РЕШЕНИЕ
№403
гр. Враца 23.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 02.11.2021г., втори
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ , като разгледа
докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело
№399 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на постъпила касационна жалба от „И. п.“ АДСИЦ ***,
предявена чрез пълномощника *Л.Я., против
РЕШЕНИЕ № 260157 от 05.05.2021г.
на Районен съд Враца, постановено по анд №236 по описа за 2021г., с което е потвърдено
издаденото против дружеството от Председателя
на Комисията за финансов надзор /КФН/ Наказателно постановление №Р-10-84/
04.02.2021г. за налагане на имуществена санкция в размер на 10000лв. на основание чл.31 ал.3 т.2 вр.ал.1 т.2 от Закона за дружествата със специална инвестиционна
цел /ЗДСИЦ/отм. за нарушение на чл.4 ал.2
вр.чл.21 ал.2 от същия закон и е осъден да заплати разноски на другата
страна.
В
жалбата като касационни основания за отмяна на обжалваното решение като
неправилно се сочи неговата незаконосъобразност и превратно тълкуване на
установената фактическа обстановка. Изтъква се, че първостепенният съд необосновано е приел,
че преводът на сумата от 8200лв. на 06.08.2019г.
представлява изпълнение по договор за
заем, а не е регулярен превод по
сключения през 2015г. договор за заем, под формата на кредитна линия и
предоставяне на средства при поискване. Заявява се, че незаконосъобразно въззивният съд не е
кредитирал показанията на свидетеля Д.М.,
представляващ дружеството- заемодател, от които могат да се правят изводи за субективното възприемане на осъществената сделка, като част от договора
от 2015г., тъй като съобразно чл.20 ал.2
от ЗЗД за тълкуване на сделките между страните следва да се търси
действителната им воля. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване
на друго, с което оспореното НП да бъде отменено. Идентични съображения се
развиват в с.з. от пълномощника на касатора
*Л.Я..
Ответникът по
касационната жалба чрез процесуалния си представител * А.Г. в писмени бележки оспорва жалбата и прави искане за нейното отхвърляне, тъй
като оспореното пред настоящата инстанция решение на РС Враца не противоречи на
материалния закон и направените от съда изводи кореспондират с установената
фактическа обстановка. Законосъобразно е прието, че се касае до сделка между двете страни, чрез реалното
предоставяне на парични средства в заем, от търговско дружество, което не е финансова
институция, което е нарушение на ЗДСИЦ. Идентични съображения се развиват в
с.з. от пълномощника * Б.Г. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в касационното
производство прокурор дава заключение за
неоснователност на жалбата и иска оспореното решение на Районния съд да бъде оставено
в сила, тъй като извършването на нарушението е безспорно установено, касае се
до обикновен договор за заем, осъществен чрез превода на сумата, което не може
да се опровергае от представения писмен
договор за заем, в който дори не е посочен размера на заемните средства.
Настоящият съдебен състав,като взе
предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е и основателна по следните съображения:
Предмет на разглеждане пред РС Враца е било издаденото от председателя на КФН НП №Р-10-84/04.02.2021г.
за налагане на имуществена санкция в
размер на 10000лв. на настоящия касатор на основание
чл.31 ал.3 т.2 вр. ал.1 т.2 от ЗДСИЦ
/отм. ДВ бр.21/2021г., в сила от 16.03.2021г./. Отговорността на дружеството е била ангажирана за това, че в нарушение на разпоредбите на ЗДСИЦ е сключило на 06.08.2019г. с „Б. ***“ ЕООД ***, което не е банка, сделка за
получаване на заемни средства, с което е нарушило чл.4 ал. 2 вр. чл.21
ал.2 от закона, тъй като тази сделка не е разрешена. Съдът е проявил
процесуална активност и е събрал относими към спора доказателства, въз основа
на които правилно е установил фактическата
обстановка, а именно: „И. П. АДСИЦ“ има
издаден лиценз за извършване на дейност като дружество със специална
инвестиционна цел /ДСИЦ/ , което инвестира паричните средства, набрани чрез
издаване на ценни книжа, в недвижими имоти. На 05.06.2015г. санкционираното
дружество сключва с „Б. ***“ ЕООД ***, което не е кредитна институция, договор
за заем, по силата на който при
условията на кредитна линия се предоставя
сума, която не е определена като размер
и която ще бъде предоставена при
поискване, с определен срок на
погасяване 24 месеца, с опция за удължаване и
начислени лихви. С няколко анекса
срокът на договора е удължен и е променен
лихвеният процент, който следва да се начислява върху заеманата сума. На
06.08.2019г. по сметката на касатора е
преведана сумата 8200лв., с посочено
правно основание „получен заем по договор за заем“, който превод АНО е приел за самостоятелен договор за заем, определил го е като административно
нарушение, за което наложил съответна
имуществена санкция. Въззивният съд е приел, че
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН,
съдържат задължителните реквизити и описанието на нарушението е ясно и точно,
поради което не е допуснато нарушение в административно-наказателната
процедура. Прието е също, че изводите на
АНО за осъществена сделка за заемане на
парични средства с реалното превеждане на
посочената по-горе сума, в нарушение
на правилата и нормите,разписани
в ЗДСИЦ,са законосъобразни и
кореспондират със събраните в преписката доказателства. Обосновано първостепенният съд не се е позовал на показанията на
свидетелката М., от една страна, защото като представляващ дружеството-заемодател е заинтересована от
изхода на спора, от друга страна, не може със свидетелски показания да се
установяват или опровергават факти, за
които са налице писмени доказателства. Освен това, отговорността на ЮЛ е безвиновна, така че в това производство
не следва да се установява субективния елемент на осъщественото изпълнително
деяние. АНО е обсъдил защитната теза на санкционираното дружество и обосновано се е произнесъл защо я приема за
несъстоятелна. В Търговския закон /ТЗ/, чиито разпоредби определят правилата, на които следва да се
подчиняват търговските дружества при
осъществяване на сделки между тях, е
предвидено, че за действителността на
търговските сделки е необходима писмена или друга форма, само в случаите,
предвидени в закон. В ТЗ не са уредени
отношенията между търговците при сключване на договори за заем, поради
което правилно АНО е приел, че при
наличието на препращащата разпоредба на чл.288 изр.първо от ТЗ към гражданското
законодателство, в тези случаи ще важат правилата на ЗЗД относно договорите за
заем. В гражданското право безпротиворечиво се приема, че договорът за заем е реален, за действителността му не се изисква специална
форма и същият се счита сключен с
предаването на заеманата сума.
Изводите на първостепенния съд, че
правната квалификация на нарушението е определена правилно и тя е по чл.4 ал.2
от ЗДСИЦ /отм./, която норма е императивна и забранява на ДСИЦ да извършват
други търговски сделки извън посочените в ал.1
и пряко свързаните с тяхното осъществяване, освен ако не са позволени
от специалния закон, са обосновани и в
съответствие с действащите към извършване на нарушението и налагане на
санкцията материални разпоредби. Осъществяването на сделки за
заем на парични средства от търговски дружества, които не са банкови
институции, не е позволено от закона и
такъв извод се прави от разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДСИЦ/отм./, която норма
е свързана с нормата на чл.4 ал.2. Имуществената санкция е наложена въз основа на съответната санкционна
норма, в минималния предвиден размер, което я прави и справедлива. Административнонаказателното
производство е проведено при действието на
ЗДСИЦ от 2003г., който е отменен с влизането в сила на ЗДСИЦДС на
16.03.2020г., но в сега действащия закон няма разпоредби, свързани с
установеното нарушение и наложената имуществена санкция, които да са
по-благоприятни за нарушителя. В чл.5
ал.2 от сега действащия закон е предвидено, че дружествата със специална
инвестиционна цел не могат да извършват други дейности, извън посочените в ал.1
, освен ако не са разрешени от закон. Понятието „дейност“ е по-широко от
понятието „търговска сделка“, като последната се явява част от дейността, поради което не може да се приеме, че тази забрана е отпаднала при сега действащото законодателство.
Възможността на дружествата със специална цел да получават кредити само от
банкови институции е посочена в чл.26
ал.2 от ЗДСИЦДС. Санкционната норма на
чл.31 ал.3 т.2 от отменения закон е
възпроизведена в нормата на чл.65 ал.3
т.2 и за същото нарушение предвижда
същото по размер наказание.
АНО е обсъдил и възможността за
прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, които изводи са споделени от Районния съд, че
случаят не може да се приеме за маловажен, тъй като поради формалността на
нарушението не трябва да се изследва
въпроса дали от него са настъпили вредни последици, както и че то не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи от този вид. Посочено е, че към дружествата със специална инвестиционна
цел законодателят е предвидил по-високи изисквания и ограничения, спазването на
които е гаранция за стабилност на финансовите отношения в страната.
Като е достигнал до изводи за законосъобразност на оспореното пред него НП, вследствие на което
го е потвърдил, въззивният съд правилно е приложил материалният закон и е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При служебна проверка на решението относно
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на основания
извън посочените в касационната жалба,
касационният състав не намира такива, които да сочат на отмяна на
оспореното решение. Същото е постановено от законен състав, в рамките на
предявения спор и при правилно прилагане на материалния закон.
При този изход на спора и своевременно направено искане пред касационната инстанция, на Комисията за
финансов надзор гр.София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лв. за касационната инстанция съобразно чл.27е от Наредбата
за правната помощ вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.78 ал.8 ГПК
вр.чл.144 от АПК.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221 ал.2
от АПК Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №260157/05.05.2021г., постановено по анд
№236 по описа на Районен съд Враца за 2021г., с което е потвърдено Наказателно
постановление №Р-10-84/04.02.2021г., издадено
от Председателя на Комисия за финансов надзор гр.София.
ОСЪЖДА „И. п.“ АДСИЦ ***ДА ЗАПЛАТИ
на Комисия за финансов надзор гр.София сумата 100 /сто/ лв.,
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.