита от Е. Г. З.
като половината от прекратената СИО на основание чл.27,ал.1 вр. чл.28 СК.
Ето защо и Е. Г. З. е станала собственик на общо 16/18 ид.ч. от имота – 4/6
лична собственост, 1/6 след прекратяване на СИО и 1/18 по наследство от
6
съпруга си Е.З.Р., а другите ищци В. Е. Р. и Р. Е. П. – на по 1/16 ид.ч. от имота.
Предвид липсата на твърдения, а и доказателства за извършвани последващи
разпоредителни сделки с процесния имот, към настоящия момент ищците се
легитимират като собстеници на процесния поземлен имот при посочените
по-горе квоти.
По отношение установяване на ползването на процесния имот е
разпитана свидетелката Д., която сочи, че познава ищците от 1984г. както и че
е съсед на ответника на калкан. Била свидетел когато той заградил ул. „Рила“
през м. 01.2016 г., като в периода 2016-2022 г. ответникът разполагал коли,
бусове пред тяхната улица и напълнил улицата с боклуци. Поддържа, че тази
част от улицата, собственост на ищците, била преградена от ищеца с желязна
двуметрова врата. Свидетелят Е.Н., посочва, че познава ответника от 1990г. и
са в добри отношения, като през 1998г. Я. си купил имот във Враня, тогава не
знаел, че е с.Лозен и се похвалил, че ще прави сервиз. При опит да паркира
автомобила си, започнали разпри между свидетеля и госпожата /не я
идентифицира по име/. Впоследствие разбрал, че и с други лица е влизала в
конфликт по повод паркиране на коли на място. Свидетелят посочва, че на
процесната улица има коли отляво и отдясно, като излаз на тази улица имат и
други имоти. Около 2015-2016г. отзад на ул. „Рила“ според показанията на
свидетеля било ливада, имало чакъл, след това по негови данни имота бил
купен от някаква фирма, започнали да струпват скелета, ответникът спирал
там, а отзад се влизало в имота му. Около 2020г. се поставила ограда.
Ответникът споделил на свидетеля Н., че мястото е общинско и впоследствие
улицата ще бъде асфалтирана.
От приетата пред първоинстанционния съд съдебно-техническа
експертиза се установява, че на практика частта, която ищците твърдят, че е
тяхна собственост, е пространството на локалната задънена алея, отредено за
прокарването по регулация на ул. Рила, което е понастоящем частично
преградено и реалният достъп на други лица е ограничен. Установено е също
така, че по протежение на алеята успоредно на цялото лице към алеята на
поземлен имот с идентификатор 61, собственост на ответника; обхващащо
поземлени имоти с номер: южната по-голяма част от процесния с
идентификатор № 4805 и целият съседен му от юг с идентификатор 4807, е
отделено с напречни метални решетъчни огради, боядисани в синьо, с
височина от около два метра. От север има поставен двукрил портал,
достатъчен по ширина за влизането и излизането на превозни средства, като
от юг има поставена врата само за пешеходци.
С оглед така събраните доказателства въззивният съд приема, че за
периода от м.01.2016 г. до настоящия момент ответникът е преградил и
еднолично ползва процесния недвижим имот. В тази връзка съдът кредитира
изцяло показанията на свид. Д. като логични последователни и
кореспондиращи изцяло с останалите доказателства по делото, както и
приетата пред първоинстанционния съд СТЕ. Следва да се посочи, че
ответникът ползва процесния имот, фактически част от предвидена улица, не
7
просто да преминава и да стига до собствения си имот съгласно предвиждания
на регулационния план, а за паркинг и склад на авточасти във вр. с
извършвана от него стопанска дейност /същият има автосервиз в собствения
си ПИ с идентификатор 44063.6207.61/, като е преградил същия, с което
препятства възможността на други лица да имат достъп до него, респ.
спестява наем, който би платил за ползването на такъв имот за извършваната
от него дейност.
По изложените съображения и по делото се установява, че в процесния
период /01.05.2016 г. до 01.02.2022 г./ имотът е ползван без наличието на годно
правно основание от ответника.
Искът, чрез който се търси обезщетение, когато собственикът е лишен от
ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание, е по чл. 59, ал.
1 ЗЗД /извън иска за граждански плодове, други добиви от вещта или
обезщетение за причинени вреди/, както е изяснено в Постановление №
1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС на РБ. Вземането по чл.59, ал. 1 ЗЗД се
реализира само в условията на субсидиарност.. Лицето, което държи без
правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 ЗЗД дължи на собственика й
обезщетение за ползите от които го е лишил /в този смисъл решение
88/09.10.2020 г. по гр.д № 1487/2019г. на III Г.О. на ВКС, решение №
409/20.06.2012г. по гр. д. № 1411/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.,решение №
55/28.02.2012г. по гр. д. № 652/2011г. на ВКС, ГК, III Г.О., решение №
204/05.09.2013г. по т. д. № 1158/2010г. на ВКС, ТК, II Т.О. и др./. Заявеното от
ищеца право се основава на обстоятелството, че е бил лишен от възможността
да ползва собствения си имот и е пропуснал да реализира граждански
плодове. Ползването от несобственика може да се осъществява по различен
начин, а обстоятелството дали той получава и добиви от вещата, включително
и наем, е без значение по така предявения иск, защото не в това се състои
търсеното по това дело обезщетение /в този смисъл решение №
204/05.09.2013г. по т. д. № 1158/2010г. на ВКС, решение № 42/20.07.2009 г. по
т. д. № 587/2008 г. на ВКС; решение № 509/27.05.2009 г. по гр. дело №
142/2009 г. на ВКС; решение № 131/27.10.2009 г. по гр. дело № 268/2009 г. на
ВКС; решение № 1025/23.12.2009 г. по гр. дело № 3841/2008 г. на ВКС/.
Общият юридически факт, който причинява обогатяването и обедняването е
ползването без основание на процесния имот от ответника – ответникът се е
обогатил, като е ползвал процесния имот за стопански цели, а ищците са
обеднели, тъй като са можели да реализират доходи от отдаването под наем на
имота именно на ответника за извършваната от него стопанска дейност, т.е.
налице е сигурна възможност на ищците да реализират доходи от имота в
случай, че ищецът не го е ползвал без основание.
При предявен иск за присъждане на обезщетение за лишаване от
ползване на собствен имот неоснователното обедняване на собственика за
сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ, се
определя от средномесечния пазарен наем, който би получавал за спорния
период, както е изяснено в ТР-82-74-ОСГК ВС РБ /в този смисъл и Решение №
8
509 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 142/2009 г., IV г. о., ГК/. Ето защо и в
случая размерът на дължимото обезщетение следва да се определи на база на
приетата и неоспорена пред първоинстанционния съд съдебно – техническа
експертиза, съгласно която пазарния наем за процесния период от 01.05.2016 г.
до 01.02.2022 г. е в размер от 11 222 лв., или 162 лв. месечно.
Същевременно с отговора на исковата молба ответникът своевременно е
релевирал възражение за изтекла погасителна давност. В случая приложима е
общата петгодишна давност, като искът е предявен на 28.02.2022 г. Ето защо и
претенцията за периода 01.05.2016 г. – 27.02.2017 г. се явява погасена по
давност. Извън погасителната давност е претенцията за периода 28.02.2017 г. -
01.02.2022 г., т.е. за 59 месеца и един ден, за който период дължимото
обезщетение е 9563,78 лв. При установените квоти в съсобствеността, Е. Г. З.
има право на 16/18 от дължимото обезщетение в размер от 8501,13 лв., а Р. Е.
П. и В. Е. Р. на по 1/16 – т.е. на по 531,32 лв. За тези суми предявеният иск се
явява основателен и неоснователен за горницата до пълния предявен размер
от 9066,66 лева за ищцата Е. Г. З. и от по 2266,67 лева за Р. Е. П. и В. Е. Р..
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която искът от Е. Г. З. е отхвърлен за сумата до 8501,13 лв., а
исковете на Р. Е. П. и В. Е. Р. – за сумата по 531,32 лв., като исковете бъде
уважени в посочената част за периода 28.02.2017 г. - 01.02.2022 г. В останалата
част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението
на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските. С
оглед частичното уважаване на предявения иск, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, в която Е. Г. З. е
осъдена да заплати на ответника разноски над 49,89 лв., в частта, в която Р. Е.
П. е осъдена да заплати на ответника разноски над 153,11 лв., както и частта, в
която В. Е. Р. е осъдена да заплати на ответника разноски над 153,11 лв. В
полза на въззивниците следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете в
размер от общо 1651,86 лв. /за д.т., депозит за в.л., адвокатско
възнаграждение/ и 824,18 лв. за въззивната инстанция /за д.т. и депозит за
вещи лица/. За въззивната инстанция на въззиваемия следва да се присъдят
разноски съобразно отхвърлената част от жалбата в размер от 376,91 лв. /за
адв. възнаграждение и такси във вр. с издадени удостоверения/. В тази връзка
неоснователно се явява възражението на въззивниците за прекомерност за
платеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение от 1200 лв. с оглед
цената на предявените искове, както и фактическата и правна сложност на
делото.
9
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10029/13.06.2023 г., постановено по гр.д. №
10408/2022 г. по описа на СРС, 43 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от Е. Г. З., ЕГН **********, Р. Е. П., ЕГН ********** и В. Е. Р.,
ЕГН **********, срещу С. М. Я., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 59 ЗЗД, за сумата в размер на по 531,32 лева, платими на ищците Р. Е. П. и
В. Е. Р., и за сумата в размер на 8501,13 лева за ищцата Е. Г. З.,
представляващи обезщетение за лишаването им от право на ползване, за
периода 28.02.2017 г. - 01.02.2022 г. за следния имот: поземлен имот с
идентификатор: 44063.6207.4805, по КККР, одобрен със Заповед № РД-18.46
от 18.08.2011 г. на ИД на АГКК, за с. Лозен, общ. Столична, с адрес: с. Лозен,
район „Панчарево“ , м. Лозен, р-н „Панчарево“ , целия с площ от 177 кв. м.
при граници /съседи/: 44063.6207.4806; 44063.6207.4807; 44063.6207.61;
44063.6207.4795; 44063.6207.486; 44063.6207.550; 44063.6207.4804, ведно със
законната лихва върху всяка главница от датата на предявяване на исковете –
28.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, в частта, в която в Е.
Г. З., ЕГН **********, е осъдена да заплати на С. М. Я., ЕГН **********,
разноски за сумата над 49,89 лв., в частта, в която в Р. Е. П., ЕГН **********,
е осъдена да заплати на С. М. Я., ЕГН **********, разноски за сумата над
153,11 лв., както и в частта, в която В. Е. Р., ЕГН **********, е осъдена да
заплати на С. М. Я., ЕГН **********, разноски за сумата над 153,11 лв., и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА С. М. Я., ЕГН **********, да заплати на Е. Г. З., ЕГН
**********, сумата от 8501,13 лева, представляващи обезщетение за
лишаването й от право на ползване за периода 28.02.2017 г. - 01.02.2022 г. за
следния имот: поземлен имот с идентификатор: 44063.6207.4805, по КККР,
одобрен със Заповед № РД-18.46 от 18.08.2011 г. на ИД на АГКК, за с. Лозен,
общ. Столична, с адрес: с. Лозен, район „Панчарево“ , м. Лозен, р-н
„Панчарево“ , целия с площ от 177 кв. м. при граници /съседи/:
44063.6207.4806; 44063.6207.4807; 44063.6207.61; 44063.6207.4795;
44063.6207.486; 44063.6207.550; 44063.6207.4804, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска – 28.02.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА С. М. Я., ЕГН **********, да заплати на Р. Е. П., ЕГН
**********, сумата от 531,32 лв., представляващи обезщетение за
лишаването й от право на ползване за периода 28.02.2017 г. - 01.02.2022 г. за
следния имот: поземлен имот с идентификатор: 44063.6207.4805, по КККР,
одобрен със Заповед № РД-18.46 от 18.08.2011 г. на ИД на АГКК, за с. Лозен,
общ. Столична, с адрес: с. Лозен, район „Панчарево“ , м. Лозен, р-н
„Панчарево“ , целия с площ от 177 кв.м. при граници /съседи/:
44063.6207.4806; 44063.6207.4807; 44063.6207.61; 44063.6207.4795;
10
44063.6207.486; 44063.6207.550; 44063.6207.4804, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска – 28.02.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА С. М. Я., ЕГН **********, да заплати на В. Е. Р., ЕГН
**********, сумата от 531,32 лв., представляващи обезщетение за
лишаването й от право на ползване за периода 28.02.2017 г. - 01.02.2022 г. за
следния имот: поземлен имот с идентификатор: 44063.6207.4805, по КККР,
одобрен със Заповед № РД-18.46 от 18.08.2011 г. на ИД на АГКК, за с. Лозен,
общ. Столична, с адрес: с. Лозен, район „Панчарево“ , м. Лозен, р-н
„Панчарево“ , целия с площ от 177 кв.м. при граници /съседи/:
44063.6207.4806; 44063.6207.4807; 44063.6207.61; 44063.6207.4795;
44063.6207.486; 44063.6207.550; 44063.6207.4804, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска – 28.02.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА С. М. Я., ЕГН **********, да заплати на основание
чл.78,ал.1 ГПК на Е. Г. З., ЕГН **********, Р. Е. П., ЕГН ********** и В. Е.
Р., ЕГН **********, разноски в размер от 1651,86 лв. за първоинстанционното
производство, както и разноски в размер от 824,18 лв. за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Е. Г. З., ЕГН **********, Р. Е. П., ЕГН ********** и В. Е. Р.,
ЕГН **********, да заплатят на основание чл.78,ал.3 ГПК на С. М. Я., ЕГН
**********, разноски в размер от 376,91 лв. за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11