Присъда по дело №300/2021 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 13
Дата: 18 март 2022 г.
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20215610200300
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. гр. Димитровград, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Димитровград в публично заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
СъдебниПетя Вълева П.а
заседатели:Христина Христова Ташева
Михова
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Наказателно дело от общ
характер № 20215610200300 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. СТ. Н. ИВ. - роден на ****г. в гр.Димитровград, живущ в
гр.Димитровград, бул.“***********************, българин, български гражданин, със
средно образование, безработен, неосъждан, неженен, ЕГН **********

за ВИНОВЕН в това, че:

На 18.05.2020г. в гр.Димитровград причинил чрез удар с телескопична палка средна телесна
повреда на Д. Д. СТ. от гр.Димитровград, изразяваща се в трайно затруднение в движението
на лявата ръка, дължащо се на счупване на лакътната кост на лявата ръка –
- престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК,
поради което и на основание чл.129, ал.1, вр. ал.2, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК ЗАМЕНЯ
предвиденото наказание „Лишаване от свобода” и го ОСЪЖДА на наказание
“ПРОБАЦИЯ” чрез следните пробационни мерки:
1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1(една) година и 6(шест) месеца, с
периодичност на явяване 2 (два) пъти седмично;
1
2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1(една) година и
6(шест) месеца;
3. безвъзмезден труд в полза на обществото- по 150(сто и петдесет) часа на година за срок
от 2(две) последователни години.

ОСЪЖДА подс.СТ. Н. ИВ.- със снета по делото самоличност, да заплати на Д. Д. СТ. от
гр.Димитровград, ЕГН **********, сумата в размер на:
- 2000 (две хиляди) лева- представляваща обезщетение за претърпените от описаното
престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането- 18.05.2020г. до окончателното й изплащане;
- 450 (четиристотин и петдесет) лева – произтичащи от възнаграждение на упълномощен
повереник.

ОСЪЖДА подс.СТ. Н. ИВ.- със снета по делото самоличност, да заплати в полза на
държавата сумата от:
183(сто осемдесет и три) лева - произтичаща от възнаграждения на вещи лица по
досъдебното производство, която сума да внесе по сметка на ОД-МВР-Хасково,
100 (сто) лева - произтичаща от възнаграждение на вещо лице по съдебното
производство, която сума да внесе по сметка на РС-Димитровград,
80 (осемдесет) лева- държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск,
която сума да внесе по сметка на Районен Съд-Димитровград.


Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен Съд- Хасково в 15-дневен
срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Против подсъдимия СТ. Н. ИВ. от гр.Димитровград, е повдигнато обвинение от Районна
Прокуратура-Хасково, ТО-Димитровград, за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр.
ал.1 от НК, за това, че на 18.05.2020г. в гр.Димитровград причинил чрез удар с телескопична
палка средна телесна повреда на Д. Д. СТ. от гр.Димитровград, изразяваща се в трайно
затруднение в движението на лявата ръка, дължащо се на счупване на лакътната кост на
лявата ръка.
Подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен по
повдигнатото обвинение. Прави фактическо описание на извършеното по време, място и
начин, обяснява, че се опитал да се предпази от агресивното поведение на пострадалия С.,
не отрича, че го ударил с палка. Представя допълнителни доказателства- гласни такива, чрез
показанията на водения от него свидетел М.. Моли за оправдателна присъда.
Прокурора поддържа повдигнатото обвинение, счита обвинението за доказано по несъмнен
и безспорен начин, пледира за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на
наказание „Пробация” в максималния предвиден размер. Конституираният в
качеството му на граждански ищец и частен обвинител Д.С.- лично и чрез упълномощеният
си повереник, счита обвинението за доказано, като пледира на подсъдимия да бъде
наложено предвиденото в закона наказание. Представя допълнителни доказателства- гласни
такива, чрез водения от него свидетел А.А.. Счита също, че е установено наличието на
претърпени от престъплението неимуществени вреди, поради което счита и гражданският
иск за доказан, моли за уважаването му в предявения размер и присъждане на направените
по делото разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност и във връзка с представеното от страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 18.05.2020г. сутринта, св.Д.С. отишъл в автомивка „Гьокови" в гр.Димитровград,
намираща се до завод „Неохим", за да си измие лекия си автомобил. В една от клетките на
автомивката същият приключвал измиването и започнал да го
подсушава. Преди да приключи, зад неговия автомобил спрял л.а.„БМВ", като водача му-
настоящият подсъдим С.И. започнал да натиска клаксона и да дава знак на св.И. да изкарва
автомобила си от клетката. Св.С. му посочил с жест съседната клетка, която била свободна,
след което се обърнал и продължил с подсушаването на автомобила си. Подс.Ст.И. оставил
автомобила си по начин, пречещ на св.С. да изкара неговия от клетката и се отправил към
входа на автомивката. В това време, св.С. приключил с подсушаването и видял, няма как да
изкара своя автомобил от клетката, поради паркирания зад него л.а.„БМВ“. Огледал се за
водача му, тъй като в този автомобил нямало никого и видял, че същият седи на стол в
началото на автомивката. Отишъл до него и му казал да си премести автомобила си, за да
излезе. Подс.И. седял на стола и не реагирал, като липсвала реакция и при последващите
искания от св.С. да премести автомобила си. Последния хванал с ръце стола, на който седял
подсъдимия и го издърпал, за да го обърне към автомобила му, при което издърпване крака
на стола се счупил и подс.И. паднaл на земята. Последвало надвесване на св.С. над подс.И.,
взаимно дърпане с ръце, изправяне на подсъдимия и продължаване на дърпането и
блъскането с ръце, при което паднали очилата на подс.И. и часовника на св.С.. Намесил се
св.Ж.Д.- също клиент на автомивката, който в същия момент почиствал автомобила си там,
като застанал между подсъдимия и пострадалия, при което те се разделили и тръгнали към
автомобилите си.
Достигайки до тях обаче, подс.С.И. взел от автомобила си телескопична метална палка,
разпънал я и тръгнал към св.С.. Достигайки го замахнал с палката и му нанесъл удари по
тялото. Св.С. вдигнал лявата си ръка, за да се предпази, като удара с палката, насочен към
главата му, попаднал в ръката му. След което подсъдимия се качил в автомобила си и го
преместил, а св.С. също със своя автомобил излязъл от автомивката. По време на
1
движението си, св.С. усетил силна болка в ръката и решил да отиде в Спешна помощ. Там
му била направена снимка на ръката и се установило, че същата е счупена, в следствие на
което била гипсирана.
През това време работещият на автомивката свидетел П.П., виждайки конфликта, се обадил
на тел.112. След като св.С. напуснал автомивката, на място дошли полицейските служители
А.Й. и М.Д., които заварили на място подс.И., който им обяснил, че имало спречкване.
По досъдебното производство е била назначена и извършена съдебномедицинска
експертиза, видно от заключението на която при възникналия инцидент св.С. е получил
кръвонасядане на клепачите на двете очи, охлузване с кръвонасядане на лявото бедро и
счупване на лакътната кост на лявата ръка, като му е било причинено трайно затруднение в
движението на лявата ръка, дължащо се на счупването на лакътиата кост. Останапите
увреждания са му причинили страдание без разстройство на здравето.
В с.з. вещото лице поддържа заключението си, допълва, че описаните увреждания са
причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при побой
с метална палка, за счупването на лакътната кост е необходима по-голяма сила на удара, да
има замахване за този удар, категоричен е, че нараняването е причинено от един удар с
метална палка, като нараняването е защитно- при повдигане на ръката, за да се предпази от
нападение.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на свидетелите
П.П., Ж.Д., А.Й., С.Ж., М.Д., Н.Ч. – включително и от прочетените такива по реда на чл.281,
ал.5 от НПК, на водения от подсъдимия свидетел М. М., на водения от частния обвинител
свидетел А.А., от показанията на частния обвинител и граждански ищец Д.С., от
обясненията на подс.С.И., както от представеното и прието заключение по назначената
съдебно-медицинска експертиза, ведно с устните допълнения към нея- които доказателства
съдът кредитира в обем и начин- описани по-долу, приложените материали от досъдебно
производство №516/2020г. на РУ-Димитровград, както и от останалите прочетени и
приобщени към доказателствата по реда на чл.283 от НПК писмени материали- съдържащи
се в досъдебното производство и имащи значение за разкриване на обективната истина по
делото.
При обсъждане на събрания доказателствен материал, съдът отграничи същия до
степента- имаща значение за установяване на обективната истина – свързана с
престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия, като останалата част бе
взета предвид за цялостното изясняване на фактическата обстановка.
В случая безспорно бяха установени следните факти и обстоятелства: - на 18.05.2020г.
между пострадалия С. и подсъдимия И. е възникнал конфликт по повод ползването на
клетка за почистване на автомобили в автомивка „Гьокови“; - конфликта е прераснал от
словесен във взаимен физически контакт между подсъдимия и пострадалия; - подс.И. е взел
разгъваема метална палка от автомобила си, с която е нанесъл удари, един от които е
попаднал в ръката на пострадалия С.; - налице е причинена средна телесна повреда на
постр.С.- счупване на лакътната кост на лявата ръка, като му е било причинено трайно
затруднение в движението на лявата ръка, дължащо се на счупването на лакътиата кост.
Извън тези безспорни обстоятелства и факти, на практика не са налице такива, по които има
съществени противоречия.
При проследяване и анализ на събраните доказателства, се очертава следното – видно от
показанията на разпитаните свидетели, се установяват фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Така св.П.П. – работещ във въпросната
автомивка „Гьокови“ заявява, че в процесния ден подс.С.И. е дошъл до него с искане да
изважда от клетката клиент, който бил приключил с миенето на автомобила си, на което
искане не откликнал, тъй като нерядко ставали спорове за ползването на някоя от клетките
2
за измиване. Този свидетел внася яснота за използването на автомивката и на практика не
потвърди „правилата“, твърдени като съществуващи от подсъдимия. Ползването на
апаратурата в автомивката е срещу закупуване на жетони, с определено времетраене на
работа на машината, което предварително е описано. Липсват каквито и да било задължения
за продължителност на престоя в клетката, нито такива, указващи клиентите да си
подсушават автомобилите извън клетките. Категоричен е и за това, че последната клетка,
посочена от св.С. на подс.И. като свободна, не е предназначена само за микробуси и
камиони, не са били поставени знаци за това, а напротив- използва се и от автомобили, като
единствената разлика е, че няма покрив и добро отичане на водата. Св.П.П. си спомня, че не
е видял завръзката на спора, но след като чул звука от счупването на стола, вниманието му
било привлечено и дори не след дълго телефонирал на тел.112 за ставащия инцидент.
Заявява, че след падането от стола, подс.И. е бил на земята, а св.С. надвесен над него, но
заявява също, че не е виждал пострадалия да удря подсъдимия. След ставането на
подсъдимия си спомня, че имало опити и от двете страни за удари, но според него по-скоро
двамата спорещи се блъскали, държали се за блузи, за ръкави. Заявява, че столът, на който
седял подс.И. и който се счупил, бил изложен на атмосферните влияния от около 2 години и
било често срещано чупенето на подобен вид столове. Заявява също, че двамата спорещи са
били на около 15 метра от автомобилите си, и след като приключили с физическото
съприкосновение, се отправили към автомобилите си, а малко по-късно видял в ръцете на
подсъдимия палка, с която замахвал към св.С., а последният се предпазил с ръка.
Категоричен е, че не е виждал св.С. да държи за главата подсъдимия в който и да било
момент от инцидента.
На следващо място, показанията на св.Ж.Д.- клиент на автомивката, потвърждават
обстоятелствата, свързани със самото нанасяне на процесната телесна повреда. Според него,
същия ден е имало свободни клетки в автомивката, а подс.И. е паркирал автомобила си така,
че е пречил както на св.С., така и на него да си изкарат автомобилите, като преди това е чул
клаксон, който го е подразнил. Заявява, че не е видял инцидента пред офиса на автомивката-
в началото на същата, но видял ясно как подс.И. се връща до автомобила си, извадил е от
него палка, с която нанесъл удари по св.С.. Изрично посочва, че ударите били повече от
един и че при един от ударите, насочен към главата на св.С., същият се предпазил с ръката.
Също заявява, че не е видял св.С. да държи с ръка или да души подс.И..
На следващо място, свидетелят Н.Ч.- който е познат на подс.И. и твърди,че имал среща с
него същата сутрин, заявява в с.з., че е пристигнал след като е бил приключил инцидента.
При прочитане на показанията му от досъдебно производство №516/2020г.- по реда на
чл.281, ал.5 от НПК- дадени пред разследващ полицай в качеството му на свидетел, св.Ч. си
спомня, че е видял счупването на стола, на който седял подс.И., замахване с ръка от страна
на св.С. към подсъдимия, но и че не е видял удар след това замахване, а само взаимно
държане за блузите. Спомня си също така, че подс.С.И. е извадил от автомобила си палка, с
която ударил св.С..
Посоченият от подсъдимия свидетел М. М. със своите показания на практика не внася
някаква различна обстановка или противопоставяне с останалите свидетелски показания. М.
е станал свидетел на откъслечни моменти в спора между подсъдимия и пострадалия, като
единствено отчасти е видял издърпването на стола от св.С., падането на подсъдимия на
земята, без да е видял удар. Споменава само „ръкопашни боеве.“. Заявява, че не е имал
добра видимост и е имало твърде много шумова, за да чуе евентуални реплики между
спорещите.
Следващият свидетел, който е присъствал на процесната дата в описаната автомивка е
св.С.Ж.. Същият обаче не може да посочи нови обстоятелства или такива, които не са били
съобщени от останалите свидетели. Заявява, че е видял част от инцидента- след като подс.И.
е паднал от стола си. Спомня си, че е чул клаксон, заявява, че не е виждал удари от който и
3
да било от двамата спорещи.
Следват показанията на двамата полицейски служители- А.Й. и М.Д.. И двамата нямат ясни
и конкретни спомени за случилото се, като съобщеното от тях се изчерпва с посещаване на
автомивката, констатиране, че е имало конфликт и единият от спорещите си е тръгнал.
Единствено св.М.Д. заявява, че има спомен за някаква палка, но не си спомня кой от двамата
спорещи я бил използвал.
Показанията на свидетеля А.А.- живуща на семейни начала с пострадалия Д.С., са в насока
претърпените болки и страдания от същия и тези показания са относими повече към
предявеният граждански иск, но не и към фактическата обстановка на самото изпълнително
деяние.
Показанията на гражданския ищец и частен обвинител Д.С., също имат доказателствена
тежест, след преценка на заинтересоваността им и подкрепеността или противоречието с
останалите събрани по делото доказателства. На практика заявеното от св.С. съвпада със
заявеното от останалите свидетели.
Същият твърди в показанията си, че след като е посочил на подс.И. свободната съседна
клетка, е приключил с подсушаването на автомобила си много скоро след това, но не могъл
да го изкара, поради начина на паркиране на автомобила на подсъдимия. Според него, на
няколко пъти е подканил подсъдимия да премести автомобила си, без да бъде отразен или да
последва реакция. Св.С. твърди, че подс.И. го е чувал ясно и го е разбрал, но въпреки това
не реагирал по никакъв начин. Което го принудило да извърти стола, на който е седнал към
автомобила му и тогава столът се е счупил. Отрича да е нанасял удари по подсъдимия, а
дори напротив- твърди, че е настоявал да прекратят разправията и да си отидат. Заявява
също, че след спречкването до офиса на автомивката е останал с убеждението, че конфликта
е приключил, отправяйки се към автомобилите си, които били на около 15 метра от тях.
Затова и останал изненадан от последващите действия на подсъдимия, нанасянето на удари
с палка- взета от автомобила, който му препречил пътя, както и силен удар по ръката, която
вдигнал за да защити главата си.
Стига се до обясненията на подс.С.И., като характерното за тях е, че наблягат на
възмущение от реда или на неспазване на ред в автомивката, възмущение от пасивността на
служителя на автомивката и заявление за самоотбрана, предприети действия при афект.
Характерно е също, че подс.И. не отрича, че е нанесъл удар с палка по св.С., като заявява:
„Оттам тръгна да продължава да ми посяга и не си спомням как съм взел палката и как съм
го ударил. .. Палката я купих от пазара. Взех я от багажника на колата си“ - от обясненията,
дадени в с.з. на 28.10.2021г.
Налице са разминавания по отношение на твърдяното от него хващане с опит за душене от
страна на св.С., но на практика не отрича, че е нанесъл удар с палка по същия. Относно
твърдения от подсъдимия афект за извършване на престъплението, следва да се поясни, че
според закона състояние на силно раздразнение - чл.118 и чл.132 НК, е такова, при което
поради определени външни или вътрешни фактори съзнанието на дееца е силно стеснено и
макар да има възможност да оценява адекватно обстановката и да взема правилни решения,
тази възможност е значително снижена. Физиологичният афект е трудно контролируемо
състояние на психиката, свързано със значителен разход на енергия и бързо протичане на
процесите, свързани с вземане на решението и неговото осъществяване. Ето защо в
практиката понякога това състояние се определя с т.нар. намалена вменяемост, каквато
всъщност законът не предвижда. Физиологичният афект няма степени. Той е налице, докато
съществува възможност, макар и минимална, за правилно възприемане на обстановката, за
контролиране на психическите процеси и следващите от тях действия. Изключи ли се
напълно тази възможност за дееца, настъпва т.нар. патологичен афект, състояние, при което
отсъства вменяемостта.
4
Състоянието на силно раздразнение представлява внезапно възникнало силно душевно
вълнение (физиологичен афект), при което чувствата завладяват до такава степен
съзнанието на дееца, че волята му се подчинява на тези чувства. Волевата способност на
дееца да ръководи постъпките си не се изключва, а само значително отслабва. Състоянието
на силно раздразнение е краткотрайно и поради това всички обстоятелства, предвидени в
състава на съответното престъпление трябва да се осъществяват за кратко време.
Състоянието на физиологичен афект (състояние на силно раздразнение) има правно
значение само в изрично предвидените от закона случаи - чл.118 и чл.132 от НК, и когато е
предизвикано от пострадалия с посочените в закона действия. Тези фактически
обстоятелства следва да се установят по несъмнен начин и изследват във връзката, която
правната норма изисква.
В случая не се установиха такива действия, предприети от страна на пострадалия С., с които
да предизвика състояние на силно раздразнение у подсъдимия И.. Напротив- действията
именно на подсъдимия са предвещавали подобно развитие, доколкото още с
демонстративното си паркиране на автомобила- блокиращ излизането на други два в
клетките на автомивката, демонстративното отношение към призивите на св.С. да премести
автомобила си, без да е зает с каквото и да било, са признаци, вещаещи по-нататъшното
развитие на ситуацията. Нито един от свидетелите- дори и воденият от подсъдимия, не
заявява, че е видял св.С. да удря подсъдимия. Издърпването на стола, при което той се
счупва и подсъдимият е паднал на земята, не са обстоятелства, които да водят до извод за
толкова съществена и сериозна заплаха, че да предопределят възникването на афект. Не на
последно място е и времетраенето на целия конфликт, който образно може да бъде разделен
на две части. Както св.С., така и голяма част от останалите свидетели- очевидци, които са
възприели целия конфликт, са останали с убеждението, че след счупването на стола и
сборичкването между двамата, скандалът между тях е приключил. Следва време, през което
подсъдимият и пострадалият не са в съприкосновение помежду си и изминават около 15
метра, докато да достигнат до автомобилите си. Следва и време, през което подс.И. е
извадил палката от автомобила си и е приближил св.С.. Нито един от разпитаните свидетели
не заявява, че достигайки автомобилите, св.С. е проявил някаква агресия към подсъдимия.
Времето, необходимо за придвижване до автомобилите и без да има физическо
съприкосновение между двамата, трудно би могло да се приеме, че е съпътствано от
физиологичен афект, който по необясними причини продължава не краткотрайно, а в
продължение на минути.
От описаното до тук липсват данни да се приеме наличие на правните параметри на
афектното състояние у подсъдимия И..
Обстоятелството на удара с палката от подсъдимия към пострадалия се установи и доказа от
показанията на описаните по-горе свидетели, което обстоятелство не се отрича и от самия
подсъдим. Неоткриването на тази палка в случая не омаловажава показанията, дадени от
разпитаните свидетели и обясненията на подсъдимия.
Също така, съдът приема за доказано, че именно удара с палката е причинил счупването на
лакътната кост на лявата ръка на св.Д.С.. В заключението на вещото лице- изготвило
съдебно-медицинската експертиза е отбелязано, че тази телесна повреда е причинена от
действието на твърд тъп предмет и могат да се получат по начина, обяснен от пострадалия.
В с.з. вещото лице допълва, че това е възможно да е от палка, като ударът е бил един по
ръката, като такова счупване било характерно за предпазните травми- при инстинктивно
вдигане на ръката за предпазване. Това съвпада и с показанията на пострадалия, който
заявява, че е искал да се предпази- вдигайки си ръката, като заявява също, че му е нанесен
удар по тази ръка. Съвпада и с обясненията на подсъдимия в тази им част, както и с
опказанията на свидетелите П.П. и Ж.Д., според които подсъдимият И. с палка е замахнал и
ударил св.С., който за да се предпази е вдигнал лявата си ръка. Показанията на самият
5
пострадал са, че веднага, след като си е тръгнал от мястото е почувствал силна болка и е
посетил Спешна помощ, където установили счупването на ръката му.
При това положение, единственият възможен извод, който може да се направи от така
събраните доказателства е този, че подс.И. е нанесъл въпросната телесна повреда на постр.С.
и то при удара с палката по ръката му. Безспорно съобразно събраните доказателства, това
счупване е затруднило трайно движението на лявата ръка, което от своя страна покрива
критериите за нанесена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Това се установява и от анализа на събраните доказателства, като Съдът прие и кредитира за
достоверни показанията на разпитаните свидетели. Едни от тях са възприели в цялост
развитието на конфликта, а други- отделни негови моменти. Характерното за всички обаче е,
че няма съществени разминавания в заявеното от тях. Поради което и заради взаимната им
подкрепеност и безпротиворечивост, съдът възприе и кредитира тези показания като
достоверни. На следващо място, тези показания подкрепят заявеното от гр.ищец и частен
обвинител С.. В тази връзка, при съобразяване на заинтересоваността на същия, следва да се
възприемат и неговите показания за правдиви, доколкото са в синхрон и без противоречие с
показанията на разпитаните свидетели.
По отношение обясненията на подс.И.- със същите той на практика признава извършеното
престъпление. При описанието на голяма част от обстоятелствата, тези обяснения съвпадат с
останалия доказателствен материал. Разминаванията са по отношение на действията на св.С.
преди и след счупването на стола, като се акцентира върху проявена агресия. Такава агресия
от страна на св.С. обаче не се доказа от останалите доказателства- нито от показанията на
разпитаните свидетели, нито от медицински документи. Ето защо, Съдът възприе
обясненията на подсъдимия в тази им част като защитна версия, неподкрепена от
останалите доказателства. В останалата им част обаче, по отношение на правно-
релевантните за делото факти, обясненията са последователни, поради което и съдът ги
възприе и кредитира.
От всички така възприети от съда доказателства, може да се направи извода за доказано
обвинение в извършване от подсъдимия на престъплението, в което е обвинен.
С оглед гореописаното, съдът прие, че безспорно се установи извършването на
престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК и участието на подс.Стелиан И. в него – като
извършител, а именно, че на 18.05.2020г. в гр.Димитровград причинил чрез удар с
телескопична палка средна телесна повреда на Д. Д. СТ. от гр.Димитровград, изразяваща се
в трайно затруднение в движението на лявата ръка, дължащо се на счупване на лакътната
кост на лявата ръка.
Установи се и че подсъдимият е действал с пряк умисъл, като предвиждал настъпването на
обществено-опасните последици и е целял настъпването им. При отправяне на удар с палка
с подходящата сила, деецът е предвиждал, че ще причини телесна повреда. В случая се
установи безспорно умисъла на дееца за нанасянето на телесна повреда, а от какъв вид е тя
зависи вече не от субективното отношение на дееца, а от обективно причинените
наранявания. С действията си подсъдимият е целял отмъщение към св.С., а не защитаване от
нападение.
Подсъдимият СТ. Н. ИВ. е роден на ****г. в гр.Димитровград, живущ в
гр.Димитровград, бул.“*************************, българин, български гражданин, със
средно образование, безработен, неосъждан, неженен, ЕГН **********. Характеристичните
му данни са нормални.
При определяне вида и размера на наказанието му, съдът взе предвид като отегчаващи
следните обстоятелства- нанасянето и на други телесни повреди- леки такива, за каквито се
събраха данни и които не са предмет на разглеждане на настоящото производство;
обстоятелството, че със своето поведение е предизвикал пострадалия да му прави забележки
6
за паркирания автомобил, изминалият немалък период от време, през който въпреки
убеждението у всички останали, че конфликтът е приключил, е продължил целенасочено да
взема палка от автомобила си и да продължава конфликта . Съдът прие като смекчаващи
отговорността обстоятелствата: -чистото съдебно минало, нормалните характеристични
данни, както и описаната по-горе уплаха (но не и афект) от действията на св.С.. Ето защо,
съдът намери, че в случая е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
както и тяхната многобройност- водещи до приложението на чл.55 от НК. Така съдът прие,
че следва предвиденото в закона наказание “Лишаване от свобода” да бъде заменено с по-
лекото такова- „Пробация“ при съобразяване степента на обществена опасност на деянието
и на дееца, както и съотносимостта между конкретното извършено престъпление и
поправянето на конкретния деец.
Съобразявайки степента на обществената опасност на деянието- която не е ниска и липсата
на такава у дееца, съдът намери, че с оглед най-вече на поправянето на подсъдимия, следва
предвиденото в закона наказание “Лишаване от свобода” да бъде заменено с по-лекото
такова- „Пробация“. По отношение на срока обаче, следва да се отбележи наличието и на
немалко отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което съдът намери, че срокът за
изтърпяване на наложеното наказание следва да е над средния предвиден.
Така съдът на основание чл.129, ал.1, вр. ал.2, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК замени
предвиденото наказание „Лишаване от свобода” и наложи на подсъдимия наказание
“Пробация” чрез следните пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от 1(една) година и 6(шест) месеца, с периодичност на явяване 2 (два) пъти
седмично; -задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1(една)
година и 6(шест) месеца, и - безвъзмезден труд в полза на обществото- по 150(сто и
петдесет) часа на година за срок от 2(две) последователни години.
Този вид и размер на наложеното наказание, Съдът намери за адекватен и съотносим на
степента на обществена опасност на конкретното престъпление и на конкретния подсъдим,
което най-пълноценно ще допринесе за поправянето му.
Съдът счете, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на личната и
генералната превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.

По отношение на гражданския иск – съдът прие същия за доказан по основание
от събраните по делото доказателства.
Категорично бяха установени причинените на постр.Д.С. неимуществени вреди- произтекли
от преживяното неудобство, свързано с обездвижване на лявата му ръка за немалък период
от време. За период от поне 3 месеца (според вещото лице, и то ако няма усложнения),
пострадалият е бил лишен от възможността да извършва необезпокоявано всички действия,
които преди това е извършвал свободно. Не е могъл също и да се обслужва нормално, за
което му е помагала св.А.А.. Видно от показанията й, гипса на св.С. е бил сменян на няколко
пъти, същият не е можел да мокри с вода ръката си, не е можел и да спи спокойно. Отделно
от това свидетелства за пропуснати възможности за работа през времето, когато е бил с
гипсирана ръка, както и за неудобства и непълноценно използване на ръката след това. Тези
показания съдът възприе и кредитира като достоверни, доколкото съвпадат със заявеното от
пострадалия С. и със заявеното от вещото лице- съдебен лекар.
Установено бе по категоричен начин, че получените неимуществени вреди са в пряка връзка
с извършеното престъпление и причинения обществено-опасен резултат. Предвид
обстоятелството, че съдът определя по справедливост размера на обезщетението на този вид
вреди, в случая прецени, че сумата на пълния предявен размер на гражданския иск от
2000(две хиляди) лева са адекватно по размер обезщетение за претърпените от св.С. болки и
7
страдания. За да постанови такова обезщетение, съдът взе предвид и съобщеното от в.л. за
период на възстановяване и то при липса на усложнения, всички неудобства, които
съпътстват такова счупване.
При така описаните мотиви, съдът постанови подсъдимият да заплати на пострадалия
сумата от 2000лв.- представляваща обезщетение за претърпените от престъплението по
чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането- 18.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Предвид направеното
искане за възстановяване на направените по делото разноски от гражданския ищец и частен
обвинител, признаването на подсъдимия за виновен и уважаването в пълен размер на
предявения граждански иск, Съдът постанови подсъдимия да заплати на гр.ищец Д.С. и
сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева – направени по делото разноски, произтичащи
от възнаграждение на упълномощен повереник съобразно представен договор за правна
помощ, в който е описана тази сума като заплатена.
След като призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, в което е
обвинен, наложи му наказание и уважи гражданският иск, съдът постанови подс.Стелиан И.
да заплати в полза на държавата сумата от - 183(сто осемдесет и три) лева- деловодни
разноски, произтичащи от възнаграждения на вещи лица по досъдебното производство,
която сума постанови да внесе по сметка на ОД-МВР-Хасково; -100 (сто) лева – деловодни
разноски, произтичащи от възнаграждение на вещо лице по съдебното производство, която
сума постанови да внесе по сметка на РС-Димитровград, както и сумата от 80 (осемдесет)
лева- държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск, която сума постанови да
внесе по сметка на Районен Съд-Димитровград.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
8
Съобщи за изтекли лични данни