№ 52
гр. Ловеч, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело №
20244300900016 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.432 КЗ.
Производството по делото е образувано по искова молба от Б. Г. В. с
ЕГН **********, Д. Б. Г. с ЕГН **********, действаща лично и в качеството
на майка и законен представител на малолетния С. К. Р. с ЕГН **********, С.
Б. Г. с ЕГН ********** и Р. Б. Г. с ЕГН **********, действаща със знанието и
съгласието на баща си Б. Г. В., чрез пълномощника адв. С. С. Ч., АК - гр. ****
срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, и цена на иска 1 000 000.00 лв.
/по 200 000 лв. на всеки ищец/.
В исковата молба излагат, че в резултат на ПТП, настъпило на
30.10.2023г., е причинена смъртта на В.Н.В. - съпруга на Б. Г. В., майка на Д.
Б. Г., С. Б. Г. и Р. Б. Г., и баба на С. К. Р..
Твърдят, че на 30.10.2023г. около 16:45 часа, Г. М. Г. управлявал л.а.
марка „Фолксваген", модел „Голф" с peг. № **** на път ПП-3. В района на км.
127+077 посока гр. Плевен водачът Г. при извършване на маневра
изпреварване не се убедил, че има достатъчно място да извърши маневрата и
удря челно движещия се в насрещната лента за движение л.а. „Фолксваген
Голф" с peг. № ****. В резултат на ПТП на пътничката в л.а. „Фолксваген
1
Голф" с peг. № **** В.Н.В. са нанесени телесни увреждания, в причинна
връзка с които на **** г. е настъпила смъртта й.
Ищците считат, че с това деяние Г. Г. грубо е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП , чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, Чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и 3 от ЗДвП, в
резултат на което на В.Н.В. са причинени множеството несъвместими с
живота травми.
Посочват, че по случая били образувани д.п. № ЗМ-260/2023 г. по описа
на ОД на МВР-гр. Плевен и пр.пр. № 313/2024г. по описа на ОП - Плевен.
В исковата молба се излагат твърдения, че прекият деликвент е
извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно,
че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада В.В., но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди и предотврати. Затова считат, че са налице елементите
на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.
Тъй като загиналата е била съпруга на Б. Г. В. и майка на Д. Б. Г., С. Б.
Г. и Р. Б. Г., същите твърдят, че загубата им е причинила стрес и тревога, което
довело и до влошаване здравословното съС.ие на един от ищците – Б. В..
Смъртта на В.В. се отразила негативно в голяма степен на нейния внук – С. и
дъщерята Д., тъй като последната разчитала на помощта на майка си в
отглеждането на детето, защото е самотна майка. Ищците твърдят, че са
изпаднали в шок и преживели неописуем стрес, затворили се в себе си,
станали асоциални и емоционално неустойчиви, имали проблемен и
непълноценен сън. Изживяли стрес, потиснатост, безпокойство, изострена
чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред
обстоятелствата и усещане за "разрив" в отношенията с другите и живота като
цяло, които продължават и към момента на подаване на исковата молба.
Ищците считат, че степента и интензитета на причинените
неимуществени вреди - душевните сътресения, болка и мъка, както и
обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време,
обезщетение в размер на по 200 000.00 лв. за всеки от тях, ведно с дължимата
закона лихва от датата на увреждането, биха били справедливи.
По отношение пасивната легитимация на ответника твърдят, че л.а.
марка „Фолксваген", модел „Голф" с peг. № ****, при управлението на който
2
виновно е причинено ПТП, към датата на неговото настъпване има сключена
застраховка „ГО" в ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД по полица №
BG/30/123002101126, което ангажира отговорността на ответника за
обезщетяване на причинените при ПТП имуществени и неимуществени
вреди.
В исковата молба се твърди, че на 07.12.2023 г. е предявена
извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетения, въз основа на която са
образувани щети № 007974/2023-03, 04, 05, 06, и 07, но застрахователят не е
определил и не е изплатил никакви суми в законовия тримесечен срок.
Неизпълнението от страна на застрахователя на законовото задължение да
определи и изплати обезщетения по доброволен ред, има като последица
пораждане на отговорността за забавеното плащане. Позовават се на чл. 409 от
КЗ, който предвижда възможност за застрахователя да се освободи от
задължението си за заплащане на законна лихва, ако изпълни задължението си
да уреди по доброволен ред претенциите на пострадалите лица. В конкретния
случай застрахователят не е изпълнил това свое задължение.
Отправят искане до съда, да бъде осъден ответникът ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД да заплати на ищците Б. Г. В., ЕГН **********, Д. Б. Г.,
ЕГН **********, С. Б. Г., ЕГН **********, Р. Б. Г., ЕГН **********, С. К. Р.,
ЕГН ********** по личните им банкови сметки обезщетения в размер на по
200 000.00 лв. на всеки от тях за претърпените неимуществени вреди,
настъпили поради виновно причиняване смъртта на В.Н.В., ЕГН **********
вследствие на телесни увреждания, получени при ПТП от 30.10.2023 г., ведно
с компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
датата на увреждането - **** г., както и направените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор на ИМ от ответника, с
който застрахователното дружество оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани и моли съдът да постанови съдебно решение, с
което да ги отхвърли изцяло. В условията на евентуалност, ако съдът наМ.
някои от исковете за установени по основание, да намали разМ.те на
претендираните обезщетения, тъй като счита същите за прекомерно
завишени, като му присъди разноските по делото.
В отговора на исковата молба се навеждат твърдения, че подадената
3
искова молба е нередовна, защото чл. 380 от КЗ изисква пред застрахователя
да се посочат пълни и точни данни за банкова сметка. Позовават се на чл. 17
от Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г., съгласно която когато пострадалото
лице е малолетно или непълнолетно тези данни да се отнасят за лична активна
банкова сметка на малолетно лице, каквито в случая липсват. Твърди, че по
същата причина и извънсъдебната претенция на ищците не била уважена и
затова моли ИМ да бъде оставена без движение като нередовна.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП по застраховка „ГО",
касаещо посоченото в исковата молба МПС.
Оспорва всички останали твърдения, изложени в исковата молба,
касаещи възникването на вземанията за обезщетения, предмет на претенциите
на ищците. Счита, че претендираните обезщетения за неимуществени вреди са
напълно лишени от правно основание, намира същите за прекомерно и
необосновано завишени, като се позовава на чл. 52 от ЗЗД.
Поддържа, че починалата В.Н.В. е живяла в отделно домакинство от
това на ищците, а близката връзка между нея и всеки от тях подлежи на
доказване. Само наличието на кръвна връзка, не може да бъде основание за
присъждане на обезщетение за морални страдания, като цитира
задължителната съдебна практика, обективирана в TP № 1/21.06.2018г.,
постановено по ТД № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
Оспорва механизма на ПТП, наличието на причинно-следствена връзка
между реализирането на процесното ПТП и настъпването на смъртта на
В.Н.В.. Твърди, че тя е страдала отпреди датата на процесното ПТП от
множество предхождащи и/или дегенеративни заболявания, които са довели
до леталния изход, тъй като получените при ПТП телесни увреждания
обективно не са годни да обусловят сами по себе си нейната смърт. Оспорва
изключителната вина на водача на лек автомобил, марка „Фолксваген" модел
Голф", с peг. № ****, както за настъпването на процесното ПТП, така и на
вредоносните последици от него.
В условията на евентуалност, ако съдът наМ. за установени
твърденията на ищцовата страна за причината за смъртта на В.Н.В., твърди, че
починалата е съпричинила вредоносния резултат, тъй като е била без
обезопасителен колан към момента на пътния инцидент.
4
В условията на евентуалност, счита, че претендираният от ищцовата
страна размер на обезщетенията за претърпените неимуществени вреди е
необосновано завишен, а предявеният иск за обезщетение от името на
малолетния С. К. Р. е изцяло неоснователен.
Оспорва предявените акцесорни искове за законна лихва върху
претендираните главници, по аргумент от неоснователността на главния иск.
Не счита, че законна лихва се дължи от датата на увреждането - **** г.
Твърди, че най-ранният момент, от който би могло да се породи вземането на
ищеца за законна лихва за забава върху обезщетенията е от датата на
изтичането на 3-месечния срок по КЗ.
Моли съда да отхвърли в цялост предявените искове за обезщетения за
неимуществени вреди като неоснователни и недоказани, а в условията на
евентуалност да не ги уважава в пълния им претендиран размер, при
съобразяване възраженията за прекомерност и за съпричиняване.
В съдебно заседание ищците редовно призовани не се явяват, но се
представляват от упълномощения адв.М. Д., която поддържа предявените
искове и моли съда да постанови решение, с което ги уважи. Претендира
присъждане на направените разноски съгласно представения списък по чл.80
ГПК. Подробни съображения излага в представените писмени бележки.
Ответникът редовно призован за съдебните заседания не изпраща
представител. В постъпилата по делото молба вх. № 4941/10.07.2025 г. чрез
упълномощения адв.Н. Л. оспорва предявените искове по съображенията,
изложени в отговора на ИМ и допълнителния отговор на допълнителната ИМ.
Моли съда да постанови решение, с което отхвърли в цялост искове и му
присъди направените разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна и моли
адвокатското възнаграждение да бъде присъдено в минимален размер,
определен в НМРАД.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
писмени доказателства, показанията на свидетелите Г. М. Г., М.П.В. И Н.Н. С.,
заключенията на комплексната САТЕ и СМЕ, намира за установено следното
от фактическа страна:
От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 02-
4591-1/10.11.2023 г. на Община – Луковит се установява, че ищецът Б. Г. В. е
5
съпруг, а ищците Д. Б. Г., С. Б. Г. и Р. Б. Г. са дъщери на В.Н.В., почнал на ****
г. Видно от представения акт за раждане на С. К. Р., същият е син на ищцата
Д. Б. Г. и внук на починалата В.Н.В..
От приетия по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 14.11.2023 г. на ОД на МВР - гр. Плевен се установява, че на
30.10.2023 г. около 16:45 часа на път ПП-3, км. 127+077 посока гр. Плевен е
настъпило ПТП между л.а. марка „Фолксваген", модел „Голф" с peг. № **** с
водач Г. М. Г. /участник № 1/ и л.а. „Фолксваген Голф" с peг. № ****,
управляван от К.В.М. /участник № 2/. Като обстоятелства и причини за ПТП е
посочено, че при извършване на маневра изпреварване участник № 1 не се
убеждава, че има достатъчно място да извърши маневрата и удря челно
правилно движещ се в насрещната лента участник № 2, като настъпва ПТП с
материални щети по МПС и пострадали лица.
Между страните не се спори, че с влязло в сила присъда по НОХД №
166/2025 г. по описа на ОС - Плевен, Г. М. Г. е признат за виновен и осъден за
това, че на 30.10.2023 г. на път ПП-I-3, км. 127+077, обл. Плевен, на разС.ие
около 1.4 км. Лед разклона за с.Ракита по посока гр.София, при управление на
МПС - л.а. марка „Фолксваген", модел „Голф" с peг. № ****, нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва:
чл.42, ал.2 от ЗДвП: Водач, който изпреварва, е длъжен когато при
изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея и по непредпазливост причинил смъртта на В.Н.В. с ЕГН:
********** от гр.Луковит – поч. на **** г., както и средни телесни повреди на
повече от едно лице, а именно: И.Л.З. от гр.Луковит, изразяваща се във
фрактура на лява раменна кост, довела до трайно затрудняване на движенията
на ляв горен крайник; М. Г. В.а от гр.Луковит, изразяваща се във фрактура на
дясна бедрена кост, довела до трайно затрудняване на движенията на десен
долен крайник и Б.С.К. от гр.Луковит, изразяваща се във фрактура на
гръдната кост, фрактури на ребра в дясно от 5-то до 7-мо парастернално, в
ляво 6-то и 7-мо на границата костна-хрущялна част, довели до трайно
затруднения на движенията на снагата – престъпление по чл.343, ал.4, във вр.
с ал.3, предл.3, б“б“ предл.1, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.58а, ал.4 НК,
вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. На подсъдимия е наложено наказание лишаване от
6
свобода за срок от 2 години, чието изтърпяване е отложено за изпитателен
срок от три години.
Между страните не е спорно и съществуването на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве”АД
на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с peг. № ****, който факт
се установява и от приложената по делото проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ - Гаранционен фонд.
От ищците е представена молба - претенция до „ЗАД ДаллБогг:Живот
и здраве”АД от 07.12.2023г. с искане за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200 000.00 лв. за всеки един от тях,
настъпили в резултат на смъртта на В.Н.В. при претърпяно ПТП на 30.10.2023
г.
Относно механизма на настъпване на ПТП по делото е разпитан като
св. Г. М. Г. – водач на л.а. марка „Фолксваген", модел „Голф" с peг. № ****. В
показанията си излага, че тръгнали за болницата в гр.Плевен, защото вуйчо му
– ищецът Б. В. бил получил инсулт и бил много зле. В колата пътувал заедно с
майка си и баща си, едни приятел и пострадалата В.В.. Твърди, че
автомобилът преди него тръгнал да изпреварва и той също тръгнал да
изпреварва. Автомобилът преди него се вмъкнал, но му препречил пътя и той
се ударил челно в друга кола. На това място изпреварването било разрешено и
нямало пътни знаци за ограничение на скоростта. Твърди, че не видял
автомобила, в който се ударил, а пътуващите с него в колата били с предпазни
колани. След удара възглавниците се отворили, а пострадалата била в средата
на задната седалка. Съпругата на Б. била в тежко съС.ие, не била контактна, а
след катастрофата всички били откарани в болницата в Плевен.
За установяване на претърпените от ищците болки и страдания, по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.П.В. И
Н.Н. С.. В показанията си св.В. излага, че познава ищците и пострадалата В.В.,
тъй като живее в гр.Луковит и са комшии. Твърди, че дъщерите на починалата
Д. и С. са женени и живеят на друго място. Д. живее и работи в Германия и
има друго момче от втори брак, а С. живее в Троян. Заедно живеели ищецът
Б., съпругата му В., малката дъщеря С. и внучето С., за което се грижели от
бебе. Свидетелката твърди, че всички преживели тежко смъртта на В., било
им трудно и нямали средства. Преди това пострадалата се грижела за Б., който
7
имал високо кръвно и двамата ходели да работят на частно. Преди да се
омъжат, С. и Д. също живеели с родителите си, а след това поддържали
контакт с тях. След смъртта на В. двете останали при баща си за 3-4 месеца, но
той е пенсионер по болест и в момента не е добре. Св.В. твърди, че двамата
били добро семейство, разбирали се и участвали в местната църка. Б. сега е
пастор в евангелската църква в с.Тодоричане, а В. била дякон. Според
свидетелката след смъртта на майка им момичетата се променили, споделяли
че им мъчно и трудно, липсва им нейната подкрепа. С. също тъжал, но сега е
по-спокоен и ходи на училище в гр.Луковит.
Свидетелят Н. С. също познава ищците и пострадалата, тъй като са
комшии. Излага, че Б. и В. били много добри хора, спокойно, добродушни и
приятни. Сега Боят живее с малката си дъщеря Р. и внука С., за когото се
грижели отдавна. Докато В. била жива, Б. ги издържал и сега продължавал да
работи в строителството, но не може много. От децата им едното работи в
Германия, а С. живее в Троян, но всички понесли зле смъртта на В. и тъгуват
много. Б., с когото контактува, също се променил. Преди бил весел, а сега
тъгува и след инцидента отново имал здравословни проблеми.
От приетото и неоспорено заключение на СМЕ се установява, че
непосредствена причина за смъртта на В.Н.В. е острата дихателна и сърдечно-
съдова недостатъчност, развила се в резултат на тежка и съчетана механична
травма, която е в основата на полиорганната недостатъчност. При ПТП на
пострадалата са причинени: генерализирана контузия на тялото, травматичен
и хеморагичен шок, разкъсване на тънки и дебели черва, тотален перитонит,
разкъсване на коремните мускули по предната коремна стена, разкъсване на
пикочния мехур, разкъсване на мезентериума, хемоторакс /кръв в гръдната
кухина/ хемоперитонеум /кръв в коремната кухина/, счупване на ребра вдясно,
счупване на страничните израстъци на първи и втори поясни прешлени,
контузия на слезката, кръвонасядане на горните пояси на двата бъбрека,
масивни кръвонасядания в слабините двустранно. Вещото лице пояснява, че
тези изменения се съпровождат с изливане на кръв извън съдовете и водят до
хеморагия и хеморагичен шок, довел до органната недостатъчност, а смъртта
е комплекс от всички описани травматични изменения. Експертът е
категоричен, че смъртта на В.В. е в причинно-следствена връзка с
настъпилото на 30.10.2023 г. ПТП, предвид установените при аутопсията и
лечението й в Клиника по анестезиология и интензивно лечение при УМБАЛ
8
„ Г.Странски" - Плевен травматични изменения и смъртта е била неизбежна.
От представените по делото доказателства не са констатирани
предхождащи произшествието органни изменения на пострадалата или данни
същата да е провеждала някакво лечение. Според вещото лице д-р М. Г.
всички травматични изменения сами по себе си биха могли да доведат до
смъртен изход, но най-вече разкъсването на червата, наличието на кръв в
гръдната кухина, поради счупването на ребра, наличието на кръв в коремната
кухина вследствие разкъсването на червата и техния чреводържател
/мезентериум/, са измененията с най-голям риск за настъпване на смъртта.
Експертът прави заключение, че травматичните изменения се дължат на удари
с или върху твърд тъп предмет при настъпилото ПТП и най-вече вътре в
каросерията на превозното средство.
От заключението на СТЕ се установява, че ПТП е настъпило на
30.10.2023 г. около 16:45 часа на ПП 1-3, км. 127+077, обл. Плевен на прав
пътен участък с добра видимост. Пътното платно в участъка на ПТП се състои
от две ленти и е предназначено за двупосочно движение - по една за всяка
посока. В посока към гр.София се е движел л.а. „Фолксваген Голф 6" с рег. №
****, управляван от К.В.М.. В същото време в обратна посока към гр.Плевен
се е движил л. а. „Фолксваген Голф 4", с рег. № ****, с водач Г. М. Г.. Водачът
на втория автомобил Г. Г. предприема маневра изпреварване, навлизайки в
лентата за насрещно движение. Водачите на двете МПС са възприели
аварийната ситуация и предприемат неаварийно спиране с едновременна
промяна посоката на движение посредством волана, под ъгъл надясно, с цел
разминаване. Коридорите им на движение обаче се пресичат и ударът
настъпва в лентата за движение посока към гр. София, в която се е движил л.
а. „Фолксваген Голф"6 с рег. № ****. След него л. а. „Фолксваген Голф" с рег.
№ **** остава в нея, а другият автомобил е с предна част в нея и останалата
по-голяма част извън платното за движение.
Според вещото лице след удара вследствие на действието на ударния
импулс, автомобилите ротират („Голф" 4 по посока на часовниковата стрелка,
а „Голф" 6 обратно) и след съответни транслации се установяват на
посоченото място. От удара и големия ударен импулс, двата автомобила
претърпяват значителни деформации, а возещите се в тях травми.
От данните по делото експертът прави заключение, че скоростта на
9
движение на л. а. марка „Фолксваген", модел „Голф" с рег. № **** преди
настъпване на ПТП е била около 90 км/ч. и 35,16 км/ч. в момента на удара.
Скоростта на движение на л.а. „Фолксваген Голф", с рег. № **** е била 65,25
км/ч, а сумарната скорост на удара между двете МПС е около 100 км/ч.
Според вещото лице инж.К. основна причина за настъпване на процесното
ПТП е навлизането и движението на л. а. „Фолксваген Голф", с рег.№ **** в
лентата за насрещно движение с цел изпреварване, когато в тази лента се е
движил л.а. „Фолксваген Голф" с рег. № СВ05-76РН. ПТП е можело да бъде
предотвратено, ако водачът на л. а. „Фолксваген Голф", с рег.№ **** преди да
предприеме изпреварването и навлизането в лентата за насрещно движение се
увери, че няма насрещно движение и има достатъчно разС.ие за извършване
на маневрата безопасно. Съгласно заключението на СТЕ след настъпване на
аварийната ситуация ПТП е било непредотвратимо.
Вследствие на удара на л. а. марка „Фолксваген Голф" с рег. № **** са
причинени: масивна деформация от челен удар, по-силно изразена в предна
лява част; унищожени са предна броня, предна маска, предна декоративна
решетка, греди под и над радиатора, радиатор, деформиран преден капак;
деформиран таван над средните колони; деформирана рамка на предна лява
врата; предна лява гума без въздух и подпряна в предна лява колона;
деформирани ляв праг и под купе; разрушен двигател, деформирани преден
ляв рог, предни ляв калник и подкалник, както и предно окачване.
Съгласно заключението на СТЕ л. а. марка „Фолксваген", модел „Голф"
с рег. № **** е оборудван с триточкови инерционни колани на 4 от местата за
пътници – отпред / за водач и пътник/, които са с пиропатрон, отзад от двете
страни /до вратите/, като в средата коланът е двуточков, които са обикновени
инерционни. В автомобила са монтирани и два еърбега пред водача и пред
пътника на предна дясна седалка, които са били задействани след
претърпяното ПТП. Коланът отзад в средата, където е седяла пострадалата
В.а, е бил срязан при евакуацията, тъй като ключалката му е била заключена.
При тези данни и с оглед установените по трупа й травми - масивни
кръвонасядания в слабините, разкъсване на коремни мускули по предната
коремна стена и увреждания на вътрешни органи - черва, пикочен мехур и др,.
вещото лице дава категорично заключение, че пострадалата В.В. по време на
ПТП е била с поставен предпазен колан и се е намирала на мястото си след
удара
10
Експертът пояснява, че предпазните колани осигуряват намаляване на
травмите от ползващите ги от 20 до 50%. Те са предназначени да задържат
телата на пътниците към седалките при удар, рязко спиране и др., като
предпазват главите им от съприкосновение с колони, предно стъкло, волан,
както и от излитане през предно стъкло, изпадане през отворени врати и т. н.
Те задържат и водача, за да не удари с гърди волана, което често е
смъртоносно и предпазват органите пътниците в гръдната и коремна кухини.
Най-ефективни са при челен удар със скорост на движение до 50 км/ч в
неподвижно препятствие. При удари, водещи до диагонално проявление на
ударните импулси е възможно освобождаване на рамото от колана и
движението на горната част на тялото и главата да е по-голямо - 20-25 см,
като се разчита на задържането му към седалката на частта от колана, която
преминава през кръста. Всичко това е валидно при липса на сериозни
деформации на купето в местата на захващане на коланите - странични
колони, праг/под.
Според вещото лице при челен ляв удар, какъвто е в случая, тялото на
пострадалата, въпреки използването на предпазен колан, поради голямата
сумарна скорост и специфика на удара, би могло да контактува с облегалките
и задтилниците на предни, предимно лява седалка, а при ротацията на
автомобила след удара с дясно стоящия отзад пътник /счупване на ребра, в
дясно/.
При така приетите за установени факти, настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ, съгласно който „Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетение пряко от застрахователя”. За да се породи това
право, следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл.380 от КЗ, а
именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и
изтичане на срока за окончателно произнасяне на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ – 3 месеца, считано от датата на предявяване
на претенцията пред него. В настоящето производство са ангажирани
доказателства за заявена от ищците писмена претенция пред
застрахователното дружество - ответник на 07.12.2023 г. Към датата на
подаване на исковата молба – 26.03.2024 г., срокът по чл.496, ал.1 от ЗК е
11
изтекъл и застрахователят не е изплатил на ищците застрахователно
обезщетение, т.е. заявените искове са допустими.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултата на покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност”, са безспорно установени в настоящето
производство.
Страните не оспорват съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. марка
„Фолксваген", модел „Голф" с peг. № **** по силата на застрахователна
полица, сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД към момента на
настъпване на процесното ПТП.
В хода на процеса се установи, че В.Н.В. е починала вследствие на
настъпилото на 30.10.2023 г. ПТП, представляващо резултат от
противоправното и виновно поведение на водача Г. М. Г., който е нарушил
правилата за движение по пътищата. По-горе беше посочено, че с влязла в
сила присъда по НОХД № 166/2025 г. по описа на ОС - Плевен, Г. М. Г. е
признат за виновен и осъден за това, че на 30.10.2023 г. на път ПП-I-3, км.
127+077, обл. Плевен, на разС.ие около 1.4 км. след разклона за с.Ракита по
посока гр.София, при управление на МПС - л.а. марка „Фолксваген", модел
„Голф" с peг. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.42,
ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В.Н.В., починала на
**** г. – престъпление по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, предл.3, б“б“ предл.1,
във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.58а, ал.4 НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. От
заключението на приетата като доказателство съдебно-медицинска експертиза
се установява, че непосредствена причина за смъртта на В.Н.В. е остра
дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, развила се в резултат на
получените при ПТП тежки и съчетани механични травми, които са в основата
на полиорганната недостатъчност. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК,
влязлата сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
12
Изложените правни констатации обосновават извода за наличие на
предпоставките на чл.45 и чл.52 от ЗЗД.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди съдът
приема следното:
Ищецът от Б. Г. В. е материално легитимиран да получи обезщетение
за неимуществени вреди, тъй като е съпруг на починалата в резултат на ПТП
В.В., който факт се установява от представеното удостоверение за наследници
изх. № 02-4591-1/10.11.2023 г. на Община – Луковит.
В процесния случай ищецът претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на
настъпилата смърт на съпругата му в размер на сумата 200 000.00 лв.
Безспорно последният попада в кръга на най-близките на пострадалия
съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което
разрешение е прието и в ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС. Като съпруг на пострадалата В.В. той се ползва с право на
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като поради естеството на
съществувала житейска връзка е логично да се предполага, че в
продължителен период от време търпи значителни по степен морални болки и
страдания от загубата й. В мотивите на цитираното ТР № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е указано, че правото на
най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, което е справедливо да бъдат обезщетени
съгласно чл.52 от ЗЗД.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, на които съдът
дава вяра като непосредствени и безпристрастни се установява, че между
ищеца и пострадалата е съществувала трайна и дълбока връзка. В показанията
си св.М. В. и Н. С. твърдят, че двамата били добро семейство, разбирали се,
били спокойни и приятни хора. Свидетелката В. излага, че участвали и в
местната евангелска църка, в която Б. сега е пастор, а В. била дякон. И двамата
свидетели твърдят, че ищецът е понесъл тежко смъртта на своята съпруга, а
св. С. излага, че преди Б. бил весел, но след инцидента се променил и сега
отново има здравословни проблеми.
При така установените факти по делото съдът намира, че
13
справедливият размер на обезщетението за ищеца от Б. Г. В. съобразно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, който следва да бъде определен в обичайните
граници за подобни случаи съобразно установената съдебна практика е в
размер на 200 000.00 лв. предвид съществуващите между него и пострадалата
стабилни отношения и привързаност, загубата на спътницата в живота му
само на 47 години в момент, когато е имал нужда от нейната подкрепа и
грижи. Този размер е адекватен с оглед претърпените от него болки и
страдания, отговаря на принципа на справедливостта и социално-
икономическите условия на живот в страната към 2023 г., което мотивира съда
да уважи предявения от него иск в пълния претендиран размер.
Ищците Д. Б. Г., С. Б. Г. и Р. Б. Г. също имат материалноправна
легитимация да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на майка си В.В., тъй като попадат в кръга на най-близките на пострадалата
съгласно цитираните вече Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС
и ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. От
показанията на св.М. В. и Н. С. се установява, че ищцата Д. Г. живее и работи
в Германия със семейство си и има деца от друг брак, а ищцата С. Г. е женена
и живее в гр.Троян, но контактували с майка си. Заедно с родителите си
живеела единствено дъщеря им Р. Г.. И двамата свидетели твърдят, че
момичетата преживели тежко смъртта на майка си, споделяли пред св.В., че
им е мъчно и трудно, променили се, а Д. и С. останали при баща си около 3-4
месеца след това.
При тези доказателства съдебният състав счита, че справедливият
размер на обезщетението съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за ищците
Д. Б. Г. и С. Б. Г. е в размер на сумата от 100 000.00 лв. Житейски логично е
смъртта на майката да предизвика негативни емоции предвид факта, че е
настъпила неочаквано след ПТП, както и нейната възраст – 47 години. При
определяне на този размер съдът отчита, че ищците Д. Б. Г. и С. Б. Г. не са
живели заедно с пострадалата, не са разчитали на нейната финансова и
морална подкрепа, имат свои семейства, като ищцата Д. Г. живее в Германия, а
С. Б. в гр.Троян. От показанията на разпитаните свидетели не се установи
двете да са поддържали по-близки отношения с майка си и между тях да е
съществувала дълбока емоционална връзка, да са посрещали заедно
семейните празници, а единствено св.М. В. твърди че са контактували, но без
да конкретизира по какъв начин и колко често. С оглед на изложените
14
съображения съдът приема, че този размер е адекватен с оглед претърпените
от тях болки и страдания и социално-икономическите условия на живот в
страната към 2023 г., поради което следва да се отхвърлят предявените искове
от Д. Б. Г. и С. Б. Г. до пълния претендиран размер за разликата над 100 000.00
до 200 000.00 лв., доколкото обезщетението не може да служи за
неоснователно обогатяване.
Ищцата Р. Б. Г., със знанието и съгласието на баща си Б. Г. В., е
предявила против ответното застрахователно дружество иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на майка й В.В. в
размер на сумата 200 000.00 лв. По-горе беше посочено, че от ангажираните
по делото гласни доказателства се установява, че същата е живяла заедно
родителите си и техния внук С. Р. в гр.Луковит. В случая следва да се отчете,
че фигурата на майката е ключова за правилното развитие на детето в ранните
години от живота му, когато полага грижи за неговото физическо и
психическо израстване. Смъртта на майка й е настъпила в най-чувствителния
период от нейното развитие – пубертета, тъй като към 2023 г. е била на 14
години. Безспорно внезапната загуба на родителя има силен травмиращ ефект
и тя ще чувства особено осезателно нейната липса и необратимостта на
случилото се. Свидетелката М. В. твърди в показанията си, че ходи поС.но с
малката на гробища, защото я е страх да иде сама. Поради изложеното
съдебният състав приема, че справедливия размер на обезщетението с оглед
претърпените от ищцата Р. Г. болки и страдания е 150 000.00 лв., като искът за
разликата до пълния претендиран размер от 200 000.00 лв. като неоснователен
и недоказан следва да бъде отхвърлен.
По делото е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ от
малолетния С. К. Р., чрез неговата майка и законен представител Д. Б. Г. за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
сумата 200 000.00 лв. Между страните не е спорно, че С. К. Р. е син на ищцата
Д. Б. Г. и внук на починалата В.В., който факт се установява от представените
по делото удостоверения за наследници. Според Тълкувателно решение № 1
от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961
г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
15
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В цитираното
тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на
други лица, извън очертания в Постановление № 4/1961 г. и Постановление №
5/1969 г. най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение – само
за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди. По отношение на бабите / дядовците и внуците е прието, че само
формалната връзка на родство с починалия не е достатъчна, за да им бъде
признато право на обезщетение. За да получат обезщетение, тези лица следва
да докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността
между тях и починалия е станала толкова силна, че те търпят от неговата
смърт морални болки и страдания, които надхвърлят по интензивност и
времетраене нормално присъщите за тези отношения на родство и от гледна
точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се
направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. за
обезщетяване само на най-близките на починалия.
В съдебната практиката са изведени възможни, но не и изчерпателни
критерии за "изключителност" на връзката приживе. В решение №
17/16.03.2021 г. по т. д. № 291/2020 г. на ІІ т. о. на ВКС, което препраща към
решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС е прието,
че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена
връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени
изчерпателно, като примерни ситуации за възникване на такава връзка са
посочени продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по
причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на
родителя/родителите в чужбина, трайно полагане на грижи за бабата/дядото от
внука, вместо неговите родители.
В конкретния казус от показанията на свидетелите М.П.В. И Н.Н. С.,
които са комшии на страните и не са заинтересовани от изхода на спора се
установява, че внучето С. е живяло заедно с ищеца Б. В., съпругата му В.В. и
16
малката им дъщеря. Свидетелите твърдят, че бабата и дядото се грижели за С.
от бебе, защото нямали момче и Б. го искал. Свидетелката М. В. излага, че С.
тъжал, но сега е по-спокоен и ходи на училище в гр.Луковит, но иска да стои
при дядо си. При тези доказателства съдът приема, че са налице
обстоятелства, които са били от естество да провокират много по-дълбока,
здрава и надхвърляща обичайната между баба и внук родствена връзка. От
свидетелските показания е безспорно установено, че майката на С. живее и
работи в Германия, където има друго семейство и независимо че ще си дойде
тази година, детето ще остане при дядо си. По делото липсват доказателства
бащата на детето да е полагал грижи за него, поради което съдът прави извод,
че бабата и дядото изцяло са заместили родителите в отглеждането и
възпитанието на техния внук, като тези грижи не са били инцидентни, а
поС.ни. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че в конкретния
случай съществувалата между баба и внук привързаност надхвърля
обичайната и анализът на събраните доказателства обосновава извод за
наличието на изключение досежно материално-правната легитимация на
ищеца, като лице, претендиращо обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на родственик. Доколкото се касае за връзка, която по съдържание в
значителна степен изпълва съдържанието на връзката родител – дете и
съобразно стандарта за справедливост на обезщетението по смисъла на чл.52
от ЗЗД, обезщетение в размер на 50 000.00 лева се явява адекватно и
обосновано с оглед възрастта на детето, вкл. с оглед икономическата
конюнктура към момента на увреждането, а искът до пълния претендиран
размер от 200 000.00 лв. като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен.
Недоказано се явява своевременно наведеното в отговора на исковата
молба възражение на ответното дружество за съпричиняване на вредоносните
последици от ПТП, изразяващо се в нарушение от страна на пострадалата на
изискванията на чл.137а от ЗДвП – липса на поставен обезопасителен колан по
време на инцидента. От заключението на СТЕ по безспорен начин се
установи, че В.В. е била с поставен предпазен колан, което не може да
обоснове извод за съпричиняване на вредоносния резултат. Събраните в хода
на процеса писмени доказателства опровергават и направеното от ответното
застрахователно дружество възражение, че пострадалата е страдала отпреди
датата на процесното ПТП от множество предхождащи и/или дегенеративни
17
заболявания, които са довели до леталния изход.
По отношение на лихвата съдът приема следното:
От ищците е предявена претенция и за присъждане на законна лихва за
забавеното плащане на обезщетението за неимуществени вреди, считано от
**** год. – датата на увреждането. В настоящия случай не се спори по делото,
а това се установява и от представените доказателства, че на 07.12.2023 г.
ищците са предявили претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ до ответното дружество. Разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ
ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от деликвента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя,
считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. По делото липсват
доказателства деликвентът да е уведомил застрахователното дружество, а
ищците са отправили до застрахователя искане за заплащане на обезщетение,
поради което съдът приема, че това е момента на уведомяване на
застрахователя и от този момент ответникът дължи на ищците законна лихва
върху определеното застрахователно обезщетение. Това становище е
застъпено с приетото в решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т.д. №
2466/2018 г. на I т.о., ТК, Решение № 167/30.01.2020 г. на ВКС по т. д. №
2273/2018 г., II т. о., решение № 50001 от 03.02.2023 г. на ВКС по т.д. №
********* г. на I т. о. и др., които касаят хипотезата на предявен пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. В случая ищците претендират присъждането на законна лихва
от един по-ранен момент – **** г., но поради изложеното съдът приема, че
лихвата върху присъдените главници е дължима от 07.12.2023 г. до
окончателното изплащане.
По отговорността за разноски:
Ищците в настоящето производство са освободени от заплащане на
държавна такса и разноски по делото на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.
Процесуалният представител на ищците е поискал присъждане на
разноски – адвокатско възнаграждение, за което е приложен списък по чл.80
18
от ГПК. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в полза на
адвокатското дружество, защитавало ищците, следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение предвид оказаната безплатна адвокатска помощ на
основание представеното пълномощно, в което е посочено основание за
предоставянето на безплатна помощ – чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв Разпоредбата на
чл. 38, ал. 2 от цитирания закон препраща към приложение на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът, с оглед решение
на СЕС по дело С-438/22, не следва да се съобразява с предвидените
минимални разМ. на адвокатските възнаграждения в посочената наредба, а
следва да се води от правната и фактическа сложност на делото и извършената
работа от адвоката, на който се дължи възнаграждението. Съдът като отчете
фактическата и правна сложност на делото /отпадане на голяма част от
спорните въпроси с оглед наличието на влязла в сила присъда на наказателния
съд/, съществуването на обилна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД,
извършените процесуални действия от пълномощника, броя на проведените
съдебни заседания, защитения материален интерес по делото, определя
възнаграждение на адвокатското дружество в размер на 15 000 лв. Към тази
сума следва да се прибави и сумата 3000.00 лв. ДДС или общо дължимото
адвокатско възнаграждение е 18 000.00 лв., което ответникът следва да бъде
осъден да заплати на Адвокатско дружество „Ч., Петкова и И.а“, БУЛСТАТ
********* за процесуално представителство на ищците.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците дължи на ответника сторените
по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете в общ размер на
328.00 лв. депозити за вещи лица. Искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да се остави без уважение, тъй като упълномощеният
процесуален представител на ответното дружество е адвокат и по делото не са
ангажирани доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч държавна такса в размер на 24
000.00 лв. съобразно уважената част на предявените искове.
Мотивиран от горното, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, ЕИК: *********, със
19
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Д.бад", бул. „ Г. М.
Димитров" № 1 да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ на Б. Г. В., ЕГН
**********, с адрес: гр.Л************ в „Юробанк България“АД сумата от
200 000.00 лв. /двеста хиляди лева/ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на В.Н.В., ведно със
законната лихва, считано от 07.12.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Д.бад", бул. „ Г. М.
Димитров" № 1 да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ на Д. Б. Г., ЕГН
********** по банкова сметка: **** в „Юробанк България“АД сумата от
100 000.00 лв. /сто хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили в резултат от смъртта на В.Н.В., ведно със законната лихва,
считано от 07.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът до
пълния претендиран размер за разликата над 100 000.00 лв. до 200 000.00 лв.
като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Д.бад", бул. „Г. М.
Димитров" № 1 да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ на С. Б. Г., ЕГН
********** по банкова сметка: IBAN BG **** в „Юробанк България“АД
сумата от 100 000.00 лв. /сто хиляди лева/ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на В.Н.В., ведно със
законната лихва, считано от 07.12.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, като искът до пълния претендиран размер за разликата над 100 000.00
лв. до 200 000.00 лв. като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Д.бад", бул. „Г. М.
Димитров" № 1 да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ на Р. Б. Г. с ЕГН
**********, действаща със знанието и съгласието на баща си Б. Г. В., по
банкова сметка: IBAN BG **** в „Юробанк България“АД сумата от
150 000.00 лв. /сто и петдесет хиляди лева/ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на В.Н.В., ведно със
законната лихва, считано от 07.12.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, като искът до пълния претендиран размер за разликата над 150 000.00
20
лв. до 200 000.00 лв. като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Д.бад", бул. „Г. М.
Димитров" № 1 да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ на С. К. Р. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Д. Б. Г. с ЕГН
**********, по банкова сметка: IBAN BG **** в „Юробанк България“АД
сумата от 50 000.00 лв. /петдесет хиляди лева/ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на В.Н.В., ведно със
законната лихва, считано от 07.12.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, като искът до пълния претендиран размер за разликата над 50 000.00
лв. до 200 000.00 лв. като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Д.бад", бул. „ Г. М.
Димитров" № 1 да заплати на Адвокатско дружество „Ч., Петкова и И.а“,
БУЛСТАТ ********* на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 18 000.00 лв. с
ДДС /осемнадесет хиляди лева с ДДС/ – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищците.
ОСЪЖДА Б. Г. В. с ЕГН **********, Д. Б. Г. с ЕГН **********, С. Б. Г.
с ЕГН **********, Р. Б. Г. с ЕГН **********, действаща със знанието и
съгласието на баща си Б. Г. В. и С. К. Р. с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Д. Б. Г. с ЕГН **********, да заплатят на ЗАД
„ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Д.бад", бул. „Г. М. Димитров" № 1 на основание
чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата 328.00 лв./триста двадесет и осем лв./
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото съобразно
отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Д.бад", бул. „ Г. М.
Димитров" № 1 да заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата от 24 000.00 лв. /двадесет и четири хиляди лв./ държавна
такса съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд – Велико Търново.
21
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
22