№ 994
гр. Перник, 05.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Съдия:Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20231700500580 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 12746/16.06.2023 г. от Д. П. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Г., общ. Б., обл. П., чрез пълномощника му адв. Р. срещу
Решение № 557/26.05.2023 г. по гр.д. № 3726/2022 г. на РС-П. в частта, с която е обявено,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има изключително Д. П. К., в
частта, с която Д. П. К., ЕГН **********, е осъден да заплаща на малолетното си дете
Валена Д.ва К.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И. В. Д.
месечна издръжка за сумата над 250,00 лв. до 750,00 лв., заедно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, от датата на предявяване на исковата претенция – 27.06.2022 г.,
до настъпване на обстоятелства, изменящи или погасяващи това задължение, и месечна
издръжка в размер на 750,00 лв. за периода от 01.04.2022 г. до подаване на исковата
молба - 27.06.2022 г., както и в частта, в която Д. П. К., ЕГН **********, е осъден да
заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса от 1095,00 лв., заедно със законната
лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното й изплащане, и да заплати на И. В. Д. разноски в размер на 450,00 лв.,
съобразно уважената част на исковите претенции.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено
при нарушение на съдопроизводствените правила. Излага се, че районният съд е постановил
решението си относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между
страните като не е преценил всички обстоятелства и не се е съобразил с всички
доказателства, относими към разстройството на брака. Сочи се, че съдът не е развил
подробни мотиви защо вина за непоправимото разстройство на брака има съпругът К., не е
обсъдил изявленията на страните, дадени в проведеното открито съдебно заседание, не е
взел предвид показанията на свидетелите на ответната страна, както и не е съобразил, че
показанията на свидетелите на ищцовата страна са противоречиви и липсват възприятия на
1
факти, поради което не може да се направи извод за осъществяването им. Навеждат се
доводи, че по делото не е установено, че жалбоподателят получава доходи във Федерална
Република Германия, позволяващи да заплаща издръжка в присъдения размер, като се сочи,
че определящо значение за размера й има местоживеенето на детето, което е в Република
България. При определяне на размера на издръжката съдът не е съобразил конкретните
потребности на детето и дали бащата има възможност да заплаща така присъдената
издръжка, както и не е взел предвид многобройните писмени доказателства във връзка с
предоставяне на финансови средства за минал период. Предвид изложеното, се моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в частта относно вината и присъдената
ежемесечна издръжка и да бъде постановено ново, с което да бъде постановено, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ищцата И. Давидова, да се определи
месечна издръжка, считано от 27.01.2021 г. в размер на 250,00 лв., платима до 10-то число
на месеца, за който е дължима, считано от датата на предявяване на исковата претенция до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката. Прави
се искане за присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззИ.емата страна не е депозирала писмен отговор.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима (подадена против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл.
261 ГПК.
От страните не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното
производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или
новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе с определение по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 04.10.2023 г. от 10,50 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
2