№ 377
гр. Дупница, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510100340 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. Х. Т. срещу М. Б. Б..
Ищецът твърди, че между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и М. Б. Б. било налице
облигационно отношение, възникнало въз основа договор за потребителски кредит
FL627919 от 27.02.2012г. и анекс към него от 23.09.2014г. Заявява, че въз основа договор за
поръчителство от 27.02.2012г. ищецът отговарял като поръчител за задълженията на М. Б.
към банката-кредитор. Поддържа, че ответникът не изпълнявал задълженията си по
договора за кредит, поради което заемодателят се снабдил срещу страните със заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр.д. № 1657/2019г. по описа на РС-
Дупница за следните суми в общ размер на 9250,24 лв.: 5751,48 лв. – главница, 1522,43 лв. –
договорна лихва, 850,41 лв. – наказателна лихва, 326 лв. – такси, 169,01 лв. – държавна такса
и 630,91 лв. – адвокатско възнаграждение. Заявява, че в периода от м.09.2019г. до м.01.2024г.
е заплатил посочените задължения на ответника по цитирания договор за кредит в размер на
9250,24 лв., съобразно уговорено с кредитора споразумение за разсрочване, както и законна
лихва в размер на 1788,53 лв. Счита, че заплатената от него сума по договора за кредит
подлежи на възстановяване от ответника, като признава чрез майката на ответника да е
получил плащане на първите платени две вноски. Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 10638,77 лв., представляваща изплатена от ищеца на „Юробанк България“
АД сума в качеството му на поръчител, отговарящ за задълженията на ответника по договор
за потребителски кредит FL627919 от 27.02.2012г. и анекс към него от 23.09.2014г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.02.2024г. до окончателното плащане.
Ответникът М. Б. Б. е получил препис от исковата молба чрез назначения от съда особен
1
представител, по която е депозирал отговор, с който изразява становище за неоснователност
на предявения иск. Счита, че предсрочната изискуемост на кредита била обявена от банката
през м. май 2019г., поради което не се дължали договорни лихви. Счита, че за разликата над
дължимата главница от 5751,48 лв. и законна лихва от м. 05.2019г. до изплащане на
задължението, направените от ищеца плащания надхвърляли реалното задължение по
договора. Намира за неясен начина на изчисляване на размера на заплатената законна лихва
от 1788,53 лв. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
цитираната разпоредба поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от
длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за
предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от
деня на плащането.
Следователно, за да е основателен предявеният иск по чл. 143, ал. 1 ЗЗД е в тежест на
ищеца да докаже сключването на договор за поръчителство, обезпечаващ задължения на
ответника спрямо „Юробанк И Еф Джи България“ АД (съотв. „Юробанк България“ АД) по
процесния договор за потребителски кредит FL627919 от 27.02.2012г.; възникването на
задължения за ответника по процесния договор за кредит в претендирания от ищеца размер;
заплащане на твърдените от ищеца задължения на ответника в полза на банката-кредитор;
размера на задълженията и извършените плащания.
При доказване на горните факти, в тежест на ответната страна е да докаже, че е
извършвала погасяване на задълженията си по договора за кредит, респ. че е възстановила
на поръчителя заплатените от последния суми по договора за кредит.
В случая между страните не е налице спор, а и от приложения договор за
потребителски кредит FL627919 от 27.02.2012г. (л. 5-9) е видно, че „Юробанк И Еф Джи
България“ АД е отпуснал в полза на М. Б. Б. потребителски кредит в размер на 6870 лв.,
подлежащ на връщане до 27.02.2022г. От същия е видно още, че И. Х. Т. е поел задължение
да отговаря пред банката като поръчител за задълженията на М. Б. Б..
Не се оспорва и това, че във връзка с неизпълнението на задълженията по процесния
договор за кредит, банката се е снабдила срещу ответника (като кредитополучател) и ищеца
(като поръчител) със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по
ч.гр.д. № 1657/2019г. по описа на РС-Дупница, по силата на които двамата следва солидарно
да заплатят на кредитора сума в общ размер на 9250,24 лв., от която: 5751,48 лв. – главница,
1522,43 лв. – възнаградителна лихва за периода от 12.11.2016г. до 04.02.2019г., 850,41 лв. –
мораторна лихва за периода от 12.11.2016г. до 24.07.2019г., 326 лв. – такси за периода от
12.11.2016г. до 24.07.2019г., законна лихва от постъпване на заявлението в съда –
01.08.2019г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото, от които: 169,01 лв. –
държавна такса и 630,91 лв. – адвокатско възнаграждение.
Не се оспорва и това, че за погасяване на тези задължения, в периода от м. 09.2019г. до
2
28.12.2023г., ищецът М. Б. Б. е заплатил на банката-кредитор дължимите по заповедта за
изпълнение суми.
Неоснователни са възраженията на ответника срещу действителния размер на
задълженията към банката, доколкото същият е установен с издадената срещу страните
заповед за изпълнение, срещу която не се твърди да са подали възражение. Тезата, че след
обявяване на предсрочната изискуемост не се дължали договорни лихви на банката, макар и
правилна по силата на т. 2 от ТР № 3 от 27.03.2019г. по тълк.д. № 3/2017г. на ОСГТК на
ВКС, в случая е неотносима, доколкото в самия отговор на исковата молба се поддържа, че
предсрочната изискуемост е настъпила през м. май 2019г., а заплатените от ищеца
възнаградителни лихви са за периода от 12.11.2016г. до 04.02.2019г. Неоснователно е и
възражението срещу действителния размер на дължимата на банката законна лихва. Видно
от обсъдената по-горе заповед за изпълнение, страните по настоящото производство са били
осъдени да заплатят законната лихва за периода от 01.08.2019г. до окончателно плащане,
което е извършено от ищеца едва на 28.12.2023г. След като е установено основанието, от
което възниква задължението за законна лихва, на основание чл. 162 ГПК, неустановяването
на точния размер на задължението не може да доведе до отхвърляне на иска, а същият може
да бъде определен чрез експертиза (каквато страните не са поискали) или по преценка на
съда. В случая, при извършване на преценката по чл. 162 ГПК съдът отчита, че при липсата
на извършени плащания дължимата законна лихва за периода от 01.08.2019г. до 31.12.2023г.
би се равнявала на 2711,34 лв. Заплатеният от ищеца размер от 1788,53 лв. е с около 1/3 по-
малък именно поради продължителния период на намаляване на главницата с оглед
извършваните плащания, поради което съдът намира, че изчисленият от банката и платен от
ищеца размер е еквивалентен на действително дължимия от длъжниците в заповедното
производство.
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и като такъв следва
да се уважи изцяло. При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
има ищецът за сторените от него разноски, както следва: 425,55 лв. – държавна такса, 1400
лв. – адвокатско възнаграждение и 750 лв. – разноски за особен представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на И. Х.
Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. *** сумата от 10638,77 ЛЕВА,
представляваща регресно вземане по чл. 143, ал. 1 ЗЗД за заплатени от ищеца, в качеството
му на поръчител, суми по договор за потребителски кредит FL627919 от 27.02.2012г.,
сключен между М. Б. Б. и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, за които суми има издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр.д. № 1657/2019г. по описа
на РС-Дупница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда –
15.02.2024г. до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски, а именно:
3
425,55 ЛЕВА – държавна такса, 1400 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение и 750 ЛЕВА –
разноски за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4