РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. К., 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20255320100905 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка чл.
415 от ГПК, във връзка чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът - „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД - П.
твърди, че за периода от 23.03.2023г. до 17.12.2024г. ответникът имал
задължения към ищцовото дружество за предоставени от него услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 523.28 лв.,
както и мораторна лихва към главницата за периода от 23.03.2023г. до
17.12.2024г. в размер на 40.14 лв. за обект, находящ се на адрес: гр.К., ул. ***.
За потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за
главници, подробно описани в таблица, инкорпорирана в исковата молба.
Съгласно чл. 198 о от Закона за водите (ЗВ), предоставянето на ВиК услуги на
потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ). Ответникът бил потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ,
като в тази връзка фигурирал в базата данни на оператора като потребител с №
**********. Към настоящия момент отношенията между потребителя и
експлоатационното дружество се уреждат от публично известни общи
условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са
общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.
Ответникът имал качеството потребител за процесния период съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл.2. ал.1 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр. П. -
собственик на водоснабдения имот. Това обстоятелство било видно от
подадено Заявление за промяна на партида с наш вх.№ П-34143 от
1
29.08.2018г., от надлежно упълномощено лице, към което е приложен
Нотариален акт за замяна на недвижими имот акт № 28, том № 2 нот.дело
230/2018г. с вх.№355 от 05.02.2018г. на СВ-КРС, от който било видно че
водоснабдения имот е придобит от „потребителя”. Към Заявлението била
приложена Декларация за отказ от право на ползване на имота на предходния
собственик. Видно от справка в АВ-ИР по данни на ответника не се установя
промяна на собствеността на водоснабдения обект за процесния период.
Отчетът в имота на потребителя е извършван по показанията на монтиран в
имота измервателно устройство с номер в картотеката на дружеството №
13301699725. Срещу вписаните показания в карнет има поставени подписи от
ответника или негов представител.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от ЗВ, „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД - гр. П. е подало заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за натрупаните по
партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не били заплатени.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 523.28 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и
отведена канална вода за периода от 23.03.2023г. до 17.12.2024г., както и
мораторна лихва към главницата за периода от 23.03.2023г. до 17.12.2024г. в
размер на 40.14 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане. Претендира за разноски в заповедното
производство и в настоящото исково производство, в това число и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Ответникът - И. Н. Я. посочва, че е предявен иск с правно основание чл.
422 от ГПК, с който се иска от съда да установи вземане на ВиК П.,
произтичащо от незаплатени услуги за период от 23.03.2023г. до 17.12.2024г. в
общ размер на 563.42 лева, в това число главница – 523.28 лева и лихва –
40.14 лева. С отговора представя разписка за заплатена сума в размер на
563.42 лева, представляваща исковата сума и моли предявения иск да бъде
отхвърлен, като признае, че към датата на постановяване на решението
посоченото в исковата молба вземане не съществува, поради погасяването му
чрез заплащане. Въпреки че плащането е извършено след завеждане на
исковата молба моли съда да не присъжда разноски в полза на ищеца, по
следните причини:
Към датата на подаване на исковата молба, а и по време на подаване на
заявлението живеел постоянно в чужбина, поради което не са му връчвани
надлежно документи, издадени във връзка с описаното в исковата молба
задължение. За съществуването на задължението разбрал с получаване на
исковата молба, като в срока за отговор паричното задължение е погасено. Ето
защо моли да се приеме, че с плащането е признал задължението си, както че
не е дал повод за предявяване на иска и не се присъждат в полза на ищеца
направени разноски за исковото и заповедното производства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта:
2
Видно от приложеното ч.гр.д. № 56/2025г. по описа на КрлРС,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Тя е връчена редовно на длъжникът, който в срока по чл. 414 от
ГПК е депозирал възражение, че не дължи процесното вземане. Исковете, по
които е образуван настоящият процес са предявени в месечния срок по чл.
415, ал. 1 от ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
В производството по предявеният положителен установителен иск,
ищецът следва да установи качеството на потребител на ВиК услуги на
ответника, че е изправна страна по договора за доставка на водоснабдителни и
канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер и размера на
претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за
заплащане на обезщетение за забава по основание и размер. В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на
доставените услуги, или направените правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за
неоснователен, поради следните съображения:
Доколкото ответникът не оспорва качеството си на потребител на ВиК
услуги, както и факта, ищецът е изправна страна по договора за доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен
номер и размера на претендираните суми, съдът намира изброените
обстоятелства за установени.
Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в претендирания
размер на обща стойност от 563.42 лева. Този факт се признава от ответника.
Следва да се отчете, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, че в хода на делото
след завеждане на заповедното производство (09.01.2025г.) и след завеждане
на исковата молба (същата е заведена в съда на 30.04.2025г.), ответникът е
представил доказателства за заплащане на претендираната сума от 563.42
лева, видно от представеното с отговора на исковата молба – платежно
нареждане от 03.07.2025г. Тези обстоятелства са настъпили в хода на процеса
и са от значение за спорното право. Поради правопогасяващия ефект, с оглед
извършеното от ответната страна плащане, предявеният иск за установяване
на дължимите суми по реда на чл. 422 от ГПК, следва да се отхвърли.
По отношение разноските по делото:
Тъй като ответникът е дал повод за завеждането на делото, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка със задължителните указания по т. 12 от ТР №
4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив по искането за разноските по двете
производство. Ищецът претендира разноски в заповедното производство в
размер на 75.00 лева (25.00 лева – държавна такса и 50.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение). За исковото производство съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева, като ищецът е
заплатил държавна такса в размер на 75.00 лева или общо следва да му се
присъди сумата от 155.00 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, да не се
присъждат разноски, тъй като към датата на подаване на исковата молба, а и
по време на подаване на заявлението живеел постоянно в чужбина, поради
3
което не са му връчвани надлежно документи, издадени във връзка с
описаното в исковата молба задължение. Съдът намира, че в случая
поведението му и по-конкретно незаплащането на задълженията му в срок, за
които не следва да чака покана и е ирелевантно по делото, че местопребивава
в чужбина му - са повода за завеждане на делото. Ето защо, съдът счита, че
отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника, тъй като
с поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца по
аргумент от противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК и следва да понесе
отговорност за направените от ищеца разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ“
ЕООД - гр. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
бул. ***, представлявано от управителя Ю. Р. К. против И. Н. Я. от гр. К., ул.
*** с ЕГН **********, обективно съединени искове за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на следните суми -
523.28 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна
вода и отведена канална вода за периода от 23.03.2023г. до 17.12.2024г., както
и мораторна лихва към главницата за периода от 23.03.2023г. до 17.12.2024г. в
размер на 40.14 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
08.01.2025г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 88/17.01.2025г.
по ч.гр.д. № 56/2025г. по описа на КрлРС, доколкото иска е признат от
ответника и сумите са изплатени от ответника в хода на процеса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, И. Н. Я. от гр. К., ул. *** с
ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ“
ЕООД - гр. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
бул. ***, представлявано от управителя Ю. Р. К., сумата от 155.00 лева,
представляваща разноски в исковото производство и сумата от 75.00 лева
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 56/2025г.
по описа на КрлРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4