Решение по дело №884/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет).

Образувано е по жалба от Р. П. А. с адрес: [населено място], [улица], ап.48, против Заповед за ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-117 от 15.08.2023 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ - Стара Загора. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, несправедлива и неадекватна в конкретния случай. Оспорва се направеният от административния орган извод, че детето П. В. е дете в риск. Жалбоподателката заявява, че за детето й не съществувало никакъв риск за нормалното му психо-социално и емоционално развитие и тя, като майка и родител, на когото е предоставено упражняването на родителските права, полагала необходимите и достатъчни грижи за своето дете, възпитава го и създавала условия за неговото образование и развитие без риск и лоша комуникация с когото и да било. Сочи, че синът й бил умно и талантливо дете – математически талант на Стара Загора за 2022 и 2023 г., като имало и над 46 медала по математика и шахмат от национални и международни турнири. Навежда доводи за липса на полагани грижи и интерес от страна на бащата към детето, а подаваните от него сигнали до различни институции, в т.ч. и до ДСП – Стара Загора, за ограничаване на правото му на контакти с детето, сочи за неверни и тенденциозни. По изложените съображения моли оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът – Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при съблюдаване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните изисквания и с целта на закона, е правилна и законосъобразна. В представено по делото писмено становище се сочи, че Отдел „Закрила на детето“ в Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора работи по случая на детето П. С. В. от месец ноември 2019 г. по повод многократно подавани сигнали от бащата С. В. за осуетяване режима му на лични контакти с детето от страна на майката Р. А. чрез настройване на детето. Въз основа на извършените проучвания социалните работници са констатирали, че контактите на детето с неговия баща не се осъществявали редовно, а когато е имало такива, те са били кратки и формални, без подготовка на детето и опити за укрепване на авторитета на бащата в неговото съзнание. Въз основа на това било преценено, че в случая е нарушено правото на детето и естествена негова потребност до общува с двамата си родители, което е предпоставка за възникване на синдрома на родителско отчуждение. По тази причина и доколкото от страна на майката бил заявен отказ да изпълнява предприетите по ЗЗДет. и ППЗЗДет. мерки за закрила в семейна среда, била постановена обжалваната заповед при съобразяване на материалноправните предпоставки, регламентирани в ЗЗДет. и ППЗЗДет., както и в съответствие с целта на закона.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-117/ 15.08.2023 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, на основание чл.20, ал.4, т.1 и т.2 от ППЗЗДет. във вр. с чл.21, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДет., са насочени детето П. С. В. и неговата майка Р. П. А. към Комплекс за социални услуги за деца и семейства при Фондация „Мисия криле“ – Център за обществена подкрепа гр.Стара Загора, за предоставяне на социална услуга – психологично и семейно консултиране, включващо специализирана консултативна помощ за деца, жертви на насилие или в риск от насилие, деца в синдром на родителско отчуждение. Определен е срок на предоставяне на услугата – дългосрочно, до 15.10.2024 г. Посочени са за установени следните потребности: необходимост да се работи в насока за възстановяване на образа на бащата в съзнанието на детето, както и на връзката на детето с неговия баща, а така също и за подобряване на комуникацията между родителите. В обстоятелствената част на заповедта е отбелязано, че се касае за дете на 10 години и 11 месеца, чиито родители са се развели скоро след раждането му. Описана е семейната история на детето П. В., с която служителите от ОЗД/ДСП-Стара Загора са били запознати още от 2014 г. във връзка с воденото бракоразводно дело между родителите, както и по повод подавани сигнали в Агенцията за социално подпомагане от майката на детето за осъществяван физически и психически тормоз от страна на С. В. /бащата на детето П. В./. При първоначално извършените проверки не били установени данни за насилие, което бащата да е упражнявал спрямо майката или детето. През месец ноември 2014 г. С. В. е подал първия сигнал в ДСП – Стара Загора, че не може да осъществява пълноценен контакт със сина си, тъй като майката не спазвала съдебното решение и осуетявала опитите му да се вижда с детето. Майката е отрекла тези твърдения, а бащата е бил консултиран към възможността да се обърне към съдебен изпълнител. През 2017 г. е било водено съдебно производство за промяна на режима на контакти, което е приключило със споразумение между А. и В., съгласно което бащата има възможност да взема детето всяка първа и трета събота от 10 до 15 часа, като майката се задължавала да му предава детето в градинката на [улица]и на същото място бащата следвало да връща детето. Посочено е, че през 2019 г. в ДСП – Стара Загора е бил открит случай за детето П. В. във връзка с постъпил сигнал от бащата – С. В., че детето е манипулирано от майка си с цел същото да бъде отчуждено от него. От служителите на ДСП – Стара Загора са били правени многократни опити за среща с Р. А., но са се осъществили едва две срещи. По време на срещите А. не е желаела да слуша какво й казват социалните работници, а е отправяла упреци към тях, че не действат в интерес на детето, а защитават бащата. Сочи се, че майката системно отказвала да ползва социални услуги заедно със сина си с оглед възстановяване връзката на детето с неговия баща, което било в интерес на детето и важно за неговото социално и емоционално развитие. А. твърдяла, че има квалификация по детска и юношеска психология и най-добре можела да прецени какъв е интересът на детето й. Въз основа на това е прието, че малолетното дете П. С. В. е „дете в риск“ по смисъла на §1, т.11, б.“б“ и „в“ от ДР на ЗЗДет., тъй като е жертва на насилие по смисъла на §1, т.3 и т.5 от ДР на ППЗЗДет и съществува риск за нормалното му психо-социално и емоционално развитие поради влошените отношения между родителите, отказа на майката да ползва социални услуги и невъзможността детето да поддържа пълноценна връзка със своя баща.

В представения по делото Доклад-предложение, съставен на 15.08.2023 г. от Социален работник ОЗД, с който доклад директорът на ДСП-Стара Загора се е запознал на 16.08.2023г./видно от вписаната дата под поставената резолюция „Да“/, т.е. след постановяване на оспорената заповед, се съдържа хронология на случая. Подробно са описани извършваните социални проучвания във връзка с образуваното дело за развод през 2014 г. и гр.д. № 2341/2017г. по описа на РС Стара Загора, образувано по искова молба на С. В. за промяна на режима на контакти с детето. Налице са данни, установени от проведените разговори с бащата, че същият през 2015 – 2016 г. не е осъществявал редовни контакти със сина си в съответствие с определения му от съда режим за лични контакти, но е посочил, че са били налице основателни причини за това. В доклада са описани и предприетите действия по повод постъпилата на 07.11.2019 г. молба от С. В. за извършване на проверка и предприемане на нужните действия по отношение на майката на сина му П. – Р. А., тъй като тя и родителите й пречели на контактите му с детето и съзнателно го манипулирали, за да го отчуждят от баща му. В сигнала бащата описвал, че преди да проведе среща с детето си съгласно определения режим за лични контакти, се е обаждал предварително на майката и тя е водела сина им в градинката на [улица]. Майката казвала на детето да отиде при баща си, а самата тя се е отдалечавала на около 10-на метра. Детето отказвало да тръгне с баща си и да се качи в колата, не отговаряло на въпросите му, стояло около пет минути и си тръгвало. Според бащата у детето било създадено чувство на тревожност и страх от него, което се дължало на манипулация от страна на майката и нейните родители. При проведен на 07.02.2020 г. в ОЗД/ДСП Стара Загора разговор със С. В. същият е заявил, че няма никаква комуникация с Р. А. и е изолиран от живота на сина си. Детето също не водело разговори с него при срещите им, не отговаряло на въпросите, които му бащата му задавал. Отразено е, че бащата е запознат с възможностите за ползване на социални услуги от него и от г-жа А., като е попълнил заявление, че желае да бъде насочен към ползване на социалните услуги, предлагани в КСУДС.

На 28.11.2019 г. Р. А. е била уведомена за постъпилия сигнал от бащата на детето й, като е поканена на разговор в ОЗД/ ДСП Стара Загора, но е отказала поради причина, че тя и детето й са болни. На 17.02.2020г. по електронна поща в ДСП Стара Загора е получено писмено становище от А. по повод подадения сигнал от С. В.. Посочила е, че винаги е съдействала на служителите на ДСП Стара Загора и дори е търсила помощ за решаване на проблемите, които е имала с бащата на детето й. Заявява, че винаги е спазвала „режима на свиждане“ на детето с бащата така, както е определен от съда, а твърденията на С. В., че не е съдействала за контактите му с детето, както и че го отчуждава от него, сочи за неверни. Според нея проблемите, възникващи по повод на тези срещи, са поради неявяването на бащата, като дава пример, че същият не се е явил на 19.10.2019 г. за среща с детето, а през цялата 2019 г. контактите били не повече от 4-5. Сочи, че след всяка среща на детето с баща му, която траела не повече от 10-20 минути, то се разстройвало психически, поради което се налагало тя да търси платена терапия чрез уроци по пиано и изобразително изкуство, както и различни спортове. Бащата не се интересувал от здравословното състояние на детето, както и от неговия социален живот и проблеми, не проявявал интерес, че детето вече е ученик, че се явява на състезания по шахмат и че на 18-19 януари тази година е спечелило сребърен медал на международно състезание за купата „Траяна“ в [населено място]. Бащата никога не бил канил детето да отидат някъде заедно.

На 12.02.2020 г. в отговор на направено запитване от ДСП-Стара Загора е получено писмо от НУ “Димитър Благоев“, съдържащо данни, че детето П. В. редовно посещава подготвителна група в тяхното училище. Детето растяло в отлични условия и било добре възпитано, културно дете, редовно обгрижвано от майка, баба и дядо. Детето имало висока успеваемост по всички образователни направления. П. бил сребърен медалист по шах, занимавал се с плуване и музика, вече можел да чете и пише. Притежавал логическо мислене, помагал на своите другарчета, бил тих и скромен.

При проведен на 19.02.2020 г. в ДСП Стара Загора разговор А. е потвърдила, че бащата не се интересувал от П. и единствената й комуникация с него била, когато се обаждал 10 минути преди режима му на контакти. Заявила е, че не желае да има общи срещи с бащата на детето, тъй като той имал ненормално поведение и е „изрод“. П. е споделил с нея, че баща му е казал “Дано майка ти да умре и да живеем заедно в апартамента“. Според нея било невъзможно да се възстанови връзката между бащата и детето, а В. трябвало да бъде насочен към психолог.

В доклада е отбелязано, че Р. А. е била запозната със становището на ОЗД, че в интерес на детето й П. е тя и г-н В. да бъдат насочени към ползване на социални услуги, предлагани ва ЦОП/КСУДЦ с цел постигане на добър и градивен диалог между нея и С. В., зачитане авторитета на другия пред детето им, насърчаване контактите на детето с всеки един от тях, както и за възстановяване/изграждане на връзката – родител-дете между бащата и сина му П.. Р. А. е отговорила, че няма време и възможност да ползва социални услуги в Комплекса за социални услуги за деца и семейства/ЦОП, тъй като била много заета с работа и с грижите за сина си, но все пак е поискала да й бъдат дадени 30-40 дни да помисли и да се консултира с адвокат.

След нова жалба на С. В. за възпрепятствани контакти с детето му П. В., подадена до Министерство на труда и социалната политика на 30.10.2020 г., изпратена до РДСП-Стара Загора, на майката е било изпратено писмо, с което е приканена да подаде заявление за ползване на социални услуги, предлагани в Центъра за обществена подкрепа към КСУДС – Стара Загора. В отговор, постъпил в ДСП – Стара Загора на 22.02.2021 г., А. е заявила, че според нея отношенията родител – дете не се нуждаят от медиирани срещи и психологическо консултиране. Отношенията на детето с неговия баща били уредени с влязло в сила решение на съда, същите се изпълнявали от страна на нея и на детето стриктно, за разлика от поведението на бащата. Бащата не се възползвал от предоставения му режим на свиждане с детето, тъй като за цялата 2020 г. той бил се явил на среща с детето общо 3 пъти и на тях демонстрирал агресия и недопустимо поведение спрямо нея и детето, съпроводено със заплахи и скандали.

По-нататък в доклада се сочат получени през 2022 г. и 2023 г. два бр. писма от Държавен съдебен изпълнител при РС – Стара Загора във връзка с образувано изпълнително дело за принудително съдебно изпълнение на режим на лични контакти на бащата С. Н. В. с детето П. С. В. срещу длъжника Р. П. А., с които е било направено запитване издадено ли е задължително предписание на Р.А. на основание чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДет., съгласно чл.18, ал.4 от ППЗЗДет.

На А. е било изпратено поредно писмо на 11.07.2023 г., с което е поканена в тридневен срок да подаде заявление за ползване на социални услуги с оглед възстановяване на връзката на детето П. с неговия баща. В указания срок не е постъпил отговор.

Въз основа на така направеното описание на случая е формирано становище, че малолетният П. С. В. е „дете в риск“ по смисъла на §1, т.11, б.“б“ и б.“в“ от ДР на ЗЗДет., тъй като е жертва на насилие по см. на §1, т.3 и т.5 от ДР на ППЗЗДет. и съществува риск от нормалното му психо-социално и емоционално развитие поради влошените отношения между родителите, отказа на майката да ползва социални услуги и невъзможността детето да поддържа пълноценна връзка със своя баща. Предложено е, с оглед гарантиране сигурността и най-добрия интерес на малолетното дете, да бъде издадена заповед за ползване на социални услуги на основание чл.20, ал.4, т.1 и т.2 от ППЗЗДет.

От представената по делото административна преписка се установява, че на 28.11.2019 г. е бил изготвен социален доклад за оценка на постъпил сигнал, с който е предложено да се открие случай в ОЗД и родителите да бъдат насочени към ползване на социални услуги с цел подобрение на комуникацията. Посочено е, че родителите са във влошени отношения и комуникацията помежду им се свежда до потвърждаване и уговаряне на детайли, свързани с всеки конкретен контакт на бащата с детето. Предвид това е прието, че за детето П. В. е налице риск от родителско отчуждение, както и от увреждане цялостното развитие на детето. На 17.02.2020 г. е бил изготвен План за действие по случая на детето П. С. В., с посочени дългосрочна цел и краткосрочни цели спрямо детето и родителите и съотв. планирани дейности със срокове за тяхното изпълнение. Този план за действие не е подписан от майката и бащата на детето П. В. и няма данни същият да им е бил изпращан за сведение и изпълнение.

При първото разглеждане на делото по искане на жалбоподателката по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата П. Й. Ч. и В. Р. В.. Св. Ч. заявява, че познава много добре Р. А. и нейното дете, тъй като от 1990 г. работят заедно с жалбоподателката в Професионална гимназия по строителство, геодезия и архитектура „Лубор Байер“ в Стара Загора. За детето - „П.“, сочи, че е едно лъчезарно и усмихнат момченце, което е с разностранни интереси – ходил на шах, тенис на корт, плуване, рисувал, а също така се явявал и на състезания по математика и български език. Майката била много ерудиран и интелигентен човек и създавала изключително добри условия за развитието на детето. Св. заявява, че не познава бащата на детето, но от Р. знаела, че има задължение да води детето на срещи с бащата всяка втора и четвърта събота от месеца. Знаела за едно-две провалени „свиждания“, но това е било не защото детето не иска да ходи при баща си или възпрепятстване от страна на майката, а защото последната е била служебно ангажирана или детето е участвало в състезания, които се провеждали през почивните дни.

В показанията си св. В., който е треньор на детето П. В. по тенис на корт, заявява, че детето е много добър играч и затова го е картотекирал като състезател въпреки възрастта му. От общо 48 деца, които тренира, само три е картотекира и сред тях е П., което обстоятелство правело излишен въпроса за физическото и психическо здраве на момчето. Сочи, че всичко е било съвсем нормално, когато детето е идвало на тренировки, като е било придружавано или от майка си, или от баба си. Майката винаги е изпълнявала указанията за закупуване на екип, тенис ракета или др. принадлежности. Заявява, че състезанията на децата винаги са се провеждали в събота или неделя, а понякога и двата дни.

С оглед на задължителните указания, дадени с решение ,№11309/22.10.2024 г- , постановено по адм. Дело №1891 по описа за 2024 година на Върховен административен съд, беше изслушано малолетното дете П. В. в присъствието на социален работник - К. С., психолога С. Д. и на процесуалния представител на жалбододателката и беше изготвена актуална психологична оценка на детето

При изслушването се установи, че детето познава баща си. Бил е за кратко време с него. Не желае да го опознае. Споделя, че когато се среща с него, той всеки път се разкрещява и го разплаква. Според детето той говорил лоши приказки, обиждал го. На срещите го водела майка му. Тя не говорела лоши неща за баща му и дори казвала, че може и да е добър човек, но той не бил видял нищо добро от него. Баба му казвало същото. Баща му не му правел подаръци за празниците. Те се срещали в кучешката градинка. Н. П. не е ходил у тях в апартамента му. Не бил виждал родителите му. Не знае дали иска да ги види и изобщо дали има баба и дядо. Той знае, че майка му е [семейно положение] с баща му. Той не е живял с баща си. Когато се родил, родителите му не са били все още [семейно положение]. Категоричен е, че не иска да посещава социални работници, защото нямал нужда. Те се държали добре с него. В залата той посочва социалния работник, като заявява, че само веднъж е ходил на срещи с него. Социалните му задавали въпроси, но не са му казвали, че трябва да се вижда с баща си.То не желае да дава шанс на баща си да се опознаят. На въпроса на социалния работник - „Не мисли ли, че баща му го търси, че има желание да разговарят“, детето е категорично в отговора „Не считам“. Той е имал няколко срещи с баща си. От 2023 г. не го е виждал, а самият той не е идвал при него. Те се видели в кучешката градина за 5 минути. Той не искал да продължи срещата. Майка му е присъставала на всички срещи баща/дете, те никога не са се срещали без нея. Преди 2023 г. са се виждали много малко пъти. По време на срещите баща му не го е питал за резултатите му в училище и за успехите му. Той не му е предлагал да го заведе някъде, нито в апартамента му. След 2023 г. не го е търсил, не е идвал до училище, на състезания или вкъщи, никъде. Поздравления за рожден ден не е получавал от него, както и подаръци.

От психологичната оценка Услуга „Консултиране и подкрепа на детето”, изготвена от психолога С. Д. на 20.11.2024 година, се установи следното:

Интервюто с детето е проведено в присъствието на неговата майка, което е предпоставка отговорите на детето да са повлияни и оценката да е компрометирана. Според детето причината за среща с психолога е, че баща му ги тормози и обижда постоянно и затова му се налага да се вижда с хора от различни институции. При въпрос на психолога какви точно обидни думи е казвал баща му, П. е замълчал. Пояснил е, че той не го е обиждал, а е обиждал само майка му и баба му. Той не харесва хора, които тормозят и обиждат другите, за него те са лоши Според детето баща му е лош, „говори лоши приказки за цялото семейство - мама, баба, и за него. П. не обича да прави нищо с баща си и няма хубав спомен от него. Не харесва нищо в него, понеже „ги тормози”. Според психолога майката А. в желанието си да премахне бившия си партньор от своя живот е възможно съзнателно или не да го премахва и от живота на сина си. Според експерта във всяка една връзка по принцип има амбивалентни чувства - понякога обичаш някого, понякога си му ядосан. П. П. не се наблюдава такава двойственост - майка му е само добра, баща му е само лош. Тя е достигнала до извода, че враждебността на детето е прехвърлена към всички близки по бащина линия - момчето не се интересува от тях, няма информация за тях и не иска да има. Попитан е дали иска нещо да се промени в това, на което отговоря, че така му е добре и не иска нищо да се променя. Трудно му е да направи каквато и да е идентификация с баща си дори когато тя е очевидна (очите). Момчето не вярва в институциите, за него те са враждебни и ги тормозят, както баща им ги тормози, и е враждебен спрямо тях.

При изслушването му в съдебно заседание психологът допълни изготвената от него оценка Според експерта във времето бащата не е имал възможност да се научи да бъде родител. Той полага усилия да контактува с детето, но те са отклонявани. Ако детето се принуди да се среща с баща си, то тази принуда не би изградила позитивен образ, а може да се постигне до обратен ефект - да се засилят съпротивителните сили у детето. Хубаво е детето да има шанс да контактува с баща си като възрастен. П. не харесва нищо в баща си. Ако е чувал само негативни неща, няма как да си създаде за него позитивна представа. При липса на информация за някой от родителите му детето си създава измислена такава. Поведението на другия родител е определяща, за да може детето да изгради образ за отсъстващия родител. При срещи с бащата за по 10 минути, и то в присъствието на майката, не може да се изгради реален образ за него. Детето не може да го опознае или да прекара пълноценно време с него. Според психолога е необходимо да се проведат срещи на детето със специалист, който да го подготви за срещи с бащата. Трябва да има доверителна връзка между тях. Ако детето знае, че е принудено да се среща с бащата, враждебността му ще става все по-голяма. Ако има такива срещи, то те следва да се провеждат в присъствието на социален работник, който е значим за детето. Майката не съдейства, не се доверява на системата. Основната цел на мерките е първо да се работи с двамата родители, за да се установи проблемът в техния конфликт. Когато те решат как да се случват тези контакти, тогава може да се пристъпи към подготовка на детето за контакти с бащата. Трябва да се работи основно с майката, с бащата, първо индивидуално и после общо с тях двамата. Когато майката е готова да пусне детето, тогава има смисъл от срещите с бащата. Когато няма контакти с другия родител, които той много години се е постарал да реализира, отговорността за контактите е на родителя, който се грижи за детето на майката. Ако тя не позволи, няма как детето да се види с баща си. Направен е извод, че следва да се подобри родителският капацитет и на двамата родители. Следва да има срещи между родителите, може паралелно детето да се вижда със специалист, който би му помогнал да започне да говори и който евентуално да го придружи на контакта с баща му. На тези срещи е необходимо присъствието на социален работник или психолог, който се е срещал с детето и на когото детето има доверие.

Според изготвения доклад и оценка на случая – П. С. В. от 22.11.2024 година основните проблемни зони при работа с детето са следните: Начинът, по който майката възприема бащата като „донор" и разказва на детето, че то е родено като „нежелано дете"; отказът на А. да възприеме бащата С. В. като значима фигура за живота на сина им независимо от техните лични отношения в миналото и неговите лични несъвършенства; отношението от страна на майката към личността на детето като към постоянно слабо и беззащитно, което си проличавало от честото напомняне, че детето е родено недоносено и за неговото здраве постоянно съществуват рискове. допускането от страна на майката, в присъствието на странични за семейството хора и пред сина си, да прави коментари, които засягат достойнството на детето и създават чувство на срам и неудобство у него; невъзможността детето да направи каквато и да е идентификация с баща си; недоверието на детето към институциите като към враждебни субекти, които искат да го „тормозят" както неговия баща; наличие на индикации у детето за родителско отчуждение във втора фаза.

Социалните работници обосновават нуждата от ползването на социални услуги от страна на детето и родителите поради следното: възстановяване/изграждане на връзката дете-баща на детето П. с неговия баща С.; позитивиране образа на бащата в представите на детето и идентификация с мъжката фигура в неговия живот; укрепване на родителския капацитет на майката относно умението и чувствителността й да разпознава емоционалните нужди на детето и да откликва по правилен начин на тях.

Крайният извод е, че детето П. С. В. е „дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, букви „б" и „в" от ДР на ЗЗДет., тъй като същото е жертва на насилие по смисъла на § 1, т. 3 и т. 5 от ДР на ППЗЗДет. и съществува риск за нормалното му психо-социално и емоционално развитие поради влошените отношения между родителите, отказа на майката да ползва социални услуги и невъзможността детето да поддържа пълноценна връзка със своя баща.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно чл. 10 от ЗЗДет. всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси чрез прилагане на мерки за закрила. Закрилата на детето е система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете (§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗД) при спазване на установените от закона принципи, в т. ч. и при осигуряване най-добрия интерес на детето. Мерките за закрила са изброени в нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДет. Съответно в чл. 4, ал. 1, т. 1 от с. н. а. е предвидено съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда, а от своя страна в чл. 23 от ЗЗДет. е посочено в какво се изразяват мерките за закрила в семейна среда, сред които в т. 2 на същата норма е предвидено и насочване към подходящи социални услуги.

В чл. 24, ал. 1 от ЗЗДет е посочено, че мерките за закрила по чл. 23 се предприемат от Дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на самото дете, както и по преценка на Дирекция "Социално подпомагане" и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от Дирекция "Социално подпомагане". Легално определение за понятието "услуги" по смисъла на чл. 23 е дадено в § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДет. и според същата разпоредба това са социалните услуги по чл. 15, т. 1 – 7 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/. В чл. 18, ал. 1 от ППЗЗДет. е регламентирано, че целта на мерките в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждането и възпитанието на детето; според ал. 2 мерките, предвидени в чл. 23 от Закона за закрила на детето, се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3, мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги.

В чл. 20, ал. 1, т. 4 от ППЗЗДет., която норма се сочи и като правно основание за издаване на обжалваната заповед, е посочено, че в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социалната услуга се извършва въз основа на заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане".

Обжалваната Заповед № ЗД/Д-СТ-117/ от 15. 08.2023 г. е постановена от материално и териториално компетентния административен орган по чл.20, ал.1, т.4 от ППЗдет.– Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Стара Загора, в условията на надлежно заместване, видно от Заповед № 2406-РД01-0524/ 16.11.2021г. /л.168 по делото/.

Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма и е мотивиран от правна страна с изчерпателно посочване на правните основания за неговото издаване и изложена фактическа обосновка за приетото административно решение. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи и материалната незаконосъобразност на акта.

По материалната законосъобразност на заповедта съдът приема следното.

Предвид фактите несъмнено между родителите е налице конфликт, който действително се отразява на връзката на детето с двамата родители и реално то търпи негативните последиците от дефицита в техните човешки взаимоотношения. Но именно този резултат от неразбирателството между майката и бащата изключва определяне на оспорената мярка срещи баща/дете два пъти месечно като отговаряща на най- добрия интерес на детето. Посредством тази мярка детето ще бъде въвлечено в съществуващия конфликт между родителите му, защото след като значимия възрастен, който полага грижи за детето /в случая майката/, счита другия за неподходящ /предвид изложеното от Р. А. при проведените разговори със служители от ДСП/, то се налага извод, че за привързване към бащата детето ще трябва да се противопостави на майката. За осигуряване на най-добрия интерес на детето и охрана на правото му да контактува пълноценно и с двамата родители е необходимо на първо място предварително да се разреши конфликтът, който съществува между тях. Според експерта ако детето се принуди да се среща с баща си, то тази принуда не би изградила позитивен образ, а може да се постигне обратен ефект - да се засилят съпротивителните сили у детето. Докато двамата родители отричат взаимно родителските си качества, не може да се изисква от детето, което е само на 11 години, да бъде психически и житейски способно да надмогне този конфликт и въпреки противопоставянето да контактува поотделно с всеки един от двамата си родители, при това пълноценно. Съществува реална опасност определената с обжалваната заповед мярка за закрила да доведе и до чувство на вина у детето, тъй като то е насочено към психологично консултиране, за да се „научи“ да оценява бащата като значим възрастен, наравно с майката. В случая мярката следва да бъде насочена изцяло и само към двамата родители, но без детето да бъде включвано в такава, преди бащата и майката да осъзнаят, че те са длъжни, с цел спазване на неговите права, да проявяват уважение един спрямо друг, като зачитат взаимно положението си на пълноправни и пълноценни родители на своя син. Нереално е да се предявяват очаквания към детето, с оглед възприеманото през целия му съзнателен до тук живот незачитане между родителите, да се научи на емоционална връзка с тях. Емоционалните връзки не се научават, а се създават, при това от родителите към децата. Обратното е възможно едва след като децата вече са възрастни хора, които са емоционално и психически достатъчно зрели, за да могат да определят граници и съдържание на общуването с техните родители. Детето не може да бъде приучвано да изгражда емоционална връзка с бащата или майката, докато те самите не бъдат в състояние да я създадат. С оглед на което съдът намира, че разпоредената мярка срещи баща/дете е незаконосъобразна.

По отношение на другите две мерки съдът намира , че същите са предприети в съответствие с материалноправните норми, на които се основават. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЗДет държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. В изпълнение именно на тези свои задължения при осъществяване на своите функции и правомощия органите за закрила на детето следва да се ръководят от висшите интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се до децата и техните семейства. Освен това органите за закрила на детето са длъжни да осигуряват на детето закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като предприемат своевременно всички необходими законодателни и административни мерки. Именно в изпълнение на тези функции компетентните институции следва да съобразяват всички обстоятелства, включително и съществуването на причини, които биха навредили на психическото, физическото или социалното развитие на детето. Съгласно чл. 8, ал. 6 ЗЗДет. родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да изпълняват предприетите мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по закрила на детето. Целта е да са защитени и гарантирани основните права на детето във всички сфери на обществения живот. Безспорно се установи, че на практика тези социални услуги не са стартирали, тъй като майката не е сключила договор за това. За безспорно установено съдът приема и влошените взаимоотношения между родителите на детето до степен, налагаща намесване на държавни и съдебни институции относно възникнали между тях конфликти, основният от които се свежда до осъществяване на контакт между детето и бащата съобразно постановеното съдебно решение и постигната след това съдебна спогодба. Съдът счита, че така приетото от административния орган се установява безспорно от събраните по делото доказателства по отношение на другите мерки. Видно е, че между родителите съществуват конфликтни отношения и напрежение, за което всеки от тях допринася с поведението си. Това поведение на родителите сочи за липса на адекватна преценка как това се отразява върху психиката на малолетното им дете. Видно от изготвените социални доклади, заключителни доклади и становища по случая, детето е свидетел на продължаващия конфликт между родителите. Именно предвид поведението на родителите, проблемните взаимоотношения между тях, което е предпоставка за евентуални проблеми в поведението на детето в бъдеще, както и с цел предотвратяване на конфликтните отношения между родителите, е предложено по отношение на родителите да се предприеме мярка за закрила, вкл. чрез насочване им за ползване на социална услуга. Тази мярка е съответна на установената фактическа обстановка.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЗДет. всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Има се предвид и най-добрият интерес на детето/децата, представляващо преценка на: а/ желанията и чувствата на детето; б/ физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в/ възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г/ опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д/ способността на родителите да се грижат за детето; е/ последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж/ други обстоятелства, имащи отношение към детето /§ 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. Понятието "насилие" за целите на закрилата на детето, така както е дефинирано в чл. 11 от ЗЗДт., обхваща случаи на въвличане на детето в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие; нарушаване на достойнството му чрез методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси; използване на детето за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и сексуално насилие.

В случая се цели да бъдат защитени интересите на детето, да бъдат гарантирани неговите права във всички сфери на обществения живот, както и да бъдат разширени възможностите му да води самостоятелен начин на живот. Налице са множество доказателства за влошени взаимоотношения между родителите на детето до степен, налагаща намесване на държавни институции относно възникнали между тях конфликти, основният от които се свежда до осъществяване на контакт между детето и бащата и упражняване на родителските права от бащата съобразно постановеното съдебно решение. Предприетите действия са с цел гарантиране на закрила, посредством която да се осигури на П. В. нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Безспорно е правото на всяко дете на лични контакти с двамата му родители, като наличието на конфликт между тях неминуемо води до засягане на правата и интересите на детето и се отразява негативно на неговото емоционално състояние и развитие. Държавата има задължение да предприеме мерки както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най-висши интереси. Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ), националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, № 30943/96, пар. 64). В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Ribic v. Croatia, (№ 27148/12, пар. 9.

С тази мярка срещи дете/психолог/социален работник следва да се ограничи доминантното отношение на майката. Констатираното поведение на майката, състоящо се в създаване на разнообразни пречки за контакти на бащата с общото им дете, независимо от виждането на родителя за потребностите на детето от грижи, възпитание, емоционално и нравствено развитие, социални контакти, е неприемливо от гледна точка на интересите на детето и не съответства на неговите обективни потребности. Въз основа на гореизложеното и поради това, че при определяне на процесната мярка за закрила на дете /насочване за предоставяне на социална услуга по т.1 и т.2в частта срещи дете/психолог, психологично и семейно консултиране/, административният орган е взел предвид развитието на детето с оглед възрастта му и обстоятелствата, при които е отглеждано до този момент, обжалваният административен акт се явява постановен в съответствие на принципа за преследване на най-добрия интерес на детето и съответства на целта на закона.

По тези съображения обжалваната заповед следва да бъде частично отменена по отношение на: срещи баща/дете два пъти седмично, а в останалата част тя се явява постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

С оглед изхода на делото на жалбоподателката следва да се присъдят разноски съобразно с уважената част от жалбата в размер на 505/ петстотин и пет/ лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Р. П. А. с адрес: [населено място], [улица], ап.48, Заповед за ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-117 от 15.08.2023 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, в частта, с която е разпоредено да се осъществяват минимум две срещи между баща дете в присъствието на специалист ЦОП/КСУДС, като незаконосъобразна.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. П. А. срещу Заповед за ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-117 от 15.08.2023г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, в останалата й част

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, да заплати на Р. П. А. съобразно с уважената част на жалбата съдебно- деловодни разноски в размер на 505/ петстотин и пет / лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването на страните.