РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Петрич, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Л.а Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20231230200179 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. М. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
С., ж.к. Д. **, вх. *, ет. *, ап. **, срещу Наказателно постановление №
677/03.06.2022 г. на Г. Т. - директор на Национално тол управление с което на
жалбоподателя, за административно нарушение по чл. чл. 179, ал. 3а от
Закона за движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 1 800
/хиляда и осемстотин/ лева.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила. Излага подробни
съображение относно твърденията си. Иска се от съда да постанови решение,
с което да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и неправилно. Претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален
представител. В хода на делото е депозирана молба от процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалвания акт,
1
поради неговата незаконосъобразност. Претендира съдебни разноски.
За административнонаказващия орган – Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция "Пътна
инфраструктура", се явява редовно упълномощен юрисконсулт. Последният
моли съда да потвърди процесното наказателно постановление като правилно
и законосъобразно по подробно изложени съображения в депозирано писмено
становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение
за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура – Б., ТО – П. не изпраща представител и не взема
становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи
от проведени съдебни заседания, разпитани бяха свидетелите П. И. П. и Д. С.
Х., служители на Агенция „Митници“.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно се установи по делото, че на 07.12.2021 г. в 17:35 часа в
направление излизане от територията на Република България, на граничен
контролно-пропускателен пункт К. е пристигнало пътно превозно средство с
рег. № СА****НХ, вид: влекач, марка и модел: ВОЛВО ФХ, с обща
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от Л. Х..
След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че на
24.11.2021 г., в 19:28 часа горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с
регистрационен № СА****НХ попада в категорията на пътно превозно
средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от
Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на
24.11.2021 г., 19:28 часа. по път А-3, км. 163+488. включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата
пътна такса, съгласно чл. 10, ал. I, т. 2 от Закопа за пътищата (ЗП). Като място
на нарушението е посочен път А-3, км. 163+488. за който се събира такса за
изминато разстояние-тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение №
101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние -
2
тол такса. За извършеното административно нарушение е генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП с номер на нарушението 2576803A31E389AE053021F160A3576, който
заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява
доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път. включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
идентификатор № 10112) - част от системата.
При така установеното – че на 24.11.2021 г., 19:28 часа на път № А-3, отсечка
163+488, засечено с терминално устройство 10112, и чрез извършена справка
в електронната система за събиране на пътни такси, на 07.12.2021 г., в
направление излизане от територията на Република България, ГКПП К., Л. М.
Х. като управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от ЗП, актосъставителят възприел, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. За констатираното
административно нарушение, на 07.12.2021, свид.П. П. – инспектор в
Териториална дирекция в отдел ПТРР, "ТД Митница София", в присъствието
на свидетеля Д. Х., съставил срещу жалбоподателя АУАН № 677/07.12.2021 г.
Непосредствено след съставянето, АУАН е предявен на жалбоподателя, като
същият го разписал с отбелязване „запознах се“. Съставена е и разписка,
подписана от нарушителя, с която същият е уведомен за възможността
предвидена в чл. 10, ал. 2 от ЗП, предвиждаща освобождаване от
административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна
такса в посочен размер, в 14-дневен срок от връчване на акта.
На 09.12.2021 г. жалбоподателят е подал писмено възражение, в което се
твърди, че става въпрос за технически проблеми в системата, бордовото
устройство се поддържа в изрядно техническо състояние и не е
сигнализирало за проблеми.
Въз основа на така съставения акт, на 03.06.2022 г. Началник отдел „Контрол
и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна
Инфраструктура" гр. С. издал и обжалваното НП № 677/03.06.2022 г., в което
3
възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и за нарушение
по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание "Глоба" в
размер на 1800. 00 лева. НП е връчено лично и срещу подпис на
жалбоподателя на 15.02.2023 г., в законоустановения срок – 28.02.2023 г. е
постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба. В съдебно
заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят и
свидетелят по акта.
Към административнонаказателната преписка е приобщено извлечение от
създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП,
удостоверяващ липсата на маршрутна карта или бордово устройство - "no
payment" за ППС с рег. СА****НХ на 24.11.2021 г. в 19.28 часа, тол селекция
10112, път А-3, 163+488, посока намаляващ километър, ведно със статично
изображение във вид на снимков материал на същото. Представена е и
квитанция за платени пътни такси в Република България №
21BG005731X43595290 от 07.12.2021 г., отразяваща плащане на такси за
товарен автомобил с рег. № СА****НХ, в размер на 133 лева. Представено е
и становище от отдел "Управление на информационната система и
инфраструктура", Национално тол управление от 03.05.2023 г., съгласно
което за датата и часа на нарушението не е получена тол декларация за
сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението – рамка 10112, сегмент
№ **********.
Видно от копие на Справка за местоположението на стационарни контролни
единици на електронна система за събиране на таксите за ползване на РПМ,
находящи се на територията на Областно пътно управление Б., Рамка №
10112 за сегмент № **********, на който е разположено устройство № 10112,
с което е установено нарушението, е разположена в Област Б., Община П.,
място М., път А – 3, позиция на АУЗПТ (км) 163+488. Съгласно представено
копие от Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние –
тол такса, път А – 3, клас Автомагистрала, тол сегмент № **********, е
включен в цитирания списък и за същия се събира такса за изминато
разстояние – тол такса.
4
Към доказателствения материал по делото е приобщено и писмо с Изх. №
ISD-167993/02.06.2022 г. от "И.т.с." АД, в което е изложено, че бордово
устройство, асоциирано към ППС с рег. № СА****НХ е било изключено или
неправилно включено в електрическото захранване, в конкретно цитирани
дати, включваща и инкриминираната такава.
Установено е чрез извършена служебна проверка от Агенция „Пътна
инфраструктура“, че ППС-то е собственост на „Б.“ООД. По делото са
изискани от дружеството-собственик на ППС-то извлечение от дигиталния
тахографски лист, като от същия се констатира, че за датата на нарушението
именно жалбоподателят е управлявал ППС-то.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи санкционни актове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта, а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи. АУАН е съставен от компетентно лице
на основание чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП, тъй като актосъставителят е
длъжностно лице от Агенция "Митници", като материалната му
компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП се доказва от
приложената Заповед № 3АМ-332/32-66544 от 28.02.2020 г. на Директор на
Агенция "Митници". Съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават
от председателя на управителния съвет на АПИ или оправомощени от него
длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № РД11760/19.08.2022 г.
5
на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от която Директорът
на НТОЛ е оправомощен да издава НП за налагане на административни
наказания, въз основа на съставени актове за установяване на
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, т. е. последният се
явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по
закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Персоналното заемане на длъжността
от издателя на наказателното постановление се установява от приложената
Заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г. на Председателя на УС на АПИ.
Следователно издателят на наказателното постановление има правомощията
на наказващ орган. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок. Съставеният АУАН и издаденото НП са
издадени в предвидената от закона писмена форма, като е спазена
регламентираната процедура по тяхното връчване. За да предизвика целените
с издаването му правни последици, наказателното постановление, като
писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които
безусловно следва да има в обема наказателното постановление, са посочени
в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а
именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които
следва постановеният от административнонаказващия орган резултат. В
настоящия казус, съдът констатира, че при така съставения АУАН липсва
ясно разграничение между дата и място на установяване на нарушението и
датата и мястото, когато и където същото е извършено. В тази връзка следва
да се посочи, че актосъставителят буквално констатира, че на 24.11.2021 г., в
19:28 часа на път № А-3, км 163+488, засечен с терминално устройство 10112
– липсва описание на каквото и да е деяние от страна на лицето сочено за
нарушител. След това уточнява, че проверката за заплатена такса се е
установила чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси.
Продължава – на 07.12.2021 г., в направление излизане от територията на
Република България, ГКПП е пристигнало пътно превозно средство с рег. №
СА****НХ, вид: влекач, марка и модел: ВОЛВО ФХ, с обща техническа
6
допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от г-н Х., което
попада в категорията на ППС за което е дължима, но не е заплатена
дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Сочи, се че
жалбоподателят е извършил административно нарушение по смисъла на чл.
179, ал. 3а от ЗДвП. При тази формулировка, не е ясно в какво е обвинен
жалбоподателят – за това, че на 24.11.2021 г., в 19: 28 часа на М. път № А-3,
отсечка 163+488 е засечен, или за това, че на 07.12.2021 г., в направление
излизане от територията на Република България, ГКПП К. управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Същевременно, както в акта, така и в наказателното постановление като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно която
водач, който управлява ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗДвП по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта
за същата, съобразно категорията на ППС, се наказва с глоба в размер 1800
лв. Цитираната норма е санкционна такава и не съдържа правило за
поведението, което следва да се спазва от съответния субект. Доколкото в
разпоредбата чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за водача на
съответното ППС, то правилото за поведение, чието неспазване би
обосновало приложение на тази санкционна норма, се съдържа в
разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Последната вменява на водача на ППС
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците
от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, освен когато тези задължения
са изпълнени от трето лице. Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП обаче, не е
посочена като нарушена нито в АУАН, нито в НП. Като не е посочил пълната
правна квалификация на вмененото административно нарушение, АНО не е
изпълнил изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което
от своя страна представлява съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на наказаното лице, тъй като последното не
7
е имало възможност да разбере какво точно е административното обвинение.
На собствено основание за отмяна на наказателното постановление, с което
незаконосъобразно е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя, е обстоятелството, че последният не е адресат на
задължението за заплащане на пътна тол такса и поради тази причина, не
може да бъде административнонаказателно отговорно лице за неизпълнение
на такова задължение за посоченото ППС. С чл. 10, ал. 1 от ЗП за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база
време и на база изминато разстояние, както следва – такса за ползване на
платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а,
ал. 7 /съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП/ и такса за изминато разстояние - тол
такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 /съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП/. Съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 3 от ЗП, тол таксата се заплаща
от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5
тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното
превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние
между две точки. От своя страна, нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП възвежда,
че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното
превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване
на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, според
категорията на пътното превозно средство. Съобразявайки цитираните
законови постановки, следва обоснованият правен извод, че субект на
вмененото административно нарушение - неизпълнение на задължението за
заплащане на съответната такса – тол такса за преминаване по платената
пътна мрежа, е собственикът на превозното средство, съответно ползвателят,
ако в свидетелството за регистрация е вписан такъв. За собственика,
респективно ползвателя е възникнало задължението за заплащане на
съответната такса за движение на собственото му ППС по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, и който в действителност заплаща
дължимата такса. На следващо място, както се установи по делото, за
процесното ППС не е заплатена дължимата такса за преминаване по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, а именно - път № А-3, отсечка
8
163+488, представляващ тол сегмент 13333910902, тъй като не е получена тол
декларация за съответния сегмент. В тази връзка е и постъпилата информация
от „И.Т.С.“ АД, съгласно която бордовото устройство, асоциирано към ППС-
то, е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване
или с изчерпана батерия. Наказващият орган обаче, не е изследвал причината,
поради която за инкриминираните дата и час липсва подадена тол декларация.
При безспорно установеното по делото обстоятелство, че процесното ППС е
оборудвано със съответно бордово устройство, което подава информация за
геолокация на превозното средство и съответно генерира данните за тол
декларациите, които следва да се подават към АПИ, е видно, че не може да се
приеме, че допускането на превозното средство да се движи по пътната мрежа
на страната, без да е заплатена за него съответната такса, е целенасочено
действие, с което се избягва заплащането на дължимите такси, което е
осъществено виновно от страна на жалбоподателя. Все в коментирания
аспект, е необходимо да се вземе предвид и чл. 2, пар. 7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно
подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за
област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750 / ЕО. Съгласно тази
разпоредба "доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на
ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата
сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди
предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно
националното законодателство". Както бе посочено погоре в изложението, в
настоящия случай са налице договорни отношения за заплащане по
електронен път на конкретно дължимата такса, като за моментното
непостигане на този резултат дружеството - собственик на процесното ППС
не е допринесло с нищо, още повече пък жалбоподателят като негов водач.
Вероятно е възникнал технически проблем при отчитането, при това допуснат
от трето лице, което не следва да бъде отнесено към жалбоподателя, нито пък
той да търпи неблагоприятни последици от това. Идеята на посочената
разпоредба е в такива случаи нередността да се отстрани преди да се
пристъпи към санкциониране, което е напълно обяснимо предвид това, че
9
такива ситуации, свързани с проблеми от техническо естество, няма как
автоматично да водят до ангажиране на отговорността. В случая, следва да се
отчете и принципът на пропорционалност, въздигнат в чл. 5 от Договора за
Европейския съюз, който е част от общите принципи на общностното право
на ЕС, които държавите членки трябва да спазват. Съгласно практиката на
Съда на Европейския съюз, административните или репресивните мерки не
трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели,
съответно санкцията трябва да бъде съразмерна на тежестта на нарушението.
Очевидно е, че в конкретния казус наложената на жалбоподателя санкция
"Глоба" в размер на 1800 лева, не съответства на извършеното деяние.
Размерът на дължимата такса е под един лев. Налице е пълно несъответствие
между дължимата такса за преминаване през процесния участък от платената
пътна мрежа и наложеното административно наказание за осъщественото
преминаване през същия този тол сегмент - глоба в размер на 1 800 лв. Не е
справедливо, нито от логическа, нито от житейска гледна точка, санкцията да
надвишава близо две хиляди пъти дължимото плащане, представляващо
неизпълнение на вменено задължение, което грубо нарушава принципа за
пропорционалност и неналагане на наказание несъразмерно на тежестта на
нарушението. Същевременно, в наказателното постановление е посочено, че
размерът на дължимата такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП е 133 лева, която е
заплатена от жалбоподателя непосредствено след установяване на
нарушението, видно от приложената квитанция. В случая е налице
едновременно заплащане на дължимата такса за преминаване по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа и санкциониране, чрез налагане на глоба,
за това, че ППС-то е преминало по същия този път, без да е заплатена
дължимата такса. Все в обсъжданата хипотеза, при заплащането на таксата по
чл. 10б, ал. 5 от ЗП липсват вредните последици от извършване на
административното нарушение, тъй като с последващото плащане не е
ощетен държавният бюджет. Осъщественото административно нарушение не
е породило негативни правни последици в крайния получател, тъй като те са
били отстранени от страна на нарушителя.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че административната отговорност
на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, поради което следва да
се постанови решение, с което обжалваното наказателно постановление да
бъде отменено.
10
С оглед крайния изход на спора, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая
е направено искане за заплащане на разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение за производството по настоящето дело, без да бъде посочен
техният размер. Искането е направено своевременно, представен е
съответният документ - договор за правна защита и съдействие.
Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както в редакцията й преди изм. и доп., бр. 68
от 31.07.2020 г., бр. 88 от 4.11.2022 г., така и след последното изменение на
цитираната наредба. Поради което същото се явява основателно и следва да
бъде уважено, като Агенция "Пътна Инфраструктура" гр. София следва да
бъде осъдена да заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в
размер на 500. 00 лева.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 677/03.06.2022 г. на
началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление
(НТУ) към Агенция "Пътна Инфраструктура" гр. С. с което на Л. М. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. Д. **, вх. *, ет. *, ап. ** за
административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по
пътищата, е наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна Инфраструктура" гр. С. да заплати на Л. М. Х.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. ж.к. Д. **, вх. *, ет. *, ап. ** сумата
от 500.00 (петстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
11
гр. Б. в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
12