№ 190
гр. Пазарджик, 11.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело
№ 20225200900109 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищцецът И. Н. С. редовно призован чрез адв. К. се явява лично и с
адвокат Л. Д. К., редовно упълномощен по делото.
Ответник Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД редовно призован, не се явява представител. Постъпила е молба
по делото от адв. Л., в която заявява, че не може да се яви в днешното
съдебно заседание поради служебна ангажираност. Моли делото да не се
гледа в негово отсъствие, както и да не се дава ход на същото, защото по-рано
е бил призован за насрочено открито съдебно заседание по КАНД №
8346/2022 г. по описа на АССГ. Моли да се отложи делото за друга дата,
удобна за съда и за процесуалния представител на ищеца. Заявява се, ако бъде
оставено без уважение горното искане, се поддържат депозираните отговор на
искова молба и молба. Оспорват се предявените искове. Поддържат се всички
направени доказателствени искания. Моли се да му бъде дадена възможност
да представи за следващото съдебно заседание информация от НЗОК, за
която му е издадено съдебно удостоверение. Моли, след като бъдат събрани
гласните доказателства от разпита на св. Б. Д., да му бъде предоставена
възможност, в определен от съда срок, да направи нови доказателствени
искания. Поставя въпроси към свидетеля Б. Д. - 17 въпроса.
Свидетелят Б. К. Д. редовно призован, се явява лично.
Адв. К.: Няма пречки за даване ход на делото, защото едновременно
1
трябва да бъдат ангажирани и възпрепятствани за явяване на делото, както
страната, така и процесуалния представител. Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото по
смисъла на чл. 142, ал. 2 от ГПК - невъзможност и на страната и
пълномощника да се явят (още повече не се представят никакви
доказателства за твърденията на пълномощника), поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На осн. чл. 143, ал. 1 ГПК пристъпва към изясняване на фактическата
страна на спора:
Адв. К.:- Поддържаме исковата молба с уточненията. Нямам
възражения по доклада, както и разпределената с него доказателствена
тежест.
Съдът след изслушване на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА изготвения Проекто-доклад, обективиран в Определение №
285 от 10.10.2022 г. по настоящото дело за ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО.
СЪДЪТ на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
страните да предприемат съответните процесуални действия, като направят
доказателствени искания, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение
на предоставената им възможност не направят такива, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в хипотезите на чл. 147 от ГПК, когато са
налице новоузнати или нововъзникнали обстоятелства.
Адв. К.: – Водим двамата свидетели.
Съдът ДОКЛАДВА постъпило изисканото АНД № 1018/2021 г. по
описа на Районен съд – гр. Пазарджик.
Адв. К.: - Моля да се приложи към производството.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото изисканото АНД
№ 1018/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Пазарджик.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да представи за следващото
открито съдебно заседание доказателствата във връзка с издаденото съдебно
удостоверение пред НЗОК.
Съдът пристъпи към разпит на допуснатите свидетели след снемане на
самоличността им.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва
Б. К. Д., 57 г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство
и дела със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по
реда на чл. 290 от НК.
Св. Д.: - Обещавам да говоря истината. Управлявах автомобил
„Фолксваген Гора“. То си е нормално кръстовище на път с предимство.
Намира се посока на излизане от гр. Пазарджик. В тези краища. Не знам
имената на улиците. Аз карам нормално просто на знака се спрях. Огледах се.
Не знам как не съм го видял момчето. Може би от дясно от сградите. Имам
някакъв спомен. Да ми е взело слънцето очите? Просто спрях и там вече на
дясно трябва да свия посока за Стамболийски. Спрях, изчаках, огледах се
набързо и имам чувството, че там малко видимостта и трябва да се изнесеш
малко напред, за да имаш по-добра видимост и в последния момент видях и
исках да избегна направо. От лявата страна ми дойде момчето. Не го видях.
Исках да избегна ситуацията и удари се. То така стана набързо, че. Аз
буквално засичам пътя на момчето. То се вижда и на самата врата на колата,
че това вече в последния момент го виждам, нали аз се изнасям, за да избегна
и имам чувството, че той се закача направо в мен. Предницата му се закачи за
вратичките лекичко и някъде около половин метър и може би имам
чувството, че по-лек е станал сблъсъка при това приплъзване. Така си мисля.
Можеше и по-лошо да стане. Така си мисля. Челно се удари. Леко
приплъзване на неговата предница и колата някъде може би 50-70см. и това
пренасяне. Челно, да, но тя вече като му се изкривява гумата и тя се плъзва на
50 см. Може би е било челно. Така трябва да е станало. Аз бях на улицата без
предимство. Той се движеше нормално, на улицата с предимство. Много
лекичко става закачането. Може би два ли, три метра ли, четири преди удара
го видях. Исках да избегна, но няма как. Просто отметнах колата. Щом съм
3
направил лека маневра, да. Леко дръпнах наляво. Аз като свивам надясно
просто изправих волана не знам защо. И просто се получава малко направо.
Възможно е да съм му препречил пътя. Той си спря. Веднага след удара
спрях. Момчето почна да се държи за крачето. Веднага извикаха там хората.
Вода, изкарах тениска имах отзад. Неговата гума и моята врата –
шофьорската. Много силно – то това беше мисля, че около 13:00 ч., 14:00 ч.
до 15:00 ч. много силно слънце. Добра видимост. Не знам дали е имал
възможност да ме заобиколи, то стана много набързо. При тези 3 или 4 метра
разстояние, както го видях последния момент, по-скоро не. Това е много
малък шанс да ме обиколи или да спре. Поне така си мисля. Ми как да Ви
кажа, то е едно колело. Не мога да забележа как се е движел. То и да съм го
помнел аз така се притесних, че.. Не мога да определя с каква скорост се е
движил мотоциклета. Момчето падна. За десния се държеше. Падна на земята
и почна да се държи за крачето и вика: „Боли ме, боли ме.“ Донесоха водичка,
аз извадих една тениската, подложих му, то го болеше, той асфалтът беше
горещ, пареше му отдолу. Ние каква ли първа помощ можем да окажем
просто му подложихме тениската мокра с водичка отдолу. Там се държеше
момчето, за крачето. То си беше с каска. Тя каската му изхвърча, но нямаше
други видими. Буквално се държеше за крачето. Каска имаше. Тя се удари в
стъклото. То беше пукнато. Следващото стъкло, задното на другата врата.
Каската го удари. Не помня за предпазни дрехи. Направо ми изскочи от
акъла. Яке може би имаше, но всички гледахме към крачето и при тази
паника. Момчето беше на земята и се държеше за крачето. Видимо не се
виждаше. Нещо вътрешно счупване. Нямаше кръв. То видимо, то трябва да
изскочи кокълче нещо подобно, за да се види видимо. Не. Имаше дело
спрямо мен. Признаха ме за виновен. Не съм жалил акта. То момчето е на с
път с предимство. Аз имам син, колкото него.
Адв. К.: - Нямам други въпроси към свидетеля.
Сне се самоличността на допуснатия свидетел, както следва:
Н. Г. С. - 46 г. българин, български гражданин, неосъждан за
лъжесвидетелстване, баща на ищеца. Предупреден за наказателната
отговорност по реда на чл. 290 от НК.
Св. С.: – Обещавам да говоря истината. Не, не живея заедно със сина
4
ми. Отношенията ни са баща и син, нормални. Аз живея в с. Добровница, а
той живее в гр. Пазарджик. Има апартамент тук. Живее самостоятелно. През
2020 г., юли месец. Беше на море. Беше се прибрал вечерта. И през деня идва
при мен да си говорим. Аз бях на работа. Имам сервиз на гаражите на
гробищата, поправям коли. Да, тук в гр. Пазарджик. Той дойде при мен да се
видим, да пием кафе, да поговорим и си тръгна. Няма и след минута ми звъни
телефона и гледам, че е той. Вика: „Идвай бързо, че ме блъснаха“ и пищи по
телефона и аз направо настръхнах. От там тръгнах с колата. Той на 200 м. от
мен, на кръстовището. Отивам, той лежи на асфалта по гръб и пищи. А той
казва, че го боли, а хората са го хванали и мислят, че го боли крака, а той от
еуфорията го боли крака, обаче гърба в същото време на асфалта, на 40
градуса температура той пищи, че го боли гърба. Аз взимам от колата
стелката, муша му я под гърба и го оливам с вода, защото той се оплаква, че
го боли гърба много. В същият момент гледам целият крак увиснал настрани,
къде му е счупена бедрената кост. Суматохата беше страшна. Не мога с
детайли да я опиша. Линейката като дойде го награбихме всичките, качихме
го и отидохме в болницата. После вече, като се върнах, полицаите взимаха
мерки, защото в болницата не ме пуснаха да се кача горе в ортопедията.
Кракът му беше станал много голям. Вече после от снимката вижда костите
как са разминали. Бяха го сложили вечерта на екстензия да му изтегнат крака.
Не можеха да му правят вечерта операция, защото казаха, че може да има
парчета вътре кост и да му разрежат някой кръвоносен съд и да е проблем
голям. Бяха го вързали цяла нощ да го дърпат и на другия ден го оперираха.
Една седмица стоя в болница. Нито може да стане, нито може да ходи, нито
нищо. Основната травма беше на крака. Мисля, че нямаше други видими
травми. Психически по-скоро имаше. Аз го взимах, той не може да се
обслужва по никакъв повод. Нито може да отиде до тоалетната. Нито може
да се измие, нито може нещо да направи. На легло буквално. Аз го взех при
мен в село. Водех го до тоалетна. Вечер го къпех. Слагах го на два стола,
увивах му крака със стреч, за да пазя раните, че то лятото, вънка жега, поти
се, а лошото е, че по цяла нощ пищеше, че има болки. Аулини, Окита какво
ли не му давахме за това нещо, но тя си е болка, то си го боли. Лекарства
постоянно. Минаха може би 3-4 седмици, взех му патерици. Докторът каза да
почваме да го учим да ходи. Той го е страх да стъпи, за да не си стъпи крака.
Не беше с гипс. Беше шит и няма как да сложат гипс върху шевовете. Той
5
беше с пирон в крака. Закован беше и отстрани, където му беше раната се
виждаше буквално все едно пиронът е отвън. Може би избутва тъканта
навънка и пиронът му се виждаше буквално все едно отвънка е сложен. Аз не
мога да го опиша. Беше го страх да стане от леглото. Той не искаше да стъпи.
Притеснен да не се счупи пак. Това му беше най-голямото опасение. Онлайн
търговия има. Занимава се с диагностики. Прави софтуер на коли. По колите,
да. На първия месец започна да става с моя помощ. Трябваше по-рано, но
беше го страх не иска да става. Ходя, вдигам го, застане малко на леглото
седнал, казва: „Почва да ме боли.“ Пак го сложа да легне. Възглавница на
крака и по малко, по малко с две патерици, излезна отвън. Неговите
приятели идваха през ден. Караха го да излиза, той не иска да излиза. С
патериците. Не иска за излиза срам го ли. Не мога да кажа. Близо 4 месеца
ходи с патерици. После махна едната, за да се отпусне да ходи. Първият
месец стана от леглото. Не само на леглото, за да може да се изправи. Той не
иска да става. След първия месец започна да ползва патерици. 4 месеца беше
с двете. После махна едната и продължи само с едната. Може би месец, месец
и половина. Самостоятелно трудно казано. Той отиде от тук до там, боли го
крака, дискомфорт. Той още се оплаква, че го боли. Ако се натовари, нещо
стълби такива работи, пак се оплаква. През студеното време също. Особено,
когато беше пиронът вътре в крака постоянно се оплакваше, че го боли. След
година и половина стоя с него и после пак прави операция, за да го извадят.
Пак 20 дни на легло стоя. Кракът му е целият нарязан от горе до долу.
Травмите са видими. Той почна да си прави сега татуировки да ги заличава,
защото не му е приятно. Излиза с момичета, с момчета, по бански, гледат по
плажа, младо момче, добре изглеждащ. Когато стана инцидентът, кракът му
беше страшно голям. Може би 20 дни беше много голям, двоен. От
кръвонасяданията вътре от удара, кракът му се беше надул от кръвта.
Докторите му биеха му инжекции в корема, за да не се съсири кръвта в крака,
да стане проблем. После този оток се премахна. Посиня му крака, там
отоците, всичко си мина по реда си. После кракът почна да му се сгъва. Може
би от това, че не се движи ли не мога да кажа. Стана на половината на другия
по-малък. Мускулите ли се свиха. Не мога да кажа. Може би е атрофирало
това, където не се движеше. Той беше подтиснат, смачкан от този инцидент и
от раните по крака. Не искаше да комуникира даже с неговите приятели. Те
дойдат, той се чуди как да ги изгони. Притесняваше го това как изглежда.
6
Той е суетен човек, интересува го как изглежда, весел е, тогава нещо смачка
го. Емоционално. На моменти и сега е така. Като се сети за това. Почна да
ходи на фитнес. Не мога да кажа точно може би година и нещо след ПТП-то.
Упорит е за желанието си да се възстанови, да изглежда това, което беше.
Като тръгне да се катери по стълбите. Само там го боли. Той живее на 5-тия
етаж, дори сме си говорили да ходи по стълбите, но той казва, че се качва до 3
и 4 етаж и сега го боли. Като го натовари повече го боли. Като идва да ми
помогне нещо на село. Той слага софтуер на коли, преправя ги, ходи, пътува
по автокъщи, по сервизи. Нали трябва да закачи диагностиката. Клякания
има, разбира се. Те хората му звънят, той не искаше да говори с никой. Беше
се потиснал. Как да ходи да работи? Той не можеше да се движи. Само
онлайн търговията, аз му помагах, понякога ходех да изпращам и това е било.
Нито ходеше да работи по другите работи, нито нищо. Софтуерната си работа
започна малко преди да му изкарат пирона. После пак имаше застой и пак
започна.
Адв. К.: - Нямам други въпроси към свидетеля.
Сне се самоличността на допуснатия свидетел, както следва:
И. З.Д. - 30 г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство и
дела със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по
реда на чл. 290 от НК.
Св. Д.: – Обещавам да говоря истината. Приятели сме с И.. От около 5-
6 години го познавам. В много близки отношения сме. Всеки ден сме заедно,
приятели сме доста добри. Като много добро момче, много позитивен.
Отзовава се като приятел и като съвет и като работа да ми свърши. Позитивно
момче. Той се занимава с онлайн търговия и с ремонт на коли - софтуерни
актуализации. По електрониката на колите. Спортува фитнес, откакто го
познавам ходи всеки ден даже може би на фитнес. По някой път съм го карал
да излизаме, а той ми казва, че няма да излизам, отива на фитнес и след това.
Много се грижи за тялото си. Винаги гледа да е в много добро състояние
физическо. Като излизаме по разни кафета, на плаж като ходим, на море гледа
мускули все да показва. Държи на външния си вид доста. Катастрофата,
кагато стана, ние предният ден се върнахме от море, бяхме заедно и по
принцип си изкарваме и двамата мотори. Нали сме мотористи и с други
7
момчета се събираме. Точно на същия ден когато се върнахме, на следващия
ден беше тръгнал да ходи да си върши работа, ходил даже точно при баща му.
Аз бях на друго място и разбрах за катастрофата, когато го е блъснала колата.
Обадиха ми се приятели и казаха, че е много зле, че е паднал на земята. Те са
го видели. Аз не съм бил на катастрофата, но го видях няколко дни след това,
в болницата. Беше много зле. Беше на леглото. Кракът му беше надут. Те му
бяха правили операции. Беше зле и физически, и психически. Даже не му се
говореше. Аз отидох да го видя, да му дам малко кураж. Поговорихме си, но
не много, защото много го болеше и искаше да си почива. Това беше първите
дни. Живее в гр. Пазарджик. Сам живее. Има апартамент. Баща му е в с.
Добровница. След катастрофата, след като го изписаха от болницата живееше
при баща му. Аз съм ходил там. Защото не можеше изобщо да се качи до
апартамента му и там да се обслужва. Не можеше да ходи до тоалетна сам.
Беше много зле. Аз съм ходил да се виждаме в дома на баща му. Беше с
инвалидна количка и беше много зле. Постоянно ми се оплакваше, че има
болки, че не може да излиза, много му беше тежко, че не може сега да
излиза, а то беше в началото на лятото. Ние другите ходим на море и т.н. и
нямаше как да дойде. Като беше и там. Беше грозна гледка. Да ходиш до
тоалетна и да разчиташ на някой. Имаше голяма разлика. Преди беше
усмихнат, позитивен. След катастрофата се промени, защото много се
притесняваше за външния му вид, защото самият крак беше много отекъл, в
много тежко състояние. После пък му беше много изстънял, след като минаха
отоците. Ние сме постоянно заедно. Аз съм го забирал да ходим на кафета.
Даже той не искаше да излиза от тях, защото го беше срам от хората. Има
видими белези по целия крак, от разрезите, от операциите. И по бедрото, и по
прасеца. Направи татуировка, за да закрие белезите. И тази година като
ходихме на море и той го е срам да се съблича. Той си стои, но гледа все да е
на една страна. Срам го е от самите белезите. Аз му казах, че няма проблем,
но той се притеснява. Видими са белезите. Загрозяващи са, защото са големи.
На скоро му правиха операция, за да махнат пироните. Преди самите пирони
се виждаха на костта. Сега му ги махнаха и той започна да си прави
татуировка, за да може да ги закрие. Първите седмици се придвижваше с
инвалидна количка. Даже като съм ходил в къщата, защото тя къщата е на
приземен етаж, за да може той да ходи до тоалетна. Тя даже и тоалетната
беше такава, че да може баща му да го държи. Тя не беше и с клекало, ами все
8
едно обикновена тоалетна, която със стол, за да може да ходи до тоалетна.
Той не искаше даже да ходи и навънка. Беше се затворил в стаята и не искаше
да излиза. С една инвалидна количка го изкарвахме отпред на въздух. Все пак
да е навън. След като мина периодът с инвалидната количка, беше с две
патерици. Тогава съм го забирал с колата. Едва се качваше в колата. Даже
крака едва си го качваше и много го беше срам да излезем на кафе, защото
хората ще го гледат с патерици, а те го виждат винаги е бил строен, наперен.
Пак сега си ходи на фитнес. Той винаги гледа тялото му да е както трябва, но
много трудно се движеше. После беше с две патерици. След това с една
патерица. Като махна патериците, може би половин година след това, много
го беше страх да стъпва, за да не му се счупи пак крака. Слизаше от колата с
недоверие, че го е страх да стъпи. Като се возехме с колата имаше уплах, че
все едно постоянно някой ще ни блъсне. Страх го беше винаги. Даже го беше
страх да излиза. След инцидента мина доста време, докато иска изобщо да се
качи и на кола, и на мотор. Може би година и половина. Сега управлява.
Спрямо единият крак, другият беше на половина. Самите мускули бяха
атрофирали ли. Самият крак, единият до другия като бяха. Куцаше постоянно
доста време и постоянно го болеше крака. При самото куцане пак се
притесняваше, че хората ще му се подиграват, че куца и пак го беше срам да
излиза. Идвал е при мен. Аз живея на третия етаж, тук в гр. Пазарджик и
нямам асансьор. Качваше се и на няколко пъти на площадките спираше да
почива, за да може да се качи до горе. То даже още си продължава. Самите
болки, когато е студено времето се оплаква, че има болки в крака.
Адв. К.: - Нямам други въпроси към свидетеля. Нямам искания. Да се
отложи за изготвяне и изслушване на експертизите.
За събиране на доказателства
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 09.12.22 г. от 09:45 ч., за която дата
и час ищецът уведомен от днес.
Ответникът се счита уведомен на осн. чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Да се призоват вещите лица, като им се укаже, че следва да представят
9
заключението в срока по чл. 199 от ГПК – едноседмичен преди заседанието.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:18
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10