Решение по дело №12406/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 431
Дата: 4 март 2022 г. (в сила от 4 март 2022 г.)
Съдия: Мая Михайлова
Дело: 20211100512406
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело №
20211100512406 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.Н.Х. срещу Решение № 20166401/02.08.2021 г.
постановено по гр. дело № 49244/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 83-ти
състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени подробни
съображения за това. Въззивникът моли да се отмени решението на районния съд и вместо
него да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искови претенции.
Въззиваемият Н. Л.Х. оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да се
потвърди, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
и допустим съдебен акт.
Искът, предявен от А.Н.Х. срещу Н. Л.Х., е за издръжка в размер на 500.00 лв. месечно,
считано от 29.08.2020 г., на основание чл. 144, във вр. с чл. 149 от СК. Ищецът претендира и
законната лихва, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
С Решение № 20166401/02.08.2021 г. постановено по гр. дело № 49244/2020 г. по описа на
Софийския районен съд, ГО, 83-ти състав, е отхвърлил изцяло предявените искови
1
претенции, като неоснователни.
По делото спорен е единствено въпросът дали възможностите на въззиваемия Н. Л.Х. му
позволяват да дава на въззивника А.Н.Х. претендираната месечна издръжка. Възможността
за доставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-широка материална
възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от
родителя. Родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка
на пълнолетното си дете. В настоящия случай от представените по делото писмени
доказателства (удостоверение за декларирани данни и справка актуално състояние на
действащите трудови договори от 03.12.2020 г. на ТД-гр.София, НАП) се установява, че за
въззиваемия Н. Л.Х. за периода 2017 г. – 2020 г. липсват данни за осигуряване и няма
регистрирани трудови договори. Други относими доказателства относно материалните
възможности на въззивника не са представени по делото. Предвид този факт настоящата
инстанция счита, че въззиваемият няма възможност да отделя никакви средства за
издръжката на пълнолетната си дъщеря.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата
инстанция, и не намира за необходимо да преповтаря тези доказателства и изводи.
Първоинстанционното решение е правилно. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Първоинстанционният съд е мотивирал невъзможността на ответника да заплаща
претендирания размер издръжка. Районният съд е изложил мотиви в тази насока, които се
споделят от въззивния съд.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.
Относно разноските по производството
Предвид изхода на делото, въззивникът няма право на разноски, нито за
първоинстанционното, нито за въззивното производство, но същия се осъжда да заплати на
въззиваемия сумата от 600.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
производството пред настоящата инстанция.

Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 49244/2020 г. по описа на Софийския районен съд,
III ГО, 83-ти състав.
ОСЪЖДА А.Н.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на
Н. Л.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „****, сумата от 600.00 лева
2
разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3