РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. Перник, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20241720106467 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация –
Перник” АД, с която се иска да се признае за установено, че Е. Г. К. дължи сума в размер на
1379,08 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в ********************, за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г., както и сумата от 209,93 лева, лихвата за забава на месечните плащания за
периода от 08.07.2022 г. до 17.06.2024 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия,
които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил
несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението
си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответната страна не е подала отговор на исковата молба. Във възражението си по чл.
414 ГПК заявява, че сумите са погасени по давност и не дължи заплащането им.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Установява се, че „Топлофикация Перник” АД е депозирало заявление за издаване на
1
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника, отнасящо се за вземанията,
които са предмет на настоящата искова претенция. В тази връзка е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 04090 по описа за 2024 г. на Пернишкия
районен съд.
На основание чл. 146, ал.1,т.4 ГПК съдът е обявил на страните, че му е служебно
известен фактът на влизане в сила на Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребителите в гр. Перник, одобрени с Решение 0 ОУ-011814.04.2008 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник „Съперник“- бр. 82/3959829.04.2008г. и в.к „ Новинар“, бр.
101 от 30.04.2008г., поради което същите не се нуждаят от доказване..
По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот №
******************** на нот. М.М., с който ответникът е придобил собствеността върху
процесното жилище - апартамент ********************. Видно от нотариалния акт
праводателите на ответника Г.К. и Й.К. му прехвърлят правото на собственост върху имота,
като си запазват правото на ползване върху същия пожизнено.
Представени са удостоверения за наследници от 05.02.2013 г. и от 24.01.2022 г., видно
от които Й.К. е починала на ********., а Г.Р.К. е починал на *********
Представено е по делото заявление-декларация от 02.04.2014 г. от ответника Е. Г. К.
до ищцовото дружество за откриване на партида за топлофицирания процесен имот, като
към същото е приложен цитирания нотариален акт от 08.03.1996 г., легитимиращ го като
собственик.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От
същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се
наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен
договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението
на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в
абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични
проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и
показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на
топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по
карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна
енергия е определяно съгласно Наредбата № Е РД – 04-1 от 12.03.2020г., тъй като от
брутната топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати
технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба,
касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика
между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото
заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след
проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти.
2
В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за
топлинна енергия за БГВ – прогнозно. Експертът пояснява, че в имота е монтиран уред за
измерване разхода на топла вода – 1 броя водомер. Ответникът не е осигурила достъп, за да
бъдат отчетени показанията на водомера, поради което е начислен служебен разход на топла
вода за битови нужди на база броя обитатели на имота – 1 лице, с дневно потребление от по
140 литра. В имота всички отоплителни тела са демонтирани и за тях не е начислявана
топлинна енергия. Работещо е само отоплителното тяло в помещение « Баня» е щранг-лира,
което е общо за всички имоти по вертикала. За него е начислен разход, като за работило
непрекъснато, този разход е определен по изчислителен път. След провеждане на
задължителния годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, разходът на топлинна
енергия за отопление на имота е преизчислен, при което прогнозно начислените суми са
сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни
сметки.
Разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен
път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е
пропорционален на обема на отоплявания имот. Начислен е разход на топлинна енергия
само през зимния отоплителен период, т. е. за времето, през което е работила отоплителната
инсталация в СЕС. Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в
индивидуалната сметка на имота. Според вещото лице начислените суми за имота са
пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба.
Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислени суми,
са приведени, към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди.
От заключението на експерта се установява, че доставяната топлинна енергия е на
стойност 1379,08 лева за процесния период.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна
енергия. Не съществува изискване вещото лице да изготви заключението си единствено по
приложените по делото документи, а може и въз основа на такива, които не са представени
по делото – справка и проверки в счетоводството и ведомостите на страните или трети лица
и пр., включително ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които
имат значение по делото, но по които не му е била поставена задача, като в последния
случай вещото лице е длъжно само да ги посочи в заключението си. На следващо място,
вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при
формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1
3
ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Искът е предявен за установяване вземането на ищеца за стойността на доставена
топлинна енергия, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на
парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване
на настоящите искове.В тежест на ищеца е да установяви, че между страните по делото е
налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия,
както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това
отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя
възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна
енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването
на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на
закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот,
както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От приложените писмени доказателства се установи, че ответникът е собственик на
процесния имот. Със смъртта на праводателите му, настъпила много преди процесния
период, е погасено учреденато право на ползване върху имота в тяхна полза, поради което
легитимиран да отговаря за задълженията, възникнали по повод доставката на топлинна
енергия за имота е носителят на правото на собственост. Не се установи ответникът да се е
разпоредил с правото си на собственост преди процесния период.
Обявен е за служебно известен и ненуждаещ се от доказване фактът на оповестяване
по надлежния ред на общите условия на ищцовото дружество.
Съгласно заключение на вещото лице, стойността на доставената в имота ТЕ е в
размерите, посочени в счетоводната сметка, поради което съдът намира, че ищецът е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в процесния имот и за
процесния период, на претендираната стойност.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане
4
на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за
текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец, следващ отчетния. Съдът
съобразявайки падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания, определения от БНБ основен лихвен процент за
съответния период, увеличен с 10 пункта, намира, че законната мораторна лихва върху
главницата за периода от 08.07.2022 г. до 17.06.2024 г., възлиза на 209,93 лева, поради което
предявеният акцесорен иск за лихва следва да бъде уважен в цялост.
Изводът на съда за основателност на претенцията обуславя произнасяне по заявеното
възражение на ответника за погасяване на вземанията по давност .
Съгласно ТР № 3/2011 г. задълженията за ТЕ се погасяват с 3-годишен давностен срок
- чл. 111, б. "в" ЗЗД. В чл. 34 от общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди от
"Топлофикация Перник" ЕАД е предвидено, че купувачът е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. През 30 - дневния период от време, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника
– чл. 70 ЗЗД, вземането е ликвидно и длъжникът може да изпълни преди срока, а след
изтичането на този срок вземането става и изискуемо - кредиторът може да иска
изпълнение. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от момента на изискуемостта
на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа. С оглед
приетото в ОУ, задълженията на ответника за заплащане на топлинна енергия са възникнали
като срочни и стават изискуеми след 30 дни, следващи месеца на доставката и от тази дата
ежемесечно започва тече 3-год. давностен срок за всяка една от претендираните от ищеца
главници – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Имайки предвид, че исковата претенция е за периода м.
01.05.2022 г. – м. 04. 2023г., а заявлението по чл. 410 ГПК е подадена на 16.07.2024 г., то за
нито едно от вземанията за процесния период не е погасено правото на принудително
изпълнение.
Предвид изложеното исковата претенция се явява доказана в пълен размер и следва
да се уважи.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски.
Ищцовото дружество е направило разноски в исковото производство, както следва:
31,78 лева – държавна такса, 350 лева – депозит за вещо лице и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение (в минимален размер), т. е. общо 481,78 лева. В заповедното производство
ищецът е направил разноски, както следва: 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение и
31,78 лева – държавна такса, т. е. общо 81,78 лева. Ответникът следва да понесе
отговорността за заплащане на посочените разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД, че Е. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес ********************, ДЪЛЖИ
на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 1379,08 лева, представляваща
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
********************, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., както и сумата от 209,93
лева - лихвата за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2022 г. до 17.06.2024 г.,
ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 04090 по описа за 2024 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Е. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес ********************, ДА
ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 481,78
/четиристотин осемдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки / лева - направени
разноски в настоящото производство и сумата от 81,78 /осемдесет и един лева и седемдесет
и осем стотинки/ лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 04090 по описа
за 2024 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. 04090 по
описа за 2024 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6