ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14444
гр. София, 26.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110138179 по описа за 2024 година
провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази
направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК: във вр. с чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника да уточни признава ли и в какви размери получени от ищеца
по договора плащания, респ. за погасяване на кои задължения по договора са отнесени
същите.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата за допускане ССчЕ за първото по
делото открито съдебно заседание след изслушване становищата на страните и изпълнение
дадените указания.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцата за задължаване на ответника да
представи документи, тъй като част от тях са представени с исковата молба, а извлечения и
справки ответникът не може да бъде задължаван да изготвя и представя по делото на
основание чл. 190, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по реда на чл. 186 ГПК за издаване
на съдебно удостоверение пред БНБ, тъй като не цели изясняване на спорни и релевантни по
делото обстоятелства, за доказване на които да е необходимо съдействие на съда.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.04.2025 г. – 09.50 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от В. Н. Х., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. ****, със съдебен адрес: гр. ****“, *** против „****“ ООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ****2, представлявано от В. М. И., с която е
предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.1, 2 и предл. 3 ЗЗД, респ. чл. 146
ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор за заем № *** г., както и
1
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10,00
лева, предявен като частичен иск от вземане в общ размер от 272,07 лева, представляваща
недължимо платени суми за неустойка по Договор за заем № **** г., ведно със законна
лихва от подаване на искова молба – 25.06.2024 г. до окончателното й изплащане.
В искова молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем №
**** г, по силата на който ответникът като заемодател е предоставил на ищцата като
заемополучател сумата от 600 лв., която последната се задължила да върне на вноски.
Съгласно чл. 6 от договора било предвидено задължение на заемателят да предостави на
кредитора обезпечение , а съгласно чл. 8 – неустойка при неизпълнението му в размер на
293,72 лева.
Поддържа, че на 04.01.2023 г. е заплатила сума в размер на 688,38 лева, с което
плащане е погасила изцяло кредита.
Излагат се подробни съображения за нищожност на целия договор, която обуславяла и
недействителност и на оспорената клауза, в т. ч. противоречие с добрите нрави, и като
сключен в нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, както и чл. 145, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, чл. 19,
ал.1, вр. чл.10, ал.2 и 10а, ал.2 и 4 от ЗПК; неравноправна на осн. чл. 21,ал.1, във вр. чл. 19,
ал. 4 и 5 от ЗПК, чл. 33 от ЗПК.
Ищцата претендира, че договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не е
спазена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и не е в предвидената форма, не е написан по ясен
и разбираем начин и не е изписан с шрифт не по-малък от 12 в два екземпляра.
Претендира се и нищожност на договора поради липса на съществен негов елемент
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно ГПР, доколкото последният е посочен единствено
като процент, но без ясно разписана методика на формирането му. Сочи, че таксите и
разходите по кредита водят до различен от посочения ГПР.
Претендира нищожност на договора за основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД поради
изначална невъзможност да осигури в тридневен срок описаното в договора и общите
условия обезпечение. Претендира , че уговорката противоречи на целта, преследвана с
Директива 2008/48 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити и прогласена с чл. 16 ЗПК.
Поддържа, че неустоечната клауза е нищожна като противоречаща на чл. 143, ал. 2, т.5
ЗЗП, тъй като с нея потребителят се задължава при неизпълнение на своите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Сочи и че клаузата не е индивидуално уговорена
съгласно чл. 146 ЗЗП.
В нарушение на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК разходите за заплащане на тази
неустойка не били включени в ГПР, тъй като неустойката по своята същност съставлявала
печалба за кредитора. Поддържа, че при включване на неустойката действителният ГПР е
над императивния максимум съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че грешно посоченият ГПР е
равнозначен на непосочен ГПР. Изразява становище, че погрешното посочване на ГПР
съставлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП и по
смисъла на правото на ЕС.
Освен това, поддържа, че процесната клауза противоречи на добрите нрави, тъй като е
свързана с неизпълнение на задължение , от което не произтичат вреди за ответника. Сочи,
че неустойката се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция.
Поддържа, че клаузата, с която е определена възнаградителна лихва, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като размерът на лихвата надвишава трикратния размер
на законната лихва за необезпечение заеми, респ. двукратния размер на законната лихва по
обезпечени заеми. Нищожността на клаузата по аргумент от 11, ал. 1, т. 9 вр, чл. 22 ЗПК
води до нищожност на целия договор.
Претендира , че клаузите на договора не са формулирани по ясен и недвусмислен начин
2
съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗП и не позволяват на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора – чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Възразява и че договорът е сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия.
Претендира, че на осн. чл. 23 ЗПК дължи само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
По тези и останалите подробно изложени съображения предявява настоящите искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковите претенции като неоснователни и излага подробни съображения за
действителност на договора за заем. Оспорва да са налице твърдяните от ищцата пороци, за
което излага подробни съображения. Навежда, че съгласно чл. 19, ал. 2 и ал. 3 ЗПК ГПР по
кредита се изчислява по формула като се вземат предвид посочените в приложение № 1 от
ЗПК допълнителни допускания. В тази връзка посочва, че процесната неустойка
представлява разход, уговорен във връзка с неизпълнение на договорните задължения на
потребителя, съответно не е възнаградителна лихва и не следва да се отнесе към ГПР по
кредита. Сочи, че ГПР е в рамките на пет кратния размер на законната лихва. Евентуално
поддържа, че превишението на ГПР на установения максимум не влече нищожност на
договора . Претендира, че е изпълнено изискването на чл. 11,ал. 1, т. 10 ЗПК. Оспорва
твърдението за нищожност на уговорката за възнаградителна лихва, като претендира, че
същата е съобразена с ограничението по чл. 19, ал. 4 вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди, че
процесният договор отговаря на изискванията на чл. 10 ЗПК. По тези и останалите подробно
изложени аргументи моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:
В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 26, ал. 1
предл.1, 2 и предл. 3 ЗЗД, респ. чл. 146 ЗЗП е да докаже сключването на Договор за заем №
*** г. с посоченото в исковата съдържание, включително и оспорената клауза в същия, и че е
налице твърдяното противоречие на оспорената договорна клауза с императивни законови
разпоредби и/или с добрите нрави, респективно че е налице заобикаляне на закона и че
клаузите са неравноправни на наведеното основание.
В тежест на ответника е да докаже, че договорът за кредит, вкл. оспорената клауза са
действителни, включително са индивидуално уговорени, както и че договорът съдържа
всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните
правни норми.
В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД е да докаже че е заплатила процесната сума в полза на ответника, а в тежест на
ответника е да докаже, че е налице валидно основание за получаването й, съответно
задържане на полученото.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен Договор за заем №***** г. с посоченото в исковата молба съдържание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
3
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4