Решение по к. адм. дело №1479/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба на И. Н. Д., с [ЕГН], с адрес [населено място], подадена чрез упълномощен представител адв. С. К. – АК Бургас, против Решение № 491 от 04.07.2025г., постановено по АНД № 1976/2025г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за задържане на лице рег. № 434зз-174/31.05.2025г., издадена от С. С. Т. – старши полицай при 02 РУП – [населено място], с която на основание чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР във връзка с чл. 343б, ал. 3 НК Д. е задържан за срок до 24ч.

Касационният жалбоподател И. Н. Д. излага доводи за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че са неправилни изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед, тъй като не са налице данни за извършено престъпление, както и посочва, че заповедта е била издадена при нарушение на чл. 72, ал. 2, т. 2 ЗМВР без да са изложени фактически и правни основания за задържането. В открито съдебно заседание поддържа касационната жалба и претендира присъждане на разноски.

Ответникът - С. С. Т. – старши полицай при 02 РУП – [населено място] в открито съдебно заседание се явява лично и моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и оставяне в сила на оспорения съдебен акт.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Бургаският административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че на 31.05.2025г. при извършена проверка на И. Н. Д., с [ЕГН], като водач на МПС „Рено Клио“ с рег. № [рег. номер] в [населено място], к-с С., бил извършен тест с дрегер Дръг тест 5000, резултатът от който отчел наличие на наркотично вещество „амфетамин“.

Д. бил задържан със Заповед за задържане на лице рег. № 434зз-174/31.05.2025г., издадена от С. С. Т. – старши полицай при 02 РУП [населено място] във връзка с наличие на данни за негова съпричастност към извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК - управление на МПС след употреба на наркотични вещества. В Докладна записка №434р-12677/31.05.2025г. било посочено, че за лицето били налични данни, че е криминално проявен във връзка с държане на наркотични вещества и управление на МПС след употреба на такива.

Полицейският орган, осъществил задържането, съпроводил лицето до УМБАЛ Бургас, за да даде кръвна проба за анализ. Задържаното лице изпълнило дадените му указания и след като била дадена кръвна проба, се върнали на местопроизшествието, където бил извършен оглед и след това бил отведен в 02 РУ на ОД на МВР Бургас, където с него била извършена беседа.

От правна страна съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в необходимата за това писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.

От формална страна Заповедта има нормативно установените реквизити по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, като съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване. РС е приел, че от събраните доказателства се установява, че задържането е било осъществени при наличие на данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като тези фактически обстоятелства обосновават правната [жк], ал. 1, т. 1 от ЗМВР. РС е посочил, че Заповедта се явява и материално законосъобразна. Приел за достатъчно наличието на данни за извършено престъпление, като пояснил, че за задържането по чл. 72 от ЗМВР е необходимо само наличието на данни за престъпление, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или съпричастен. Съдът е приел, че такива данни са съществували към момента на издаване на Заповедта за задържане.

Първоинстанционният съд изложил мотиви, че не било налице нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, тъй като в случая били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.

С тези съображения първостепенният съд приел оспорения административен акт за законосъобразен и отхвърлил като неоснователна предявената срещу него жалба.

Касационният състав преценява оспореното решение като валидно и допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на приложимия материален закон.

Редът за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози от водачи на МПС е по в Наредба № 1 от 19.07.2017 г., издадена от МВР и МП, обн. ДВ бр. 61/2017 г., в сила от 29.09.2017 г. Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената Наредба № 1, когато с тест е установено наличието на наркотични вещества или техни аналози, полицейските органи съпровождат лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Налице е изрично предвидено в закон основание за конвоиране на лицето по смисъла на чл. 76, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Последователна е съдебната практика, че полицейското задържане с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, т. е. налице е право на преценка на АО дали да приложи ПАМ, поради което предмет на съдебен контрол е нейната законосъобразност. Заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел извършилото противоправно деяние лице да се задържи, за да се предотврати възможността да извърши престъпление, да продължи да върши престъпление, да се укрие или спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. В случая се установи, че водачът е съдействал на полицейските органи и е дал доброволно биологични проби от кръв и урина за изследване наличието в тях на наркотични вещества и техните аналози.

На следващо място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., издадена от МВР и МП, обн. ДВ бр. 61/2017 г., в сила от 29.09.2017 г. концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд за липса на нарушение на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. По смисъла на чл. 6, ал. 2 от АПК, прилагането на принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В конкретния случай нито е обосновано, нито е доказано, че за изпълнение на конкретни полицейски правомощия е било необходимо и оправдано налагането на принудителната административна мярка задържане за срок до 24 часа в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Според разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК, административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

В съответствие с чл. 5, § 1, изр. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), ратифицирана със закон на Народното събрание от 31.07.1992 г. (ДВ бр. 66/1992 г., в сила за РБ от 07.09.1992 г.), всеки има право на свобода и сигурност. Задържането по чл. 72 от ЗМВР е крайна форма на ограничаване на свободата на придвижване, което е дотолкова сериозно по степен и интензитет, че по същността си съставлява лишаване от свобода по чл. 5 от КЗПЧОС. Съгласно принципа за пропорционалност и минимална намеса в правната сфера на гражданите, следва да бъде извършена преценка дали е било неотложно и крайно необходимо процесното задържане с оглед постигане на визираната в закона цел.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява, че касаторът напълно е съдействал на полицейските органи при извършената проверка и последващите действия. Позоваването на данни за лицето, че е криминално проявен във връзка с държане на наркотични вещества и управление на МПС след употреба на такива, не води автоматично до заключение, че е спазено изискването осъществяването на преследваната от закона цел с прилагането на ПАМ да не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

По посочените съображения настоящата касационна инстанция счита, че оспорената заповед за задържане е незаконосъобразна. Като е стигнал до изводи различни от изложените, първоинстанционният съд е обосновал краен резултат за потвърждаване на издадената ПАМ, с което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени Заповед за задържане на лице рег. № 434зз-174/31.05.2025г., издадена от С. С. Т. – старши полицай при 02 РУП – [населено място].

Предвид крайният изход от спора и своевременно направеното искане, разноски за адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]. се дължат на касационния жалбоподател общо, от които 750 лева за направени разноски пред първа инстанция за адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса, както и 750 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред касационна инстанция и 70лв. държавна такса.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, съдът в настоящия касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 491 от 04.07.2025г., постановено по АНД № 1976/2025г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 434зз-174/31.05.2025г., издадена от С. С. Т. – старши полицай при 02 РУП – [населено място].

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР [населено място] да заплати на И. Н. Д., с [ЕГН] разноски за производството в размер на 1580 /хиляда петстотин и осемдесет/ лева, представляващи държавната такса и разноските за адвокатско възнаграждение общо за две инстанции.

Решението е окончателно.