Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./08.04.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година
в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА
КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18318/2019 г.
Производството
по делото е образувано по предявени от „И.” ЕООД, ***, „К.Г.” ЕООД, ***, „П.М.”
ЕООД, *** и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, ***, искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че „И.”
ЕООД е носител на вземане в размер на 5561,64 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г.
договор за цесия между „К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, която сума представлява платена
без основание стройност на начислена с фактура № **********/14.09.2009 г.
електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно установено в
производството по гр.д. № 12813/2014 г. по описа на Районен съд – Варна и е
издаден на 11.12.2018 г. изпълнителен лист.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С решение по гр.д. № 12813/2014 г. по описа на Районен съд, град Варна
съдът е уважил предявеният от „К.Г.” ЕООД срещу “Е.П.П.” АД иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
от 5561,64 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел.енергия по фактура
№ **********/14.09.2009 г. Твърди,
че в хода на разглеждане на първоинстанционното
производството, ищецът „К.Г.” ЕООД е прехвърлил на „И.”
ЕООД вземането си в размер на 5561,64 лв. по
корекционната процедура с договор за цесия, сключен на 23.10.2014г. След
влизане в сила на решението в полза на „К.Г.” ЕООД е издаден изпълнителен лист
на 11.12.2018 г., а съобразно спогодба – анекс от 23.12.2014г., сключена между
страните по договора за цесия, цедентът „К.Г.” ЕООД е поел задължение да
предаде на цесионера „И.” ЕООД изпълнителния лист за посоченото вземане.
До настоящия момент изпълнителният лист не е предаден Заявява, че три месеца
след като са прехвърлили вземането си на „И.” ЕООД, първият ответник прехвърля
същото вземане на втория ответник, на когото предава и оригинала на
изпълнителния лист. Посочва, че за извършеното прехвърляне „К.Г.” ЕООД уведомил “Е.П.П.” АД. Твърди се още, че договорът за цесия между „К.Г.” ЕООД и „П.М.“
ЕООД е антидатиран. Вместо да изпълни поетите задължения, цедентът „К.Г.” ЕООД е предал изпълнителния лист на „П.М.“
ЕООД, който се легитимира като носител на вземането с договор за цесия, сключен
преди цесионния договор от 23.10.2014г., за което прехвърляне длъжиникът “Е.П.П.”
АД е бил уведомен на 20.01.2015 г. Въз основа на него и по молба „П.М.“ ЕООД е
образувано изпълнително производство. По
отношение на ответника „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД се сочи, че същият извънсъдебно претендира титулярство на спорното право. Отделно се твърди, че „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД отговаря за задължения на „К.Г.“ ЕООД,
солидарно с дружеството. Предвид изложените твърдения, заявява, че е налице правен интерес от
предявяване на исковите претенции и моли за тяхното уважаване. Претендира
присъждането и на сторените съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл. 131
ответникът “К.Г.” ЕООД е депозирал писмен отговор. Поддържа тезата, че уведомяването за извършената
цесия няма отношение нито към сключването, нито към действителността на
договора за цесия от 21.10.2014 г. Релевирано е възражение за недействителност
на договора за цесия от 23.10.2014г., сключен между “К.Г.” ЕООД и “И.” ЕООД и
спогодба – анекс от 23.12.2014г, на осн. чл. 40 ЗЗД, тъй като пълномощникът на “К.Г.”
ЕООД адв. К.Т.е действал във вреда на упълномощителя, защото е уговорено цената
да бъде платена на кредитора на “К.Г.” ЕООД, явяващ се потребител на ел.
енергия.Релевирано е и възражение за нищожност на двете съглашения, поради
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Изтъква се, че К.Т.е
“създал” двете дружества с намерение да придобива вземания на абонати на ЕРП.
Целта, която си е поставил, е била “И.” ЕООД да придобива безспорно установени
вземания на потребители на ел. енергия, а “К.Г.” ЕООД – вземания на абонати,
които не са съдебно установени и при неблагоприятен изход от делата, последният
търговец да носи риска от възложените в негова тежест съдебно-деловодни
разноски, които не е в състояние да погаси.
В срока по чл. 131
ответникът “П.М.” ЕООД е депозирал писмен отговор. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът “П.М.” ЕООД е
депозирал писмен отговор, с който счита предявеният иск за недопустим, а в
условие на евентуалност за неоснователен. Заявява, че всички сключвани договори
между “К.Г.” ЕООД и “И.” ЕООД за цесия от 23.10.2014 г. са развалени, съгласно
волеизявления от 02.07.2018 г. и 14.12.2018 г. Твъдри се, че на 21.10.2014г. “П.М.” ЕООД и “К.Г.” ЕООД са
постигнали съгласие по съществените елементи на договора за цесия, поради което
считано от тази дата ответникът е носител на процесното вземане. Доколкото
уведомяването за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на
сключения на 21.10.2014г. договор за цесия, то момента на уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне, е правно ирелевантен. Заявява, че
доколкото претендетът е обвързан от СПН на решението по предходния приключил
спор по гр.д. № 12813/2014 г. по описа на ВРС, съгласно правилото на чл. 226,
ал.3 ГПК, претенцията му се явява изначално неоснователна, тъй като съдът е
длъжен да зачете това съдебно решение при решаване на настоящия спор. Предвид изложеното се настоява за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
Ответникът „Г.Г.Г.Е.” ЕООД не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
иск на “К.Г.” ЕООД срещу „Е.П.П.” АД е образувано
гр.д. 12813/2014г. по описа на ВРС правно осн.
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на 5561,64 лв., представляваща цедирано вземане по силата
на договор за цесия между „КНМ Груп” ООД и ЕТ
„И.И.“, ЕИК *********, включващо
сума по корекция
на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 24.03.2009
г. до 08.09.2009
г. в обект - находящ се в гр. Шумен, ул. „В.П.“ № 33, аб.№ 11142121 и клиентски номер **********, платена от цедента без
основание, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане.
Исковата претенция е уважена с постановеното решение № 1807/17.04.2015 г. по
гр.д. № 12813/2014 г. по описа на ВРС, потвърдено с решение № 1772/29.10.2018
г. по в.гр.д. № 1769/2018 г. по описа на Окръжен съд – град Варна.
Приет
като писмено доказателство /л. 189 от гр.д. № 18318/2019 г. по описа на ВРС и
л. 10 от гр.д. № 12813/2014 г. по описа на ВРС/ е договор за прехвърляне на
вземане от 12.09.2014 г., сключен между КНМ Груп”
ООД като цесионер и ЕТ
„И.И.“, ЕИК ********* като цедент,
в което цедентът прехвърля на цесионера
вземане за сумата от 5561,64 лв., представляваща
корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 24.03.2009
г. до 08.09.2009
г. в обект с аб.№ 11142121 и клиентски номер **********, платена от цедента без
основание,
за сумата от 5461,64 лева.
В производството
по гр.д. № 12813/2014 г. по описа на Районен съд – град Варна, както и в
настоящото производство по гр.д. № 18318/2019 г. по описа на Районен съд – град
Варна са представени и приобщени към доказателствата по делото - уведомление от
26.10.2014 г. на “К.Г.” ЕООД, чрез пълномощника му адв. К.Т., с което дружеството уведомява „Е.П.П.” АД, че с договори за цесия от 23.10.2014г. е прехвърлил на „И.” ЕООД 198 вземания, измежду които
и това, предмет на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, посочено в позиция под № 99 (л.194 от гр.д. 12183/2014г. на ВРС и л.193 от гр.д. № 18318/2019 г. на ВРС).
С процесния договор за цесия от 23.10.2014г. /л.223 от гр.д.
№ 12813/2014 г. по описа на ВРС и л.9 от настоящото гр.д. № 18318/2019 г. по
описа на ВРС/, “К.Г.” ЕООД представлявано от пълномощника си адв. К.Т.е прехвърлило на „И.” ЕООД вземането си от 5561,64 лв., представляваща цедирано вземане по силата
на договор за цесия между „КНМ Груп” ООД и ЕТ „И.И.“, ЕИК *********, включващо сума по корекция
на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 24.03.2009
г. до 08.09.2009
г. в обект с аб.№ 11142121 и клиентски номер **********, което вземане цедентът е придобил от абоната ЕТ „И.И.“,
ЕИК ********* с договор за прехвърляне на вземания от 12.09.2014г.
В
горепосочения договор е уговорено, че цената, срещу която вземането се
прехвърля, е в размер на 100 лв, която страните се
съгласяват, че ще бъде платена в срок от шест месеца от влизане в сила на осъдителното
решение по гр.д. № 12813/2014 г. по описа на ВРС.
Със спогодба –анекс от 23.12.2014г.
/л. 203 от настоящото гр.д. № 18318/2019 г. по описа на ВРС/, сключена между „К.Г.” ЕООД, „И.“ ЕООД и „Г.Г.Г.Е.“ЕООД, имаща за цел
да уреди отношенията между страните, възникнали по 198 договора за прехвърляне
на вземания, сключени между първите две страни на 23.10.2014г., страните са
приели, че „К.Г.” ЕООД е изпълнило задължението
си да уведоми на осн. чл. 99 от ЗЗД длъжника „Е.П.П.” АД за прехвърлените вземания с писмо по
ел поща от 26.10.2014г. с вх.№ ЕPRS-2762/28.10.2014г.(чл.
3 от договора). Уговорено е, че общата стойностна прехвърлените вземания по
чл.1 от Спогодбата е в размер на 2999 148,15 лева (чл. 2). С подписването на
анекса „И.“ ЕООД се е задължило да заплати на
кредиторите на „К.Г.” ЕООД по всичките 198 договора сумата от 282 887,67
лева(чл. 5). „К.Г.” ЕООД се е задължило да
преде на „И.“ ЕООД изпълнителните листи по производствата с предмет 198-те
вземания (чл.13).
В
пълномощното от 04.07.2014г. /л.190
от настоящото гр.д. № 18318/2019 г. по описа на
ВРС/, П.К., действащ като законен представител на “К.Г.” ЕООД, е
упълномощил адв. К.Т.„да се разпорежда с всички
вземания при условия, каквито пълномощникът намери за добре, вкл., но не само
да уведомява от мое име съответния длъжник за сключени договори за прехвърляне
на съответните вземания, както и да извършва всякакви други правни и фактически
действия на управление и разпореждане с всички мои вземания.” С оглед така
представеното пълномощно и съобразявайки от една страна обема на учредената на
пълномощника представителна власт, а от друга постигнатата уговорка между “К.Г.”
ЕООД и „И.” ЕООД досежно плащането на цената по
договора за цесия от 23.10.2014г., платима от “И.” ЕООД на абоната в
шестмесечния срок, указан в чл.6 от спогодба- анекс от 23.12.2014г. съдът
приема, че пълномощникът не е действал във вреда на представлявания. Същият е
бил надлежно упълномощен да се разпорежда с всички вземания на “К.Г.” ЕООД при
условия, каквито пълномощникът намери за добре. Следователно уговорката не е
във вреда на представлявания, защото тя обезпечава изправността на “К.Г.” ЕООД
по договора за цесия, сключен с абоната ЕТ „И.И.“,
ЕИК *********.
Договорът
за цесия от 23.10.2014г. не е нищожен на другите сочени от “К.Г.” ЕООД
основания - заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Каква е
целта, която един търговец преследва със създаване на едно дружество, е правно ирелевантна, след като са налице всички предпоставки за
възникването му като правен субект.
Не
може да се приеме и че договорът за цесия от 23.10.2014г. е развален поради
неизпълнение, изразяващо се в неплащане на договореното възнаграждение по него.
Това е така, тъй като с последващия анекс от 23.12.2014г.
страните са преуредили отношенията, като са приели,
че цедента „И.“ ЕООД
ще заплати цената направо на абонатите по
договорите, по които „К.Г.” ЕООД е придобило вземанията. Касае се за
допустима новация на облигационната връзка на страните, след която вземането на
цесионерът „К.Г.” ЕООД се явява погасено.
С
договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014г. /л.80 от настоящото дело/,
сключена между „К.Г.” ЕООД и „П.М.“ ЕООД, цедентът „К.Г.”
ЕООД прехвърля на цесионера вземанията си от дължника „Е.П.П.“ АД както следва
– вземането си от 5561,64 лв., представляваща цедирано
вземане по силата на договор за цесия между „КНМ Груп” ООД и ЕТ „И.И.“, ЕИК *********, включващо сума по корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия за период от 24.03.2009
г. до 08.09.2009
г. в обект - находящ се в гр. Шумен, ул. „В.П.“ № 33, аб.№ 11142121 и клиентски номер **********, което вземане цедентът е придобил от абоната ЕТ „И.И.“,
ЕИК ********* с договор за прехвърляне на вземания от 12.09.2014г. за сумата от
5511,64 лева, която ще бъде заплатена в срок от шест месеца от подписване на
настоящия договор.
Видно
от уведомление за сключени договори за прехвърляне на вземания, изходящо от „Е.П.П.” АД /л.81 от настоящото дело/ уведомление е получено от
длъжника на 20.01.2015г., че е
прехвърлило с договори за цесия от 21.10.2014г. вземанията си, измежду което и
това, предмет на осъдителния иск по гр.д. №12813/2014 г. по описа на Районен
съд – град Варна под № 10, в полза на “П.М.” ЕООД.
Въз
основа на влязлото в сила решение гр.д. № 12813/2014г. на ВРС за сумата от 5561,64 лв. по молба 31.10.2018
г. на “К.Г.” ЕООД е издаден изпълнителен лист на 11.12.2018 г., който е получен
от последния на 03.01.2019 г. По дело № 12813/2014 г. по описа на ВРС не е
представен договора за цесия от 21.10.2014г., но е представено уведомление за
цесията до длъжника.
Договорът
за цесия от 21.10.2014г. е представен за първи път в настоящото производство
/л. 80/. В него е посочено, че “К.Г.” ЕООД, действащо чрез управителя П.К.
прехвърля на “П.М.” ЕООД вземането си за 5561,64лв., придобито от абоната ЕТ „И.И.“, ЕИК ********* за цена от 5511,64 лв.
Спорният
по делото въпрос е кое от двете дружества - „И.” ЕООД и “П.М.” ЕООД, е титуляр
на вземане, придобито от “К.Г.” ЕООД с договор за цесия от 12.09.2014 г.
От
съществено значение в разрешаване на конкуренцията между множество правоприемници,
респ. за пораждане на правните последици за новите длъжници
и третите лица ще е релевантният съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД момент –
съобщаването на цесията от цедента на длъжника.
Когато цедираното вземане не е обявено на длъжника,
цесията не произвежда действие и вземането не се счита прехвърлено от стария на
новия кредитор. В кръга на третите лица следва да се включат длъжникът,
правоприемниците на страните и кредиторите на цедента
и цесионера.
Когато
цесионерите се конкурират помежду си, титуляр на вземането
е онзи от тях, за когото цедентът е съобщил на
длъжника най-напред. Останалите могат да търсят отговорност от цедента. В този смисъл облигационно право, четвърто
издание, издадетлство Сиби,
2007 г., проф. Ангел Калайджиев, стр. 497.
Цесията
от 21.10.2014г. е действителна, но е породила действие спрямо всички трети лица
с уведомяването на длъжника „Е.П.П.” АД на 20.01.2015
г. към който момент „К.Г.” ЕООД вече не е бил носител на вземането, тъй като го
е прехвърлил на „И.” ЕООД с договор за цесия от 23.10.2010г., за което
прехвърляне длъжникът е уведомен на 26.10.2014г. От тази дата /26.10.2014 г./
титуляр на прехвърленото вземане, както спрямо длъжника, така и спрямо третите
лица, вкл. и „П.М.” ЕООД, е „И.” ЕООД въз основа на договора за цесия от
23.10.2014г.
Горният
извод на съда се подкрепя и от изявлението на пълномощника на “К.Г.” ЕООД,
съдържащо се в уведомлението, достигнало до „Е.П.П.”
АД на 26.10.2014г., което представлява признание на неизгоден факт, че към
посочения момент титуляр на вземането е „И.” ЕООД въз основа на договор за
цесия от 23.10.2014г.
Идентично
признание за съобщаването на цесията се съдържа и в нотариална покана, рег. № 3323/2018,
том 1, № 167, изпратена от „К.Г.” ЕООД до И.” ЕООД /л.57/ от настоящото дело.
Предвид
изложеното, предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, следва да бъде уважен.
При
този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата
страна „И.” ЕООД, чиито размер, според представения списък и ангажираните
доказателства, възлиза на 977,47 лв., от които 40 лева за производството по
обезпечение на иска по ч.гр.д. № 17395/2019 г. по описа на ВРС и 15 лева в
производството по в.ч.т.д. № 683/2020г. на Окръжен съд – Варна, образувано по
частна жалба срещу прекратително определение по
настоящото делото, 222,47 лева – заплатена държавна такса за настоящото
производство и 700 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за предявения иск
срещу „П.М.“ ЕООД. За производстово по ч.гр.д. № 17395/2019г.
на ВРС разноските следва да се възложат единствен в тежест на „К.Г.” ЕООД и „П.М.”
ЕООД, тъй като „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, не е страна в това
производство. Предвид обстоятелството, че ищецът претендира адвокатско
възнаграждение само спрямо „П.М.“ ЕООД и обстоятелството, че такова е заплатено
само за водения иск спрямо горепосоченото дружество, единствено „П.М.“ ЕООД
следва да понесе отговорността за същото. Сторените разноски за заплатена
държавна такса за настоящото производство и за заплатена държавна такса в
производството по в.ч.т.д. № 683/2020г. на Окръжен съд – Варна, в общ размер от
237,47, лева следва да се понесат от „К.Г.” ЕООД, ***, „П.М.” ЕООД, *** и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, ***.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено в отношенията между „И.” ЕООД, ***, „К.Г.”
ЕООД, ***, „П.М.” ЕООД, ***, и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, ***, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „И.” ЕООД е носител на вземане в размер на 5561,64 лв., произтичащо от сключен на
23.10.2014г. договор за цесия между „К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, която сума
представлява платена без основание стройност на начислена с фактура № **********/14.09.2009
г. електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно установено
в производството по гр.д. № 12813/2014 г. по описа на Районен съд – Варна и е
издаден на 11.12.2018 г. изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „К.Г.” ЕООД, ***, „П.М.” ЕООД, *** и „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „И.” ЕООД, ***
сумата от 237,47 лв., представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „П.М.” ЕООД, *** ДА
ЗАПЛАТИ на „И.” ЕООД, *** сумата от 700
лв., представляваща заплатено от „И.” ЕООД, ЕИК ********* адвокатско
възнаграждение за водения срещу „П.М.” ЕООД, ЕИК ********* иск, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.Г.” ЕООД, *** и „П.М.” ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „И.” ЕООД, *** сумата от 40 лева, представляваща сторени в производството по ч.гр.д. № 17395/2019г.
на ВРС по молба по чл. 390 ГПК съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: