Р Е Ш Е Н И Е №506/2.7.2019г.
гр.Ямбол........2.07........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.....................................трети...юни….…….........................................
През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 4943
за 2018 година............................................................................................
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на „Ай Тръст“ ЕООД гр.София против М.М.М. ***, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на страните, че в полза на „Ай Тръст“ ЕООД съществува вземане, дължимо от М.М.М., за което е издадена заповед за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС за следните суми: 299,34 лв. главница, ведно със законната лихва, 22,36 лв. административни разноски, 30,90 лв. – договорна лихва за периода от 12.02.2017 г. до 12.05.2017 г., 112,15 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство. Иска се присъждане на разноските в заповедното и в установителното производство. Ищецът твърди, че на 13.12.2016 г. М. е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от „Кредисимо“ АД, като между тях е сключен договор за кредит, като по електронната поща му е изпратен автоматично договор № *** г., ведно с Приложение 1 към него, ОУ и стандартен европейски формуляр. Заетата сума 600 лв. е предоставена на ответника при условията на петнадесет дневен гратисен безлихвен период за погасяване на кредита, считано от датата на усвояването му. Длъжникът не се е възползвал от възможността за преференциални условия при изплащане на кредита и периодът за връщане на кредита автоматично бил продължен с нови периоди на револвиране, всеки от които петнадесетдневен и при условията на револвираща лихва. Отделно от това ответникът М. е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора, като осигури поръчителство от трето одобрено от „Кредисимо“ лице. Поръчителят, в случая – ищецът „Ай Тръст“ ЕООД се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя, за което последният дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 98,46 лв. на месец. При тези условия, ищецът и ответникът са подписали договора за поръчителство. На 13.12.2016 г. между „Кредисимо” и поръчителя е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с ответника за изпълнението на неговите задължения. Сумата предоставена на М. от „Кредисимо“ в размер на 600 лв. е усвоена от него еднократно на каса на „Изи пей“ АД на 13.12.2016г., но длъжникът не е изпълнил задълженията си по сключените от него договори, като за погасяване на задължението е постъпило само едно плащане от 30.01.2017 г. с 18 дни просрочие в размер на 627 лв. Вследствие на това неизпълнение от страна на заемодателя са сторени административни разноски за многократно търсене на М., а на 20.07.2018 г. ищецът е изпълнил задълженията си на поръчител и е заплатил на заемодателя всички дължими суми, поради което е предявил и настоящия иск за възстановяването им от страна на кредитополучателя.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. М. не оспорва, че действително е сключил на 13.12.2016 г. посочения договор за потребителски кредит за 600 лв., които усвоил същия ден, но цялото задължение е изплатил на 29.01.2017 г., с нареждане за кредитен превод на „ДСК Директ“. Друг договор М. не е сключвал поради което счита, че предявеният срещу него иск от страна на „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството му на поръчител е неоснователен. Освен това до момента не е получавал нито покана за доброволно изпълнение, нито уведомление за предсрочна изискуемост, но въпреки това е изплатил задължението си, поради което към 16.07.2018 г. ищецът вече не е бил надлежна страна по договора за поръчителство. Ищецът не е предоставил доказателства за извършените от него административни разноски, както и за извършеното плащане от страна на ищеца като поръчител. Сключеният договор за поръчителство се счита за нищожен, тъй като самото задължение, което обезпечава е недействително. За нищожен се счита и договора за кредит между „Кредисимо“ ЕАД и М. на основание разпоредбите на ЗПК, т.е. договорът за поръчителство е с предмет недействително задължение. Излагат се и съмнения относно това, че едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД, т.е. ищецът е извършил плащане сам на себе си.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не изпраща представител, но е депозирал писмени молби, с които поддържа предявения иск.
Ответникът също редовно призован поддържа възраженията си чрез своя пълномощник.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следвана фактическа обстановка:
Ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „Ай Тръст“ ЕООД гр.София и длъжник М.М.М. *** за издаване на заповед за изпълнение за сумата 464.75 лв., от които главница в размер на 299.34 лв., 22.36 лв. административни разноски и 112.15 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство. В заявлението си, заявителят е посочил, че паричното вземане е неизпълнено парично задължение, произтичащо от договор за кредит № ***, сключен на13.12.2016 г. между „Кредисимо“ ЕАД – заемодател и М.М.М. – кредитополучател за 600 лв. главница, обезпечен чрез сключен на 13.12.2016 г. договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД от една страна и М.М.М. от друга страна. Съдът е уважил това заявление като е издал за всички претендирани суми заповед № *** г., а длъжникът М. е депозирал в срок възражение по чл. 414а от ГПК.
В настоящото производство ищецът „Ай Тръст“ ЕООД е представил договор за потребителски кредит № ***г. между „Кредисимо“ АД и М.М.М., по който „Кредисимо“ АД се е задължил да предостави на кредитополучателя М. потребителски кредит въз основа на приложени към него Общия условия и заявлението от него, представляващи цялостно и единно споразумение между страните. В приложение № 1 към този договор от същата дата е видно, че кредитът е потребителски с условие с револвираща лихва в общ размер 600 лв. на предоставения кредит, период на револвиране 15 дни, падеж 28.12.2016 г. , погасителна вноска 610.32 лв., лихвен процент по кредита 41.24 % и ГПР по кредита 50%. В т.10 от това приложение е посочено, че има гратисен безлихвен период за погасяване на кредита, считано от датата на усвояване на кредита по реда на ОУ и приложим в зависимост от поредността на сключения от кредитополучателя договор за кредит при условията на кредитния продукт. Гратисният период е 15 календарни дни за първия и всеки следващ договор за кредит при условията на кредитния продукт „Кредисимо до заплата“, поредността на който е кратна на 7, с избран период на револвиране от 15 дни. В случай, че периодът на револвиране бъде продължен с нов такъв, условията по – горе се променят съответно при спазване на ОУ, като размерът на погасителните вноски за следващите периоди на револвиране се определя като лихвения процент по кредита се начислява върху непогасения размер на главницата по кредита за съответния период на револвиране. Към договора също така е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно чл. 5 ал.2 от ЗКП и ОУ за предоставяне на кредити.
Ищецът е представил договор за предоставяне на поръчителство от 13.12.2016 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД в качеството на поръчител и М.М. в качеството на потребител, по който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата на който да отговоря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по същия договор. За поемане на тези задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение 1 към договора – възнаграждение до падежа 98.46 лв. и възнаграждение за всеки нов период на револвиране 98.46 лв. Този договор за поръчителство е сключен от М. с „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно задължението му по Раздел 3, чл.12 от ОУ по договора за кредит да предостави обезпечение на кредита във вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Въз основа на договора за предоставяне на поръчителство е сключен договор за поръчителство от 13.12.2016 г. между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно който поръчителят се е задължил да отговоря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит. Съгласно чл.3 ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения на потребителя, а според ал.2 поръчителят е длъжен да уведоми потребителя по електронната поща за постъпило от кредитора искане за плащане най – късно в деня, следващ постъпването на искането, както и да му предостави получената от „Кредисимо“ информация за общия размер на задълженията и съответно за размера на задължението по пера. Поръчителят е длъжен да уведоми потребителя и за извършеното от него плащане и да му представи информация за същото.
Ищецът е представил протокол № *** г. за това, че административните разходи за събиране на вземания от М.М. са в размер 22.36 лв. Представено е удостоверение за погасени задължения от 20.03.2019 г., издадено от „Кредисимо“ ЕАД за това, че след изпратено искане за плащане от „Кредисимо“ ЕАД на 20.07.2018 г., „Ай Тръст“ ЕООД в качеството си на поръчител и солидарен длъжник по договор за поръчителство и договор за предоставяне на поръчителство за задълженията на кредитополучателя М.М. по договор за потребителски кредит № ***, е погасил всички дължими суми от кредитополучателя по договора за кредит. След изпълнението на задължението за плащане от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по силата на така сключените договори, „Кредисимо“ ЕАД няма финансови претенции към М., тъй като задълженията са погасени от поръчителя.
По искане на ищеца бе изискана от съда информация от „Изи пей“ относно предоставяне на сумата по договора за кредит. От „Изи пей“ бе представена разписка от 13.12.2016 г., видно от която „Кредисимо“ АД е предоставило на М. М. М. и той е получил сумата 600 лв.
Във връзка със своите твърдения, че е изплатил задължението си по договора за кредит, ответникът е представил нареждане за кредитен превод, видно от което на 29.01.2017 г. на „Кредисимо“ АД е преведена сумата 627 лв. за М.М.М. с основание погасяване договор *** - обединен.
По делото бе назначена съдебно – икономическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, след като се е запознало с доказателствата по делото за това, че задълженията на М.М., произтичащи от договор за потребителски кредит № *** и договор за предоставяне на поръчителство от 13.12.2016 г. не са погасени. С постъпилото плащане на 30.01.2017 г. в размер на 627 лв. са погасени следните задължения: договорна лихва за периода 29.12.2016 г. – 11.02.2017г. – 30.96 лв., възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство – 295.38 лв., главница – 300.66 лв. Вещото лице е изчислило, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, остатъкът от задължението на ответника е в размер общо 464.75 лв., от които главница 299.34 лв., договорна лихва за периода 12.02.2017 г. – 12.05.2017 г.-30.90 лв., административни разноски – 22.36 лв. и възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство – 112.15 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът квалифицира иска с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.138 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съдът намира предявеният иск за допустим, тъй като е заведен вследствие на заповедно производство след издадена заповед за изпълнение и своевременно депозирано възражение от длъжника по реда на чл. 414а от ГПК.
Разгледан по същество съдът намира искът за неоснователен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 138 ал.1 от ЗЗД с договора за поръчителство, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнение на неговото задължение, а според ал.2 поръчителството може да съществува само за действително задължение, включително за бъдещо и за условно задължение. В настоящия случай претенцията на ищеца „Ай Тръст“ ЕООД се основава на сключен между дружеството и ответника М. договор за предоставяне на поръчителство, по което дружеството е поело задължение да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ и да отговоря пред него солидарно с потребителя за изпълнение на задълженията му. Относно действителността на задължението, за което „Ай Тръст“ ЕООД е сключило договор за поръчителство с „Кредисимо“ и договор за предоставяне на поръчителство с М., съдът приема, че такава е налице предвид представения договор за потребителски кредит № *** г. Обстоятелството дали този договор отговаря на изискванията на ЗПК, респ. възраженията за неговата нищожност, направени от ответника са без значение в настоящото производство и не могат да бъдат разгледани, тъй като страна по настоящото дело не е кредитора „Кредисимо“ АД. Липсват данни и твърдения и за това да е имало друго производство с предмет действителността на договора за кредит, което да бъде взето предвид в настоящото и поради това съдът приема, че е налице задължение на ищеца в качеството му на поръчител по отношение на действителните задължения на кредитополучателя М. по договор за потребителски кредит № ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Съдът счита, че с оглед събраните по делото доказателства, ищецът „Ай Тръст“ ЕООД в качеството си на поръчител не доказа предпоставката на тази разпоредба, а именно да е изпълнил задължението на длъжника по договора за кредит. От представеното удостоверение за погасени задължения, издадено на 20.03.2019 г. от „Кредисимо“ ЕАД не става ясно какви са били задълженията на М. към момента, към който кредиторът е отправил искане до поръчителя за изплащането им, както и няма данни за това какъв е размерът на задълженията, изплатен от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД на кредитора „Кредисимо“ ЕАД. Данни за изплащането на задълженията от страна на поръчителя, включително и техния размер не са налице и в заключението по назначената съдебно – икономическа експертиза, по която вещото лице е изготвило заключението си единствено въз основа на съдържащите се в настоящото дело доказателства. Съдът счита също така, че ищецът – поръчител не е изпълнил задължението, поето по договор за предоставяне на поръчителство да уведоми длъжника – потребител за отправено от кредитора искане за плащане, както и за извършеното плащане. Ищецът твърди, че е сторил това, но доказателства по делото не са представени.
С оглед изложеното съдът счита, че претенцията на ищеца е неоснователна и следва да бъде отхвърлена след като същият не успя да установи в настоящото производство, че в качеството си на поръчител е изплатил задълженията на ответника по договора за кредит към „Кредисимо“, вследствие на което претендира същите за плащане от длъжника в заповедното производство.
При отхвърляне на иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер 400 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр.София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център България, сграда А, представлявано от управителя И. Ш.с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 138 от ЗЗД и чл. 86от ЗЗД против М.М.М., ЕГН ********** *** да бъде прието за установено, че в полза на „Ай Тръст“ ЕООД съществува вземане, дължимо от М.М.М., за което е издадена заповед за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС за следните суми: 299,34 лв. главница, ведно със законната лихва, 22,36 лв. административни разноски, 30,90 лв. – договорна лихва за периода от 12.02.2017 г. до 12.05.2017 г., 112,15 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД гр. София да заплати на М.М.М. с посочени данни на основание чл. 78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер 400лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: