Присъда по дело №342/2024 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 342/2024 г. ПО ОПИСА
НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

Варненският окръжен прокурор е внесъл в Окръжен съд-Варна обвинителен акт, по
който на 13.03.2024 г. е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия
А. Р. за престъпление от общ характер, както следва:
За това, че на 22.10.2022 г., на главен път II-29 - гр. Аксаково - гр. Добрич, посока гр.
Варна, при управлението на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Нисан
Кашкай" с ДК № ***** /с десен волан/, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват." и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч
за МПС от Категория В - 90 км/ч на МПС в извън населено място“ и по непредпазливост
причинил смъртта на М. И. Г., настъпила на 04.11.2022 г. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„в" от НК.

В разпоредително заседание, съдът конституира като частни обвинители по делото И.
Н., чрез нейните повереници - адв. И. и адв. Й. от ВАК и Т. Д., чрез нейния повереник- адв.
Я. Д. от САК, и двете наследници на пострадалия М. И. Г..
В разпоредително заседание подс. А. Р. и неговият защитник - адв. Я., изразиха
желание наказателното производство да продължи по реда на глава ХХVII от НПК, а именно
по чл. 371, т. 1 от НПК. В тази връзка съдът, като изслуша становището на страните и
изразеното съгласие да не се извършва разпит на всички свидетели и вещи лица по делото, а
при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните
протоколи за проведените разпити и експертно заключение, които са изготвени при
условията и по реда, предвидени в НПК, одобри така изразеното съгласие. Съдът одобри
изразеното съгласие да не се провеждат разпити на свидетелите Я. Д. М. и Т. Г. Д., както и
на вещото лице М. И. Н..
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и моли
съда, на основание чл. 55 от НК, да наложи на подс. Р. наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от две години, което на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен
срок от четири години, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
две години.
В хода на съдебните прения адв. Й. изрази становище, че от събраните доказателства
безспорно се доказва вината на подс. Р.. Той намира твърденията, че пострадалият Г. е
упражнил агресия в автомобила по време на управление, за защитна теза на подс. Р.. Моли
съда да даде вяра на показанията на свидетелите М. П. и Д. В., тъй като счита, че същите са
дадени безпристрастно и обективно. Солидаризира се изцяло със становището на
представителя на държавното обвинение. Моли съда да признае за виновен подс. Р. и да му
наложи наказание към законния минимум.
Защитникът на подс. Р. моли съда да го признае за невиновен по предявеното
обвинение. Той сочи, че към момента на извършване на процесното деяние текстът на чл.
343, ал. 1, б. „в" от НК е предвиждал наказание „Лишаване от свобода“ в размер от две до
шест години и счита, че ако съдът признае подзащитния му за виновен, следва на основание
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок по-малък от две
години. Защитата навежда доводи в подкрепа на приложението на чл. 15 от НК, а именно че
подс. Р. се е намирал в обективна невъзможност да задържи автомобила на пътя в рамките
на времето за реакция, с което е разполагал след въздействието върху волана от страна на
пострадалия Г.. Отбелязва също така, че превишаването на скоростта с 5.54 км/ч не се
намира в причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.
В съдебно заседание подс. Р. дава подробни обяснения. В правото си на лична защита
1

заявява, че няма никаква вина и че всичко е станало за секунда, като на всеки може да се
случи. В последната си дума заявява, че не е виновен.

От фактическа страна съдът приема за установени следните обстоятелства:
Подс. А. Р. бил гражданин на Великобритания, но живеел в Република България от
дълги години. Той упражнявал своята професия на лекар- ортопед във Военноморска
болница- Варна, като домът му бил в ******, където имал също кабинет.
Към есента на 2022 година подс. Р. решил да построи в с. **** клиника, в която да
преглежда пациентите си. Строежът се извършвал в неговия имот, където бил и домът му.
Тъй като често пътувал до Варна, подсъдимият създал и познанства. Един от тези
познати бил П. А., който имал автосервиз във Варна и от време на време обслужвал
автомобила му. Именно покрай А. подсъдимият се запознал и с пострадалия М. Г., който
живеел където намери. Рядко си намирал работа в строителството, тъй като редовно
злоупотребявал с алкохол. Алкохолната му зависимост била и причината той да не общува и
да не поддържа връзки със семейството си- майка, брат, сестра и дъщеря- свидетелите Т. Д.,
Г. Г., Я. М. и И. Н.. М. Г. бил съжаляван от неговите познати, които го приютявали за
различен период от време в различни техни помещения- в мазето към автосервиза на П. А., а
също и в оранжерията на Л. от Аксаково, но поради зависимостта си към алкохола
съжителството с него било изключително трудно и подслонилите го лица го изгонили от
имотите си.
Подс. Р. проявил състрадателност към пострадалия Г. и през есента на 2021 година
решил да го покани в дома си в село ****, област Добрич, като му поставил условие - да не
пуши повече от една кутия цигари на ден и да не пие повече от 200 мл. алкохол, в противен
случай той трябвало да се изнесе от дома му. Въпреки отправеното му предупреждение, след
като пострадалият Г. се нанесъл в дома на подс. Р., много скоро той започнал да
злоупотребява с алкохол и да не се съобразява с изискването на неговия домакин- да не
пуши вътре в къщата. Пострадалият Г. започнал да посещава често и магазина в с. ****, от
където редовно вземал бира и цигари „на вересия“, като казвал, че сметките ще бъдат
заплатени от подс. Р.. Последният му плащал сметките и продължавал да предупреждава Г.
да преустанови злоупотребата с алкохол и непрестанното пушене на цигари. На тези упреци,
пострадалият Г. започнал с течение на времето да отговаря с агресия, обиждал подс. Р.,
заканвал се, че ще го убие, а понякога тези заплахи били отправяни и пред свидетели -
работници на обекта и пациенти на подс. Р.. Съжителството с пострадалия Г. станало
непоносимо за подс. Р., тъй като, освен ежедневната злоупотреба с алкохол, Г. безделничел,
не работел, не поддържал личната си хигиена - не се къпел и не перял дрехите си, като по
този начин замърсил силно жилището на подсъдимия. Поради гореизложените причини, в
края на месец септември - началото на месец октомври 2022 година, подс. Р. изгонил Г. от
дома си.
На 20.10.2022г. пострадалият М. Г. отново отишъл до село ****, Добричка област,
където от съсед на подс. Р. взел на заем сумата от 50 лв. При връщането си у дома подс. Р.
бил посрещнат от съседа си, който му казал, че пострадалият Г. е отново в с. **** и е взел на
заем сумата от 50 лв., която подс. Р. трябва да му върне. Подс. Р. веднага се досетил, че
пострадалият е отишъл да пие в центъра на село **** и го намерил там. Обяснил му, че ако
спре да пие, може да пренощува в къщата му, но на следващия ден ще трябва да си тръгне.
Подс. Р. се прибрал, но пострадалият не го последвал.
Когато сутринта на 21.10.2022г. подс. Р. станал, намерил пострадалия Г. да спи в стая
на новостроящата се клиника за стационарно лечение, върху постлан на земята стиропор.
Подс. Р. съжалил пострадалия Г. и му позволил да остане още една вечер в жилището му в
село ****. През деня пострадалият Г. не спрял да пие. При проведен разговор на
високоговорител между подс. Р. и Л. от гр. Аксаково било установено, че съпругата на Л. е
изхвърлила всички вещи от оранжерията, собственост на пострадалия Г., и е заявила, че не
желае повече да го вижда. След като разбрал, че вече няма къде да живее и при кого да
2

отиде, пострадалият се разгневил и цяла нощ крещял и псувал по адрес на свои близки.
Подс. Р. чувал виковете на пострадалия Г., тъй като спял в близка до неговата стая.
Сутринта на 22.10.2022 г. подс. Р. станал и отишъл да събуди пострадалия Г..
Пострадалият заплашил подс. Р., че ще го убие. Подс. Р., който вече бил свикнал с
поведението на Г., го оставил и излязъл, тъй като го чакали пациенти.
Около 16:00 часа на 22.10.2022г. пострадалият Г. отишъл пред кабинета на подс. Р. в
село **** и започнал да крещи и да псува. Там били свид. А. Х. Н. и свид. С. М. И. -
работници по изграждането на клиниката на подс. Р., както и свид. К. Т. Б. - пациент на подс.
Р., който тъкмо излизал от кабинета му. Пострадалият Г. носел в едната си ръка бутилка с
бира, а в другата - бутилка с ракия. Подс. Р. излязъл от кабинета си, помолил пострадалия да
си тръгне, подал му банкнота с неустановен номинал и му казал да си хване микробус до гр.
Варна. Пострадалият отблъснал ръката на подс. Р. и му казал, че няма къде да отиде и че ще
го убие. След това Г. отворил предната лява врата на паркирания пред кабинета автомобил
на подс. Р. - л.а. "Нисан Кашкай" с рег. № ***** (с десен волан) - и седнал на предната лява
седалка, като поставил краката си върху нея. Подс. Р. го подканил да слезе от колата и да си
тръгне с микробус за гр. Варна, но пострадалият отказал и отново се заканил, че ще го убие.
След като разбрал, че е невъзможно да се разбере с пострадалия, подс. Р. решил, въпреки
агресивното му поведение, да го откара до гр. Варна. При потеглянето пострадалият Г.
отказал да си постави предпазния колан.
Около 16:30 часа подс. Р. се качил в автомобила си и тръгнал за гр. Варна. Той се
движел по главен път II-29 - гр. Добрич - гр. Варна. Пострадалият Г. се возел, седнал върху
краката си, на предната лява седалка, като продължил да пие алкохол от шишето с бира,
което взел със себе си в автомобила, а в един момент запалил и цигара. В този момент подс.
Р. вече бил подминал разклона за с. Любен Каравелово, Варненска област. Управлявал
автомобила си със скорост около 90 км/ч - максимално допустимата за МПС от категория
„В“, какъвто бил л.а. "Нисан Кашкай". Времето било сухо, топло и ясно, без ограничения на
видимостта, а асфалтовата настилка - суха, без следи от ремонт и неравности. Подс. Р.
направил забележка на пострадалия Г., който бил запалил цигара и отворил прозореца на
предната лява врата, че в автомобила не се пуши. Опитът на подс. Р. да вдигне прозореца на
пострадалия ядосал още повече силно разгневения и пиян Г., който се пресегнал и без подс.
Р. да очаква, рязко дръпнал волана на автомобила вляво - по посоката им на движение към
гр. Варна. В този момент управляваният от подс. Р. автомобил излизал от ляв завой с голям
радиус, като пред него участъкът от пътя бил прав. При рязкото дръпване на волана
скоростта на автомобила достигнала 95.54 км/ч. В непосредствена близост - отпред и отзад -
нямало други автомобили. На по-далечно разстояние в посоката на движение се движел т.а.
„Мерцедес“ с ДК № *****, с прикачено полуремарке, управляван от свид. Р. В. Г.. В
обратната посока- посока Добрич се движел л.а. „Фолксваген Пасат“, комби, с ДК № *****,
с прикачено ремарке, управляван от свид. М. Й. П..
Внезапната и неочаквана реакция на пострадалия Г. да дръпне рязко волана на
автомобила наляво изненадала подс. Р., който не успял да овладее управлявания от него
автомобил върху пътното платно, като дори не направил опит да спре, тъй като времето за
реакция било малко и той за части от секундата решил, че нивата е на същото ниво като
пътя. Л.а. „Нисан Кашкай" с peг. № ***** преминал по диагонал цялото пътно платно -
отдясно наляво по посоката си на движение - и го напуснал, като се преобърнал 5-6 пъти в
нивата и останал по таван със задната си част към пътя. Докато автомобилът, управляван от
подс. Р., се преобръщал в нивата, през отворения прозорец на предна лява врата изпаднал
пострадалият Г., който бил намерен да лежи по гръб в нивата в безсъзнание. Когато
автомобилът преустановил движението си, подс. Р. бил вътре в купето.
Свид. М. П. възприел, че от завоя, но вече на правия участък на пътя, в
срещуположната на неговото движение посока, излиза с висока скорост друг лек автомобил
- това бил автомобилът, управляван от подс. Р., който без видима причина рязко навлязъл в
насрещната лента за движение, преминал по диагонал пътното платно вляво по посоката си
и го напуснал, като се преобърнал няколко пъти в нивата. Свид. П. видял също така, че при
3

напускането на пътя автомобилът с предната си част пропаднал в нивата, която била на
около 2 метра под нивото на пътното платно, и докато се преобръщал, от него изпаднал
човек. Свид. П. спрял управлявания от него автомобил и отишъл да окаже помощ на
пострадалите. Първо се доближил до пострадалия Г., видял, че той лежи до задната дясна
част на автомобила и е в безсъзнание, но диша. Измил му лицето с вода и след това повече
не го пипал. След това помогнал на подс. Р. да излезе от дясната страна на автомобила.
Пристигналите служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна не тествали
подс. Р. за употреба на алкохол и упойващи вещества, тъй като състоянието му не
позволявало това. Кръв за изследване за наличие на алкохол била взета при откарването му
до МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД в 19:05 часа на 22.10.2022 г., като пробата била
отрицателна.
Пострадалият Г. бил откаран в МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, където бил приет в
Клиника по неврохирургия и починал на 04.11.2022 г.
В хода на досъдебното производство е бил извършен оглед, при който не са иззети
веществени доказателства.
Съгласно експертното заключение от назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза при огледа и аутопсията върху трупа на
пострадалия Г. са установени: двустранна хипостатична пневмония; черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в контузия на мозъка, вътремозъчен кръвоизлив, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, кръвонасядания на меките черепни обвивки; счупване на 7-мо, 8-
мо и 9-то леви ребра; оток на мозъка и белите дробове; начална хипертрофия на миокарда;
начална коронаросклероза; дребнокапчеста мастна дегенерация на черния дроб; състояние
след проведена в миналото черепна трепанация. Причината за смъртта на М. Г. е черепно-
мозъчната травма, довела до продължително залежаване, апаратна белодробна вентилация,
усложнила се с развитието на двустранна хипостатична пневмония. Описаните травматични
увреждания са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се
получат при ПТП, като пътник на предна лява седалка в лек автомобил и последващо
изпадане от него. Те са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на
пострадалия Г.. Заключението бе приобщено по реда на чл. 282 от НПК.
В хода на досъдебното производство била назначена химическа експертиза №
1281/24.10.2022 г., от която е видно, че в кръвта на подс. Р. не е установено наличие на
алкохол. Заключението бе приобщено по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 от НПК.
В хода на ДП била назначена и АТЕ, от заключението на която е видно, че
механизмът за настъпване на ПТП е следния: при движение в ляв завой водачът изгубил
контрол върху управлението на автомобила, който излязъл вляво от пътното платно в нива с
денивелация, започнал да се преобръща и спрял преобърнат по таван. По време на
преобръщането пострадалият М. Г. изпаднал от автомобила. Скоростта на л.а. "Нисан
Кашкай" с ДК № *****, управляван от подс. Р., непосредствено преди излизането му от
пътното платно е била около 95.54 км/ч, която била с 5.54 км/ч по-висока от максимално
допустимата 90 км/ч. Водачът на автомобила не е имал техническа възможност да избегне
удара чрез спиране. Въпреки че същият е можел да завърти волана надясно с цел да задържи
автомобила в границите на пътното платно, действието му не би имало резултат поради
занасянето на автомобила. Заключението бе приобщено по реда на чл. 282 от НПК.
В хода на съдебното следствие бе назначена допълнителна АТЕ / л.156-157 от делото/
от заключението на която е видно, че при скорост от 90 км/ч. времето от началото на
реагиране на водача до началото на спирането ще е 1,475 секунди. За това време
автомобилът би изминал разстояние от 36,88м. Полученият резултат показва, че спирането
на автомобила ще започне в момента на напускането му на пътното платно и водачът не е
имал техническата възможност да избегне навлизането в нивата чрез спиране. Автомобилът
е започнал да се преобръща след пропадане и удар на предната му лява част. Това означава,
че автомобилът е навлязъл в нивата с предната си лява част, плъзгайки се косо, като е бил
отклонен надясно по отношение на посоката на навлизането му в нивата. Заключението бе
4

прието и приобщено по реда на чл. 282 от НПК.
В хода на съдебното следствие бе назначена още една допълнителна АТЕ /л. 187-190
от делото/ от заключението на която е видно, че акосе приеме, че пострадалият Г. е дръпнал
рязко волана на ляво, то тогава намесата му е била в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Водачът е имал възможност да завърти волана на дясно с цел да задържи
автомобила в границите на пътното платно, но действието му не е имало резултат поради
занасянето на автомобила. Заключението бе приобщено по реда на чл. 282 от НПК.
В хода на съдебното следствие бе назначена съдебно-техническа експертиза /л. 172-
176 от делото/ от заключението на която е видно, че след извършено частично техническо
изследване на предоставените модули за навигационна система за автомобил „Нисан
Кашкай“ не се установяват навигационни карти за Република България. Заключението бе
приобщено по реда на чл. 282 от НПК.
Описаната фактическа обстановка съдът прие като безспорно установена въз
основа на събраните в хода на съдебното производство и ДП доказателства, а именно: по
реда на чл. 373 ал.1 вр. чл. 283 от НПК – показанията на: свид. Я. Д. М., дадени в протокол
за разпит от 04.10.2023 г., на л. 50-52 от том II на ДП и на свид. Т. Г. Д., дадени в протокол за
разпит от 04.10.2023 г., на л. 53-55 от том II на ДП; както и експертното заключение на
вещото лице М. И. Н., на л. 46 от том I на ДП, както и от събраните в хода на съдебното
производство доказателства- показанията на свидетелите: И. Н., Г. Г., както и приобщените
по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК показания на свид. Г. дадени в хода на ДП, Д. В.,
Н. Г., Р. Г., А. Нежиб, С. И., К. Б., М. П., както и приобщените частично по реда на чл. 281
ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК показания на свид. П. дадени в хода на ДП, А. М. и Б. Й.,
заключенията на съдебномедицинската експертиза, АТЕ експертиза, двете допълнителни
АТЕ, съдебно- техническа експертиза, справка за съдимост и други писмени доказателства
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът условно раздели свидетелите на три групи, а именно:
I група са родствениците на пострадалия М. Г.- Т. Д.- майка на Г., Я. М.-сестра, Г. Г.-
брат и И. Н.- негова дъщеря. Видно от показанията на тези свидетели, същите не са
поддържали връзка с пострадалия Г.. Контактите им са били инцидентни, като не са имали
представа какво е работил и къде е живял. Единствено брата на пострадалия- свид. Г. Г.
заявява, че не е поддържал отношения с брат си М. Г. повече от 15 години. В приобщените
му показания дадени в хода на ДП свид. Г. заявява, че брат му не работил никъде и е
употребявал много алкохол. Съдът кредитира показанията на тази група свидетели, въпреки,
че са в родствена връзка с пострадалия, доколкото се събраха макар и оскъдни
характеристични данни относно личността на пострадалия М. Г..
II група- при анализа на събраните гласни доказателства съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите М. П., Р. Г., Б. Й., Д. В. и Н. Г., като дадени безпристрастно,
обективно и кореспондиращи с установената фактическа обстановка по делото, а именно
механизма на настъпване на процесното ПТП, в какво състояние и положение са се
намирали пострадалия и подс. Р.. Свид. М. П. е очевидец на настъпилото пътнотранспортно
произшествие, като в показанията си посочва как е възприел, излизането на автомобила от
пътя и преобръщането му в нивата, както и оказването на помощ от страна на свид. П. на
участниците в произшествието. Свид. Г. също в показанията си заявява, че е видял своя
съученик М. до местопроизшествието, като последният му е казал да позвъни на 112, което и
сторил. Не е видял настъпването на произшествието. А свид. Д. В. работи като старши
полицай при РУ-Аксаково. Тя се е отзовала на сигнала за инцидента заедно със своя колега
Я. Ж.. В показанията си разказва какво е констатирала на място, оказването на помощ на
пострадалите, след което са останали на местопроизшествието до идването на дежурната
оперативна група. На мястото на произшествието спрял и свид. Й., който отишъл да види
какво се е случило, дал е вода на подс. Р., помогнал на лекарския екип на линейката да качат
пострадалия. Докато е бил там полицейски екип не е посетил произшествието. Свид. Г.
5

посочва, че е изготвила единствено констативния протокол за ПТП, доколкото е застъпила
нощна смЯ. и не е посещавала местопроизшествието. Всеки един от гореизброените
свидетели с показанията се допринесе за изясняване на фактическата обстановка, поради
което съдът ги кредитира изцяло.
III група- Що се отнася до показанията на свидетелите А. Н., С. И. и К. Б., съдът ги
кредитира изцяло, тъй като същите са били преки очевидци на отношенията между
пострадалия Г. и подсъдимия Р., както и на агресивния характер на пострадалия, и
единодушно сочат за неговата алкохолна зависимост. И тримата са били свидетели на
момента на тръгване на пострадалия Г. с автомобила на подс. Р. за гр. Варна. И тримата са
категорични, че е бил пиян, тъй като по цял ден пиел ракия, бил е изключително
конфликтен, като дори заплашвал подс. Р. с убийство. Хората от селото казвали на М. Г.
„Мамалев“, като описват с подробности какъв човек е бил и какво се е случило на
инкриминираната дата. В този смисъл съдът както посочи по-горе кредитира показанията
на свидетелите в пълнота.
В хода на съдебното следствие подс. Р. дава подробни обяснения, като разказва как се
е запознал с пострадалия, как е решил да му помогне, като го прибере да живее в дома му в
******. Разказва за трудното му съжителство с М. Г., тъй като последният бил много
конфликтен, употребявал ежедневно големи количества алкохол, пушел цигари в дома на
подс. Р., въпреки че бил предупреден да не го прави. Подс. Р. дава подробни обяснения как
се е стигнало до инцидента, какво го е накарало да качи в автомобила си пострадалия Г.,
който за пореден път не се съобразил с поставените му правила и условия от страна на подс.
Р.. Дава подробности за пътуването до гр.Варна и случилото се непосредствено преди да
настъпи пътно-транспортното произшествие. Подс. Р. е лекар- ортопед, който оперирал във
ВМА-Варна и в „Еврохоспитал“-Варна, поради което пътят до Варна му е бил познат.
Изразява съжаление, че М. Г. е починал, но не се чувства виновен. В обясненията си твърди,
че е управлявал автомобила със скорост около 90 км/ч. Съдът кредитира изцяло обясненията
на подс. Р., тъй като те кореспондират с другите гласни и писмени доказателства събрани в
хода на ДП и съдебното следствие, поради което и не ги приема за негова защитна теза, с цел
да избегне наказателната репресия, а като реално настъпили събития довели до пътно-
транспортното произшествие.
От правна страна:
Съдът намира, че в конкретната фактическа обстановка подс. Р. не е допуснал
нарушение на правилата за движение визирани в чл. 20 ал.1 от ЗДвП и чл. 21 ал.1 от ЗДвП,
като по непредпазливост да е причинил смъртта на М. Г., като приема, че за подс. Р. е налице
случайно деяние съгласно разпоредбата на чл. 15 от НК.
Безспорно по делото бе установено, че в деня на катастрофата пострадалият Г. е бил в
с. ****, като отказал да се прибере до гр. Варна с автобус, въпреки парите, които му дал
подс. Р.. Свидетели на вербалната агресия от страна на Г. били А. Н., С. И. и К. Б.. И
тримата в своите показания споделят, че М. Г. бил много пиян. Започнал да крещи на подс.
Р., заплашил го дори с убийство, след което най-демонстративно се качил на предната лява
седалка, тъй като автомобилът бил с десен волан. Седнал върху краката си и отказал да
сложи обезопасителния колан. Отказвал да слезе от автомобила и настоявал да бъде откаран
от подсъдимия до гр.Варна. В един момент последният се съгласил и потеглили, като отново
припомнил на Г., че не се пуши в колата му. Г. носил в себе си голяма бутилка с бира, като
отпивал от нея периодично. Движили се по главен път II-29 - гр. Аксаково - гр. Добрич,
посока гр. Варна, като след разклона за с. Любен Каравелово Г. запалил цигара. Това
срещнало неодобрението от страна на подс. Р., който му направил забележка. В яда си Г.
изгасил цигарата и я захвърлил по подсъдимия, като в следващия момент пострадалия рязко
дръпнал волана в ляво и автомобила на подсъдимия, който вече излизал от остър ляв завой,
на правия участък на пътя се занесъл в ляво, навлязъл в насрещното платно, след което
навлязъл в нивата, като се преобърнал няколко пъти. Всички тези действия от страна на
пострадалия към подс. Р. дават основание съдът да приеме, че тази изненадваща реакция от
Г., който дръпнал рязко волана на водача- подс. Р. е довела до настъпването на ПТП. По
6

делото не се установиха други фактори, които да са довели до пътния инцидент. Времето е
било сухо, топло и ясно, без ограничения на видимостта, асфалта бил сух. Участъкът от пътя
бил прав и без неравности. На следващо място пътят е бил много добре познат на
подсъдимия, който пътувал всяка седмица до гр. Варна по работа. В този смисъл съдът
намира, че настъпилото пътно-транспортно произшествие е в пряка причинно следствена
връзка от поведението на пострадалия. Независимо, че пострадалият не е бил тестван за
алкохол при приемането му в болница, то за наличието на алкохол носен от Г. говори
намерената бутилка от 2 л. с бира в купето на автомобила. На лявата предна врата е била
намерена и кутия цигари „Карелия“ с две липсващи цигари. Намерените вещи описани в
протокола за оглед на местопроизшествие са в подкрепа на обясненията на подс. Р. свързани
със забележката за запалената цигара и на свидетелите в с. ****, които са видели как Г. се
качва в автомобила на подсъдимия, носейки в ръка бутилка с бира.
В хода на съдебните прения прокуратурата излага същата фактическа обстановка
приета и от съда, като прави анализ на доказателствата. Приема, че неправомерното
действие от страна на пострадалия Г. е довело до пряка и непосредствена причина за
занасянето на автомобила и настъпването на ПТП. Но в крайния си извод държавното
обвинение приема, че скоростта от 95,54 км/ч. е допринесла също за настъпването на ПТП и
причиняването на смъртта на пострадалия. Безспорно е, че водачът трябва да управлява с
такава скорост, която да му дава възможност да го контролира непрекъснато и при
необходимост да спре без да създава опасност, както за себе си и за возещите се в
автомобила, така и за останалите участници в движението. Съдът не споделя крайният извод
на прокуратурата, тъй като видно от заключенията на АТЕ и допълнителната АТЕ /л. 187-
190 от делото/ е видно, че водачът на автомобила не е имал техническа възможност да
избегне удара чрез спиране. Въпреки, че същият е можел да завърти волана надясно с цел да
задържи автомобила в границите на пътното платно, действието му не би имало резултат
поради занасянето на автомобила.
От заключението на допълнителна АТЕ / л.156-157 от делото/ е видно, че при скорост
от 90 км/ч. времето от началото на реагиране на водача до началото на спирането ще е 1,475
секунди. За това време автомобилът би изминал разстояние от 36,88м. Полученият резултат
показва, че спирането на автомобила ще започне в момента на напускането му на пътното
платно и водачът не е имал техническата възможност да избегне навлизането в нивата чрез
спиране.
В този смисъл съдът споделя становището на защитата изложено в хода на съдебните
прения по отношение на причината за настъпването на ПТП. Безспорно установено е, че
воланът е бил дръпнат от пострадалия на ляво, което е станало причина автомобилът рязко
да промени посоката си на движение, да навлезе в насрещната лява пътна лента за движение
и от там да навлезе в нивата. Доказателство за случилото се на пътното платно са и
показанията на свид. П., който е пътувал със семейството си в посока Добрич и е възприел
именно рязкото навлизане на автомобила на подс. Р. в лявото платно и напускането му в
нивата, където се е преобърнал няколко пъти. Както съдът посочи по-горе в случай, че
пострадалият Г. не бе упражнил въздействие върху волана на автомобила, то не са били
налице други странични фактори, които да допринесат за настъпването на вредоносния
резултат. Съдът споделя становището на защитата, че подс. Р. нито е могъл да предвиди,
нито е бил длъжен да предвиди, че пострадалият Г. ще има непредвидима реакция, като му
дръпне волана в ляво. Нито е очаквал, нито е допускал, че пострадалият ще има такова
нелогично поведение, като с действията си би изложил на риск не само подсъдимия, но и
самия себе си. С тази своя реакция, дръпвайки рязко волана на автомобила наляво той е
поставил в риск и други участници в движението. Просто в този момент не е имало
автомобили в близост до автомобила на подсъдимия. Видно от експертното заключение
подс. Р. не е имал възможност да спре. В стотните от секундата, в която подсъдимият се е
опитвал да овладее автомобила той е решил, че ще е по-добре да навлезе в нивата, като е
мислил, че тя е на нивото на пътя, отколкото да спре на пътя и да стане причина за
настъпването на ПТП.
7

На следващо място съдът споделя становището на защитата, че скоростта от 5,54
км/ч. над допустимата от 90 км/ч. не е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП,
тъй като видно от допълнителна АТЕ / л.156-157 от делото/ при скорост от 90 км/ч. времето
от началото на реагиране на водача до началото на спирането ще е 1,475 секунди. За това
време автомобилът би изминал разстояние от 36,88м. Полученият резултат показва, че
спирането на автомобила ще започне в момента на напускането му на пътното платно и
водачът не е имал техническата възможност да избегне навлизането в нивата чрез спиране.
Становището на експерта- проф. С. по време на изслушването му в съдебно заседание на
16.09.2024г., на л. 118 гърба е следното:“…Искам да подчертая, че в случая за възникване на
занасянето и на произшествието не е от решаваща роля скоростта на автомобила, тъй като тя
не е била особено висока. Този завой може да се вземе със 190 км/ч. Причината е рязко
завъртане на волана на автомобила, вече по причина, по която може да разсъждаваме от
материалите по делото…“. В тази връзка съдът споделя изцяло становището на защитата, че
и при скорост от 90 км/ч. автомобилът е щял да се преобърне и пострадалият да изпадне от
него, тъй като още в с. **** най-невъзмутимо и демонстративно е отказал да сложи
обезопасителния си колан.
Предвид горното съдът споделя изцяло становището на защитата, че е налице
случайно деяние по отношение на нарушението по чл. 20 ал.1 от ЗДвП, тъй като подс. Р.
нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди, както посочва защитника на подсъдимия: „…
внезапно проявилия се импулс в алкохолно повлияния негов спътник да хване волана и да го
дръпне към себе си, подразнен от забележката да не пуши в колата…“.
В тази връзка съдът не споделя становището на представителя на частното
обвинение, че житейски неправдоподобно е да се приеме, че един достоен човек,лекар,
какъвто е подсъдимия би търпял подобно поведение от страна на пострадалия, като намира,
че това е една защитна теза. Моли съда да кредитира показанията на свидетелите М. П. и Д.
С., които първи са били на местопроизшествието. Именно тогава подсъдимият им е казал
какво се е случило и как е изгубил управление на автомобила. Съдът не споделя това
становище, тъй като отчита факта, че подсъдимият е претърпял катастрофа, бил е изплашен
и е имал болки по тялото си. Но въпреки това той е питал през цялото време какво е
състоянието на пострадалия. Давал е указания на свидетелите да не го пипат и местят.
Включително е настоявал дошлия мед.екип да постави яка на пострадалия и една тогава да
бъде качен в линейката. Липсата на мирис на алкохол у пострадалия не следва да се приема
от съда, като безспорен факт, който оборва свидетелските показания на тримата мъже в с.
****- А. Н., С. И. и К. Б., както и обясненията на подс. Р. в тази насока.
Предвид гореизложеното съдът прие, че е налице случайно деяние, доколкото
подсъдимият е бил поставен в невъзможност да предотврати настъпването на вредоносните
последици. Съгласно чл. 15 от НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил
длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. При
конкретните условия подсъдимият е направил всичко зависещо от него за да не настъпят
вредните последици. Събраните по делото доказателства налагат единствено възможния
извод, че при конкретната фактическа обстановка, подсъдимият не е допуснал нарушение на
правилата за движение /чл. 20 ал.1 от ЗДП/ и за него е налице случайно деяние по смисъла
на чл. 15 от НК.
Единствена причина за настъпилото ПТП е неправомерното поведение на
пострадалия, който със своите действия е допринесъл за настъпване на вредните последици,
а именно дръпнал е рязко волана в ляво към себе си, като автомобилът се е занесъл наляво,
навлязъл е в насрещното платно за движение, след което е навлязъл в нивата.
На следващо място съдът прие, че подс. Р. не е допуснал нарушение на чл. 21 ал.1 от
ЗДвП, тъй като пътно-транспортното произшествие би настъпило и при движение на
автомобила с 90 км/ч., като този извод бе направен на база изготвените заключения на АТЕ
и допълнителните АТЕ и след изслушване на вещото лице- проф. С. в съдебно заседание.
Съдът намира, че между нарушението на правилата за движение- движение с превишена
8

скорост с 95,54 км/ч. и настъпилият вредоносен резултат липсва пряка и непосредствена
причинна връзка. Съгласно практиката на ВКС не всяко нарушение на правилата за
движение изключва приложението на правилото за "случайно деяние", а само това, което е в
причинно- следствената връзка със съставомерния резултат.
В подкрепа на гореизложените изводи на съда е и съдебната практика, касаеща
приложението на чл. 15 от НК, а именно: ТР № 28/1984г. на ОСНК, Решение №318/1988г. III
н. о., НК, Решение №315/1988г. III н. о., НК, Решение № 313 от 22.07.2013 г. на ВКС по н.
д. № 1071/2013 г., III н. о., НК, Решение № 288 от 24.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 269/2009 г.,
I н. о., НК и други.
Въз основа на изложените обстоятелства, подложени на обективно, всестранно и
пълно изследване на основание чл. 14 от НПК, след преценка на всички събрани
доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност - и на базата на изяснената фактическа
обстановка, съдът достигна до категоричния правен извод, че подсъдимият А. Р. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на възведеното му обвинение, като на
основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДА в извършване на престъпление по чл. 343 ал. 1 б.
„в" от НК, като го призна за НЕВИНЕН за това, че на 22.10.2022 г., на главен път II-29 - гр.
Аксаково - гр. Добрич, посока гр. Варна, при управлението на моторно превозно средство -
лек автомобил марка "Нисан Кашкай" с ДК № ***** /с десен волан/, нарушил правилата за
движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват." и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч за МПС от Категория В - 90 км/ч на МПС в извън
населено място“, и по непредпазливост причинил смъртта на М. И. Г..

Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ при ВОС:
9

Номер на акта:	29
Дата:	2 април 2025 г.
Съдия:	Яна Панева

Дело:	20243100200342
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 март 2024 г.

Присъда по дело №342/2024 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите