Решение по дело №4723/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3193
Дата: 3 май 2019 г.
Съдия: Диляна Господинова Господинова
Дело: 20191100504723
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 03.05.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI -17 състав, в закрито заседание на трети май две хиляди и деветнадесета година,  в следния състав: 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

                   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА      

като  разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 4723 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника И.З.И. срещу постановен по изп.д. № 20168400400185 по описа на ЧСИ М.Ц.отказ на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят посочва, че са налице предпоставките за прекратяване на образуваното срещу него изпълнително производство, които са предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на никакви конкретни изпълнителни действия.

Взискателят „К.и.и.БГ” ЕАД оспорва подадената жалба. Посочва, че с подадена от него на 06.03.2018 г. е поискано отново от съдебния изпълнител да извърши конкретни изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е неоснователна. Заявява, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство, предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като преди изтичане на двугодишния срок, посочен в тази разпоредба са извършвани редица действия по изпълнението, включително на 05.05.2016 г. е наложена възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, както и с молба от 17.04.2018 г. новоконституираният взискател е отправил ново искане до съдебния изпълнител за извършване на конкретно изпълнително действие.

 

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

От представените от съдебния изпълнител материали по изп.д. № 20168400400185 по описа на ЧСИ М.Ц., се установява, че жалбоподателят има качеството на длъжник в образуваното изпълнително производство за принудително събиране на присъдени в полза на взискателя „Б.е.д.к.“ ООД парични вземания.

В чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като съгласно т. 6 на тази разпоредба това са и отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

В случая от изложеното в жалбата се установява, че от длъжника И.З.И. се обжалва действието на съдения изпълнител по постановяване на отказ да  прекрати принудителното изпълнение по изп.д. № 20168400400185 по описа на ЧСИ М.Ц., което е сред изрично изброените такива в нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, които подлежат на обжалване пред окръжния съд. Ето защо подадената жалба е допустима и съдът следва да се произнесе по нейната основателност, като отговори на въпроса дали са настъпили предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК правно релевантни факти, при които изпълнителното производство се прекратява и на осъществяването на които се позовава жалбоподателят, който има и качеството на длъжник по изпълнението.

В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителния процес, за разлика от исковия такъв, лицето, по чието искане той е образуван, който е взискателят, има задължението със свои действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, ще води до неговото прекратяване.

От представените по делото документи по изп.д. № 20168400400185 по описа на ЧСИ М.Ц.е видно, че взискателят „Б.е.д.к.“ ООД е поискал от съдебния изпълнител да извърши конкретни изпълнителни действия с молбата за образуване на изпълнителното производство, която е подадена на 19.12.2014 г. Срокът от две години, в който бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се брои от датата на подаване на молбата, с която този субект е поискал от съдебния изпълнител да извърши определено изпълнително действие, което правило важи и в случаите, в които взискателят е направил искане, но съдебният изпълнител бездейства, както и когато действието не се извършва, тъй като взискателят не е внесъл дължимите авансово разноски за осъществяване на посоченото от него действие по изпълнение. В последните две хипотези също се изисква активност от страна на взискателя, за да бъде проведено изпълнителното производство до своя край, тъй като той е страната, която може да поиска от съдебния изпълнител да извърши посочено от него изпълнително действие, което той не е направил, въпреки че е бил длъжен да го стори, или пък да поиска да бъде постановен изричен отказ за извършване на посоченото от него изпълнително действие, за да може да упражни правото да обжалва този акт пред окръжния съд на основание чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, с което би се преодоляла липсата на движение в процеса по принудително изпълнение.

Следователно и в случая двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който взискателят е трябвало да поиска осъществяване на ново изпълнително действие започва да тече на 19.12.2014 г. – датата на подаване на молбата, с която той е направил първото искане до съдебния изпълнител да предприеме изпълнителни действия за реализиране на конкретно посочени от него изпълнителни способи срещу имущество на длъжника /с тази молба е поискано да бъде наложен запор върху вземането на длъжника за получаване на трудово възнаграждение, както и запор върху негови вземания към банки, както и да бъде наложена възбрана върху притежавани от него недвижими имоти/. Този двугодишен срок изтича на 19.12.2016 г. Няма представени доказателства, от които да е видно, че в периода от 19.12.2014 г. до 19.12.2016 г., взискателят е проявил някаква активност като е поискал от съдебния изпълнител да извърши нови действия по изпълнението или е отправил ново искане до съдебния изпълнител да предприеме вече посочен от него изпълнителен способ, включително такъв, който е бил поискан, но не е осъществен поради необосновано бездействие на съдебния изпълнител, като например да се пристъпи към опис на издирен и възбранен по делото недвижим имот. Такова искане не се съдържа в подадената в изпълнителното производство молба от 09.03.2016 г., в която от „Б.е.д.к.“ ООД е заявено само искане за прехвърляне на изпълнителното дело на друг съдебен изпълнител и за запазване на всички извършени до момента действия, но не е направено искане до новия съдебен изпълнител, на който делото е възложено, да предприеме конкретно действие по изпълнението.

С оглед на това следва да се заключи, че в случая са осъществени тези факти, при които в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява. Прекратяването на изпълнителното производство в тази хипотеза настъпва по силата на закона, независимо от това дали и кога е издадено постановление на съдебния изпълнител, което има декларативно, а не конститутивно действие, т.е. само прогласява вече настъпилото прекратяване. Ето защо правните последици на прекратяването на производството по и.д. № 20168400400185 по описа на ЧСИ М.Ц.на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са настъпили на 20.12.2016 г. По изпълнителното дело на 17.04.2018 г. е подадена нова молба от юридическото лице „К.и.и.БГ” ЕАД, което е направило искане за конституиране на мястото на първоначалния взискател поради настъпило частно правоприемство, в която молба се съдържа искане за предприемане на нови изпълнителни действия, които са конкретизирани. Това обаче е станало в момент, към който изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона, т.е. не е било висящо и в него не могат да бъдат извършвани каквито и да било процесуални действия както от страните, така и от съдебния изпълнител.

След като се установи, че са се осъществили всички факти, при които съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона, то се налага изводът, че обжалваният отказ на съдебния изпълнител да прогласи това е неправилен и трябва да бъде отменено от съда, като вместо него следва да бъде постановено прекратяването на и.д. № 20168400400185 по описа на ЧСИ М.Ц..

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 15.01.2019 г., постановено по изп.д. 20168400400185 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК., и вместо него постановява:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство по изп.д. 20168400400185 по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 в КЧСИ, с район на действие СГС.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.