№ 85
гр. гр.Велинград, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
Административно наказателно дело № 20255210200212 по описа за 2025
година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Диил – ДД“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. Пушкин № 11, чрез адв. С.
М. против НП № 13-2500075/10.04.2025 г. на и. д. Директора на Дирекция
Инспекция по труда – гр. Пазарджик.
Жалбоподателят намира НП за незаконосъобразно, поради допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Намира, че административното нарушение не е
извършено. Сочи, че АУАН не е връчен по надлежния ред на управителя на
дружеството.
Излага, че след като Х. Б. не е имал сключен трудов договор, за
жалбоподателят не е съществувало и задължение да сключи застраховка за
риск „трудова злополука“.
В ОСЗ ответникът по жалбата оспорва същата като неоснователна. Моли
да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Намира фактите за
доказани, както и липса на процесуални нарушения в производството по
налагане на административното наказание. Моли да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, като и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
В ОСЗ жалбоподателят поддържа жалбата, излага повторно аргументите
от жалбата, а ответникът по жалбата я оспорва.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена
1
следната фактическа обстановка:
Няколко дни преди 04.02.2025 г. Д. Д.. публикувал обява в социалните
мрежи, че се търсят работници в „Диил ДД“ ЕООД. На обявата се отзовали
две лица, които в деня на проверката били на обекта. На 04.02.2025 г.
свидетелите А. и М. посетили строителен обект в гр. Велинград, стопанисван
от „Диил – ДД“ ЕООД, където заварили свидетелят Х. Б., заедно със св. Д. и
още едно лице. Д. извършвал монтаж на окачена фасада на къщата за гости,
като запознавал другите двама, включително Б., с вида на работата. Поради
липса на съдействие от страна на заварените лица, служителите от ИТ се
обадили в РУ Велинград, откъдето били изпратени полицейските служители –
свидетелите Е. и Левтеров, както и св. И. И.. След като отишли на
проверявания обект установили самоличността на лицата, единият от които
бил Х. Б.. На място била попълнена идентификационна карта и Декларация по
чл. 402 от КТ. Констатирано било, че Б. не е имал сключена застраховка за
риск „Трудова злополука“. От показанията на свидетелите се установява също,
че към момента на проверката не е имало и сключен трудов договор. Такъв
бил сключен едва няколко месеца след 04.02.2025 г., след като отново се
освободило работно място.
Видно от представената по делото застрахователна полица с №
0501460202500001/04.02.2025 г., бил сключен договор за срок от 12 месеца, с
начало 14:00 ч. на 04.02.2025 г. до 13:59 часа на 04.02.2026 г., а от списъка на
лицата към цитираната полица е видно, че лицето Х. Б. не е сред тях.
Връчена е била и призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК до „ДИИЛ
– ДД“ ЕООД, за явяване на 07.02.2025 г. от 10,30 ч. в сградата на ДИТ
Пазарджик, като са цитирани документи, които следва да бъдат представени
от проверяваното дружество. Призовката била връчена на свидетеля Д. Д..,
упълномощен за това с пълномощно от 04.10.2024 г., с нотариална заверка на
подписа. В ДИТ били представени и писмени сведения от Д. Д.., Т. Д., както и
обяснения от Д. И. и Х. Б..
На 07.02.2025 г. бил съставен и констативен протокол № 1/07.02.2025 г.
от гл. инспектор С. А., съгласно който не бил представен актуален трудов
договор на св. Б..
От приетият като писмено доказателство по делото договор за
строителство от 20.12.2024 г. се установява, че действително жалбоподателят,
в качеството му на изпълнител по договор за строителство, е упражнявал
строителна дейност в проверявания обект.
На 10.02.2025 г. е съставен АУАН за това, че „Диил – ДД“ ЕООД в
качеството си на работодател на 04.02.2025 г. не е извършил задължителната
застраховка за риска „Трудова злополука“ на работника Х. Н. Б. с ЕГН
**********, работещ на строителен обект „Изграждане на окачена фасада“ на
къща за гости – апартаментен тип, търговия и услуги – гр. Велинград. Сочи
се, че за извършваната работа – други довършителни строителни дейности е
определен коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за
2
прилагане през 2025 г., който е определен – 1,04, т. е. над средния за страната
– Ктт = 0,63. Нарушението е констатирано на 07.02.2025 г. при преглед на
фирмената документация в ДИТ Пазарджик, когато се представила
застрахователна полица от 04.02.2025 г. и списък на застрахованите лица,
сключена след установяване на нарушението. Прието е, че с това
жалбоподателят е нарушил чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд и чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, във вр. с т. 24 от
Заповед № РД – 06-45 от 30.10.2024 г. за определяне на коефициент за трудов
травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023 г. АУАН е
връчен на пълномощника Д. Д.. на място. Не са вписани възражения по
съставения акт за установяване на административно нарушение.
На 10.04.2025 г. е издадено и обжалваното НП № 13-2500075 от и. д.
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик като са
повторени нарушените разпоредби. Фактическото описание на нарушението
не е напълно идентично, като това в АУАН. Не е посочена точната длъжност
или извършваната работа на работника. С оглед на горното е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ,
във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ.
Наказателното постановление е връчено на Т. Д. Д. на 04.06.2025 г.
Горната фактическа обстановка се установи при анализиране на всички
доказателства поотделно и в съвкупност, а именно: свидетелските показания
на инспекторите от ДИТ Пазарджик М. и А., като се отчете
незаинтересованост от изхода на делото за тях, както и че са дадени от
позицията на изпълнение на служебни задължения, както и тези на
полицейските служители Е., Левтеров и И., които също са безпристрастни и
незаинтересовани от изхода на делото. Съдът се довери и на показанията на
св. Д. Д.., макар и син на управителя и едноличен собственик на капитала на
наказаното лице, тъй като същите са логични, последователни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. Следва да се
кредитират и показанията на св. Б., като кореспонсиращи с останалите гласни
доказателствени средства. Съдът даде вяра и на всички събрани по делото
писмени доказателства, а именно: Писмо с изх. №25053632/02.06.2025г. за
връчване, АУАН № 13-2500076/10.02.2025г. Протокол №
ПР2504691/10.02.2025г.Идентификационна карта Призовка с изх.
№25007637/04.02.2025г.; Пълномощно с peг. №4601/04.10.2024г.
;Застрахователна полица №0501460202500001/04.02.2025г. Констативен
протокол №1/07.02.2025г. -;Договор за строителство от 20.12.2024г.;Заповед №
3-0693 / 25.08.2022г.
Съдът намира от правна страна следното:
Съставеният акт за установяване на нарушението и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентен орган и в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Жалбата е изпратена чрез БП с препоръчано писмо
3
с обратна разписка, с пощенско клеймо от 18.06.2025 г., т. е. в срок /НП е
връчено на 04.06.2025 г./.
Жалбоподателят твърди, че съставения АУАН не е връчен на
представител на дружеството, което съдът намира за неоснователно. Видно от
приложеното по делото пълномощно управителят на „Диил- ДД“ ЕООД е
упълномощил изрично Д. Т.ов Д. да представлява дружеството с пълни права
пред инспекцията по труда, като подава, получава и подписва всякакви
документи.
В ОСЗ жалбоподателят сочи още едно основание за процесуално
нарушение, а именно, че в НП не е описана в пълнота длъжността на Б., за да
се определи безпротИ.речИ. коефициентът на трудов травматизъм.
Освен това не без значение е фактът, че същият изобщо не е бил
работник или служител на наказаното дружество. Не е имало сключен трудов
договор. Не е съществувало и трудово правоотношение, което да не е
оформено в изискуемата от закона форма. Видно от показанията на
свидетелите Д. и Б. за часовете, които е бил на обекта, Б. не е получил никакво
трудово възнаграждение. Макар и извършвал някакъв вид дейност по
окачване на фасада на сграда, тя не може да се определи като трудова. Липсва
уговорено трудово възнаграждение, както и всички други елементи на трудово
правоотношение, заради което за наказаното дружество не е съществувало и
задължение да сключи застраховка за риска „трудова злополука“.
Съдът счита, че действително липсата в НП на длъжността на Б. / а то
такава и няма/ представлява основание за отмяната му. Съгласно чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН задължителен реквизит на НП е описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Липсата на описание на
заеманата длъжност или извършваната работа се явява съществено
нарушение, доколкото именно тя е в основата за определяне на коефициента
на трудов травматизъм /има разлика дали заема длъжност „монтажист“ или
„шофьор“, „хигиенист“ или друга длъжност/.
В разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд се предвижда задължителна застраховка от страна на
работодателя и за негова сметка за риска "трудова злополука" по отношение
на работник или служител, работещ на рисково място, при което съществува
опасност за жИ.та и здравето му или упражняващ професия, определена от
Министерския съвет. Със Заповед № РД – 06-45 от 30.10.2024 г. министърът на
труда и социалната политика е определил коефициент на трудов травматизъм
по икономически дейности за прилагане през 2025 г. Съгласно същата заповед
средният коефициент на трудов травматизъм за страната е 0,63, а съгласно т.
24– „Специализирани строителни дейности " е с коефициент на трудов
травматизъм – 1,04, който е по-висок от средния за страната за тази година.
В конкретния случай фактическият състав на нарушението включва
следните елементи: 1. Наказаното лице да има качеството на работодател; 2.
Работник, заемащ длъжност, която подлежи на задължително застраховане
4
срещу риска „Трудова злополука“; 3. Упражняване на трудова дейност от този
работник; 4. Липса на сключена застраховка.
В НП липсва основен факт от значение за ангажиране на
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя, а именно
каква е длъжността на лицето, за което липсва сключена застраховка трудова
злополука. Липсата на описание на всички обстоятелства, включени в състава
на нарушението е винаги съществено процесуално нарушение, водещо до
ограничаване на правото на защита на наказаното лице.
За пълнота следва да се отбележи, че липсва още един признак от
фактическия състав – Б. не е притежавал качеството на работник или служител
на „Диил ДД“ ЕООД, заради което и описаното административно нарушение е
несъставомерно.
С горните мотиви съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Поради изложеното по-горе съдът счита, че са налице предпоставките
на чл. 63д от ЗАНН за присъждане на разноски на жалбоподателя, за един
адвокат. Направено е възражение за прекомерност, което съдът приема за
неоснователно, тъй като претендираният размер от 450 лв. е минималният
размер, на основание чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, който е адекватен на
извършената от процесуалният представител на жалбоподателя работа и
явяването му в две съдебни заседания.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 13-2500075/10.04.2025 г. на и. д. Директор на
Дирекция Инспекция по труда – гр. Пазарджик, с което на „Диил – ДД“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград,
ул. Пушкин № 11, е наложено АДМИНИСТРАТИ. НАКАЗАНИЕ
имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, за нарушаване на
чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с
чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „Трудова злополука“ и във вр. с т. 24 от Заповед № РД –
06-45 от 30.10.2024 г. на МТСП за определяне на Ктт за прилагане през 2025 г.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик, с адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 15 да плати на Диил – ДД“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. Пушкин №
11 сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет/, представляващи разноски по
делото за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му
5
на страните пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6