№ 600
гр. Варна, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110106093 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 238 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявена установителна искова
претенция от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: град С., бул. „Б.“ № 81,
вх.В, ет.8 срещу ИР. В. Д., ЕГН **********, адрес: с. С., община Д., област Х. с правно
основание както следва: чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 298 ТЗ за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 82,96 лева, представляваща дължима главница за незаплатени електронни
съобщителни услуги по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ************, сключен на 06.06.2017 г., между „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК ********* и ИР.
В. Д., ЕГН **********, за които са издадени: фактура № **********/08.10.2017 г., фактура
№ ***********/08.11.2017 г., фактура № *********7/08.12.2017 г. за периода от 08.09.2017
г. до 07.12.2017 г., вземанията по които са прехвърлени от „Б.Т.К.“ ЕАД с договор за цесия
от 16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК *********, което дружество е прехвърлило
вземането в полза на „ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г. ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.10.2020 г. до окончателното
изплащане на същото като за горепосочената сума е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15043/2020 г. по описа на Районен съд – град Варна,
поправена по реда на чл. 247 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между „Б.Т.К.“ ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ************ от дата 06.06.2017 г., с който
му е предоставена мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен плано,
съответно VIVACOM Smart ХS с месечна абонаментна такса 13,99 лева с ДДС за срок от 24
месеца. Посочва, че на същата дата е сключен и договор за лизинг на устройство GSM
SAMSUNG GALAXY J3 с обща стойност от 333,60 лева., разсрочено на 24 месечни вноски,
всяка от по 13,90 лева. Посочва, че договорът за лизинг е част от договора за услуги по
смисъла на общите условия. Твърди, че за процесния период за месеците октомври, ноември
1
и декември 2017 г. са ползвани мобилни услуги от страна на ответника на стойност 117,96
лева, от която претендират само сумата от 82,96 лева, за което има издадени съответни
фактури, както следва: фактура № **********/08.10.2017 г., фактура №
***********/08.11.2017 г., фактура № *********7/08.12.2017 г. Посочва, че на 02.01.2018 г.
е деактивиран абонамента на ответника, поради неплащане на дължимите суми. Твърди, че
сметките се издават на името на абоната и се изпращат на адреса, определен в
индивидуалния договор и/или на електронен адрес, изрично посочен от абоната.
Неполучаването на сметките за дължимите суми не освобождава абоната от задължението за
заплащането на същите. Периодът за заплащането е 15 дни от издаването на
сметката/фактурата като БТК определя началната и крайната дата, която не може да бъде
по-късно от 29-то число на месеца. Посочва, че вземанията на „Б.Т.К.“ ЕАД са прехвърлени
с договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК *********, което
дружество е прехвърлило вземането в полза на „ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019 г. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски
в исковото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор от страна на ответника.
Първото по делото заседание е проведено на 18.02.2022 г., като редовно призованият
ответник не се е явил и не е изпратил представител. Не е направено и искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие. Ищецът е направило искане за постановяване на
неприсъствено решение чрез депозираното становище от 10.12.2021 г.
Видно от приложените по делото книжа, двукратно чрез разпореждането по чл. 131
ГПК и с определението по реда на чл. 140 ГПК на ответника са били указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е
и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в проведеното по
делото съдебно заседание /за което е редовно призован/, не е направил и искане за
разглеждането му в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно
изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и
становище по основателността на исковата претенция в първото по делото с.з., реално не е
оспорил тези твърдения. За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав
на основанието на претенцията, ищецът е ангажирал писмени доказателства - договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ************, сключен на
06.06.2017 г., между „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК ********* и ИР. В. Д., ЕГН **********, които
съответстват на твърденията му. Тези писмени доказателства се преценяват като
достатъчни, с оглед доказване наличие на договорни отношения с ответника, както и
обстоятелството, че са изпълнени задълженията за предоставяне на далекосъобщителни
услуги. Доказателства за изпълнение задължението за заплащане на дължимите суми от
страна на ответника не са ангажирани от страна на ответника. По делото, от представеното
уведомление за цесия, се установява, че „С.Г.Г.“ ООД като кредитор след извършеното
прехвърляне съгласно договор за цесия от 16.10.2018 г. уведомява и за извършената от
негова страна цесия, с която е прехвърлила вземането си на „ЮБЦ“ ЕООД. Това
уведомяване представлява надлежно такова по смисъла на чл. 99, ал.4 ЗЗД. Съобразно
разрешението, дадено от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК в решение № 123 от 24.06.2009 г.
по т.д.№ 12/09 г. на ІІ т.о. и решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/13 г. на І т.о.
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
2
чл. 99, ал.3 пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД. Преписът от исковата молба ведно с
приложенията към нея са редовно връчени на ответника при отказ на 23.08.2021 г.
Следователно, на тази дата длъжникът е получил изходящите от цедентите до него
уведомления. С оглед представените по делото договори за цесия и предвид приетите по
делото извлечения от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. и потвърждение
за прехвърляне по силата на сключен договор за цесия от 16.10.2019 г. и установеното
уведомяване на длъжника съобразно чл. 99, ал.3 от ЗЗД, съдът приема, че цесиите от
16.10.2018 г. и 01.10.2019 г. са породили действие спрямо ответника.
Предвид горното, преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото
обуславят извод за вероятната основателност на претенцията, както по основание, така и по
размер. По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред, без да се излагат мотиви по съществото на спора, на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира заплащането на сумата от 25 лева – заплатена държавна такса за
исковото производсто и 180 лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство,
както и сумата от 25 лева – заплатена държавна такса в заповедното производство и 180
лева – адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Присъждането на сторените
в заповедното производство разноски следва от постановките на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12. С оглед уважаване на исковата претенция в тежест на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 205 лева за исковото производство и
205 лева за заповедното производство.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес: град С., бул. „Б.“ № 81, вх.В, ет.8 и ИР. В. Д., ЕГН
**********, адрес: с. С., община Д., област Х. с правно основание както следва: чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 298 ТЗ, че ИР. В. Д., ЕГН ********** дължи на
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 82,96 лева, представляваща дължима главница за
незаплатени електронни съобщителни услуги по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ************, сключен на 06.06.2017 г.,
между „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК ********* и ИР. В. Д., ЕГН **********, за които са издадени:
фактура № **********/08.10.2017 г., фактура № ***********/08.11.2017 г., фактура №
*********7/08.12.2017 г., за периода от 08.09.2017 г. до 07.12.2017 г., вземанията по които
са прехвърлени от „Б.Т.К.“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Г.“
ЕАД, ЕИК *********, което дружество е прехвърлило вземането в полза на „ЮБЦ” ЕООД с
договор за цесия от 01.10.2019 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 28.10.2020 г. до окончателното изплащане на същото като за
горепосочената сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 15043/2020 г. по описа на Районен съд – град Варна, поправена по реда на чл. 247
ГПК
ОСЪЖДА ИР. В. Д., ЕГН **********, адрес: с. С., община Д., област Х. да заплати
на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: град С., бул. „Б.“ № 81, вх.В, ет.8
сумата от 205 лева, представляваща сторени в производството разноски за исковото
производство и сумата от 205 лева, представляваща сторени в производството разноски за
3
заповедното производство
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4