№ 258
гр. Видин, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20251320200713 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена , от В. Б. Б.
от гр. К., обл.К., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Р.“, №58, против
Наказателно постановление № 25–0001058/07.05.2025 г. на Началник
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Видин, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 93б,
ал. 7,т.3 ЗАвПр - „глоба“ в размер на 500 лв. за извършено нарушение по чл. 8,
§ 2, изр. 2 Регламент №561/2006 във вр. с чл. 4, буква „ж“, второ тире и във вр.
с. 78,ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
В подадената жалба се сочи, че процесното НП е незаконосъобразно и
неправилно. Твърди се, че липсва описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, като не ставало ясно в колко часа водачът е следвало
да направи прекъсване и с каква продължителност е следвало да бъде то.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована, не
се явява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 22.04.2025 г. в област Видин, на главен път Е- 79 / I – 1/пред ТЕЦ
Видин на км 13+300 в посока към гр. Видин жалбоподателят управлявал
товарен автомобил Д. ХФ 460 ФТ с рег. № Е***НА катег.№3, с прикачено
полуремарке Ш. СЦС с рег. №СВ***ЕВ от кат. 04, с който извършвал
обществен международен превоз на товари със заверено копие на лиценз ЕО,
№********** по маршрут Р. Гърция за К. Испания, видно от CMR от дата
15.04.2025 г. Служители на ОО „АА“ – Видин извършили проверка на водача,
1
като се установило, че същият не е спазил изискванията относно намалена
дневна почивка, определена в Регламент №561/2006г. за всеки период от 24 ч.
след края на предходната дневна почивка или седмична такава водачът трябва
да е ползвал следваща дневна почивка. Инспектор в ОО „АА“ установил, че за
период от 24ч. – от 12.35ч. на 15.04.2025г. до 12.35ч. на 16.04.2025г.
жалбоподателят не бил ползвал намалена дневна почивка от най-малко 9
последователни часа, като намалението било 2ч. и 28мин.
Свидетелят И. Й. възприел извод за извършено административно
нарушение, поради и което съставил акт на жалбоподателя Б. срещу подпис. В
законоустановения срок било депозирано писмено възражение.
Въз основа на съставения АУАН № 573 от 22.04.2025 г. е издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя било
наложено посоченото по-горе наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства –АНП и показанията на
свидетеля Й.. Показанията на последния следва да бъдат кредитирани като
последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с
жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не
съществува основание за съмнение в достоверността на показанията му.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушенията, визирани в АУАН и НП, за които е санкциониран по
административен ред.
Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това
действие лице /срещу, което е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес. Деянието, за което е издадено наказателното постановление, е
извършено на територията на гр. Видин, област Видин, при което положение
териториалната компетентност принадлежи на Видински районен съд, който е
родово компетентен по смисъла на чл.59, ал. 1 ЗАНН. При извършена
служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на
административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за
извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на
превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните
превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в
разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 от ЗАвП и това са длъжностните лица от
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно
качество притежава и актосъставителя И. Й.. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия
закон предоставя правомощие на тези лица при изпълнение на задълженията
2
си да съставят актове за констатираните нарушения. В случая със Заповед №
РД-08-107/29.02.2024 г. /приложена към преписката/ министъра на транспорта
и съобщенията е делегирал правомощия на изпълнителни директори на
дирекции „АА“ да издават НП за нарушения по ЗАвП.
Настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна, поради и което изложените в тази насока
съображения на жалбоподателя се явяват неоснователни.
В конкретната хипотеза се касае до нарушаване на задължения и
разпоредби от Закона за автомобилните превози, който урежда особените
отношения при осъществяването на превози. Тази дейност се характеризира с
придвижване в пространството на водачите, които като адресат на нормите в
закона, са длъжни да спазват. По отношение на конкретното нарушение са
засегнати правилата, които уреждат задължителната почивка водачите, като
основният, определящ признак на нарушението предвид естеството на
задължението, е времето на неговото извършване. Това е така, защото
нормите са специфични, свързани са част от общностното право, важат и за
превози извън територията на страната. По съществото си задълженията за
задължителни почивки, представляват забрана за водача в определен времеви
период да осъществява управление.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр "при извършване на
превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които
самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима
максимална маса над 3, 5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена
сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на
Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-
нататък "Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни
превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ,
бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.), наричана
по-нататък "AETR".
Съгласно чл. 8, § 2 от Регламент № 561/2006 г. „За всеки период от 24
часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът
трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от дневната
почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса
от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна
почивка.
Съгласно чл. 4, б. "ж" от Регламента "дневна почивка" означава дневен
период от време, през което водачът може свободно да разполага със своето
време и който включва "нормална дневна почивка" и "намалена дневна
3
почивка":
— "нормална дневна почивка" означава всеки период на почивка с
продължителност от поне 11 часа. Алтернативно тази редовна дневна почивка
може да бъде взета на два пъти, като първият период трябва да бъде
непрекъснат период с продължителност от поне 3 часа, а вторият —
непрекъснат период с продължителност от поне девет часа,
— "намалена дневна почивка" означава всеки период с продължителност
от поне девет часа, но по-къс от 11 часа;
Видно от цитираните разпоредби за период от 24 часа от предходна
почивка водачът следва да ползва дневна почивка най-малко в размер на 9
последователни часа (намалена дневна почивка). Правилно в случая
контролните органи са приели, че е налице неизпълнение именно на това
задължение.
В случая видно от приложените към преписката разпечатки от карта на
водача за дигитален тахограф за период от 24 часа, от 12: 35 часа на
15.04.2025 г. до 12:35 часа на 16.04.2025 г., не била ползвана непрекъсната
дневна почивка от поне 9 часа, а само 6 часа и 32 минути.
Като не е ползвал дневна почивка от 9 последователни часа
жалбоподателят Б. е нарушил правилата на чл. 8, § 2 от Регламент 561/2006 г.
вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и е осъществил макар състава на нарушението
по чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвПр.
От субективна страна деянието е извършено виновно, доколкото
жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на извършваното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Единствено за пълнота настоящата инстанция следва да отбележи, че
не намира нарушението за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието
на установени смекчаващи обстоятелства, многобройни или изключителни
такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена
опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък
изобщо - липса на такава. Санкционираното в случая деяние не се отличава с
някаква - особеност от обичайните случаи на подобен вид нарушение.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, е формално, поради
което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили вредни
последици. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от
4
ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от
ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща
маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Съобразно изложените до тук правни
съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25 - 0001058/07.05.2025 г. на Началник Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Видин, с което на жалбоподателя
В. Б. Б. от гр. К., обл.К., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Р.“, №58, е
наложено административно наказание на основание чл. 93б, ал. 7,т.3 ЗАвПр -
„глоба“ в размер на 500 лв. за извършено нарушение по чл. 8, § 2, изр. 2
Регламент от №561/2006 във вр. С чл. 4, буква „ж“, второ тире и във вр. с.
78,ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5