РЕШЕНИЕ
№ 2146
гр. София, 07.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110216110 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Й. Й. Г., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 22-4332-023744 от 23.11.2022 г., издадено от началник
сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, тъй като автомобилът не бил
управляван от жалбоподателя, а от баба му – свидетелката Александрина С..
В последното открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
За АНО, редовно призован, не се явява представител.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
1
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 15.06.2022 г. в 19:48 часа, жалбоподателят Й. Й. Г. управлявал в град София,
по бул. „Околовръстен път“, в посока от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Св.
Климент Охридски“, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 3“ с рег. № със скорост
от 131 км/ч, която била засечена в района на номер 174. Разрешената максимална
скорост за движение в този участък била 80 км/ч, въведена с пътен знак В-26.
Скоростта на автомобила била засечена и фиксирана със система ATCC „CORDON-M
2“ № MD 1196. На 02.11.2022 г. жалбоподателят Й. Й. Г. се явил лично в ОПП-СДВР,
където попълнил и представил декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, че не може да
посочи кой е управлявал автомобила му на процесната дата.
Поради така декларираните обстоятелства, срещу жалбоподателя, в качеството
му на собственик на заснетото МПС, бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 129067/02.11.2022 г. за нарушение на чл.21, ал.2 от
ЗДвП, а именно за това, че на 15.06.2022 г. в 19:48 часа, управлявал в град София, по
бул. „Околовръстен път“, в посока от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Св. Климент
Охридски“, лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 3“ с рег. № със скорост от 131
км/ч (след приспадане на толеранса), при разрешена скорост за движение в населено
място – до 80 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителя и бил подписан от него, актосъставителя и двама свидетели.
Жалбоподателят не вписал възражения в съставения АУАН.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 22-4332-
023744 от 23.11.2022 г., с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелката Д. Ч., от представената снимка на нарушението и от
приложените по делото писмени доказателства, които преценени поотделно и в своята
съвкупност не водят до различни фактически изводи. Свидетелката Ч. разказа, че актът
е бил съставен в ОПП-СДВР след явяването на жалбоподателя, който попълнил
декларация, в която не посочил друг водач на автомобила. Свидетелката няма спомен
жалбоподателят да е посочвал баба си като водач на превозното средство, а е заявил, че
не знаел кой е управлявал автомобила. След това актът му бил връчен срещу подпис.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката Ч., тъй като същите са логични,
последователни, непротиворечиви и изцяло съответстват на приложения по делото
писмен доказателствен материал.
2
В тази връзка съдът не кредитира показанията на посочената от жалбоподателя
свидетелка А С., че тя е управлявала автомобила, по няколко причини. На първо място
свидетелката Александрина С. е баба на жалбоподателя Й. Г., поради което се явява
пряко и лично заинтересована той да избегне наказание за извършеното нарушение. На
второ място, предвид възрастта на свидетелката С., то същата явно не ползва толкова
често автомобил и е много по-добре от семейна гледна точка да бъде временно отнето
нейното свидетелство за правоуправление, отколкото това на внука й, който е на 25
години. На трето място и с основна тежест е обстоятелството, че в попълнената на
02.11.2022 г. декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, жалбоподателят Й. Г. е написал, че
не може да посочи кой е управлявал автомобила му на процесната дата, като в
съставения АУАН от същата дата също не е вписал възражения друго лице да е
управлявало превозното средство и изведнъж при подаване на жалбата срещу
издаденото НП в съда на 02.12.2022 г., тоест един месец по-късно, той вече твърди, че
баба му е управлявала автомобила. На четвърто място прави впечатление, че с жалбата
Й. Г. има изрично искане да бъде отменено само наложеното му наказание „лишаване
от право да управлява МПС“, но не и наложената „глоба“, което е абсолютно
нелогично, ако твърдиш, че не си извършил нарушението, а друго лице е управлявало
автомобила, да искаш да ти бъде отменено само едното наказание.
Всички тези обстоятелства карат съда да приеме, че казаното от свидетелката А
С. не отговаря на обективната истина, тя не е управлявала автомобила на процесната
дата и нейните показания имат единствената цел, внукът й да не бъде наказан за
извършеното нарушение.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се
защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57, ал.1 от
ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. Актът е съставен в
едногодишен срок от извършване на нарушението и в деня на установяване
самоличността на нарушителя. С попълването на декларацията на 02.11.2022 г.
контролните органи са установили, че отговорност следва да носи собственикът на
превозното средство, понеже не посочва друго лице да е управлявало автомобила му
към момента на нарушението. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е
извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата,
при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти
от значение за реализиране правото му на защита срещу административното
обвинение. Отразени са правилно и нарушените законови разпоредби. Поради това не
са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
3
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или
до нищожност на издаденото НП.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В
конкретния случай обаче, тъй като превишаването на скоростта е такова, че се
предвижда освен глоба и лишаване от право да се управлява МПС, това наказание няма
как да бъде наложено с издаването на електронен фиш, поради което е спазена общата
процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване на НП.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС
становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията
на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен
терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени
и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на
работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се
посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно
решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на
административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по
пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни
системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху
дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически
средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган
се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
4
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства
способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са
преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и
софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична
проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните
системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от
централизирана информационна система.
Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2,
т.8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата
за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните
работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата
за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това
изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то не е
необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Именно поради тази причина и след
отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани
доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания
видеоконтрол.
АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на
който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на
скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол ATCC
„CORDON-M 2“ № MD 1196, надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-
компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя
и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че
5
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането
на всяко едно конкретно нарушение.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е
заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като
върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Видно от приложената по
делото декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, жалбоподателят собственоръчно е написал
и се е подписал, че не може да посочи кой е управлявал автомобила на процесната
дата. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото
е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В
случая именно Г. е наказан като собственик, който не може да посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. По-горе подробно бяха обсъдени
показанията на свидетелката С. и това, че съдът не кредитира версията й тя да е
управлявала автомобила, поради което не е необходимо доводите на съдията да бъдат
преповтаряни и тук.
Разликата в засечената скорост от 136 км/ч и посочената в наказателното
постановление скорост от 131 км/ч се дължи на така наречения „толеранс“, който
представлява възможната процентна грешка при засичането на скоростта. Този
толеранс е 3% от засечената скорост и се отчита в полза на нарушителя, като
засечената от радара скорост се намалява именно с тези 3%. Точно заради това не може
да се говори за нарушаване правата на жалбоподателя, поради неяснота или
противоречия в издадените НП и АУАН. Напротив, правата му са напълно защитени,
тъй като евентуално възможната грешка при отчитането на скоростта е изчислена в
негова полза.
Следва да се отбележи, че от приложените към делото Протокол № 08-СГ-ИСИС
от проверка на мобилна система за видеоконтрол ATCC „CORDON-M 2“ № MD 1196
от 15.03.2022 г. и приложената извадка от Регистъра на вписаните типове средства за
измерване се установява, че система за видеоконтрол ATCC „CORDON-M 2“ № MD
1196 е мобилна такава, одобрена да служи за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение, надлежно калибрована и технически годна към датата на
нарушението за осъществяване на посочения видеоконтрол.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч,
посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
6
сигнализира с пътен знак. В конкретния случай жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, понеже се е движил с автомобила с по-висока от
максимално разрешената скорост за движение в населено място от 80 км/ч, въведена с
пътен знак В-26. Писмено доказателство за цитираното ограничение на скоростта и
наличието на знак В-26 е приложеният по делото протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 15.06.2022 г. В него
ясно е описано мястото, където се е осъществявал контрол на скоростта и това, че
ограничението е било 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26. Съставителят на протокола
е длъжностното лице И. Лухов, който се е подписал относно верността на тези
обстоятелства. Това е официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК - съставен
по предвидения ред от длъжностно лице в кръга на службата му и има доказателствена
сила за описаните в него обстоятелства, към които спадат ограничението на скоростта
в процесния участък и точното разположение на техническото средство. Освен това е
приложена и снимка на пътния знак с ограничението. Предвид на това не е
необходимо да бъдат изисквани допълнителни доказателства за точното
местоположение на техническото средство и наличието на пътен знак, въвеждащ
ограничение на скоростта.
Санкционната норма на чл.182, ал.1 от ЗДвП предвижда, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:
т. 6 - за превишаване над 50 км/ч - с глоба 700 лева и три месеца лишаване от право да
управлява МПС, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се
увеличава с 50 лева.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото
факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на чл.21, ал.2 от
ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че на 15.06.2022 г. в
19:48 часа, лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 3” с рег. № СВ 7082 ТК,
собственост на жалбоподателя Й. Й. Г., се е движил в град София, по бул.
„Околовръстен път“, в посока от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Св. Климент
Охридски“ с превишена скорост – 131 км/ч, при разрешена максимална скорост за
движение в населено място от 80 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Разрешената
скорост е била превишена от жалбоподателя с 51 км/ч, а размерът на глобата в този
случай е точно 700 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца.
Размерът на предвидените наказания е фиксиран, поради което съдът не може да ги
изменя.
В последно време изключително много зачестиха пътнотранспортните
произшествия, които се дължат именно на шофиране с превишена скорост, а в
населено място това поведение е особено опасно, поради наличието на пешеходци,
сред които деца, възрастни хора и майки с бебета. В немалко случаи тези
7
произшествия завършват със смърт или сериозни телесни увреждания. Поради тази
причина следва да се обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват
такова неправомерно поведение и според настоящия състав единствено ефективни
наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната
превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да
предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и
да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на
останалите членове на обществото. Нашата държава е на едно от челните места по
смъртност вследствие на пътнотранспортни произшествия, а най-честата причина за
тези произшествия е именно движението с превишена или несъобразена скорост.
Поради тези причини случаят не може да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН, а и все пак превишението на скоростта е значително.
Предвид казаното до тук съдът прие, че обжалваното наказателно постановление
е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Страните не са претендирали разноски в производството, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-023744 от 23.11.2022
г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на Й. Й. Г., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8