Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
175 17.04.2018 г. Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
районен съд VІ-ти нак. състав
На
22 март Година 2018
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Силвия Димитрова
Секретар:
Даниела А.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията АНД № 00970 по описа
за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 14-0000459
от 28.04.2017 г., издадено от М.С.З.- директор на Дирекция “Инспекция по труда”
– Перник, на “Еко лукс” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Долна
Секирна, общ. Брезник, ул. Сибир № 272, представлявано от управителя П.К.Л.с
ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер 1500 лв. /хиляда и
петстотин лева/, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от КТ, за
това че на 22.03.2017 г., в гр. Перник, в обект на контрол: градински център
/декоративен разсадник/, находящ се в гр. Перник, кв. Стара чешма № 1,
стопанисван от “Еко лукс” ЕООД – с. Долна Секирна, в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР от КТ, не е уредил като трудови
правоотношения отношенията при предоставянето на работната сила, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с лицето И.Н.И. с ЕГН **********, който
при проверката на място в обекта е заварен да полага труд като общ работник на
посочената дата – 22.03.2017 г., в 16:23 часа, и собственоръчно е декларирал,
че работи като общ работник в обекта с определено работно място, работно време
и трудово възнаграждение, без сключен трудов договор - нарушение по чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на
труда.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от “Еко
лукс” ЕООД – с. Долна Секирна,
представлявано от управителя П.К.Л.с ЕГН **********. В нея се оспорва законосъобразността и обосноваността
му, както и отразената в АУАН и НП обстоятелствена част, като се твърди, че
фактите са интерпретирани неправилно, тъй като между завареното в обекта лице и
жалбоподателя е имало сключен граждански договор.
В съдебните прения процесуалният представител на жалбоподателя адв. В.
доразвива доводите в жалбата като поддържа, че вмененото нарушение не е
извършено, че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно, тъй
като соченото в материалите по административнонаказателната преписка лице е не
е извършвало трудова дейност и поради това помежду им не е имало трудовоправна
обвързаност към момента на проверката. Поддържа, че доверителят му е привлечен
към административнонаказателна отговорност незаконосъобразно и отговорността му
е ангажирана в противоречие с
материалния закон, поради което пледира
за отмяна на обжалвания административен акт.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като
неоснователна.
Пернишкият
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18
от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
От писмо рег. № 10-18-08-218#1 от 15.02.2018 г., приложено на л.68 от делото, се
установява, че свидетелят И.Н.И. с ЕГН ********** е имал регистрация като
безработен в “Бюро по труда” – Перник за времето от 18.01.2017 г. до 24.04.2017
г. В този период, по заявка на “Еко лукс” ЕООД по схема “Обучение и заетост на
младите хора” от “Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, на
21.03.2017 г., той бил насочен към същото това дружество от “Бюро по труда” –
Перник за две работни места – “работник озеленяване” и “общ работник”. Ето
защо, на указаната дата – 22.03.2017 г. свидетелят И.И. се явил в градински
център /декоративен разсадник/, находящ се в гр. Перник, кв. Стара чешма № 1,
стопанисван от “Еко лукс” ЕООД – с. Долна Секирна и там управителката П.К.Л.му
възложила да премести саксии с растения и дървета, за което следвало да му
заплати 25,00 лева. Отношенията между И. и Лазарова били регламентирани с
Граждански договор № 5/22.03.2017 г. /л.42 от делото/, а впоследствие на И.
били изплатени 27,00 лева, което се установява от Служебна бележка за доходи от
друга стопанска дейност и/или от друго възмездно предоставяне за ползване на
права или имущество от 22.03.2017 г. /л.43 от делото/, Сметка за изплатени суми
№ 05/22.03.2017 г. /л.44 от делото/ и Разходен касов ордер № 03/22.03.2017 г.
/л.45 от делото/.
На същата дата обаче - 22.03.2017 г.,
служителите на Дирекция “Инспекция по труда” – Перник Б.С.М. и Е.А.Т. посетили
обект: градински център /декоративен разсадник/, находящ се в гр. Перник, кв.
Стара чешма № 1, стопанисван от “Еко лукс” ЕООД – с. Долна Секирна и извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство.
В съответствие с предоставените им
пълномощия и на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, Б.С.М. и Е.А.Т. поискали от завареното в
обекта лице И.Н.И. с ЕГН ********** да
попълни бланка-декларация по образец. Последният, под диктовката на
проверяващите, попълнил декларацията и вписал, че работи като общ работник в
“Еко лукс” ЕООД от 22.03.2017 г. /т.е. от същия ден/ с работно време от 12:20 ч
до 17:00 ч. В графа 7 “трудово възнаграждение” вписал сумата 25 лв., а срещу
“имате ли сключен писмен трудов договор” вписал “не”. За резултатите от
проверката служителите на ДИТ – Перник изготвили Протокол за извършена проверка
№ ПР 1713084/07.04.2017 г. и поканили намиращата се там П.К.Л.– управител, да посети дирекцията за съставяне
на АУАН.
На 07.04.2017 г. Лазарова се явила в ДИТ –
Перник и срещу представляваното от нея дружество “Еко лукс” ЕООД – с. Долна
Секирна, със съставянето на АУАН № 14-0000459/07.04.2018 г., било образувано
административнонаказателно производство. Тя се запознала със съдържанието на
акта и го подписала без да вписва възражения. Допълнителни такива не
представила и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На 28.04.2017 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки
се на събраните по преписката доказателства, административнонаказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ ангажирал
административнонаказателната отговорност на “Еко лукс” ЕООД – с. Долна Секирна
за нарушение по чл.61, ал.1, вр. чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, налагайки
му имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: съставеният АУАН №
14-0000459/07.04.2018 г., Протокол за извършена проверка № ПР
1713084/07.04.2017 г., писмо рег. № 4895/19.02.2018 г. /л.62 от делото/,
Заповед № ЧР-352/23.04.2015 г. на изпълнителния директор на ГИТ, Заповед №
З-0035/29.01.2018 г. на изпълнителния директор на ГИТ, писмо рег. № 10-18-08-218#1 от 15.02.2018 г. /л.68 от делото/, Граждански договор
№ 5/22.03.2017 г. /л.42 от делото/, Служебна бележка за доходи от друга
стопанска дейност и/или от друго възмездно предоставяне за ползване на права
или имущество от 22.03.2017 г. /л.43 от делото/, Сметка за изплатени суми №
05/22.03.2017 г. /л.44 от делото/ и Разходен касов ордер № 03/22.03.2017 г.
/л.45 от делото/, свидетелските показания на Б.С.М., Е.А.Т., И.Н.И.,
Василка Любомирова Петрова и Димитринка Н., както и обясненията на нарушителя и
др.
От правна страна:
Административнонаказателното производство
е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и
процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените такива имат доказателствена стойност и могат да предизвикат ефекта
на правораздавателен акт за налагане на административно наказание.
При извършване на служебна проверка за
законосъобразност, съдът намери, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
опорочаващи законосъобразността на обжалвания административен акт и
обосноваващи отмяната му. Възраженията на жалбоподателя в тази връзка са
основателни, като съображенията за това са следните:
Съдът счита, че актът и постановлението не отговарят на
изискванията в чл.42, т.4, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в
съдържанието им липсва точно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено.
От обстоятелствената част на двата акта за съда е
абсолютно невъзможно, а вероятно още по-малко е възможно за нарушителя, да
разбере в какво точно се е проявило противоправното му поведение, тъй като
обвинението се свежда до констатацията, че жалбоподателят, в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР от КТ, не е уредил като трудови
правоотношения, отношенията при предоставянето на работна сила, като не е
сключил трудов договор с лицето И.Н.И. с ЕГН ********** преди постъпването му на работа, а същият е заварен да
полага труд на 22.03.2017 г. като общ работник в проверения обект и
собственоръчно е декларирал определено работно място, работно време и трудово
възнаграждение, без сключен трудов договор. Предвид тези констатации на
жалбоподателя е вменено нарушение по чл.61, ал.1, вр. чл.62, ал.1, вр. чл.1,
ал.2 от КТ. Според посочената разпоредба трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, а съгласно
нормата на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови. За да се счете, че е извършено това нарушение обаче
следва да се установи, че е възникнало и е налице трудово правоотношение между
работник/служител и работодател, което от своя страна изисква сключването на
трудов договор за регламентиране на правата и задълженията във връзка с него, а
едновременно с това, за да се приеме едно правоотношение за трудово, следва да
е налице предоставяне на работна сила за изпълнение на определен вид работа при
определено работно време и място, при спазване на трудова дисциплина с
регламентирани почивки и отпуски, срещу договорено трудово възнаграждение.
Доказването на тези елементи от обективна страна е в тежест на
административнонаказващия орган.
В конкретния
случай, преценката и извода за наличие на трудово правоотношение,
актосъставителят е изградил единствено въз основа на т.нар. декларация,
попълнена от свидетеля И. под диктовката на контролните органи /което се
установява от свидетелските показания на И., Петрова и Н./ и обстоятелството,
че същият по време на проверката се е намирал в обекта. Същевременно обаче, по
делото са представени доказателства, които обосновават категоричен извод в
противната посока, а именно: писмо рег. № 4895/19.02.2018 г. /л.62 от делото/,
Граждански договор № 5/22.03.2017 г.
/л.42 от делото/, Служебна бележка за доходи от друга стопанска дейност и/или
от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество от
22.03.2017 г. /л.43 от делото/, Сметка за изплатени суми № 05/22.03.2017 г.
/л.44 от делото/ и Разходен касов ордер № 03/22.03.2017 г. /л.45 от делото/, както
и свидетелските показания на И.Н.И., Василка Любомирова Петрова и Димитринка
Н.. От последните се установява, че действително на 22.03.2017 г. И.И. се е
намирал в градинския център, стопанисван от наказаното дружество, но на предния
ден - 21.03.2018 г., е бил изпратен там с насочващо писмо от “Бюро по труда” –
Перник по схема “Обучение и заетост на
младите хора” от “Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Целта на
посещението била И. да се запознае с естеството и характера на дейностите в
градинския център, а в същото време управителят на “Еко лукс” ЕООД да прецени
способностите му като кандидат за работа. Ето защо, отивайки на място, П.К.Л.му
възложила конкретна дейност – преместване на саксии, за което следвало да му
заплати 25,00 лева, което било регламентирано чрез Граждански договор №
5/22.03.2017 г. Видно и от свидетелските показания, на
22.03.2017 г. в декоративния разсадник
имало саксии с туи, които трябвало да бъдат преместени и поради тежестта и
обема им, Лазарова възложила тази дейност на свидетеля И. и неговия брат /който
също бил изпратен на обекта от “Бюро по труда” – Перник с насочващо писмо/.
Следователно, касае се за моментно възникнала необходимост, а не за дейност,
която се извършва перманентно, поради което съдът намира за абсолютно
необоснована преценката на административнонаказващият орган, че отношенията
между “Еко лукс” ЕООД и И.Н.И. е следвало да бъдат уредени като трудови, още
повече че по делото не са събрани каквито и да е доказателства за наличието на
същностните елементи на трудовите правоотношения - предоставяне на работна сила
за изпълнение на определен вид работа при определено работно време и място, при
регламентирани почивки и спазване на трудова дисциплина, срещу договорено
трудово възнаграждение, а доказването на тези елементи от обективна страна е в
тежест на административнонаказващия орган.
В контекста на тези данни и при липсата на всякакви
доказателства за това, свидетелят И. да е бил назначен на работа с определени
трудови функции, място на работа и работно време, срещу което да му се дължи
трудово възнаграждение с постоянен характер, не
може да се направи извод за
прикрито наемане на работна сила по трудово правоотношение. Обоснован извод в
тази насока не е бил и възможен след извършена една инцидентна проверка от
страна на инспекторите при Д “ИТ” -
Перник. В тази насока показателен е факта, че последните не са обявили
съществуването на трудово правоотношение с издаване на постановление по реда на
чл.405а от КТ с предписание работодателят да предложи на работника сключване на
трудов договор, а това действие е не само право, но и тяхно задължение, в
случаите когато констатират предоставяне на работна сила в нарушение на чл.62,
ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Въз основа на изложеното и при анализа на събраните
доказателства, съдът намира, че по своя характер и белези процесните договорни
отношения съставляват облигационни, а не трудови. Същите са израз на
регламентираната в чл.9 от ЗЗД договорна автономия и отразяват действителната
воля на страните да сключат договор за изработка, за който важат разпоредбите
на чл.258 и сл. от ЗЗД. Реално, възложителят е целял да ползва услугите на
изпълнителя при пренасянето на доставени преди това саксии с туи, но без да го
обвързва с работно време и трудова дисциплина, заплащайки уговорено
възнаграждение, а изпълнителят, от своя страна, е приел да извърши възложената
му работа именно при тези условия. Изявената от договарящите страни воля за
уреждане на отношенията им по гражданските закони е задължителна за третите
лица, включително за административните органи, щом като няма нарочни обратни
документи за разкриване на симулация. При това положение не е налице хипотезата
на чл.17 от ЗЗД - няма симулативна и прикрита сделка, и никой не може да се
позовава на прикрито трудово правоотношение в настоящото производство, без да
са събрани доказателства за разрешаване въпроса за естеството на
правоотношението по предвидения в закона ред.
В този смисъл, съдът приема, че между жалбоподателя и
свидетеля И.Н.И. не е имало трудово правоотношение, поради недоказване
същностните елементи на този вид правоотношения, което е в тежест на
административнонаказващия орган. Изводът за обратното се явява необоснован и в
противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Ето защо се налага
и крайният извод, че осъществяването на вменения на търговеца
административнонаказателен състав не е доказан по несъмнен начин и следователно
издаденото наказателно постановление следва бъде отменено като
незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 14-0000459 от 28.04.2017
г., издадено от М.С.З.- директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Перник, с
което на “Еко лукс” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Долна Секирна,
общ. Брезник, ул. Сибир № 272, представлявано от управителя П.К.Л.с ЕГН **********,
е наложена имуществена санкция в размер 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, на
основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от КТ, за това че на 22.03.2017
г., в гр. Перник, в обект на контрол: градински център /декоративен разсадник/,
находящ се в гр. Перник, кв. Стара чешма № 1, стопанисван от “Еко лукс” ЕООД –
с. Долна Секирна, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР от
КТ, не е уредил като трудови правоотношения отношенията при предоставянето на
работната сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И.Н.И.
с ЕГН **********, който при проверката на място в обекта е заварен да полага
труд като общ работник на посочената дата – 22.03.2017 г., в 16:23 часа, и
собственоръчно е декларирал, че работи като общ работник в обекта с определено
работно място, работно време и трудово възнаграждение, без сключен трудов
договор - нарушение по чл. 62, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно
с оригинала.
М.С.