№ 74
гр. Момчилград, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20215150200216 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН, и е образувано по жалба
от „*******“ ЕАД- гр.София, ЕИК-*******, представлявано от Прокуриста
А.Б.А., против Наказателно постановление № НЯСС- 159/ 29.07.2021г.
на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, с което на основание чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.38 от Закона за
водите, на дружеството е наложено административно наказания;
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева, за неизпълнение на
задължения по чл.141 ал.1 т.2 от Закона за водите.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от
санкционираното дружество. Жалбоподателят твърди, че атакуваното
постановление е неправилно, незаконосъобразно, и необосновано. Излага
подробни съображения в тази насока. Моли съдът да постанови решение, с
което да го отмени изцяло, респ. да се намали наказанието до законово
установеният минимален размер. Иска прилагането на чл.28 от ЗАНН- като
сочи, че случаят е маловажен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
Административно наказващият орган, редовно призован за съдебното
1
заседание, не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал
писмено становище по делото, в което оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло. Излага подробни съображения за
неговата законосъобразност.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 19.11.2020г. актосъставителят Цв.И. и свидетелите Д.К. и Л.Р.-
служители в РО НЯСС ЮБ при ДАМТН, на основание чл.190 ал.4 т.2 от
Закона за водите, са извършили проверка и контрол на язовирна стена и
съоръженията към нея и документацията за експлоатация на язовир "ЛАЛЕ“,
находящ се в землището на с.Лале- по старите кад.карти /с.Неофит Бозвели-
по новата кад.карта/, община Кирково /включен в инвентарната книга на
ДМА на дружеството/, и включен в капитала на дружеството. Вследствие на
проверката, извършена чрез обход и оглед на язовирната стена и
съоръженията към нея и преглед на документацията за експлоатацията е
установено следното; че собственикът не е изпълнил изискванията на чл.70
ал.4 вр.чл.106 ал.2 от Наредба за условията и реда за осъществяване на
техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията
към тях, и за осъществяване на контрол за техническото им състояние- а
именно; „язовирната стена и съоръженията към нея не са оборудвани с
устройство за измерване на водното ниво“.
Бил съставен Констативният протокол, в който са отразени изводите
на проверяващите лица, че изпълнението на горните констатирани
нередности е възложено на дружеството- жалбоподател, и е посочено, че
дружеството има такива задължения като собственик на язовира.
Въз основа на констатираните нарушения е издаден АУАН № 08- 017/
01.02.2021г. за нарушение на чл.141 ал.1 т.2 от Закона за водите, в който е
описаната горната фактическа обстановка, а след това е издадено и НП №
НЯСС - 159/ 29.07.2021г. / с което за допуснато нарушение на нормата на
чл.141 ал.1 т.2 от ЗВ на дружеството- жалбоподател е било наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева общо на осн.чл.201
ал.12 вр.чл.200 ал.1 т.38 от ЗВ/- т.е. за нарушение по чл.141 ал.1 т.2 от ЗВ-
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
При съставянето на АУАН дружеството е било представлявано от
2
упълномощено лице /описано в акта/, което е получило препис от същият и
посочило, че има възражения, каквито са и депозирани, и които са приети
като неоснователни от АНО.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на
показанията на актосъставителят и свидетелите- посочени по-горе и
участвали в проверката/, служители в РО НЯСС Южна България при
ДАМТН, на които съдът дава вяра изцяло като последователни,
непротиворечиви и безпристрастни; АУАН; Констативен протокол,
Извлечение от инвентарна книга, НП, както и другите приети по делото
писмени доказателства- посочени с номера и дати на съставяне, респ.
издаване.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановеният срок, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
Видно от нак.постановление на дружеството- жалбоподател е
наложена санкция за допуснато нарушение по чл.141 ал.1 т.2 от ЗВ, която
гласи, че собствениците на водностопански системи и хидротехнически
съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са
длъжни да осигурят използването на измервателна и контролна апаратура за
мониторинг на тяхното състояние, отговаряща на изискванията на наредбата
по ал. 2 /на чл.141 от ЗВ/.
По отношение на това нарушение, посочено в наказателното
постановление, съдът стигна до следните изводи: С атакуваното
постановление на дружеството- жалбоподател е било наложено
административно наказание и за допуснато нарушение на разпоредбата на
чл.144 ал1 т.2 от ЗВ, която гласи, че собствениците на водностопански
системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени
и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят използването на
измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхното състояние,
отговаряща на изискванията на наредбата по ал.2. Конкретизация на тези
изисквания са дадени в Наредбата за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и
3
съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние.
Съгласно нормата на чл.174 ал.4 от Наредбата, за задължително необходими,
като налични, се считат следните елементи на КИС: 1. геодезическа мрежа за
следене на поведението на язовирната стена; 2. нивомерно устройство за
измерване на водно ниво и на наносите в язовирното езеро, което да
осигурява връзка с информационната система за язовирите и съоръженията
към тях на ДАМТН; 3. изграден пункт за измерване на филтриралото водно
количество под и през тялото на язовирната стена; 4. нивомерен стълб в
язовирното езеро за измерване на наносите. Санкцията за посоченото
нарушение е наложена на основание чл.200 ал.1 т.38 ЗВ, където е предвидено
да се наказва с „глоба“, респ.“имуществена санкция“ в размер от 1 000 до 10
000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или
юридическо лице, което не изпълни задължение по чл.141 ал.1 от ЗВ. С
доказателствата по делото се установява, при извършената на 27.10.2021г.
проверка от контролните органи е констатирано, че язовирната стена на
процесният язовир и съоръженията към нея не са били оборудвани с
контролно-измервателна апаратура за мониторинг. Липсвали задължително
необходимите елементи на КИС, визирани в чл.174 ал. 4 от Наредбата за
условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на
контрол за техническото им състояние. От съставеният за проверката
констативен протокол се установява, че поради липса на такава апаратура не
са били представени резултати и анализи от наблюдения и измервания с КИС,
а според чл.174 ал.1 от цитираната Наредба именно техническият мониторинг
осигурява информация за оценка на сигурността на малките язовирни стени и
на съоръженията към тях в експлоатация и възможност своевременно да се
идентифицират потенциалните опасности.
Предвид изложеното съдът намира, че дружеството- жалбоподател е
осъществил процесното административно нарушение, тъй като в качеството
си на собственик на язовира не е изпълнил задължението си да осигури
използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на
дейността на язовирната стена и съоръженията към нея, отговаряща на
изискванията на Наредбата за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние.
4
Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято
отговорност по арг. От чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието и
тук не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва
знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената
като нарушена правна норма. При индивидуализиране на наказанието
наказващият орган е спазил принципите на чл.27 ЗАНН, като е съобразил
степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая деянието е с типичната за
този вид нарушения обществена опасност, не се твърди и не са представени
доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязъл в сила акт за
подобно нарушение. Затова съдът приема, че законосъобразно е наложеното
наказание към минималният предвиден в закона размер, което води до
извода, че нак.постановление следва да се потвърди
Съдът намира, че това наказание е достатъчно справедливо, за да
постигне целите на административно наказателното преследване. Съдът при
извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на
процесуалните правила или материалният закон, които да съставляват
основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и атакуваното
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен
орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Самото
нарушение е описано в пълнота с всички относими към конкретните състави
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са
извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят, индивидуализиран е
и нарушителят. От изложените в акта и наказателното постановление факти
става ясно какви деяния са осъществени от жалбоподателят, кога са
извършени и каква е тяхната правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителят и да опорочава атакуваният акт до степен,
налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираните нарушения и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочените
като нарушени правни норми, както и на санкционните такива. Събраните по
делото писмени и гласни доказателства не оставят никакво съмнение, че
проверения обект представлява "язовир", който по смисъла на § 1 ал.1 т.94 от
ДР на ЗВ е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната
стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която
5
са изградени. Затова законосъобразно е ангажирана отговорността на
дружеството, доколкото същото, като собственик на язовира отговаря за
привеждането му в съответствие с изискванията на нормативните актове. На
следващо място, не са допуснати и нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка
със съставянето и връчването на АУАН в присъствието на представител на
дружеството- жалбоподател, т.е., при съставянето и предявяване на акта, чрез
овластено за целта лице е осигурена възможност чрез него представляващият
по закон жалбоподателя, да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него.
Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, доколкото в случая
съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние
бездействие, а именно неизпълнение на предписание, като оттам ясни са
твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и
датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да
тече давностният срок- и в този смисъл са неоснователни възраженията на
дружеството- жалбоподател /т.е. датата на извършване на нарушението е
19.11.2020г., а откриването на нарушението е същата дата- 19.11.2020г., като
АУАН е съставен на 01.02.2021г./. АУАН е съставен от длъжностно лице от
състава на АНО, което изрично е оправомощено за това- в този смисъл е
представената Заповед № А- 237/ 08.06.2020г. на Председателя на ДАМТН-
налице е материална компетентност на актосъставителя по конкретният
случай. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за
издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от
ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде изцяло потвърдено. Не са налице
предпоставките за присъждане на ю.к. възнаграждение, т.к. страните в
съдебно заседание не изпращат представители.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № НЯСС-
159/ 29.07.2021г., издадено от Председателя на Държавна агенция за
6
метрологичен и технически надзор, с което на основание чл.201 ал.12 и чл.200
ал.1 т.38 от Закона за водите, на „*******“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление в гр.София, е наложено административно наказание;
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева, за неизпълнение на
задължения по чл.141 ал.1 т.2 от Закона за водите;
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред
Административен съд-Кърджали, в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7